№ 35
гр. Девин, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20235410200031 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №
22-0252-000517/24.11.2022г. на Началник група към ОДМВР Смолян, РУ – Девин, като
незаконосъобразно, неоснователно и неправилно. Твърди, че не е извършил нарушението, за
което му е наложено наказание, поради което счита, че не следва да носи каквато и да е
административнонаказателна отговорност. Счита наложеното му наказание за абсолютно
неправилно и незаконосъобразно, тъй като в НП е посочено, че е управлявал МПС, което е
собственост на друго лице, и въпреки това. административно наказващият орган е приел, че
е извършил нарушението умишлено. Счита, че в конкретния случай не се доказва
субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от него
неправилно е квалифицирано като административно нарушение. Счита, че за да е налице
административно нарушение от субективна страна, следва деянието да е извършено
виновно, т. е. лицето да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото
му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от
24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това
служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
възпроизведена в разпоредбата на чл. 18 6, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително
1
следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на
отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. Няма описани в НП
такива доказателства, от които АНО да е констатирал уведомление на собственика на МПС
за служебно прекратената регистрация, но дори и да имаше такова уведомление, то няма
как да знае за тези факти и обстоятелства, тъй като не е собственика на МПС-то. Още нещо -
при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, наказващият орган освен, че не
е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП- да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията, той не е изпълнил и задължението
си по ал. 11, да изиска и получи регистрационните табели. Факта, че автомобила има
поставени регистрационни табели, за него е надлежно регистриран. Ако нямаше табели, то
нямаше да го управлява. Счита, че той няма как да носи отговорност за нещо, което
служителите не са изпълнили във връзка със служебните им задължения. Тези обстоятелства
са му попречили да осъзнае общественоопасния характер на извършеното действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Счита, че всичко това обуславя извода, че реално не е действал виновно, а от там
извършеното не съставлява административно нарушение. Счита, че наказващият орган не е
проверил това обстоятелство и неправилно му е съставил Наказателно постановление, с
което му налага наказание. Също така счита за неправилно и незаконосъобразно съставеното
му НП, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В процесното НП е
посочено, че с Постановление от 04.11.2022 годна е отказано да се образува досъдебно
производство, което обстоятелство също е следвало да се вземе предвид при
постановяването на процесното НП. Моли съда да отмени изцяло Наказателно
постановление № 22-0252¬000517 от 24.11.2022г. на Р. Т. Х. - Началник група в ОДМВР-
Смолян, РУ- Девин, като неправилно и незаконосъобразно, като отмени наложените му с
него наказание. Претендира да му бъдат присъдени сторените разноски по делото.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. Със становище пълномощникът му адв. А.
Л. поддържа жалбата. Моли съда да уважи жалбата на Д. Д. П. срещу Наказателно
постановление № 22-0252-000517 от 24.11.2022г. на Р. Т. Х. - Началник група в ОДМВР-
Смолян, РУ- Девин, тъй като счита наказателното постановление за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
Претендира за сторените разноски по делото в размер на 400 лева, за което представя
списък с разноските, излага подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по
жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка по
атакуваното наказателно постановление моли в случай, че по делото са представени
доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за
това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН прави възражение за прекомерност. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално
2
определените по реда на Наредба № 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на
чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата- хонорара да е „обоснован и справедлив“.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, за
това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното
наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН да бъде отменено,
по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Н. В., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ- Девин и В. З. на длъжност „граничен полицай“ в ГПУ- Доспат, че
на 25.08.2022 г. спрели за проверка автомобил марка „Пежо“, управляван от
жалбоподателя Д. П. в гр. Д., на ул. К. В. на КПП „Н.“. При проверката жалбоподателя
представил свидетелство за управление, без контролен талон. Полицаите направили
служебна справка и установили, че автомобила е с прекратена регистрация. Жалбоподателя
казал, че не знае, че автомобила е с прекратена регистрация, автомобила бил с поставени
регистрационни табели.
За констатираното нарушение свид. Н. В. в присъствие на свидетеля В. З. и в
присъствието на жалбоподателя му съставил АУАН № 449/25.08.2022г . за нарушение на
чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който жалбоподателя
подписал без възражение и получил препис от акта.
Издадено е Наказателно постановление № 22-0252-000517/24.11.2022г. от
Началник група към ОД на МВР-Смолян, РУ - Девин-Р. Х., упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, след като разгледал
образуваното административно наказателно производство по реда на чл. 36, ал 2 от ЗАНН,
съгласно Постановление от 04.11.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство с
вх № 2338/2022 г. по описа на РП Смолян, ТО Златоград ведно със съставен и прекратен на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АУАН серия GA, № 655170/26.08.2022 г. и след съвкупна,
обективна и задълбочена преценка на събраните по административнонаказателната
преписка доказателства приема за установено, че Д. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: с П.,
мах З. №*, общ. С. като водач на товарен автомобил е извършил от фактическа и правна
страна следното нарушение: На 25.08.2022 г. около 21.07 ч. в гр. Д., на ул. К. В. на КПП
„Н.“ с посока на движение от центъра на града към изхода, е управлявал товарен автомобил
„Пежо Боксер“, с peг. № ****, собственост на А. Ф. П. с ЕГН ********** от с. П., което
МПС не е регистрирано като същото е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП на 03.08.2022г. в нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган счита,
че административното нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП е извършено умишлено. При
3
индивидуализацията на наказанието е съобразен чл. 27 ал. 2 от ЗАНН и е извършил: 1.
Управлява МПС, което не е регистрирано, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по
т.1. По чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
С мотивирана резолюция № 22-0252-М000051 от 01.09.2022г., Р. Х., на
длъжност Началник група в ОДМВР-Смолян, РУ- Девин като взел предвид, че Н. В., на
длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Девин, ОДМВР Смолян е съставил Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 655170 от 25.08.2022 г. против
Д. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: с. П., м. З. № * за това, че на 25.08.2022 г. в 21.07 ч. в гр.
Д., на ул. К. В. на КПП „Н.“ с посока на движение от центъра на града към изхода
управлява товарен автомобил марка „Пежо Боксер 1800“, с peг. № ****, собственост на А.
Ф. П. с ЕГН ********** от с. П. и допуска следното нарушение: 1. По път отворен за
обществено ползване управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Същото
е с прекратена регистрация на дата 03.08.2022 г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП при уведомление
от Гаранционен фонд без ГО, установено при справка в ОДЧ и 2. Не носи КТ към СУМПС,
е извършил: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е
нарушил/а чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП; Не носи контролен талон от свидетелството за
управление, с което е нарушил/а чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания и на 31.08.2022 г. в
РУ- Девин е образувана проверка ЗМ № 154/2022г. по описа на РУ- Девин за евентуално
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК във връзка с чл. 345 ал.1 от НК е прекратил
административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, № 655170 от 25.08.2022 г. против Д. Д. П. с ЕГН **********, с адрес:
с. П., м. З. № * за нарушението, описано по-горе.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните
правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП
е издадено въз основа на съставения АУАН и Постановление от 04.11.2022 г. за отказ за
образуване на досъдебно производство с вх. № 2338/2022 г. по описа на РП - Смолян, ТО
Златоград.
В НП е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената
в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била
4
прекратена. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно
нарушение. От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл у
жалбоподателя, т.е., че последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена
регистрация, респ. не се съдържат доказателства за осъществен състав от субективна страна
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното
административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се
приема за безспорно установено. В случаят не следва да намери приложение и разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила,
следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато
в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 03.08.2022 г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на
чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на
Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В
случаят е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. Нещо повече, липсват
доказателства собственика на автомобила, респ. водача на автомобила Д. Д. П. да са
уведомени от Гаранционния фонд, от Сектор ПП относно служебно прекратената
регистрация на ползваното от жалбоподателя МПС на 03.08.2022 г. След като не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това. Твърденията на жалбоподателя, че по никакъв начин собственика на
автомобила не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по
служебен ред, кореспондират с доказателствата по делото.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
5
доказателства жалбоподателя виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че жалбоподателя изобщо не е знаел, че автомобилът, който
управлявал е бил служебно дерегистриран. Поради което, от субективна страна
жалбоподателя Д. Д. П. не е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. След като процесното нарушение не е извършено виновно от Д. Д. П., то
неправилно и незаконосъобразно за него е ангажирана административно наказателната
отговорност, поради което НП подлежи на отмяна на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН,
като неправилно и незаконосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски следва в негова полза да му се присъдят. Жалбоподателя за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат А. Л., и
е заплатил в брой сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г. Същият е
представен пред съда своевременно по съответното дело по обжалване на НП (лист 15).
Договорът е двустранен възмезден и са безспорни неговата валидност, действие и
последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по
Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където
е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за
осъществена по него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2994г.
за минималните адвокатски възнаграждения, което е неоснователно, тъй като заплатения
адвокатски хонорар е в минимален размер по наредбата, за това ще следва на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди ОД на МВР- Смолян като
разпоредител с бюджетни средства да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0252-000517/24.11.2022 г., издадено
от Р. Х. –Началник група към ОД на МВР-Смолян, РУ- Девин, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с коeто на Д. Д. П., с ЕГН
**********, с адрес: с П., мах З. №*, общ. С., за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по т.1. По чл. 175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. П., с ЕГН
**********, с адрес: с П., мах З. №*, общ. С. сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7