РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Карлово, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100535 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР,
предявен от Х. Ф. Ф., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „П.В.“ ***, чрез адв. Е.
П. против О.К., ЕИК ************, адрес: гр. К., ул. „П.С.“ ***.
Ищецът твърди, че с Договор от 02.08.2010 год. по нотариален акт
№191, том II, рег. № 7482, дело № 391/2010 год. на *** Т.Р. с рег. *** на НК и
район на действие - района на Карловски районен съд, Акт №86, том VII, дело
№ 1306/2010 год. на СлВп при Карловски районен съд, родителите му – Ф.Х.
Ф. и Т.Г. Ф.а, му подарили следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3730 кв. м. (три хиляди седемстотин и
тридесет кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ
парцел 11 (единадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП „Х.З.“, десета
категория на земята, при граници и съседи: парцел № 11 – бензиностанция,
парцел № 12 – по чл.54 ППЗСПЗЗ, парцел 16 – работилница, парцел 17 –
фуражомелачка и парцел № 19 – път;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3928 кв. м. (три хиляди деветстотин
двадесет и осем кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
1
съставляващ парцел 9 (девети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП – телчарник,
десета категория на земята, при граници и съседи: парцел № 6 – краварник,
парцел № 14 – фуражомелачка, парцел № 19 – път;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 7180 кв. м. (седем хиляди сто и
осемдесет кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ
парцел 14 (четиринадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП – фуражомелка,
десета категория земя, при граници и съседи: парцел № 9 – телчарник, парцел
№ 13 – метален навес, работилница, парцел № 19 – път, и
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 450 кв. м (четиристотин и петдесет кв.
м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ парцел 15
(петнадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП – ветеринарна лечебница, десета
категория на земята, при граници и съседи: парцел № 14 – фуражомелачка,
парцел № 19 – път.
Сделката по гореописания нотариален акт била изповядана въз основа
на скици № 153, 154, 155 и 156 от 14.05.2010 год., издадени от ответната О.К..
Гореописаните имоти ведно с построените в тях сгради били закупени
от родителите на ищеца с договори от 19.01.1996 г., които били и надлежно
вписани в Служба по вписванията при Карловски районен съд. С нотариален
акт №175, том III, дело № 1223/1997 година на Карловски районен съд,
родителите на ищеца – Ф.Х. Ф. и Т.Г. Ф.а, продали на „Е.“ ООД САМО
сградите, разположени в гореописаните парцели. Впоследствие с нотариален
акт №104, том V, рег. № 10414, дело № 863/2006 год. на *** С.Р. с рег. *** на
НК и район на действие - района на Карловски районен съд, Акт № 120, том
XIII, дело № 2711/2006 год. на СлВп при Карловски районен съд, родителите
му били признати за собственици на четирите процесии имота без
построените в тях сгради, които били отчуждени с гореописания нотариален
акт.
Ищецът твърди, че до 2020 г. никога и никой не бил оспорвал правото
му на собственост върху процесиите четири имота. Ето защо било огромно
учудването му, когато установил, че те не били отразени в КККР на гр. К.,
одобрена със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 год. Ищецът възложил
геодезическо заснемане на имотите, в резултат на което се оказало, че малки
части от парцели с № 9, 11 и 14 били включени в границите на населеното
място – в УПИ I - обществено и жилищно строителство в кв. 54 по КРП на гр.
2
К., одобрен със Заповед № 69/03.02.1995 год. Останалата част от тези
парцели, както и целият парцел №15, попадали върху общински имоти по
КККР, както следва: в ПИ с идентификатор ********* попадала голямата част
от парцел № 11; в ПИ с идентификатор ******* попадали почти целите
парцели № 9 и № 14, както и целият парцел № 15.
Твърди, че предприел действия по попълване на КККР и КРП.
Ответната О.К. оспорила издадената Заповед № 18-378/11.01.2021 год. на
началника на СГКК-Пловдив, с която било извършено поисканото от него
попълване на КККР на гр. К. с гореописаните имоти. По образуваното адм.
дело № 513/2021 год. на Административен съд – Пловдив се оказало, че с
Протокол № 9/16.07.2010 год. на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ имот №
*** с площ от 8,200 дка и имот № *** с площ от 13,684 дка по КВС на гр. К.,
К.О., одобрена със Заповед № 73/17.08.1999 год., идентични съответно с ПИ с
идентификатори ******* и ********* по КККР, били определени като земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ. По сега действащата КККР на гр. К. тези два имота били
записани като земи по чл.19 на О.К.. В резултат на така установените
обстоятелства и с оглед на това, че О.К. оспорвала правото му на собственост
върху гореописаните парцели, Административен съд – Пловдив отменил
обжалваната Заповед № 18-378/11.01.2021 год. на Началника на СГКК-
Пловдив.
По образуваната от ищеца процедура пред О.К. за отстраняване на
грешката в КРП на гр. К., касаеща частите от парцели № 9, № 11 и № 14,
включени с регулационния план от 1995 год. в УПИ I - общ. и жилищно
строителство в кв.54, нямало никакво произнасяне до момента.
Всичко това показвало, че по отношение на притежаваните от ищеца
четири имота, подробно описани по-горе, е налице спор за материално право,
който следвало да бъде разрешен по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответната Община:
1. че е собственик на следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3730 кв. м. (три хиляди седемстотин и
тридесет кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ
парцел 11 (единадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП „Х.З.“, десета
категория на земята, при граници и съседи: парцел № 11 – бензиностанция,
3
парцел № 12 – по чл.54 ППЗСПЗЗ, парцел 16 – работилница, парцел 17 –
фуражомелачка и парцел № 19 - път;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3928 кв. м. (три хиляди деветстотин
двадесет и осем кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 9 (девети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП – телчарник,
десета категория на земята, при граници и съседи: парцел № 6 – краварник,
парцел № 14 – фуражомелачка, парцел № 19 – път;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 7180 кв. м. (седем хиляди сто и
осемдесет кв. м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ
парцел 14 (четиринадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП фуражомелка,
десета категория земя, при граници и съседи: парцел № 9 – телчарник, парцел
№ 13 – метален навес, работилница, парцел № 19 – път, и
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 450 кв. м (четиристотин и петдесет кв.
м.), находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К., съставляващ парцел 15
(петнадесети) по плана на С.Д. гр. К., с НТП – ветеринарна лечебница, десета
категория на земята, при граници и съседи: парцел № 14 – фуражомелачка,
парцел № 19 – път.
2. че в КРП на гр. К., К.О., одобрен със Заповед № 69/03.02.1995 год. и в
КККР на града, одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 год. на ИД на
АГКК, са налице непълноти и грешки, изразяващи се в това, че
гореописаните четири имота и правото му на собственост върху същите не са
отразени – части от парцели № 9, № 11 и № 14, включени в УПИ I-общ. и
жилищно строителство в кв.54 в КРП, както и части от тези същите парцели
ведно с целия парцел № 15 не са отразени в КККР, а всички терени, върху
които имотите му попадат по КРП и по КККР са собственост на ответната
О.К..
Претендират се направените по делото разноски.
С молба приета в открито съдебно заседание от 03.04.2023 г. ищецът е
прецизирал петитума на иска в следния смисъл: моли съда постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответната
Община:
1/ Че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост от 3928 кв. м., находящ се в землището на гр.К. с ***, О.К.,
4
съставляващ парцел 9 /девети/ по плана на С.Д. на гр.К., К.О., с начин на
трайно ползване – телчарник, десета категория на земята, при граници и
съседи: парцел №6 – краварник, парцел №14 – фуражомелачка, парцел 19 –
път, като по отношение на този имот са налице грешка и непълнота в КРП на
гр. К. одобрен със Заповед 676/1995 год., както и в КККР на гр.К., изразяващи
се в неговото неотразяване в тези планове и съответно – неотразяване на
правото му на собственост, който имот е с площ от 3854 кв. м. заключена
между точките: 40, 23 ,128, 22 , 21,19 и 40, съгласно скица № 1 от
заключението на вещото лице Й. Й., и която площ се разпределя, както
следва: 1750 кв. м. между точки 22, 21, 19, 133, 132, 130, 129, 127 и 22 попада
в урбанизирана територия в УПИ I – Обществено и жилищно строителство в
кв.54 по КРП на гр.К.; 14 кв. м. несъответствие между КРП и КККР,
заключено между точки 127, 128 и 129, като черната линия следва да премине
върху червената такава; 44 кв. м. несъответствие между КРП и КК, заключено
между точките 129, 131, 130 и 129, като черната линия следва да премине по
червената такава; 29 кв.м. несъответствие между КРП и КК между точките
132, 133, 131 и 132, като черната линия по т. 131, 132, 133 трябва да премине
по червената такава по т.131 и 133; и 2017 кв. м., попадаща в земеделска
територия в бивш ПИ *** по КК на гр. К. между точки 128, 129, 131,133, 40,
23 и 128;
2/ Че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост 3730 кв. м., находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 11 /единадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване – Х.З., десета категория земя, при граници и съседи: парцел
№ 11 – бензиностанция, парцел №12 – по чл.54 ППЗСПЗЗ, парцел №16 –
работилница, парцел № 17 – фуражомелачка и парцел 19 – път, като по
отношение на този имот са на лице грешка и непълнота в КРП на гр.К.
одобрен със Заповед 676/1995 г., както и в КККР на гр. К., изразяващи се в
неговото неотразяване в тези планове и съответно – неотразяване на правото
му на собственост, който имот е с площ от 3661 кв. м. заключена между
точки 8, 7, 31, 5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 11, 10, 9 и 8, съгласно скица № 1 от
заключението на вещото лице Й. Й., като части от този имот попадат в
урбанизирана територия УПИ I - Обществено и жилищно строителство в кв.
54 по КРП на гр. К., както следва: 1107 кв. м. между точки 8, 7, 107, 109, 113,
11, 10, 9, 3 кв.м. между т.301 и 139, както и 259 кв.. несъответствие между
5
КРП и КК между точки 109, 107, 108, 110, 111, 112, 113 и 109, като черната
линия следва да премине по червената такава; както и 2292 кв. м., попадащи в
земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на гр. К. между точки 108, 31, 32,
5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 112, 111, 110 и 108;
3/ Че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост 7180 кв. м., находящ се в землището на гр.К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 14 /четиринадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване фуражомелачка, десета категория земя, при граници и
съседи: парцел № 9 – телчарник, парцел № 13 – метален навес, работилница,
парцел № 19 – път, като по отношение на този имот са на лице грешка и
непълнота в КРП на гр. К. одобрен със Заповед 676/1995 год., както и в КККР
на гр. К., изразяващи се в неговото неотразяване в тези планове и съответно –
неотразяване на правото му на собственост, който имот е с площ от 5234 кв.
м. между точки 40, 133, 19, 18, 17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40,
съгласно скица №1 от заключението на вещото лице Й. Й., като части от
този имот попадат в урбанизирана територия УПИ I – Обществено и
жилищно строителство в кв.54 по КРП на гр. К., както следва: 449 кв. м.
между точки 133, 19, 18, 136,134 и 133, както и 288 кв. м. несъответствие
между КРП и КК между точки 135, 133, 134, 136, 137 и 135, като черната
линия следва да премине по червената такава, като останалата част от имота с
площ от 4497 кв. м. попада в земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на
гр. К. между точки 40, 133,135, 137, 17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40;
4/ Че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост от 450 кв. м., находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 15 /петнадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване –ветеринарна лечебница, десета категория земя, при граници
и съседи: парцел 14 – фуражомелачка, парцел № 19 – път, като по отношение
на този имот са на лице грешка и непълнота в КРП на гр. К. одобрен със
Заповед 676/1995 год., както и в КККР на гр. К., изразяващи се в неговото
неотразяване в тези планове и съответно – не отразяване на правото му на
собственост, който имот е с площ от 441 кв. м. между точки 16, 17, 140, 14,
15 и 16 съгласно скица № 1 от заключението на вещото лице Й. Й., като
част от този имот с площ от 3 кв. м. между точки 140, 14, 141 и 140 попада в
урбанизирана територия УПИ I – Обществено и жилищно строителство в кв.
54 по КРП на гр. К., а останалата част с площ от 438 кв. м. между точки 16,
6
17, 141, 15 и 16 попада в земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на гр.К..
Ответната О.К., чрез юрк. Д. Т. оспорва иска като допустим, но
неоснователен.
От подадената искова молба от Х. Ф. Ф. ставало ясно, че същият
претендира да е собственик на следните поземлени имоти:
- Имот от 3730 кв.м., парцел 11, по плана на С.Д. на гр. К.;
- Имот от 3928 кв.м., парцел 9, по плана на С.Д. на гр. К.;
- Имот от 7180 кв.м., парцел 14, по плана на С.Д. на гр. К.;
- Имот от 450 кв.м., парцел 15, по плана на С.Д. на гр. К..
Претендираните имоти – парцели 9, 11 и 14, попадали частично върху
УПИ I, отреден за обществено и жилищно строителство с действащия към
момента КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 69 от 03.02.1995 г. Останалата
част от парцел 11, попадал върху ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр. К. - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О.К., а останалите части от парцели 9 и 14,
както и целият парцел 15, попадали върху ПИ с идентификатор *******, по
КККР на гр. К. - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О.К..
От ищеца били предприети действия по попълване на посочените имоти
в КРП и КККР на гр. К., за което попълване в КККР била издадена Заповед №
18-378/11.01.2021 г. на Началника на СГКК гр. Пловдив. Същата била
оспорена по съдебен ред от О.К. пред Административен съд гр. Пловдив,
поради наличието на спор за материално право. С Решение № 702 от
20.04.2022 г. по адм. дело № 513/2021 г., жалбата на О.К. била уважена и
издадената заповед била отменена, но към датата на подаване на отговор на
исковата молба решението все още не било влязло в сила, тъй като срещу
него била подадена касационна жалба от Началника на СГКК гр. Пловдив
пред Върховен административен съд.
Съгласно действащия КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 69 от
03.02.1995 г., УПИ I - обществено и жилищно строителство, по разписния
лист към плана, бил посочен като имот с № 27, двор, записан на ДЗГС, т.е.
същият бил държавна собственост, а не собственост на О.К..
От друга страна, имотите по КВС с № *** с площ 8.200 дка и № *** с
площ 13.684 дка., били определени за възстановяване в съществуващи стари
реални граници, определени в Приложение № 1, към раздел II, т. 1 от
7
Протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г., на Комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 0338/06.07.2010 г. на Д.О.Д.З.П., като земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Имотът по КВС № *** с площ 13.684 дка били идентичен с ПИ
********* с площ 13 681 кв. м по КККР на гр. К., одобрена със Заповед №
РД-18-618/04.09.2019 г. на *** на АГКК.
Имотът по КВС № *** с площ 8.200 дка бил идентичен с ПИ ******* с
площ 8 146 кв. м по КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-
618/04.09.2019 г. на *** на АГКК.
В отговора на исковата молба се сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, земите стават общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други
образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не
са били заявени или по други причини. (Решение № 212 от 06.02.2017 г. по
гр. д. № 1493/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение;
Решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на Върховния
административен съд).
С оглед на гореизложеното, О.К. се легитимирала като собственик на
имот № *** по КВС, идентичен с ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр. К. и на имот № *** по КВС, идентичен с ПИ с идентификатор ******* по
КККР на гр. К., по силата на посоченото протоколно решение, в което били
определени земите от остатъчния поземлен фонд - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, след
възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в
сила на Картата на възстановената собственост за землище гр. К., обявена в
ДВ бр. 73/17.08.1999 г.
О.К. нямала съставен акт за общинска собственост за имотите тъй като
съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС),
Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, но
последният нямал правопораждащо действие. Т. е., за да заяви право на
8
собственост върху имот, не било необходимо Общината задължително да има
съставен Акт за общинска собственост за същия, а било достатъчно да е
осъществен посоченият в ЗОС ред за придобиване на имота, а в случая
придобиването било по силата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОС, съгласно който
„Общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон“. В конкретния случай – регламентираният и реализиран
по чл. 19 от ЗСПЗЗ ред.
На следващо място, със Заповед № 69/1995 г. бил одобрен Кадастрален
и регулационен план (КРП) на гр. К..
В ДВ бр. 73/17.08.1999 г. била обявена Картата на възстановената
собственост (КВС) на гр. К., инкорпорирана в Кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. К. (само за землището), одобрена със Заповед №
РД-18-618/04.09.2019 г. на *** на АГКК.
През 2002 г. бил изготвен Кадастрален и парцеларен план „С.Д.“ гр. К.,
но същият не бил одобрен по надлежния ред с издадена нарочна заповед,
необявен и съответно не бил влязъл в сила и към настоящия момент.
В исковата молба било посочено, че именно по този план са придобити
процесиите имоти.
Доказателство, че планът не бил влязъл в сила бил и Констативен
протокол от 25.04.2002, от който ставало ясно, че на основание Заповед №
196/08.04.2002 г. на *** на О.К., се е събрала комисия, която да извърши
проверка по писмо от Областния управител и е констатирала, че С.Д. гр. К. е
към ТКЗС(л) гр. К. и че в кметството е предаден по опис целият архив на
ТКЗС (л) гр. К., включително и кадастралните планове, които са предадени и
на техническа служба при О.К..
От посочената Заповед № 196/08.04.2002 г. на *** на О.К. ставало ясно,
че същата е издадена за назначаване на посочената комисия, която да
извърши проверка.
Т.е. видно било, че Констативният протокол от 25.04.2002 г. и Заповед
№ 196/08.04.2002 г. на *** на О.К. (приложени към отговора), не касаят
одобряване на посочения Кадастрален и парцеларен план „С.Д.“ гр. К., а
процесиите имоти били изчертани по план, който не е одобрен и влязъл в
сила. Доказателство в тази насока били и приложените към исковата молба
9
скици № 153, 154, 155 и 156 от 14.05.2010 г., които били издадени „за
проектиране“, а не за изповядване на сделки и в тях липсвала посочена
заповед за одобряване на плана.
На следващо място, от приложения към исковата молба Договор за
продажба на недвижим имот от 19.01.1996 г., вписан на 30.01.1996 г., т. I, стр.
23 при Районен съд Карлово, бил посочен недвижим имот от 5236 кв. м.,
парцел 14 от С.Д. гр. К.. Същият послужил при изготвянето на приложения
Нотариален акт № 104, том V, peг. № 10414, дело № 863 от 2006 г. на ***
С.Р., с който праводателите на ищеца са признати за собственици на поземлен
имот - земеделска земя с площ 7.180 дка, парцел 14 по земеразделителння
план, гр. К.. Посоченият нотариален акт пък послужил при съставянето на
Нотариален акт за дарение № 191, том II, peг. № 7482, дело № 391 от 2010 г.
на *** Т.Р., по силата на който ищецът твърди да е собственик на посочените
имоти.
Във връзка с гореизложеното, било видно, че съгласно представения
Нотариален акт № 104, том V, peг. № 10414, дело № 863 от 2006 г. на ***
С.Р., праводателите на ищеца черпят правата си въз основа на първичен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден на основание чл. 483,
ал. 1 от ГПК (отм., в сила до 2008 г.), с който Ф.Х. Ф. и Т.Г. Ф.а, са признати
за собственици на процесиите имоти. Съгласно чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.)
„Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си,
той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени
доказателства пред ***а своето право. “
Не ставало ясно на какво основание, след като праводателите на ищеца
не са притежавали документ за правото си на собственост, са извършвали
разпоредителни сделки – продажба на сгради с Нотариален акт №175, том III,
дело № 1223 от 1997 г., на Карловски районен съдия.
От друга страна, при съставянето на Нотариален акт № 104, том V, peг.
№ 10414, дело № 863 от 2006 г. на *** С.Р., били представени 4 броя скици от
09.08.2006 г. издадени от „Г.“ ООД К., презаверени от МЗХП, т.е. същите не
били издадени нито от Поземлена комисия гр. К., нито от техническата
служба на О.К., следователно не били издадени по никой от одобрените
планове, а от проектантска фирма.
С оглед на гореизложеното, ответникът оспорва Нотариален акт № 104,
10
том V, peг. № 10414, дело № 863 от 2006 г. на *** С.Р.. за придобиване на
процесиите имоти по обстоятелствена проверка, при съставянето на който
били представени документи (скици), издадени от ненадлежен орган, като
нищожен, а следователно и издаденият въз основа на него Нотариален акт за
дарение № 191, том II, peг. № 7482, дело № 391 от 2010 г. на *** Т.Р., по
силата на който ищецът твърди да е собственик на посочените имоти.
Не се установявало също, на какво основание праводателите на ищеца
са придобили разликата от 1944 кв. м. от парцел 14, видна между Договор за
продажба на недвижим имот от 19.01.1996 г., вписан на 30.01.1996 г., т. I, стр.
23 при Районен съд Карлово и Нотариален акт № 104, том V, peг. № 10414,
дело № 863 от 2006 г. на *** С.Р., предвид факта, че скицата не била
документ за собственост. Такова доказателство не било представено и с
исковата молба.
С оглед на изложеното, в условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че посочените нотариални актове не са нищожни, ответникът прави
възражение по отношение на прехвърлянето на собствеността върху парцел
14 с посочената площ, в смисъл, че праводателите на ищеца са прехвърлили
права в по-голям обем отколкото същите са притежавали.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани и да присъди направените разноски за инстанцията, изразяващи
се в юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения в заверен препис нотариален акт №191, том II, рег. №
7482, дело № 391/2010 год. на *** Т.Р. с рег. *** на НК и район на действие -
района на Карловски районен съд, Акт №86, том VII, дело № 1306/2010 год.
на СлВп при Карловски районен съд, се установява, че Ф.Х. Ф. и Т.Г. Ф.а, са
дарили на своя син – ищеца Ф.Х. Ф., следните недвижими имоти: ПИ с площ
от 3730 кв. м. съставляващ парцел 11 по плана на С.Д. гр. К.; ПИ с площ от
3928 кв. м. съставляващ парцел 9 по плана на С.Д. гр. К.; ПИ с площ от 7180
кв. м. съставляващ парцел 14 по плана на С.Д. гр. К. и ПИ с площ от 450 кв.
м., съставляващ парцел 15 по плана на С.Д. гр. К..
Имотите са били придобити от праводателите на ищеца на 19.01.1996 г.,
видно от представените с исковата молба четири договора за продажба на
11
недвижими имоти.
От нотариален акт №175, том III, дело № 1223/1997 г. на Карловски
районен съд е видно, че родителите на ищеца са продали на „Е.“ ООД САМО
сградите, разположени в гореописаните парцели.
От нотариален акт №104, том V, рег. № 10414, дело № 863/2006 год. на
*** С.Р. с рег. *** на НК и район на действие - района на Карловски районен
съд, Акт № 120, том XIII, дело № 2711/2006 год. на СлВп при Карловски
районен съд, се установява, че Ф.Х. Ф. и Т.Г. Ф.а са били признати за
собственици на четирите имота, без построените в тях сгради.
С отговора на исковата молба са представени Заповед № 0373 от
19.07.2010 г. на Д.О.Д.З.П.; Протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г. на
Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №
0338/06.07.2010 г. на Д.О.Д.З.П., ведно с Приложение № 1, към раздел II, т. 1
от Протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г.; Констативен протокол от
25.04.2002 г.; Заповед № 196/08.04.2002 г. на *** на О.К. и Разписен лист към
КРП, одобрен със Заповед № 69 от 03.02.1995 г., относно УПИ I - обществено
и жилищно строителство. От тези писмени доказателства се установява, че
претендираните имоти – парцели 9, 11 и 14, попадат частично върху УПИ I,
отреден за обществено и жилищно строителство с действащия към момента
КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 69 от 03.02.1995 г. Останалата част от
парцел 11, попада върху ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр. К. -
Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О.К., а останалите части от парцели 9 и 14, както
и целият парцел 15, попадалт върху ПИ с идентификатор *******, по КККР
на гр. К. - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О.К..
По делото не е спорно, че процесните четири имота не са отразени в
КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 год. В тази
връзка от него са предприети действия по попълване на посочените имоти в
КРП и КККР на гр. К.. Издадена е Заповед № 18-378 от 11.01.2021 г. на
началника на СГКК Пловдив, с която, на основание чл. 54 ал. 4, във вр. с чл.
54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменението в КККР на град К.
за ПИ с ИД ******* и ИД *********, като същите са заличени и са нанесени
нови имоти ИД 37277.385.240, ИД 37277.385.241, ИД 37277.385.242, ИД
37277.385.243, ИД 37277.386.391, ИД 37277.386.392, ИД 37277.386.393 и ИД
37277.386.394. Заповедта е била оспорена по съдебен ред от О.К. пред
12
Административен съд - гр. Пловдив и с Решение № 702 от 20.04.2022 г. по
адм. дело № 513/2021 г. е била отменена. Приложено е в заверен препис
Решение №2524/09.03.2023 г., постановено по адм. дело №9477/2022 г. на
Върховен административен съд, с което Решение № 702 от 20.04.2022 г. е
оставено в сила.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
изготвена от вещото лице Й. Й.. Ескпертизата, ведно с комбинирана скица
към нея, е приета без възражения от страните и съдът я кредитира изцяло. От
експертното заключение и след изслушване на вещото лице в с. з. се
установява, че процесните имоти с № № 9, 11, 14 и 15 представляват
застроени и незастроени имоти, находящи се в С.Д. на гр. К.. Вещото лице е
констатирало, че четирите имота са закупени от Ф. Х. Ф., като имоти в С.Д. –
държавна земя.
За гр. К. има одобрени планове, както следва: Кадастрален и парцелен
план на С.Д. на бившите ТКЗС - гр. К., приет от комисия с Протокол от
26.12.1994 г.; Кадастрален и регулационен план на гр. К., одобрен със Заповед
№ 676/1995 г.; План за земеразделяне /КВС/ на землище на гр. К., обнародван
в ДВ бр.73/17.08.1999г.; Кадастрална карта на гр. К., одобрена със Заповед №
РД-18-618/04.09.2019г. на ИД на АГКК.
Първият план – С.Д., одобрен с Протокол от 26.12.1994 г., попада в
урбанизираната територия на гр. К. в кв.54. Към настоящия момент в кв. 54 е
обособен УПИ I, отреден за обществено и жилищно строителство. Не е
попълнена кадастралната основа в кв.54. Липсва Заповед на *** на общ. К. за
одобрена и попълнена кадастрална основа, съгласно одобрения, приет от
комисия с Протокол от 26.12.1994г. план на С.Д. – гр. К.. При тези
обстоятелства вещото лице е отразило на комбинираната скица как
процесиите имоти 9, 11, 14 и 15 попадат една част в урбанизираната
територия на кв.54, а друга част попада в земеделската територия.
Следващият план е КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 676/1995г. В
комбинираната скица вещото лице е отразило с червена линия регулацията на
населеното място при точки 123, 126, 130, 134, 138, 141, 112, 110, 104, 152 и
151. На север е населеното място или кв.54 УПИ I - обществено и жилищно
строителство. Кв. 54 е бяло петно, а на място съставлява С.Д. с имоти от
разработката на плана на С.Д. от 1994г. Видно е, че не е попълнена
13
кадастралната основа.
Следващият план е КВС, одобрена в ДВ бр. 73/17.08.1999г. На
комбинираната скица границата между земеделските земи и населеното място
е отразена с черна линия и е разположена между точките 122, 125, 132, 135,
139, 14, 114, 109, 103, 102, 101. Констатира се несъответствие между
границите на КВС и границите на КРП – налице е контактна зона, вместо
черната линия да следва червената линия. В случая се разминават.
Следващият план е кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед
№ РД-18-618/04.09.2019г. на АГКК. Съгласно комбинираната скица
границата между кадастралната карта и населеното място, показана с черна
линия, изцяло се движи и потвърждава границата по черните линии на КВС.
Налице е контактна зона между кадастралната карта и КРП на гр. К..
Границите на кадастралната карта трябва да преминат по червените линии,
които линии се явяват граници на урбанизираната територия на гр. К..
От изработените четири плана, последно действащи са КРП, одобрен
1995 г., относно регулацията на гр. К. и кадастралната карта, одобрена 2019
г., относно земеделската територия. За процесния случай ПИ 9, 11, 14 и 15 от
плана на С.Д. участват само в разработка на кадастрален и парцеларен план
на С.Д. - гр. К.. Не е завършена административната процедура за попълване
на кадастралната основа на кв.54 по КРП на гр. К., при който на място ги има
парцелите на С.Д., а на плана КРП не са отразени или не е попълнена
кадастралната основа.
Вследствие на непопълнена кадастрална основа, от комбинираната
скица е видно как процесиите имоти от С.Д. с №№ 9, 11, 14 и 15 попадат в
урбанизираната територия и в земеделската територия. Грешката се предава и
на КВС, при одобрен план от 1999 г. При одобряването на КВС се ползва
последно действащия КРП, който е одобрен 1995 г., а в този план не е отразен
планът на С.Д., било е бяло петно и в настоящия момент, а не е извършвано и
геодезическо заснемане на действителната ситуация. КВС приема КРП, както
е изчертано вътре в населеното място на кв.54 бяло петно, с отреждане на
УПИ I за обществено и жилищно строителство. От юг на кв.54 – също бяло
петно незастроено, а всъщност на място е застроено с бившия С.Д..
Според вещото лице за вярна следва да се приеме червената линия, а не
черната. Черната линия на границата между населеното място и земеделската
14
територия трябва да премине по червената линия, която е по действащата
регулация на гр. К..
Процесният имот № 9 от С.Д. - гр. К., с площ от 3854 кв. м., заключена
между точките 40, 23, 128, 22, 21, 19 и 40, навлиза в урбанизираната
територия на гр. К. в кв.54 и в земеделската територия, както следва:
- 1750 кв. м. между точките 22, 21, 19, 133, 132, 130, 129, 127 и 22
навлиза в урбанизираната територия;
- 14 кв. м. между точките 127, 128, 129 или черната линия трябва да
премине по червената линия;
- 44 кв. м. между точките 129, 131, 130 и 129 или черната линия трябва
да премине по червената линия;
- 29 кв. м. между точките 132, 133, 131 и 132 или черната линия по
точките 131, 132, 133 трябва да премине по червената линия по точките 131 и
133;
- 2017 кв. м. в земеделската територия между точките 128, 129, 131, 133,
40, 23 и 128 на бивш ПИ *** по КККР на гр. К..
Процесният имот № 11 от С.Д. - гр. К., с площ от 3661, заключена
между точки 8, 7, 31, 5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 11, 10, 9 и 8, навлиза в
урбанизираната територия на гр. К. и в земеделската територия, както следва:
- 1107 кв. м. между точки 8, 7, 107, 109, 113, 11, 10, 9;
- 3 кв.м. между точки 301 и 139;
- 259 кв. м. – несъответствие между КРП и КК между точки 109, 107,
108, 110, 111, 112, 113 и 109, като черната линия следва да премине по
червената такава;
- 2292 кв. м., попадащи в земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на
гр. К., между точки 108, 31, 32, 5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 112, 111, 110 и 108.
Процесният имот № 14 от С.Д. - гр. К., с площ от 5234 кв. м., заключена
между точките 40, 133, 19, 18, 17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40, навлиза в
урбанизираната територия на гр. К. и в земеделската територия, както следва:
- 449 кв. м. между точките 133, 19, 18, 136, 134 и 133;
- 288 кв. м. – несъответствие между КРП и КК между точки 135, 133,
134, 136, 137 и 135, като черната линия трябва да премине по червената;
15
- останалата част от ПИ 14 навлиза в земеделската територия с площ от
4497 кв. м., в бивш ПИ *** по КК на гр. К., между точките 40, 133, 135, 137,
17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40.
Процесният имот № 15 от С.Д. - гр. К., с площ от 441 кв. м., заключена
между точки 16, 17, 140, 14, 15 и 16, навлиза в урбанизираната територия на
гр. К. и в земеделската територия, както следва:
- 3 кв. м. между точките 140,14,141 и 140 навлиза в урбанизираната
територия;
- 438 кв. м. между точки 16, 17, 141, 15 и 16 попадат в земеделска
територия, бивш ПИ *** по КК на гр.К..
Вещото лице посочва, че от одобрените четири плана за гр. К. първият
план е одобрен през 1994 г. – С.Д., кадастрален и парцеларен план. През 1995
г. е одобрена КРП на гр. К., но не е попълнена кадастралната основа в кв. 54,
а само е отбелязано отреждането за УПИ I общинско и жилищно
строителство. На място кв. 54 е бивш С.Д., който съществува в парцеларния
план на С.Д., а на КРП липсва да е отразен. При тези обстоятелства
собствениците на придобитите имоти не им е известно, че имотите освен в
регулация, се попадат и в земеделски земи.
Според експертното заключение, имотът по КВС ***, определен с
протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г. на комисията по чл. 19, ал.2 от
ЗСПЗЗ като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, е частично идентичен ПИ ******* по
КККР на гр. К.. Имотът по КВС ***, определен с протоколно решение № 9 от
16.07.2010 г. на комисията по чл. 19 от ЗСПЗЗ, е напълно идентичен с ПИ
********* по КККР на гр. К..
В заключение вещото лице посочва, че ПИ *** и ПИ 385.10 са имоти
застроени на бивш С.Д., вид собственост – държавна частна с код 1500, а не
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен и има за предмет
установяването правото на собственост на ищеца върху спорната площ и
установяване на грешното и/или непълно заснемане в кадастралната карта.
Предпоставка за неговата допустимост е наличието на спор за материалното
16
право на собственост, какъвто несъмнено е налице. Именно това е била и
причината административните съдилища да приемат за незаконосъобразна
Заповед № 18-378 от 11.01.2021 г. на Началника на СГКК Пловдив. Съгласно
Решение №2524/09.03.2023 г., постановено по адм. дело №9477/2022 г. на
Върховен административен съд: „Преценката на наличните по делото
доказателства обуславя безспорен извод за наличието на спор за
материално право, който следва да бъде разрешен по предвидения за това
съдебен ред“. Следователно искът е допустим, като съдът го намира и за
основателен. Съображенията за това са следните:
Ищецът се легитимира като собственик с нотариален акт за дарение на
недвижими имоти №191, том II, рег. № 7482, дело № 391/2010 год. на *** Т.Р.
с рег. *** на НК и район на действие - района на Карловски районен съд, Акт
№86, том VII, дело № 1306/2010 год. на СлВп при Карловски районен съд.
Съдът не споделя възраженията на ответната страна относно правото на
собственост на праводателите на ищеца – неговите родители, и твърденията
за нищожност на нотариален акт №104, том V, рег. № 10414, дело № 863/2006
год. на *** С.Р., по силата на който същите са признати за собственици на
процесните четири имота. Оспореният констативен нотариален акт по чл. 483,
ал. 1 ГПК /отм./ е съставен, след като правото на собственост е установено с
надлежни писмени доказателства пред ***а. Съгласно чл. 483, ал. 1 ГПК
/отменен, но действащ при съставянето на н. а. № 104/2006 г./, когато
собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се
снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред
***а своето право. Предмет на удостоверяване при този нотариален акт е
самото право на собственост върху недвижим имот. За да издаде нотариалния
акт, ***ът трябва да провери дали молителят е наистина собственик на имота.
Своето право на собственост молителят следва да удостовери със съответните
документи. Такива могат да бъдат документ, материализиращ акт, който
представлява оригинерно основание за придобиване на собственост,
документ за производно придобиване на собственост заедно с нотариален акт
за правото на праводателя и др. п. Като документ нотариалният акт по чл.
483, ал. 1 ГПК /отм./ доказва материализираното в него удостоверително
изявление на ***а. Последното доказва, че молителят е собственик на имота.
Тази доказателствена сила важи спрямо всички до доказване на обратното.
Затова всяко трето лице, на което тя се противопоставя, може да доказва, че
17
титулярът на нотариалния акт не е собственик.
В случая ***ът като длъжностно лице в кръга на правомощията,
делегирани му от закона, е удостоверил, че пред него са извършени
определени действия – представени са определени документи. Фактът на това
удостоверяване не се опроверга по категоричен начин от ответника, поради
което съдът е длъжен да зачете формалната доказателствена сила на
документа съгласно чл.143 ГПК, отм. /чл.179 ГПК от 2007 г./ и да приеме, че
действието е извършено, и то съобразно закона.
Съдът намира за неоснователни твърденията, че О.К. е придобила част
от процесните имоти по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. По делото не се
установи процесните имоти да са били отнемани от ищеца, респ. от неговите
праводатели. Това означава, че тези имоти не са подлежали на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и не биха могли да бъдат включени в земите по чл.19 от
ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да станат общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените
в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или
собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без
да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на
имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са
били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил
член-кооператор, а по делото не се доказа ищецът, респ. родителите му да са
били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ, то по отношение на тези имоти не се прилага реституционното
производство, предвидено в този закон.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че този имот
попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че
18
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за
общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не е бил
представен. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и главно
доказване, че процесните имоти попадаи в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ,
т. е. подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били
своевременно заявени за възстановяване и като такива са станали общинска
собственост. Не е съставен и акт за частна общинска собственост по
предвидения в закона ред. Действителното правно положение на процесните
имоти безспорно ги очертава като имоти, които никога не са били включвани
в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавявани по какъвто и да е
начин. Следователно спрямо тях не се прилага разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи,
преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават
общинска собственост. До този извод е достигнало и вещото лице Й. Й., по
приетата съдебно-тхехническа експертиза.
Експертизата доказва по безспорен начин и наличието на грешка и
непълнота в КРП на гр. К., одобрен със Заповед 676/1995 год., както и в
кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-618/04.09.2019г.
на АГКК. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло като основателен и
доказан, а изготвената комбинирана скица следва да се счита неразделна част
от настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на общщо 3020.00
лева, от които – 2600.00 лева за адвокатско възнаграждение, 195.00 лева за
държавна такса и 525.00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по
отношение на О.К., ЕИК ************, адрес: гр. К., ул. „П.С.“ ***, че Х. Ф.
19
Ф., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „П.В.“ ***:
1/ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост от 3928 кв. м., находящ се в землището на гр.К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 9 /девети/ по плана на С.Д. на гр.К., К.О., с начин на
трайно ползване – телчарник, десета категория на земята, при граници и
съседи: парцел №6 – краварник, парцел №14 – фуражомелачка, парцел 19 –
път, като по отношение на този имот са налице грешка и непълнота в КРП на
гр. К. одобрен със Заповед 676/1995 год., както и в КККР на гр.К., изразяващи
се в неговото неотразяване в тези планове и съответно – неотразяване на
правото му на собственост, който имот е с площ от 3854 кв. м. заключена
между точките: 40, 23 ,128, 22 , 21,19 и 40, съгласно скица № 1 от
заключението на вещото лице Й. Й., и която площ се разпределя, както
следва: 1750 кв. м. между точки 22, 21, 19, 133, 132, 130, 129, 127 и 22 попада
в урбанизирана територия в УПИ I – Обществено и жилищно строителство в
кв.54 по КРП на гр.К.; 14 кв. м. несъответствие между КРП и КККР,
заключено между точки 127, 128 и 129, като черната линия следва да премине
върху червената такава; 44 кв. м. несъответствие между КРП и КК, заключено
между точките 129, 131, 130 и 129, като черната линия следва да премине по
червената такава; 29 кв.м. несъответствие между КРП и КК между точките
132, 133, 131 и 132, като черната линия по т. 131, 132, 133 трябва да премине
по червената такава по т.131 и 133; и 2017 кв. м., попадаща в земеделска
територия в бивш ПИ *** по КК на гр. К. между точки 128, 129, 131,133, 40,
23 и 128;
2/ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост 3730 кв. м., находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 11 /единадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване – Х.З., десета категория земя, при граници и съседи: парцел
№ 11 – бензиностанция, парцел №12 – по чл.54 ППЗСПЗЗ, парцел №16 –
работилница, парцел № 17 – фуражомелачка и парцел 19 – път, като по
отношение на този имот са на лице грешка и непълнота в КРП на гр.К.
одобрен със Заповед 676/1995 г., както и в КККР на гр. К., изразяващи се в
неговото неотразяване в тези планове и съответно – неотразяване на правото
му на собственост, който имот е с площ от 3661 кв. м. заключена между
точки 8, 7, 31, 5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 11, 10, 9 и 8, съгласно скица № 1 от
заключението на вещото лице Й. Й., като части от този имот попадат в
20
урбанизирана територия УПИ I - Обществено и жилищно строителство в кв.
54 по КРП на гр. К., както следва: 1107 кв. м. между точки 8, 7, 107, 109, 113,
11, 10, 9, 3 кв.м. между т.301 и 139, както и 259 кв.. несъответствие между
КРП и КК между точки 109, 107, 108, 110, 111, 112, 113 и 109, като черната
линия следва да премине по червената такава; както и 2292 кв. м., попадащи в
земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на гр. К. между точки 108, 31, 32,
5, 4, 3, 2, 1, 13, 12, 112, 111, 110 и 108;
3/ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост 7180 кв. м., находящ се в землището на гр.К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 14 /четиринадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване фуражомелачка, десета категория земя, при граници и
съседи: парцел № 9 – телчарник, парцел № 13 – метален навес, работилница,
парцел № 19 – път, като по отношение на този имот са на лице грешка и
непълнота в КРП на гр. К. одобрен със Заповед 676/1995 год., както и в КККР
на гр. К., изразяващи се в неговото неотразяване в тези планове и съответно –
неотразяване на правото му на собственост, който имот е с площ от 5234 кв.
м. между точки 40, 133, 19, 18, 17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40,
съгласно скица №1 от заключението на вещото лице Й. Й., като части от
този имот попадат в урбанизирана територия УПИ I – Обществено и
жилищно строителство в кв.54 по КРП на гр. К., както следва: 449 кв. м.
между точки 133, 19, 18, 136,134 и 133, както и 288 кв. м. несъответствие
между КРП и КК между точки 135, 133, 134, 136, 137 и 135, като черната
линия следва да премине по червената такава, като останалата част от имота с
площ от 4497 кв. м. попада в земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на
гр. К. между точки 40, 133,135, 137, 17, 16, 15, 29, 28, 27, 26, 25, 24 и 40;
4/ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по документ за
собственост от 450 кв. м., находящ се в землището на гр. К. с ***, О.К.,
съставляващ парцел 15 /петнадесети/ по плана на С.Д. на гр. К., с начин на
трайно ползване –ветеринарна лечебница, десета категория земя, при граници
и съседи: парцел 14 – фуражомелачка, парцел № 19 – път, като по отношение
на този имот са на лице грешка и непълнота в КРП на гр. К. одобрен със
Заповед 676/1995 год., както и в КККР на гр. К., изразяващи се в неговото
неотразяване в тези планове и съответно – не отразяване на правото му на
собственост, който имот е с площ от 441 кв. м. между точки 16, 17, 140, 14,
21
15 и 16 съгласно скица № 1 от заключението на вещото лице Й. Й., като
част от този имот с площ от 3 кв. м. между точки 140, 14, 141 и 140 попада в
урбанизирана територия УПИ I – Обществено и жилищно строителство в кв.
54 по КРП на гр. К., а останалата част с площ от 438 кв. м. между точки 16,
17, 141, 15 и 16 попада в земеделска територия, бивш ПИ *** по КК на гр.К..
Комбинирана скица №1 към заключение с вх. № 553/20.01.2023 г. на
вещото лице Й. Й., приподписана от съда, съставлява неразделна част от
съдебното решение.
ОСЪЖДА О.К., ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „П.С.“ ***, да заплати на Х. Ф. Ф., ЕГН: **********,
от гр. К., ул. „П.В.“ ***, сумата от 3020.00 лв. (три хиляди и двадесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
22