№ 10239
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110134709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 177624/22.06.2023 г., уточнена с писмена
молба вх. № 1868/03.01.2024 г., на И. К. Д., ЕГН **********, срещу „............................“
ЕООД, ЕИК ............... с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клауза в сключен между страните Договор за паричен заем №
..................... г. и 10 броя анекси към него, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
112,80 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с
предишно наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател,
е бил сключен договор за паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при насрещно
задължение на заемополучателя да я върне в срок до 03.12.2021 г. В договора били
уговорени ГПР в размер на 48.2%, лихвен процент за кредита в размер на 39.42%, сума на
лихвата за срока на договора 0.54 лева. В договора било записано, че кредитополучателят
дължи сума в размер на 18.01 лева такса за бързо разглеждане. На 04.12.2021 г. между
страните бил сключен анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната
допълнителна сума в размер на 100,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се
променяла в размер на 33.07 лева. На 04.12.2021 г, между страните отново бил сключен
анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер
на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 40.60 лева. На
04.12.2021 г. между страните бил сключен трети анекс към договора, с който на
заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за
експресно разглеждане се променяла в размер на 48.13 лева. На 04.12.2021 г. между
страните бил сключен четвърти анекс към договора, с който на заемополучателя била
отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане
се променяла в размер на 62.61 лева. На 05.12.2021 г. между страните бил сключен пети
анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер
на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 69.66 лева. На
1
05.12.2021 г. между страните бил сключен шести анекс към договора, с който на
заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 60,00 лева, като сумата за
експресно разглеждане се променяла в размер на 78,12 лева. На 05.12.2021 г. между
страните бил сключен седми анекс към договора, с който на заемополучателя била
отпусната допълнителна сума в размер на 90,00 лева, като сумата за експресно разглеждане
се променяла в размер на 90.29 лв. На 05.12.2021 г. между страните бил сключен осми анекс
към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на
50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 97.05 лева. На
06.12.2021 г. между страните бил сключен девети анекс към договора, с който на
заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за
експресно разглеждане се променяла в размер на 103.62 лева. На 06.12.2021 г. между
страните бил сключен десети анекс към договора, с който на заемополучателя била
отпусната допълнителна сума в размер на 80,00 лева, като сумата за експресно разглеждане
се променяла в размер на 112.80 лева. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията по
договора, включително е заплатил начислената му такса за експресно разглеждане, или общо
е заплатил сума в размер на 896.00 лева. Навежда доводи, че договорът за заем е нищожен,
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на елемент от
същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/. Поддържа,
че в нарушение на императивни изисквания на закона, в процесния договор за заем ГПР е
посочен единствено като процент, но не са посочени елементите, които включва ГПР, а
отделно от това ГПР надхвърля размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следва
да бъде включена и таксата за експресно разглеждане. Счита, че посочването в договора на
ГПР в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. На
следващо място сочи, че уговорената такса за експресно разглеждане заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал.
1 ЗПК. При тези аргументи отправя искане към съда за прогласяване нищожността на
клаузата от процесния договор за паричен заем, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане за кредит, както и за заплащане от
ответника на сумата от 112,80 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа
на недействителната клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Признава се факта, че на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с предишно
наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, е бил
сключен договор за паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се задължил
да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при договорна лихва в
размер на 0,54 лева и уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 18,01 лева. Признава
се факта, че към процесния договор са сключени 10 броя анекси за отпускане на
допълнителни суми, като по всеки от тях заемополучателят е заявил приоритетно
разглеждане на искането му в рамките до 15 минути от постъпването му в системата на
ответното дружество. На 06.12.2021 г. И. Д. е погасил задълженията си по договора, като е
заплатил сума в общ размер на 896,00 лева, която е отчетена от заемодателя като пълно
погасяване на заема и е разпределена по пера, както следва: 780,00 лева – главница,
формирана като сбор от първоначално отпуснатата сума и последващите 10 допълнителни
суми, 2,86 лева – договорна лихва, 112,80 лева – такса за заявена и използвана допълнителна
услуга „бързо разглеждане“ на искането за кредит и допълнителни суми към него. Излагат
се подробни съображения за действителност на процесния договор за заем и се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 14579/03.04.2024 г., и обявен
за окончателен без възражения на страните в проведеното на 15.05.2024 г. открито
съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с предишно наименование ..........“
2
ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, е бил сключен договор за
паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на
заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при договорна лихва в размер на 0,54 лева
и уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 18,01 лева, ГПР 48,2 %; 2./ към договора
за заем страните са сключили 10 броя анекси за отпускане на допълнителни суми, като по
всеки от тях заемополучателят е заявил приоритетно разглеждане на искането му в рамките
до 15 минути от постъпването му в системата на ответното дружество; 3./ главницата по
договора за заем и главниците по сключените следващи 10 анекса към първоначалния
договор са реално усвоени от заемополучателя.; 4./ на 06.12.2021 г. И. Д. е извършил
плащане в полза на ответното дружество на сума в общ размер на 896,00 лева, която е
отчетена от заемодателя като пълно погасяване на заема и е разпределена по пера, както
следва: 780,00 лева – главница, формирана като сбор от първоначално отпуснатата сума и
последващите 10 допълнителни суми, 2,86 лева – договорна лихва, 112,80 лева – такса за
заявена и използвана допълнителна услуга „бързо разглеждане“ на искането за кредит и
допълнителни суми към него.
С Определение № 14579/03.04.2024 г. съдът е уведомил страните, че на основание чл.
7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем №
..................... г. се установява, че той е сключен между „............................“ ЕООД /с предишно
наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, по силата
на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на
100,00 лева, при договорна лихва в размер на 0,54 лева и уговорена такса за бързо
разглеждане в размер на 18,01 лева, ГПР 48,2 %
По делото е безспорно, че между страните са сключени 10 броя анекси към Договор
за паричен заем № ..................... г., като по всеки от тях заемополучателят е заявил
приоритетно разглеждане на искането му и съответно му е бил начислена такса за експресно
разглеждане.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия /ОУ/ на договора за кредит услугата бързо
разглеждане представлява допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на
15 минути от подаването му. Съгласно същата разпоредба от ОУ кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ОУ, когато искането за отпускане на
кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или на официален
празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички
случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ОУ, за заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е
посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифа на кредитора,
налична на началната страница.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
Съгласно констатациите на вещото лице общо заплатената от заемополучателя сума по
договора за кредит и сключените към него 10 броя анекси възлиза на 896,00 лева, която е
била разпределена от заемодателя за погасяване на задълженията по тях, както следва:
780,00 лева – главници, 2,86 лева – лихви, 112,80 лева – такси бързо разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
3
нищожността на клауза в сключен между страните Договор за паричен заем № .....................
г. и 10 броя анекси към него, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 112,80 лева,
представляваща недължимо платена по нищожен договор за кредит за сума за такса за
експресно разглеждане, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда
до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./. При въведени в процеса множество пороци,
обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради протИ.речие със
закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите
разпоредби.
Процесният договор за паричен заем и анексите към него имат характеристиките на
договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а
заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата в договора за кредит и анексите към
него, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради
протИ.речието със закона. Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността
на договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно посочената разпоредба да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съгласно предвиденото в ОУ на
ответното дружество такса за експресно разглеждане се дължи за допълнителна, но
незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от
кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по
кредита при сроковете и условията в ОУ. С оглед конкретните формулировки на ОУ следва
извод, че услугата по експресно разглеждане на документи се изчерпва с приоритетно
разглеждане на искането за кредит и изплащане на разрешения кредит преди искания на
други потребители. Естеството на така уговорената „допълнителна“ услуга налага
предоставянето преди окончателното сключване на договора за кредит, тъй като тя е
предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата. Настоящият
съдебен състав счита, че предметът на тази услуга е непосредствено свързан със самия
кредит, а доводите на ответника относно обособяването на тази престация като отделна
услуга, отличаваща се от типичната престация на търговец, кредитиращ потребители, са
необосновани. Видно от съдържанието на клаузите в ОУ, регламентиращи заплащане на
такса за експресно разглеждане, е че предлаганата от кредитодателя незадължителна услуга
представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по същество касае
4
обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на основното му задължение
при кредитиране на ФЛ, изразяващо се в отпускане на кредит след извършване на
предварителна оценка за кредитоспособността на клиента, като същевременно чрез така
предлаганата срещу допълнително заплащане услуга на практика кредитодателят прехвърля
върху потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит лица. С оглед изложеното съдът намира, че естеството на
услугата по експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на
кредит изключва квалификацията като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение за търговеца. Предвидената такса за експресно разглеждане на
документи е свързана с процедурата по усвояване на кредита, респ. клаузата, която
предвижда дължимостта , влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса протИ.речи на закона и като
такава е нищожна. Оттук и предявеният установителен иск следва да се уважи, доколкото
процесната клауза протИ.речи на закона.
За пълнота следва да се посочи, че е съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в
потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително
изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой
потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Таксата за експресно/бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена
от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за
потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ на договора за кредит ГПР не включва разходите
за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане. Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в протИ.речие и с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от
това нарушение е недействителност на договора съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на
това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита (Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 288 ГПК).
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищцата основания за нищожност на процесната клауза – заобикаляне на закона и
протИ.речие с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на процесния договор за паричен заем и анексите към него с
посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които протИ.речат на
императивни материалноправни норми или на добрите нрави; извършени от ищеца
плащания на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи
От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице И. Д.
по допуснатата ССчЕ се установи, че общо заплатената от заемополучателя сума по
договора за кредит и сключените към него 10 броя анекси възлиза на 896,00 лева, която е
била разпределена от заемодателя за погасяване на задълженията по тях, както следва:
780,00 лева – главници, 2,86 лева – лихви, 112,80 лева – такси бързо разглеждане.
5
Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 112,80 лева – такса за
бързо разглеждане, в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
Доколкото искът за установяване на нищожност на клаузата е основателен, то липсва
основание за задържане на сумата.
Искът е основателен в пълния му размер за сумата в размер на 112,80 лева, като
законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
22.06.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса и
платен депозит за вещо лице по ССчЕ. За посочените разноски са ангажирани доказателства
за плащане в общ размер на 463,87 лева, поради което следва да се присъдят в цялост в
полза на ищеца.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищеца на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер
на по 480 лева с вкл. ДДС за всеки от исковете или общо 960,00 лева.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае нищожността на съответна
договорна клауза, респ. да се върнат сумите, заплатени от ищеца на основание тази клауза,
определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, без лично явяване на адвокат М., съдът определи размера на
възнаграждението в общ размер от 480 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ..................., срещу „............................“ ЕООД, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. С....................., че клаузата за такса експресно/бързо
разглеждане, уговорена в Договор за паричен заем № ..................... г. и 10 броя анекси към
него, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на сума в общ размер
112,80 лева – такса за експресно/бързо разглеждане на договора за кредит и анексите за
допълнителна сума, е нищожна поради протИ.речие със закона на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „............................“ ЕООД, ЕИК .................. , със седалище и адрес на
управление: гр. С....................., да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ..................., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 112,80 лева, представляваща
платена без основание такса за експресно/бързо разглеждане по Договор за паричен заем №
..................... г. и 10 броя анекси към него, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.06.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „............................“ ЕООД, ЕИК .................. , със седалище и адрес на
управление: гр. С....................., да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ..................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 463,87 лева – сторени
разноски по гр. д. № 34709/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за платена държавна
такса и платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА „............................“ ЕООД, ЕИК .................. , със седалище и адрес на
управление: гр. С....................., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с
.............., с адрес: град С.............., представлявано от адвокат Д. М., сумата от 480,00 лева с
вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска защита на И. К. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 34709/2023 г.
по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7