Решение по дело №93/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 152
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20223001000093
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000093 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г.,
М. АЛ. КР. и Г. ИЛ. Г. срещу решение №470/29.11.2021 г. по т.д.1275/2020 г. по описа на
ВОС, в частта с която са отхвърлени исковете им срещу Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за забава
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, за периода от датата на
увреждането 17.08.2018 год. до 14.10.2020 год.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
Насрещната страна Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Въззивните възражения са
сведени единствено до неправилността на съдебния акт, в частта относно началния момент,
от който застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, като според въззивниците това е датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Съдът намира наведените възражения за неоснователни, поради следните
съображения:
Задължението на застрахователя освен да обезщети вредите, но и мораторните лихви
е подчинено на нормативното правило в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, изискващо застрахователят да
отговоря и за дължимите от застрахования-делинквент законни мораторни лихви върху
дължимото обезщетение, но само за тези, които са изтекли 1) след уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) след предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице по реда на чл. 380 КЗ, която от датите е най-
1
ранна – арг. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.497 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая, претенцията на въззивниците е входирана при застрахователя на 20.08.2020
г., който е изискал допълнителни документи по реда на чл.496, ал.4 от КЗ.
Документите са представени с писмо от 23.09.2020 г., като от тази дата е започнал да
тече и предвидения в чл.497, ал.1, т.1 от КЗ срок за плащане, изтекъл на 14.10.2020 г, поради
което застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, за периода от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС - Варна е постановил правилно съдебено
решение, което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 150 лева.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №470/29.11.2021 г. по т.д.1275/2020 г. по описа на ВОС,
в частта с която са отхвърлени исковете на СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г., М. АЛ. КР. и Г.
ИЛ. Г. срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, за заплащане на обезщетение за забава върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, за периода от датата на увреждането 17.08.2018 год. до 14.10.2020
год.
ОСЪЖДА СВ. Н. Г., ЕГН: **********, АЛ. АЛ. Г., ЕГН: ********** и Н. АЛ. Г.,
ЕГН: ********** – тримата от гр.Варна,у,л.“Карамфил“ № 15, вх.Е, ет.3 ап.32, Г. ИЛ. Г.,
ЕГН: ********** и М. АЛ. КР., ЕГН: **********, двамата от гр.Варна, жк.Младост бл.140 А
вх.2 ет.4 ап.8 ДА ЗАПЛАТЯТ на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
150 (сто и петдесет) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.





Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3