Решение по дело №22/2022 на Военен съд - Сливен

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

Обвиняемият старшина първа степен К. Б. К. от в.ф. **** - В. постъпил
на служба в Българската армия на 15.12.2001 г. Със Заповед № ЛС-01-
22/26.11.2020 г. на командира на в.ф. **** - В., той бил назначен на
длъжността „Пожарникар в противопожарна група на спасителен кораб“ в
същото формирование, която длъжност изпълнявал до прекратяване на
договора му за военна служба. Изпълнявал съвестно и в срок служебните си
задължения и поставените му задачи. Не допускал дисциплинарни нарушения
и не влизал в конфликти с колегите си. Веднъж е награждаван с
„благодарност“ и веднъж е бил наказван с „мъмрене“. Освободен е от военна
служба и отчислен от списъчния състав на формированието със Заповед №
ЛС-01-19/16.06.2021 г. на командира на в.ф. **** – В.. Неженен, неосъждан.

Обвиняемият бивш старшина първа степен К. и бивш мичман Г. В. П.
служили заедно във в.ф. **** - В. и се познавали. Мичман П. заемал
длъжността „Началник склад за ГСМ“ във формированието от 20.02.2018 г.
до 03.06.2021 г. и в качеството си на материално-отговорно лице на склад за
гориво-смазочни материали, отговарял за получаването, съхранението и
разходването на дизелово гориво, бензин и различни видове двигателни
масла. На 03.12.2020 г. той трябвало да предаде на в.ф. **** - В. дизелово
гориво F-54 (ДЗС - 30), при което мичман П. установил, че в складовите
вместимости имало около 150 литра повече от това гориво в сравнение с
водещото му се по документи, спрямо калибровъчните таблици и решил да го
присвои. Започнал да предлага на различни военнослужещи, даващи наряд
във войскови район 13**, да им продаде гориво на цена от 0.80 лева за литър,
като им обяснявал, че това гориво е излишък от зачисленото му и затова го
продавал на много ниска цена.
Към средата на месец декември 2020 г., мичман П. разговарял с
обвиняемия старшина първа степен К. и го запитал дали иска да му продаде
дизелово гориво. Тъй като К. управлявал автомобил с дизелов двигател се
съгласил, въпреки да знаел, че дизеловото гориво, което ще закупи от П. е от
това, което му се водело като материално-отговорно лице. На 21.12.2020 г.,
след работното време в района на формированието, мичман П. използвайки
лейка с вместимост 10 литра, на два пъти налял общо 20 литра гориво F-54
(ДЗС - 30) в резервоара на автомобила, собственост на К., марка „М.“, модел
„П.“ с per. № ****, като през това време обвиняемият старшина първа степен
К. охранявал, за да предупреди П., ако някой приближава. След преливане на
горивото в резервоара на автомобила, К. заплатил на П. сумата от 16.00 лв. за
20 литра нафта.
През месец януари 2021 г., П. отново попитал К. дали иска да му
1

продаде нафта и той се съгласил. Уговорили се за 40 литра, които да бъдат
прехвърли в резервоара на автомобила на К. след края на работното време в
района на формированието. По същия начин на 08.01.2021 г., след работното
време, мичман П. посредством лейка с вместимост 10 литра, на четири пъти
налял общо 40 литра дизелово гориво F-54 (ДЗС - 30) в резервоара на
автомобила, собственост на К., като последният охранявал с цел
обезопасяване извършването на присвоителните действия. След преливане на
горивото в резервоара на автомобила, К. заплатил на П. сумата от 32.00 лв.
лева за 40 литра.
През втората половина на месец май 2021 г., мичман П. и обв. К.,
отново се уговорили за присвояване на 20 литра дизелово гориво. На
30.05.2021 г., П. с помощта на лейка с вместимост 10 литра, започнал да
налива дизелово гориво F-54 (ДЗС - 30) в резервоара на автомобила на
обвиняемия, който през това време бил до главния портал на формированието
и охранявал извършваното присвояване. Предвид получена информация в PC
„Военна полиция“ - В., че материално-отговорно лице от в.ф. **** - В.
присвоявал горива от зачислените му и ги продавал на военнослужещи, на
30.05.2021 г. полицейските служители осъществявали наблюдение на района.
По време на преливане на горивото в резервоара на личния автомобил на К.,
двамата били задържани от служителите на военната полиция. В хода на
образуваното досъдебно производство, причинените от престъплението
имуществени вреди са били възстановени с Приходен касов ордер №
199/16.09.2021 г. Наказателната отговорност на извършителя - мичман Г. П. за
извършеното от него престъпление по чл. 205 ал. 1 т. 1, вр. чл. 204 бук.“а“, вр.
чл. 201 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, е била реализирана с
влязло в сила споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство, на основание чл. 381 и следващи от НПК.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебно
заседание, от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, от експертното заключение, от огледния протокол и останалите
книжа по делото.
С деянията си обвиняемият бивш старшина първа степен К. Б. К. от
в.ф. **** - В., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил
престъпния състав по чл. 205 ал. 1 т. 5, вр. чл. 204 бук. „а“, вр. чл. 201 ал. 1,
вр. чл. 20 ал. 4, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като на 21.12.2020 г., на 08.01.2021
г. и на 30.05.2021 г., във в.ф. **** - В., на три пъти, при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, умишлено
подпомогнал мичман Г. В. П. да присвои и да направи опит да присвои чужди
движими вещи - 80 литра дизелово гориво F-54 (ДЗС - 30), на обща стойност
152.80 лв., собственост на в.ф. **** – В.. Горивото било поверено на мичман
П. в качеството му на „Началник склад ГСМ“ във в.ф. **** - В., което било
известно на К.. Последният умишлено улеснил извършването на
присвояването чрез отстраняване на спънки, като извършвал наблюдение с
цел обезопасяване на преливането на горивото от съдовите вместимости на
формированието в резервоара на личния автомобил на К.. До приключване на
2

съдебното следствие в първоинстанционния съд, с приходен касов ордер №
199/16.09.2021 г. стойността на присвоеното гориво е била възстановена. С
оглед на ниската стойност и сравнително малкото количество на присвоеното
гориво, направените самопризнания, добрите характеристични данни и
изразеното съжаление и разкаяние, извършеното представлява по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от
този вид. Това обосновава и квалифициране на деянието като маловажен
случай по смисъла на чл. 93 т. 9 НК. В случая е неприложима разпоредбата по
чл. 218б ал. 1 от НК, тъй като съгласно ал. 2 от същия текст, тази разпоредба
не се прилага, когато деецът в продължение на една година е извършил две
или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 150.00 лв.,
какъвто е случаят по настоящото досъдебно производство.
За извършеното от бивш старшина първа степен К. Б. К. престъпление
по чл. 205 ал. 1 т. 5, вр. чл. 204 бук. „а“, вр. чл. 201 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, се предвижда наказание „пробация“ или „глоба“ в размер
от сто до триста лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел четвърти от НК, а причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени с Приходен касов ордер № 199/16.09.2021 г. на в.ф.
**** - В.. Налице са всички законови изисквания по чл. 78а от НК, поради
което съдът освободи К. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Преценявайки направените самопризнание, изразеното съжаление,
добрите характеристични данни и ниската стойност на присвоеното гориво,
съдът определи административно наказание „глоба“ в минимален размер от
1 000.00 (хиляда) лева. Съдът не уважи искането на защитата, да бъде
наложена глоба в рамките, предвидени в чл. 205 ал. 1 т. 5 НК, тъй като според
чл. 78а ал. 5 НК, това е възможно когато за извършеното престъпление е
предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание. По
чл. 205 ал. 1 т. 5 НК, се предвижда освен наказание „глоба“ в размер от сто до
триста лева и като алтернатива по-тежкото наказание „пробация“, което
прави неприложима хипотезата на чл. 78а ал. 5 НК.
В постановлението на прокурора е описано като веществено
доказателство кочан „бележка на спедитора“. Такова веществено
доказателство не е постъпвало в съда и не беше представено в съдебно
заседание, поради което съдът не се произнесе по него.
Воден от гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Мотивите се изготвиха на 17.05.2022 година.

ВОЕНЕН СЪДИЯ: /п/

3

Номер на акта:	8
Дата:	11 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия:	Полк. Воля Петров Кънев

Дело:	20226500200022
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 април 2022 г.

Решение по дело №22/2022 на Военен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите