РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Кубрат, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100588 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс интернешънъл“ АД гр. София чрез пълномощник
юрк. В.Ц. твърди, че на 17.02.2016 г. между Е. А. А. като кредитополучател и
трето неучастващо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, като кредитодател, е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-12799270, по силата на който кредитодателят
отпуснал на кредитополучателя финансиране в размер на 20 000.00 лева, а
кредитополучателят се задължил да върне същото, ведно с начислена
възнаградителна лихва на 60 месечни погасителни вноски, в срок до
20.02.2021 г.
Кредитодателят, е предоставил уговореното финансиране в размер на
20000.00 лева, от които 19 500.00 лева, са били преведени по банкова сметка
на кредитополучателя, а сумата в размер на 500.00 лева, представляваща
такса ангажимент, е била директно удържана от кредитодателя при
предоставяне на уговорената главница. С настоящата искова молба се
1
представя копие от платежно нареждане за направения паричен превод на
сума в размер на 19 500.00 лева, по банкова сметка на Е. А. А., посочена в чл.
1 от процесния договор за потребителски кредит. Сочи се, че в чл. 2 от
договора за потребителски кредит, страните са уговорили, че
кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 500 лева, срещу
което кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който в процесния случай е 9.76 %.
Сочи се, че кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е
изпълнил изцяло задълженията си по договора за потребителски паричен
кредит № PLUS-12799270. Кредитополучателят от своя страна е
преустановил изпълнението на договорните си задължения, като последното
плащане по кредита е било направено на 20.07.2019 г. Считано от
деня, следващ деня, в който кредитополучателят изпада в забава, последният
на основание чл. 86 ЗЗД и чл. 5 от договора за кредит дължи лихва
(обезщетение) за забава, чийто размер е изчислен спрямо действащата
законна лихва.
На основание чл. 17 от договора за кредит, е било договорено, че
кредитодателят „по всяко време може да прехвърли вземанията си на избрано
от него трето лице, без да е необходимо съгласието на кредитополучателя“.
Така с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020
г. и Приложение № 1а от 22.04.2020 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България, като цедент и „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, на ищеца са били прехвърлени
вземанията по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12799270
от 17.02.2016 г. Заявява, че прехвърлените вземания по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-12799270 от 17.02.2016 г., към датата
на цесията 22.04.2020 г. са в общ размер на 9362.11 лева, от които 8340.53
лева главница, 500.54 лева договорна възнаградителна лихва и 521.04 лева
лихва за забава.
Ищецът твърди, че е бил надлежно упълномощен от цедента БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България да изготви, изпрати и връчи
на длъжника – кредитополучател уведомление на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия чрез връчване на писмено
уведомление на 15.05.2020 г., получено от съпругата му, копие от което се
2
прилага към исковата молба. В тази връзка заявява, че цесията е породила
действие, както по отношение на длъжника, така и по отношение на третите
лица.
Крайният срок на договора за кредит е настъпил на 20.02.2021 г., с
което е станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение –
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
задължението. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава от момента на
изпадане в забава.
Ответникът не е предприел действия за пълно погасяване на
задължението си, поради което на 30.06.2021 г. кредиторът е подал заявление
в РС–Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, образувано в ЧГД № 401/2021 г. Издадената по цитираното дело
Заповед № 143/01.07.2021 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Е. А. А., че съществува изискуемо
вземане на „Фронтекс интернешънъл“ АД в размер на сумите: 8340.53 лева –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на заявлението – 30.06.2021 г., до изплащане на вземането; 500.54
лева – договорна, възнаградителна лихва, начислена за периода 20.07.2019 г.
– 22.02.2021 г.; 1 256.33 лева – лихва (обезщетение) за забава върху
непогасения остатък от главницата за периода 21.07.2019 г. – 01.06.2020 г.,
съставляващи неплатени задължения по цедиран в полза на заявителя Договор
за потребителски кредит № PLUS-12799270/17.02.2016 г. Претендират и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът Е. А. А., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, чрез
особения си представител адв. И.С. от АК – Разград ангажира становище, че
така предявените искове са допустими като предоставя на съда да постанови
решение въз основа на събраните по делото доказателства.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
3
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между Е. А. А. като кредитополучател и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, като кредитодател, е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-12799270, по
силата на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 20 000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне същия,
ведно с начислена възнаградителна лихва на 60 месечни погасителни вноски,
в срок до 20.02.2021 г.
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
всички свои задължения по Договора за кредит и преустановил плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.07.2019 г., а
считано от следващия ден е изпаднал в забава.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на
20.02.2021 г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение – главницата.
На 22.04.2020 г. между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* в качеството на
цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* в
качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на
всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На същата дата е подписано
Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл.
99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, предмет на настоящото производство, е ищецът.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за
потребителски кредит, е подал заявление по чл.410 ГПК образувано на
30.06.2021 г. в ЧГД № 401/2021 г. по описа на РС–Кубрат. Издадената по
цитираното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 143/01.07.2021 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което съобразно указанията на съда ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 1 от
4
ГПК.
Приетият като писмено доказателство договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-12799270, съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника,
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че размерът на
усвоения паричен кредит по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-12799270 е 20 000 лв. Размерът на платената при усвояване на кредита
„такса ангажимент“ от кредитополучателя е 500 лв. Извършените от
ответника плащания за погасяване на задълженията по договора са в размер
на 20284.13 лв. към датата на цесията – 22.04.2020 г. Падежът на първата
изцяло или частично неплатена вноска по кредита е от 20.06.2019 г.
Остатъчното задължение на кредитополучателя по пера е както следва:
8340.53 лева – главница; 500.54 лева – договорна възнаградителна лихва;
1 256.33 лева – лихва (обезщетение) за забава върху непогасения остатък от
главницата. Съдът кредитира заключението на изготвената ССчЕ като
относимо към правния спор, компетентно извършено и неоспорено от
страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 401/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит от 17.02.2016 г., по
силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
5
предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни
предпоставки, въз основа на които е вземането на кредитора е станало
изискуемо и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за кредит. Ищецът е изправна страна по същия,
доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят
е предоставил заемната сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т. ч. и от приетата съдебносчетоводна
експертиза.
Предвид достигнатия извод от съда, че крайният срок на договора е
настъпил на 20.02.2021 г. и при забава в плащанията от страна на ответника
след 20.07.2019 г. и на приетото по делото заключение по назначената
съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно
изготвено, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорните претенции за договорна възнаградителна лихва и законна лихва
за забава. Последните са безспорно установени от заключението на
изготвената ССчЕ съответно в размер на 550.54 лева и 1256.33 лева към
22.04.2020 г., както и към датата на изготвяне на експертизата. Поради това и
претенциите му следва да се уважат изцяло, тако както са заявени.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено на 30.06.2021 г. след като вземанията
на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото доказателства
6
установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението
си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното
доказване на иска. Установените от вещото лице суми като размер на
главница, договорна лихва и лихви за забава са изчислени на база поставената
му задача, а видно и от представентие писмени доказателства, нарушенията в
плащанията датират от 20.07.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 981.92 лв., от които внесена държавна такса – 231.92 лв.,
възнаграждение за особен представител – 300 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 150 лв. и възнаграждение за вещо лице – 300 лв., а в
заповедното са сторени разноски в общ размер на 251.95 лв., от които внесена
държавна такса в размер на 201.95 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. А., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в ***, ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от Л. К.
Д. – изпълнителен директор чрез пълномощник юрк. В.Ц. следните суми, за
които е издадена Заповед № 143/01.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 401/2021 г. по описа на РС – Кубрат:
8 340.53 лева (осем хиляди триста и четиридесет лева, петдесет и три стот.) –
главница, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
задължението; 500.54 лева (петстотин лева, петдесет и четири стот.) –
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.07.2019 г. –
22.02.2021 г.; 1 256.33 лева (хиляда двеста петдесест и шест лева, тридесет и
три стот.) – лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за
периода 21.07.2019 г. – 01.06.2020 г., съставляващи неплатени задължения по
7
цедиран в полза на заявителя Договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-12799270/17.02.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и Е. А. А., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от Л. К. Д. –
изпълнителен директор чрез пълномощник юрк. В.Ц., сумата 981.92 лева
(деветстотин осемдесет и един лева, деветдесет и две стот.) представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата 251.95 лева (двеста
петдесет и един лева, деветдесет и пет стот.) – разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8