№ 22***1
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110150976 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Н. И. Г., с ЕГН: ********** и Т. И. П., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, сумата от
общо 4890.34 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № ***, находящ се в ***********, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 4213.72 лева за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. вкл, и 660.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 13.86 лева за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021
г. и 2.30 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.08.2020 г. до 13.09.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 53141/2022 г. на СРС – 30.09.2022 г. до окончателното плащане на сумите,
като сумите се претендират от ответниците, както следва:
От Н. И. Г. – 1/2 част или 2106.86 лева главница за топлинна енергия и
330.23 лева обезщетение за забава съответно 6.93 лева главница за услугата
дялово разпределение и 1.15 лева обезщетение за забава;
От Т. И. П. – 1/2 част или 2106.86 лева главница за топлинна енергия и
330.23 лева обезщетение за забава съответно 6.93 лева главница за услугата
дялово разпределение и 1.15 лева обезщетение за забава;
1
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: нотариален акт за собственост на
жилище, заявление декларация за откриване на партида, пълномощно,
постановление за възлагане на недвижим имот, удостоверение за наследници
на Ичо Благоев Стоянов и Л.С.С., два броя общи фактури като едната без
справка към нея, извлечение от сметка, договор между СЕС и ФДР, протокол
от ОС на СЕС, договор за прехвърляне на дружествен дял, договор между
ищеца и ФДР и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ на ищеца.
Препис от исковата молба е връчен на Т. И. П., която депозира в срока
по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба /наименуван „възражение“/, с
който оспорва претенциите по основание и размер. На първо място твърди, че
през 2022 г. имотът е продаден на публична продан от ЧСИ Бъзински на трето
лице. Още преди това обаче между двете ответници била налице уговорка
сумите за топлинна енергия за имота да се плащат изцяло от Н. И. Г.. С тези
аргументи се иска отхвърляне на исковите претенции.
Представят се: споразумение и удостоверения.
Исковата молба е връчена на ответницата Н. И. Г. чрез залепване на
уведомление, поради което на същата е назначен особен представител в
лицето на адв. Д. Д.. Последният депозира отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК като оспорва исковете по основание и размер. На първо
място прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност
– като се позовава на такава до 29.09.2019 г. На следващо място излага доводи,
че ищецът не доказвал доставка на топлинна енергия в количеството,
остойностено в исковата молба. Счита, че абонатната станция в сградата не
била изправна, като не ставало ясно и за какви компоненти се претендират
дължимите суми и дали измервателните уреди са реални отчитани. Излага
възражения и срещу възникването на облигационна връзка между ищеца и
ответницата по силата на ОУ на дружеството. Оспорва представените
фактури, доколкото били без подписи, както и протоколите от ОС на СЕС.
С определение № 36188/09.09.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
и протоколи за отчегт.
В хода на производството по делото са извършени и приети: съдебно
техническа експертиза с вх. № 323641/14.10.2024 г.
2
В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата Т. И. П. не се явява в съдебно заседание и не изразява
допълнително становище по делото.
Ответницата Н. И. Г. се представляват от особен представител – адв. Б..
Последната иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично
отхвърлени.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 31075 от 31.10.2022 г.
по ч.гр.д. № 53141/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжницта Н. И. Г. чрез залепване на уведомление, а на длъжницата Т. И. П.
лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за собственост № ***,
том ХVІІІ, дело № ****** г. от 30.06.1963 г. се установява, че имот с адрес:
******* *** е придобит в собственост от лицата Л.С.С. и И.Б.С. чрез покупка.
Съгласно постановление за възлагане на имота, влязло в сила на
29.07.2022 г., имотът е продаден на трего лице.
Видно от удостоверение за наследници И.Б.С., същият е починал на
***.04.1999 г. като е оставил за свои наследници съпругата си Л.С.С. и двете
си дъщери – ответниците по делото Н. И. Г. и Т. И. П.. От своя страна съгласно
удостоверение за наследници на Л.С.С., същата е починала на 21.03.2004 г.
като е оставила за свои наследници двете си дъщери – ответниците по делото
Н. И. Г. и Т. И. П..
Съгласно заявление декларация от 18.05.2018 г. от ответницата Н. И. Г.
същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида на
негово име за имот с адрес: ***** ***. Декларацията е подписана от ответника
чрез пълномщник като е приложено и пълномощното, а подписш.ите не са
оспорени.
От договор между СЕС и ФДР от 16.07.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 05.06.2002 г., се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Витера енерджи
3
сървисиз“ ЕООД, впоследствие от „Иста България“ ЕООД, преименувано на
„Данувиус“ ЕООД до 30.04.2020 г. и от „Техем сървисиз“ ЕООД от 01.05.2020
г.. Последните изготвят изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС лицето Л.С.С. се е подписало
като собственик на жилище под № ***.
Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон –
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.– липсва подпис на клиент върху отчета, където са
отразени са показания от щранг.
На последно място, видно от приложено на л. 29 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
4213.72 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 2312.53 лева /отразена към м.
07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 1901.19 лева /отразена към м. 07.2021 г./.
От изготвената по делото съдебно техническа експертиза с вх. №
323641/14.10.2024 г. се установява, че действително относно топломера в
абонатната станция на сградата, където е имотът, са налице периоди, в които
същият е бил извън двугодишния срок на метрологична проверка. Доколкото
обаче са направени проверки след това и уредът е бил годен, то вещото лице,
счита, че измервателният уред е бил годно средство за техническо измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни.
Съгласно СТЕ вътрешната отоплителна инсталация в имота е от открит
тип с коефициент 0.15 %. Процентът на сградната инсталация е 30.33 % през
отоплителен сезон 2019/2020 г. и 27.55 % през сезон 2020/2021 г.
Според в.л. за процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет. В
имота има 1 брой радиатор без индивидуален разпределител, за който се
начислява служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход за
сградата.
В тази връзка и според експертизата в.л. е изчислило, че от абоната се
дължи сумата от 4213.74 лева, формирана от 248.30 лева за сградна
инсталация, 580.65 лева за отопление на имот и 3384.77 лева за подгряване на
БГВ.
На последно място в.л. посочва, че за периода от 01.08.2019 г.[1] до
30.04.2021 г. сумата, дължима за имота възлиза на общо 3803.58 лева –
формирана от 248.30 лева за сградна инсталация, 580.65 лева за отопление на
имот и 2974.63 лева – за подгряване на БГВ. Според в.л. сумите, начислени от
ищеца, са изчислени при спазване правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007
г.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
4
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 31075 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53141/2022 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – на Т. П. –
лично, а на Н. Г. – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1/т. 2 от ГПК.
В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за собственост на жилище,
постановление за възлагане на недвижим имот, удостоверение за наследници
на Ичо Благоев Стоянов и Л.С.С. и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г. / следва извод, че ответниците Н. И. Г. и Т. И. П. са били
съсобственици на процесния имот в процесния период /тъй като същият е
продаден от съдебен изпълнител – чак на 29.07.2022 г./ – при равни дялове
като наследници на своите родители – първоначални приобретатели на
жилището.
В случая обаче само ответницата Н. И. Г. има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така,
доколкото по делото е представена молба декларация от 18.05.2018 г., с която
ответницата Н. И. Г. е поискала в ответното дружество да бъде открита
партида за заплащане на топлинна енергия за процесния имот. Посочената
молба съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13
от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на
доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между
ищеца и ответника Н. И. Г. е възникнала много преди началото на исковия
период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е
прекратявана /в съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика
– напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на
Пернишкия ОС и др./. В заявлението декларация ответницата Н. И. Г. е
посочила, че домакинството му, което ползва имот се състои от един обитател
– поради което и липсва основание да се приеме наличие на облигационна
връзка с другия ответник.
В тази връзка между ответника Н. И. Г. и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът Н. И. Г. е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като заедно с
това е единствен потребител на топлинна енергия в имота. Не бяха въведени и
6
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. Не се
установи да има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑7***/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Спрямо ответницата Т. И. П. исковете следва да се приемат за изцяло
неоснователни, доколкото видно от доказателствата по делото, още през 2018
г. сестра й е манифестирала пред ищцовото дружество искането си да е
единствен потребител на топлинна енергия в имота – като така е приела да
носи отговорност за задължения досежно същия за топлинна енергия. Поради
това и исковете спрямо ответницата Т. И. П. следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
От изготвената СТЕ се установи годността на средството за техническо
измерване в абонатната станция в сградата, където е топлоснабдения имот
съответно количеството доставена топлинна енергия. Поради това и
възраженията на ответницата Н. Г. в противния смисъл следва да се приемат за
неоснователни. Поради това и съдът счита, че ищецът е доказал реално
доставяне на топлинна енергия в начисленото количество, което е
остойностено правилно – предвид съвпадението между стойностите по
исковата молба и даключението на СТЕ /налице е разминаване от 0.02 лева,
което не е съществено/.
На последно място съдът следва да обсъди възражението за давност,
досежно ответника Н. И. Г..
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 53141/2022 г. по описа на СРС е подадено на 30.09.2022 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
7
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 30.09.2019 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. септември 2019 г.
ответникът е изпаднал в забава чак на 15.11.2019 г. /съответно за м. август е
изпаднал в забава след 15.10.2019 г., но за м. юли 2019 г. – след 15.09.2019 г ./.
Поради това погасени по давност са главници на обща стойност 410.14 лева
за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. В тази връзка и искът за главница е
доказан до сумата от 3803.58 лева за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
Ищцовото дружество обаче е заявило претенция спрямо ответницата Н. И. Г. –
само за ½ от тази сума. Поради това и искът се явява основателен до сумата от
1901.79 лева, като за сумата от 205.07 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г. в размер на 660.46 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 82.98 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 577.47
лева върху съответните главници – като ответницата Н. Г. дължи 288.74 лева.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.06.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Предвид недоказване поставяне длъжника в забава по това вземане
искът за обезщетение за забава върху същото следва да се отхвърли изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
8
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 53141/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на по 73.90 лева от всеки длъжник – по *** лева юрисконсултско
възнаграждение и по 51.90 лева държавна такса.
С оглед изхода на делото само длъжникът Н. И. Г. дължи разноски от
общо 66.41 лева, а искането спрямо другия длъжник е неоснователно.
Длъжниците не претендират разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 50976/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които само половината
могат да се претендират от Н. И. Г.. От последната обаче изцяло следва да се
претендират разноските за експертиза и особен представител. Поради това и
предвид изхода на делото от сумата от 1088.90 лева ответницата Н. И. Г.
дължи 978.59 лева.
Ответницата Н. И. Г. се представлява по делото от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Задача поставена от съда.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: **** *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата
от общо 2197.46 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
имот – апартамент № ***, находящ се в ***********, от които 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 1901.79 лева за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. и 288.74 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 13.09.2022 г. върху съответните главници и 2/главница за услугата дялово
разпределение в размер на 6.93 лева за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021
г. вкл,, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 53141/2022 г. на
СРС – 30.09.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 53141/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми
9
и периоди: 1/за сумата от 205.07 лева – главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., начислена за процесния имот и за
сумата от 41.49 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
13.09.2022 г. върху съответните главници за топлинна енергия; 2/ за сумата от
1.15 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до 13.09.2022 г.
върху главницата за услуга дялово разпределение, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против Т. И. П., с ЕГН: ********** и адрес:
******* за признаване за установено, че ответницата Т. И. П. дължи на
дружеството сумата от общо 2445.17 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ се в
***********, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 2106.86
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 330.23 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г., 2/ главница
за услугата дялово разпределение в размер на 6.93 лева за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 1.15 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.08.2020 г. до 13.09.2022 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС – 30.09.2022 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53141/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **** *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 66.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 53141/2022 г. на СРС и сумата от общо 978.59
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50976/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 53141 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10