РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110102182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени от „И. Ф."
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, * срещу Н. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес: *, искове за приемане за установено, че ответникът
дължи сумата от 700 лева, представляваща главница по договор за кредит №
313469 от 14.10.2020г., с падеж на задължението - 14.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 34.65 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 14.10.2020 г. до 13.12.2020 г., сумата от 54,83 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 13.12.2020 г. до
20.09.2021 г., за която сума е издадена Заповед № 5728/ 12.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по гр. дело
№ 14198/ 2021г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника е отпуснат
кредит от разстояние №313469, който договор е сключен при условията на
ЗПФУР на 14.10.2020г. Сумата предмет на договора е преведена на същата
дата. Договора за кредит е рефинансиращ, като с отпуснатите средства са
погасени задължения по договор за кредит № 311949/29.09.2020г. в размер на
449,32 лева. Останалата част от сумата предмет на кредита от 250,68 лева е
получена от ответника на каса в „*" АД. Твърди, че е уговорено погасяване на
задължението на две вноски на 13.11.2020г. и 13.12.2020г.Задължението е
1
падежирало към датата на последната вноска -13.12.2020г. Начислена е лихва
за забава върху задължението за главница.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника. Излагат се възражения, като се оспорва наличието на
задължение към ищеца. Оспорва, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и
идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно
от приложеното ч. гр. д. № 14198/ 2021 год. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в
негова полза по основание, валидно и съществуващо между страните
правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на
първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; имуществено
разместване между кредитора и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; размера на
претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
В случая, по делото са представени общо два договора за кредит под №
313469 и № 311949, съответно за сумите от 700 лв. и 400 лв. В същите са
записани изявление, за предоставяне от страна на „И. Ф.“ ЕООД на Н. П. Л.,
на заемни суми, в посочените по – горе размери, срещу задължение за
връщане на конкретно определена дата. В коментираните документи е
обективирана и уговорка за заплащане от кредитополучателя на такса за
експресно разглеждане.
Представени с исковата молба са и Общи условия на договорите за
предоставяне на кредит от „И. Ф.“ ЕООД.
Визираните документи не съдържат подпис на страните.
С договора за заем заемодателят се задължава да предаде в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а последниятт се задължава да
върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
е неформален - не е необходима определена форма за неговата
действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на
2
това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз
основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага постигането на
съгласие между двете страни по него за сключването му.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293
ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП). Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно раздел ІІ от представените с исковата молба общи условия,
потребителят следва да попълни електронен формуляр за регистрация,
намираща се на страниците www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg.
Предвидено е попълване на въпросник с лична информация, както и
изпращането му до финансовата институция.
В разглеждания случай, липсват каквито и доказателства за
осъществена кореспонденция между страните, която евентуално би могло да
удостоверипо надлежен начин заемното правоотношение, което ищецът
твърди, че е възникнало. Липсват данни, за отправено от цедента
предложение, посредством средство за комуникация, респ. за неговото
приемане от ответника, а от това – и за постигнато между страните съгласие
за сключването на заемно правоотношение, при посочените от ищеца
параметри. Приложеният към исковата молба документи наименовани
„Договор за кредит при специални условия“ не носят подписа на ответника,
поради което и по никакъв начин не го обвързва. Не са ангажирани и каквито
и да е доказателства, установяващи твърденията за постигнато между
страните съгласие и изразена от длъжника воля за заплащане на и на т. нар.
такса за експресно разглеждане.
От друга страна, както бе посочено по – горе, договорът за заем е
реален, т. е. същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на
страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
Доказателства, годни да установят, превеждане, респ. получаване на сумите,
съгласно заемния договор, от ответника на каса на „*“, не са ангажирани.
Този извод се налага, до колкото сами по себе си паричните преводи не
обосновават възникнала облигационна връзка. В случая, приложените към
исковата молба разписки от „*“ не са достатъчно информативни относно
основанието за превода, както и за изразено от ответника воля за връщането
и. В този смисъл, дори и да се приеме, че сумата е получена от ответника, не
е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност, с оглед
липсата на достатъчно данни за възникнало заемно правоотношение.
3
По изложените съображения, се налага извода, че фактическият състав
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД не е осъществен, поради което и предявеният иск
досежно главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, ЗЗД.
На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и претенцията за
присъждане на такса за експресно разглеждане, поради което и също подлежи
на отхвърляне.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед изхода на спора по главния иск,
неоснователна е и акцесорната претенция, касаеща наказателната лихва,
поради което и същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И. Ф." ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, * срещу Н. П. Л., ЕГН **********, с адрес: *,
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 700.00 (седемстотин) лева,
представляваща главница по договор за кредит № 313469 от 14.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, 34.65 лв. (тридесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от
14.10.2020 г. до 13.12.2020 г. и 54.83 лв. (петдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 13.12.2020 г. до 20.09.2021 г., за които е издадена Заповед № 5728/
12.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по гр. дело № 14198/ 2021г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 4
ГПК, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4