Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
02.03.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 25.02.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 767 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд – Средец е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове, предявени от Р.Ж.Г. против
Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. София, за присъждане на сумата 1 508,72 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд – общо 193,05 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положен за периода от 01.03.2017 г. до 06.12.2019 г. нощен труд –
съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата 171,95 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимите от работодателя трудови възнаграждения в
рамките на главнцата по отчетни периоди – от момента, в който са станали
изискуеми до депозиране на исковата молба. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски. Изложени са
твърдения, че през периода от 01.03.2017 г. до 06.12.2019 г. ищцата е работила
при ответника като *** в Група за охрана на държавната граница в Гранично
полицейско управление – гр. Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” –
Елхово, на
структурно подчинение на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, със статут на държавен служител и продължителност
на работното време, съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи, за който период ответникът е
останал задължен за горепосочения размер допълнително трудово възнаграждение,
респективно лихва за забава –
с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК
чрез увеличението им по размер.
Предявените искове са с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР,
чрез юрисконсулт, е депозирал писмен отговор, в който счита предявените искове
за недоказани, оспорва ги изцяло по основание и размер, и моли да бъдат
отхвърлени. Ответникът твърди, че за процесния период ищцата е изпълнявала
служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумарано, в резултат
на което чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплатен на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като
извънреден труд. Счита, че при изчисляване на времето, отработено от ищцата,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложима уредбата
на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните
работи. Предвид това Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, издадена на основание Кодекса на труда, била приложима само за
работниците и служителите по трудово правоотношение, каквато ищцата не била
през процесния период. Претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа
на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С оглед на обстоятелствата по
делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема,
че през процесния период 01.03.2017 г. – 06.12.2019 г. ищцата Р.Ж.Г.
е била със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, заемайки длъжност в Гранично полицейско управление – гр. Средец при
Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово – на структурно подчинение на
Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, предвид на което ищцата и ответната
дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, основано на отчетните протоколи за
положен труд и платежните бележки за трудовите възнаграждения на ищеца, че за периода от 01.03.2017 г. до 06.12.2019 г. щцата е полагала труд на 12-часови смени по
график, включително и за времето от 22,00 часа до 06,00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 466 часа, за което ответникът е изплатил общо 366,50 лева – по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ и определена от Министъра на
вътрешните работи
ставка в негови заповеди. Установява
се още от СИЕ, че положеният от ищцата нощен труд – общо 1 466 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1 675,64 часа, като разликата от 209,64
часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена на ищцата, а дължимото нетно трудово възнаграждение
за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в претендирания общ размер
от 1 508,72 лева. Съответно, изчисленият от в. л.
общ размер на обезщетението за забава върху претендираните
трудови възнаграждения от момента, в който са станали изискуеми до депозиране
на исковата молба, възлиза в претендирания размер от 171,95 лева.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.
187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187,
ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал.
5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./,
която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло
в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г./.
Последно редът е
регламентиран в Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. /обн. ДВ, лр. 67/14.08.2018
г., в сила от 14.08.2018г./ Въз
основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.03.2017
г. до 06.12.2019 г. са действали, както следва: 1/ за периода от 01.03.2017 г. до 14.08.2018 г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и 2/ за периода от 14.08.2018 г. до 06.12.2019 г. е действала Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи
/обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до
6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. При
липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано
за тримесечен период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.,
изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а,
ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/.
Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов
– ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./
от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131/05.07.2018
г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на нощните
часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че
волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, поради което са неоснователни
възраженията на ответника за неприложимост на НСОРЗ и за действие на чл. 9г
от НРВПО в
редакцията му от ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007
г./ от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993
г./ от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж,
съгласно която пресмятане на
трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. С оглед
на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на положен
извънреден труд за исковия период от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., съдът намира, че изключая по време на
действието на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., през останалото време липсва изрично законово правило, което да урежда
въпроса дали е налице
извънреден труд при
надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното
време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им
разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. Въз
основа на гореанализираните
разпоредби съдът приема, че
общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и
пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този
смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава решението си и на
прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение. Ето защо,
съдът намира, че за процесния период нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за процесния период от време 01.03.2017 г. – 06.12.2019 г. ищцата е
положила нощен труд в размер на 1 466 часа, преизчислени с коефициент 1,143, а приравнени на дневно работно време тези часове
възлизат на 1 675,64 часа, като разликата от 209,64 часа експертизата определя като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи
за положен труд и не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Изчислена
по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер
на 1 508,72 лева, който съвпада с размера на
заявената претенция, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време. На ищцата се
дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на завеждане на исковата
молба в Районен съд
– Средец /както е поискано от 06.12.2019 г./ до окончателното плащане.
Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на
иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск подлежи на
уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от момента, в който
вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми,
до депозиране на исковата молба /06.12.2019 г./ възлиза според СИЕ на
исковата сума 171,95
лева.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
договореният адвокатски хонорар, възлизащ на сумата 360 лева, е изцяло заплатен
в брой и е съобразен с предвидените в Наредба № 1/09.97.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да
бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по делото – държавна такса
в размер на 110,35 лева, както и държавна такса от 5 лева в случай на издаване
на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното
заключение на експертизата по делото в размер на 150 лева, платени от бюджета
на съда.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със
седалище и адрес на управление гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Директора Главен комисар С.И.К., да заплати на Р.Ж.Г., с ЕГН **********,***, по
исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД: сумата 1 508,72 лева, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.03.2017
г. – 06.12.2019
г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, сумата 171,95
лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 360 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, 1202, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ 46, представлявана от Директора Главен комисар С.И.К., да заплати
по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 110,35 лева,
държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и
разноски за експертиза в размер на 150 лева.
Решението да се
връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от 02.03.2020 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: