РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. * , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XX СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120103014 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалбата на К. М. Т., ЕГН ********** от гр.*, *, В.
Д. Т., ЕГН ********** от *, М. ИВ. Т., ЕГН ********** от *, К. Д. Т., ЕГН ********** от *
и Т. Д. Т., ЕГН ********** от * против решение № * на Поземлена комисия – *. Моли се за
прогласяване нищожността на процесното решение. Изложени са подробни съображения за
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, допуснати при постановяване
на акта.
Ответната ОСЗ е представила преписката по издаването на административния акт.
Не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от наследници на Д. Т. Г., поради което е допустима, като
изхождаща от лица с правен интерес.
От данните по делото се установява, че по заявление на В. Д. Т., подадено през
1992г., ПК-* е постановила решение № *, с което е определила на наследниците на Д. Т. Г.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи, както следва: 2.600 дка, трета категория, от които за обезщетяване със земя
и/или поименни компенсационни бонове: 2.600 дка, трета категория х 780 лева/дка на
стойност 2028 лева.
От административната преписка не може да се направи несъмнен извод, че точно
процесното решение е било връчено на молителите. Ето защо срокът за обжалването му не е
изтекъл. Отделно от това, с подадената жалба се иска прогласяване на неговата нищожност.
Според чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за
1
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите
отправят твърдения именно за нищожността на процесния административен акт, като
постановен от орган, действащ в незаконен състав, освен това и без положени подписи на
членовете на ПК и се иска прогласяването на неговата нищожност. Следователно и на това
основание жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за нищожността може да се
повдига без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
На първо място, обжалваното решение е нищожно, тъй като в представеното копие
от него не е положен нито един подпис на членовете на ПК. Върху копието има подпис, но
той явно е положен за заверка на решението като препис /изрично пише “препис“ и датата
18.03.2021г./. Следователно върху оригиналното решение подписи на председателя и на
членовете на ПК липсват. Според чл.15, ал.1, т.6 ЗАП /отм./ административният акт следва
да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този
орган. В случая решението не е подписано от председателя, секретаря и членовете на ПК-*.
Освен това тези лица въобще не са посочени с имената си в решението. По този начин е
налице нарушение на чл.15, ал.1, т.6 ЗАП /отм./. Това нарушение е толкова съществено, че
влече нищожността на административния акт.
БРС намира, че решението е нищожно и поради факта, че не е ясно дали ПК е
заседавала в законен състав. Според разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, в тогавашната му
редакция, поземлените комисии се състоят от председател, заместник-председател -
инженер по горско стопанство, или техник по специалността “Горско и ловно стопанство“,
секретар и четен брой членове. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено
при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен
състав. Доколкото в закона не посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат
решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички
членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство. В случая въобще
няма данни какъв е пълният списъчен състав на ПК, за да се прецени дали приелите
решението председател, секретар и трима членове /чиито имена въобще не са посочени/ са
образували нужният кворум за заседаване от половината плюс един от членовете.
Следователно трябва да бъде прието, че решението не е взето при необходимия кворум и се
явява нищожно като постановено от некомпетентен състав.
След като от събраните в хода на производството доказателства, не се установява
нито съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, нито подписването
на решението от членовете, които са го постановили, следва да се обяви нищожността на
оспорения административен акт.
Посочените пороци са достатъчни, за да се уважи жалбата и да се обяви
нищожността на решението, поради което съдът не следва да се произнася по другите
2
оплаквания в нея.
На основание чл.173, ал.2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса
по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ето защо в случая
преписката следва да бъде върната на ОСЗ-* за ново произнасяне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответният административен орган трябва да бъде осъден да заплати разноски на
жалбоподателите в размер на 2500 лева за адвокатски хонорар. Няма възражение от страна
на ОСЗ за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не може да
постанови намаляването му.
Така мотивиран *кият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № * на Поземлена комисия – *,
постановено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по преписка с вх. № 2811, с което е
определено на наследниците на Д. Т. Г. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 2.600 дка, трета
категория, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 2.600
дка, трета категория х 780 лева/дка на стойност 2028 лева.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие – гр.* за произнасяне с
надлежен, постановен от законен състав и подписан акт.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр.* да заплати на К. М. Т., ЕГН
********** от гр.*, *, В. Д. Т., ЕГН ********** от *, М. ИВ. Т., ЕГН ********** от *, К. Д.
Т., ЕГН ********** от * и Т. Д. Т., ЕГН ********** от * сумата от общо 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред *кия административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3