РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Плевен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430100034 по описа за 2022 година
Производството е по глава втора от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН) .
Образувано е въз основа на молба с вх.№278/06.01.2022г. от ЕВ. К. Й. с ЕГН
**********, адрес: ***, с искане за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 т.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН по отношение на лицето Й. К. Й. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в молбата, че страните са сключили граждански брак. Твърди се,
че ответникът системно осъществявал физическо и психическо насилие над
молителката. Посочва се, че на 01.01.2022г. в гр.Плевен пред дома на майката
на Й. на молителката било нанесено психическо насилие чрез отправяне на
заплахи и обиди. Иска се от съда да постанови решение, с което да определи
мерки за защита от домашното насилие като бъде разпоредено на ответника
да се въздържа от извършване на насилие над молителката, както и да бъде
поставена забрана за доближаване на пострадалата, жилището, в което
живее, както и местата й за социален отдих.
Молителката, редовно призована, се явява лично и адв.*** – АК-Плевен.
Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи молбата.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава допустимостта и
1
основателността на искането.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235,
ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице по чл.3 т.1
ЗЗДН по отношение на лице, с което молителката се намира в граждански
брак.
От изложеното в жалбата е видно, че тя се подава в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН
и пред местно компетентния орган, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на ЕВ. К. Й. е основателна.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът
установява следните факти и обстоятелства:
Не се спори между страните, че са сключили граждански брак.
Безспорно по делото е и се установява от представената декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, че на 01.01.2022г. в гр.Плевен на ЕВ. К. Й. било нанесено
психическо насилие чрез отправяне на заплахи и обиди от Й. К. Й..
Установява се от справка от 06.01.21г. на деловодител на втори граждански
състав, че при направена справка в деловодните програми на РС-Плевен няма
образувани дела по ЗЗДН срещу ответника.
Видно от справка да съдимост с рег.№ 53/07.01.2022г. Й. К. Й. не е осъждан
за престъпления от общ характер.
От справка с вх.№ 1012/14.01.2022г. , издадена от „УМБАЛ –Д-р Г.Странски“
ЕАД Плевен се установява, че ответникът не се води на отчет и на
диспенсерно наблюдение към ОДНБПЗ –Плевен и няма данни да е лекуван
или настаняван вкл. по принудителен рес по чл.89 НК в психиатричните
клиники на лечебното заведение от 2000г. до настоящия момент.
От приобщените по делото писмени доказателства, разгледани по отделно
и в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено
домашно насилие е: установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на
чл 2 от ЗЗДН или не. Легалното определение за "домашно насилие” е дадено в
чл.2, ал 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
2
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е предвидена да
даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето,
нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе
успешно доказване на твърденията на молителката за осъществени спрямо
нея актове на домашно насилие, същата следва да установи, че спрямо нея е
реализирано домашно насилие чрез действия от страна на ответника,
изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
В конкретния случай не се спори, че страните са съпрузи и са налице
предпоставките на чл.3 т.1 пр.1 ЗЗДН.
Спори се осъществено ли е насилие над молителката от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна
отговорност, верността на изложените в молбата факти и обстоятелства, като
декларацията е неразделна част от молбата и препраща към изложеното в нея,
но при направено оспорване за извършен акт на домашно насилие, в
доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила. В случая, по делото е представена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено
психическо насилие - нанасяне на заплахи и обиди по адрес на молителката.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Тази декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика
от останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване
на истинността на фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-
голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по
делото.
3
В конкретния случай по делото не са налице доказателства,
опровергаващи доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице материално-
правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания факт
за упражнено психическо насилие, извършено от ответника спрямо
молителката на процесната дата.
При определяне вида на мерките за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се
съобрази с това, че целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно
насилие. Ето защо за да се ограничи възможността на ответника, да продължи
упражняването на евентуално насилие спрямо потърпевшата е наложително
срещу ответника да бъдат взети мерки по чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана за
същия да приближава молителката, нейното жилище, местоработата й,
местата за социалните й контакти и отдих, на разстояние по -малко от 200
метра за максимално определения в закона срок от 18 месеца. Досежно
срока, за който да бъдат наложени възприетите мерки за защита, съдът
изхожда от продължилите във времето влошени взаимоотношения, като се
отнеме възможността на извършителя да извърши и друг акт на насилие
спрямо потърпевшата, както и мотивирането на ответника към въздържане от
такива действия и на всякакво насилие спрямо молителката. Раздялата
генерира конфликт между страните, който може да провокира аналогични
ситуации, преди да бъде преосмислено поведението от ответника. Ето защо
срокът за прилагането им следва да е максималния предвиден в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с
решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до
1000 лв." Настоящият съдебен състав намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 200 лв. с оглед тежестта на извършеното
правонарушение и наличните доказателства обуславящи определена степен
на обществена опасност на дееца.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във вр. чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на РС – Плевен държавна такса за водене на делото – в
размер на 25 лв.
Следва ответникът да заплати на молителката и направените деловодни
4
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на ЕВ. К. Й. с ЕГН
**********, адрес: ***, както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Й. К. Й. с ЕГН
**********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на ЕВ. К. Й. с ЕГН **********, адрес: ***;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Й. К. Й. с ЕГН
**********, адрес: *** да доближава на по-малко от 200 (двеста ) метра от
пострадалото лице на ЕВ. К. Й. с ЕГН **********, адрес: ***, жилището, в
които живее, находящо се в ***,работното й място- сладкарски цех ***,
както и местата й за социален отдих, за срок от 18 / осемнадесет/ месеца.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Й. К. Й. с ЕГН **********, адрес:
*** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.Плевен
„Глоба” в размер на 200 (триста) лв., сумата от 25 лв. – държавна такса или
общо сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лв.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Й. К. Й. с ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на ЕВ. К. Й. с ЕГН **********, адрес: ***, направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
Заповедта за защита следва да съдържа предупреждение към Й. К. Й. с ЕГН
********** за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21,
ал.2 от ЗЗДН, а именно полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните, както и на Първо РУ
Плевен към ОД на МВР-Плевен по настоящ адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд Плевен, като обжалването не спира изпълнението му и
издадената заповед.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6