№ 525
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100508639 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С.С. срещу решението, постановено по гр.д. №
1729/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с която се обжалва решението в частта, в която искът
за месечна издръжка на въззивника е отхвърлен за разликата над 152.50 лева до пълния
предявен размер от 400 лева, считано от 15.01.2020 г. и за срока, за който е определена
издръжката, и в частта, в която е отхвърлен искът за месечна издръжка на въззивника за
минало време, а именно за периода от 15.01.2019 г. до 14.01.2020 г. за разликата от 140 лева
до пълния предявен размер от 400 лева, месено. В жалбата са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част, поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените права и
необоснованост. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд в обжалваните
части и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове
за издръжка и за периода до завършване на средно образование, но не по-късно от
навършване на двадесет годишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
1
Въззиваемата страна С.П.С., чрез особен представител, оспорва жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 1729/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е осъдил въззиваемия
С.П.С. за заплати на въззивника Б. С.С., на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.149 от СК, сумата
в размер на 1680 лева, представляваща месечна издръжка за минал период, а именно за
периода 15.01.2019 г. до 14.01.2020 г., в размер на 140 лева месечно, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на основание
чл.146, ал.1, изр.2 СК, като е отхвърлил иска за разликата над 1680 лева до пълния предявен
размер от 4800 лева. Със същото решение въззиваемият С.П.С. е осъден да заплати на
въззивника Б. С.С., на основание чл.143, ал.2 от СК, сумата в размер на 457.50 лева,
представляваща месечна издръжка за периода 15.01.2020 г. (датата на предявяване на иска)
до 10.03.2020 г. (датата, на която възизивникът е навършил пълнолетие) в размер на по
152.50 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, на основание чл.146, ал.1, изр.2 СК, като е отхвърлена исковата
претенция за разликата над 152.50 лева месечно до пълния предявен размер от 400 лева
месечно. С.П.С. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 85.80 лева. Допуснато е предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е
изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо
издръжката е определена на база предвидения от закона минимум на гарантиран доход по
трудово правоотношение. Съобразено е, че нуждаещия се от издръжка е навършил
пълнолетие в хода на първоинстанционното производство и издръжката е присъдена до
10.03.2020 г. – датата на навършване на пълнолетие от въззивника. Решението в
обжалваната част е постановено при правилно прилагане на материалния закон към
установените по делото факти и в съответнствие със задължителната съдебна практика
установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат
2
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК
не са нарушени от съда с обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че определената от съда базовата издръжка от
140 лева месечно за периода 15.01.2019 г. до 14.01.2020 г. (една година, преди подаване на
исковата молба в съда до образуване на делото), респ. в размер на 152.50 лева месечно за
периода 15.01.2020 г. (датата на предявяване на иска) до 10.03.2020 г. (датата, на която
възизивникът е навършил пълнолетие) е съобразена, както с обичайните нужди на
нуждаещият се от издръжка, така и с възможностите на дължащия издръжката –
неустановени, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд (чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че
задължението на родителя да дава издръжка на ненавършило пълнолетие свое дете е
абсолютно, с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от това дали
децата са трудоспособни, имат доходи и имущества, респ. дали децата са настанени или не,
извън семейството (чл.143, ал.3 от СК); задължението за издръжка, обаче не е независимо от
реалните възможности на дължащия издръжката. В случая, бащата е работоспособен и няма
задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Наистина, доходите на
бащата, останаха неустановени по делото, но това не е основание за отхвърляне на исковете,
тъй като не се освобождават от задължението за издръжката на ненавършили пълнолетие
деца родителите, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни – в тези
случаи материалните възможности на алиментно задължения родител се определят
съобразно квалификацията му и други констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70 г.).
Правилно районният съд е определил и крайния срок, до който се дължи издръжката от
родител на ненавършило пълнолетие дете. При навършване на пълнолетие решението, с
което е присъдена издръжката на детето от родител , губи силата си.Решението на издръжка
не продължава действието си, ако детето учи редовно в средно или висше учебно заведение.
За да получава издръжка по чл.144 СК, е необходимо да се предяви иск (т.16 от ППВС 5/70
г.).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението, постановено по гр.д. № 1729/2020г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 92 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4