№ 618
гр. Сливен, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102387 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Х. Р. от гр. Сливен
срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД.
Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. сключил с ответника Договор за
кредит № 642537 със заемна сума от 1700,00 лв. Договорът бил със срок от 24
месеца, като общата дължима сума за връщане възлизала на 4737,13 лв. ГПР
по кредита бил в размер на 31,07 %, а годишният лихвен процент - в размер на
27,36 %. В чл. 17, ал. 1 от договора било уговорено, че ако кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение на кредитора, му дължи неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
представено обезпечение. Ищецът погасил доброволно кредита като заплатил
на ответника сумата в общ размер на 2637,25 лв. Ищецът твърди, че договорът
за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени са нормите
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че
общият размер на кредита не е посочен коректно. Не е посочено по никакъв
начин как се определя и изчислява лихвеният процент, липсва методология.
Посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл
ищецът твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от
съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен
грешно. Ищецът излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на
1
задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява
добрите нрави и е неравноправна. Същата води до скрито оскъпяване на
кредита. На изложените основания с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 937,25 лв., представляваща
недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 850,00 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Ищецът моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска,
но неоснователност по същество. Не оспорва сключения договор за кредит,
нито заплащането на сумата от 2637,25 лв. от ищеца, но излага, че при
сключването на договора са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени
от него основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение по договора. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище по делото,
с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД
да заплати на ищеца Р. Х. Р. сумата от 937,25 лв., представляваща недължимо
2
платена сума по недействителен Договор за кредит № 642537 от 10.09.2020 г.,
поради изначална липса на основание, евентуално сумата от 850,00 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба -
03.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и
изцяло основателен и доказан.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответното дружество “СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца Р. Х. Р.
бил сключен Договор за потребителски кредит № 642537 от 10.09.2020 г., по
силата на който ответникът предоставил на ищеца кредит в размер на 1700,00
лв. Уговорено било, че ГПР е в размер на 31,07 %, а годишният лихвен
процент - в размер на 27,36 %. В чл. 17 от договора било уговорено, че ако
кредитополучателят не представи обезпечение в срок съгласно чл. 6 от
договора, дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоения размер на кредита за
всеки ден, през който кредитът не е обезпечен. В чл. 6 от договора било
предвидено в 3-дневен срок от датата на сключване на договора
кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията
му по договора чрез поръчител /отговарящ на определени условия в договора/
или банкова гаранция. Договорът бил със срок от 24 месеца, като общата
дължима сума за връщане възлизала на 4737,13 лв.
Безспорно е между страните, а се установява и от представените от
ищеца разписки, че ищецът погасил предсрочно задълженията си по договора
за кредит като заплатил на ответника сумата в общ размер на 2637,25 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
3
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 31,07 %, а договорната лихва е 27,36 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Уговорената клауза за неустойка е неравноправна, което също води до
нейната нищожност. Неустойката не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
4
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо, ищецът следва да върне само чистата стойност на заема,
без лихви или други разходи по кредита. Като се отчете обстоятелството, че
ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 2637,25 лв., се установява,
че потребителят е погасил изцяло чистата стойност на кредита от 1700,00 лв.,
поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 937,25 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
възлиза на 400,00 лв. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ
адвокат, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна
сложност на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с.
з., вида и характера на събраните доказателства и действително извършената
от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал
писмено становище по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 360,00 лв. - дължимо
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, с оглед представеното от
адвоката удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Ответното дружество твърди, че в случая предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тъй като не са
ангажирани доказателства за материално затрудненото положение на ищеца.
Следва да се отбележи обаче, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността
за разноски. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна
за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
6
Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според
която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би
получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само
при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и
преценката дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ
потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката
(в този смисъл е Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г.,
ТК, I т. о. на ВКС на РБ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Х. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, сумата от 937,25 лв. /деветстотин
тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща недължимо
платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 642537 от
10.09.2020 г., поради начална липса на основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2025 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М., с персонален № ********** от АК - Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 360,00 лв. /триста и
шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7