РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Плевен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430107319 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А1 България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *** против Н. Н. И., с
ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. *** по описа
на ПлРС, по което имало издадена заповед за изпълнение, като на кредитора
били дадени указания за предявяване на установителен иск за съществуване
на вземанията му.
Твърдят се следните обстоятелства, на които ищеца основава
претендираните за реализиране права:
Излага се, че “А1 България” ЕАД е предприятие с основен предмет на
дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и
предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези
дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности.
1
Твърдят се факти за сключени писмени съглашения между страните по
повод осъществяваната от дружеството дейност, както следва:
1. На 16.08.2019г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“
ЕАД/, в качеството на мобилен оператор, от една страна и от друга - Н. Н. И.,
в качеството на абонат, бил сключен общ рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ***. Във връзка с това съглашение бил открит на
абоната партиден номер ***, по който били начислявани задължения на
ответницата Н. И. за договорени от нея и ползвани услуги.
2. На 16.08.2019г. било подписано Приложение №1 към рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** - „Цени и условия за
ползване на услугата А1 Net Вох (Срок от 2 години)”. С приложението било
договорено да бъде предоставяно на ответницата Н. И. ползването на тарифен
план „А1 Net Вох 75”. Месечната абонаментна такса уговорена за
промоционалния период от две години била 23,99 лева с ДДС за предоставяне
на пакет при изрично договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от
16.08.2019г. Промоционалната цена била валидна за срок от две години,
който започнал да тече на 16.08.2019г. и следвало да изтече на 16.08.2021г.
/чл. 6.3. от Приложение № 1 от 16.08.2019г./. Съгласно чл. 7.1 от Приложение
№ 1 от 16.08.2019г. било предвидено, че, ако абонатът прекрати предсрочно
своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три
месечни абонаментни вноски без отстъпка.
3. На 27.11.2019г. било подписано Приложение №1 към рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** - „Условия за ползване
на тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf XS, S, М, L, ХL, 2ХL (Срок
от 2 години)”. С приложението било договорено да бъде предоставяно на
ответницата Н. И. ползването на тарифен план „Surf ” за мобилен телефонен
номер: ***. Месечната абонаментна такса била уговорена за промоционалния
период от две години в размер на 14,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет
при изрично договорени параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от
27.11.2019г. Срокът, за който била уговорена промоционалната цена започнал
да тече на 27.11.2019г. и следвало да изтече на 27.11.2021г. /чл. 5.3. от
Приложение № 1 от 27.11.2019г./. Съгласно чл. 6.1 от Приложение № 1 от
27.11.2019г., ако абонатът прекратял предсрочно своя договор и бил
физическо лице, то той дължал неустойка в размер на до три месечни
2
абонаментни вноски без отстъпка.
4. На 27.11.2019г., във връзка с цитирания Рамков договор от
16.08.2019г. между „А1 България“ ЕАД и ответницата Н. И. бил сключен
Договор за продажба на изплащане. На основание р. I, чл. 1 и чл. 2 от
Договора, с неговото подписване купувачът Н. И. била закупила и станала
собственик на апарат ***, със сериен номер: ***. Съгласно р. I, чл. 3 от
Договора за продажба на изплащане от 27.11.2019г. закупуването на вещта
при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно
съобщителни услуги предоставени на отв.Н. И.. В р. II от Договор от
27.11.2019г. за продажба на изплащане към рамков договор № *** била
изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на
устройството. Така първа вноска била в размер на 31,32 лева, а остатъкът от
195,50 лева били разделени на 23 броя месечни вноски, които се начислявали
с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била лихва в размер
на 4,95 % годишно.
Устройството било предадено на купувача с приемо —предавателен
протокол, в който изрично било посочено, че то се предавало във връзка с
услуга предоставена на номер ***.
5. На 21.06.2021 г. било подписано Приложение №1 към рамков договор
идентифициран с негов уникален номер *** — „Условия за ползване на
тарифен план за мобилни услуги Unlimited 39,99 (Срок от 2 години)”. С
приложението било договорено да бъде предоставяна на отв.Н. И. ползването
на тарифен план „Unlimited 39,99” за мобилен телефонен номер: ***.
Месечната абонаментна такса уговорена за промоционалния период от две
години била 39,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично
договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от 21.06.2021г.
Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да
тече на 21.06.2021г. и следвало да изтече на 21.06.2023г. Съгласно чл. 7.1 от
Приложение № 1 от 21.05.2021г., ако абонатът прекратял предсрочно своя
договор и бил физическо лице, то той дължал неустойка в размер на до три
месечни абонаментни вноски без отстъпка.
6. На 21.06.2021г. било подписано Приложение №1 към рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** - „Условия за ползване
на тарифен план за национален мобилен интернет Surf 20 (Срок от 2
3
години)”. С приложението било договорено да бъде предоставяно на отв.Н. И.
ползването на тарифен план „Surf 20” за мобилен телефонен номер: ***.
Месечната абонаментна такса била уговорена за промоционалния период от
две години в размер на 21,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при
изрично договорени параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от 21.06.2021г.
Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да
тече на 21.06.2021г. и следвало да изтече на 21.06.2023г. /чл. 6.3. от
Приложение № 1 от 21.06.2021г./. Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 от
21.06.2021г., ако абонатът прекратял предсрочно своя договор и бил
физическо лице, то той дължал неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
7. На 21.06.2021г., във връзка с цитирания Рамков договор от
16.08.2019г. между „А1 България“ ЕАД и Н. И. бил сключен Договор за
продажба на изплащане.
На основание р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото подписване
купувачът - Н. Н. И. била закупила и станала собственик на апарат ***, със
сериен номер: ***. Съгласно р. I, чл. 3 от Договора за продажба на изплащане
от 21.06.2021г. закупуването на вещта при условията на този договор било
обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на
Н. Н. И..
В р. II от Договор от 21.06.2021г. за продажба на изплащане към рамков
договор № *** изрично била уговорена промоционалната цена и начина на
изплащане на устройството. Така първа вноска била в размер на 10,98 лева, а
остатъкът от 252,54 лева бил разделен на 23 броя месечни вноски, които се
начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била
лихва в размер на 5 % годишно. Устройството било предадено на купувача с
приемо -предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се
предавало във връзка с услуга предоставена на номер ***.
8. На 03.07.2021г. било подписано Приложение №1 към рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** - „Условия на тарифен
план за мобилна услуга ONE Spesial 14 (Срок от 2 години)”.С приложението
било договорено да бъде предоставяна на отв.Н. И. ползването на тарифен
план „ONE Spesial 14” за мобилен телефонен номер: ***. Месечната
абонаментна такса уговорена за промоционалния период от две години била
4
15.99лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично договорени параметри
в чл. 3 от Приложение № 1 от 03.07.2021г. Промоционалната цена била
валидна за срок от две години, който започнал да тече на 03.07.2021г. и
следвало да изтече на 03.07.2023г. /чл. 6.3. от Приложение № 1 от
03.07.2021г./.
Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 от 03.07.2021г., ако абонатът
прекратял предсрочно своя договор и бил физическо лице, то той дължал
неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
9. На 03.07.2021г. било подписано Приложение №1 към рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** - „Условия за ползване
на тарифен план за национален мобилен интернет Surf 10 (Срок от 2
години)”. С приложението било договорено да бъде предоставяна на отв.Н. И.
ползването на тарифен план „Surf 10 ” за мобилен телефонен номер: ***.
Месечната абонаментна такса уговорена за промоционалния период от две
години била в размер на 11.99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при
изрично договорени параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от 03.07.2021г.
Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да
тече на 03.07.2021г. и следвало да изтече на 03.07.2023г. /чл. 6.3. от
Приложение № 1 от 03.07.2021г./. Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 от
03.07.2021г., ако абонатът прекратял предсрочно своя договор и бил
физическо лице, то той дължал неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
10. На 03.07.2021г. във връзка с цитирания Рамков договор от
16.08.2019г. между „А1 България“ ЕАД и отв.Н. И. бил сключен Договор за
продажба на изплащане. На основание р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с
неговото подписване купувачът — Н. И., била закупила и станала собственик
на апарат ***, със сериен номер: ***.
Съгласно р. I, чл. 3 от Договора за продажба на изплащане от
03.07.2021г. закупуването на вещта при условията на този договор било
обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги предоставени на
отв. Н. И..
В р. II от Договор от 03.07.2021г. за продажба на изплащане към рамков
договор № *** била изрично уговорена промоционалната цена и начина на
изплащане на устройството. Така първа вноска била в размер на 10,50 лева, а
5
остатъкът от 241,50 лева били разделени на 23 броя месечни вноски, които се
начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била
лихва в размер на 4,95 % годишно. Устройството било предадено на купувача
с приемо -предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се
предавало във връзка с услуга предоставена на номер ***.
Твърди се, че във връзка с ползваните услуги от ответницата и
задължения, възникнали от неизпълнение на договорите, от ищеца били
издадени следните счетоводни документи:
- Фактура N00435801634/26.08.2021г. за отчетен период от
23.07.2021г. до 22.08.2021г.
- Фактура №**********/27.09.2021г. за отчетен период от
23.08.2021г. до 22.09.2021г.
- Фактура N00438845434/27.10.2021г. за отчетен период от
23.09.2021г. до 22.10.2021г.
- Фактура N00440377371/26.11.2021г. за отчетен период от
23.10.2021г. до 22.11.2021г.
- Фактура N00441892935/29.12.2021г. за отчетен период от
23.11.2021г. до 22.12.2021г.
- Фактура N00443405769/26.01.2022г. за отчетен период от
23.12.2021г. до 22.01.2022г.
- Фактура N00444911560/25.02.2022г. за отчетен период от
23.01.2022г. до 22.02.2022г.
- Сметка *** за Обезщетение за обработка на просрочени
задължения.
- Сметка №*** за неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси.
- Сметка № ***. за неустойка за отстъпки от цена на услуги.
- Сметка №**********/02.02.2022г. за неустойка за отстъпки от
цена на устройство.
- Сметка №*** за неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси.
- Сметка №*** за неустойка за отстъпки от цена на услуги.
6
- Сметка №*** за неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси.
- Сметка №*** за неустойка за отстъпки от цена на услуги.
- Сметка № **********/02.02.2022г. за неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси.
- Сметка № *** за неустойка за отстъпки от цена на услуги.
- Сметка № *** за неустойка за устройство - ***.
Сметка № **********/02.02.2022г. за неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси.
- Сметка № *** за неустойка за отстъпки от цена на услуги.
- Сметка № *** за неустойка за отстъпки от цена на устройство.
Пояснявайки основанието, на което се претендира вземането за
главница в размер на 2266.65 лв., ищецът твърди следните обстоятелства:
I. Относно сумата от 756.56лева, представляваща част от общата сума в
размер на 2266,65лева, сумата, претендирана като цена на предоставени
електронни съобщителни услуги, била формирана както следва:
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1 на
21.06.2021г. за услуга *** с план Unlimited 39,99 за срок от 24 месеца, за
която дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. била в размер на
206.27лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 34.96лв. била за
период на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1
на 16.08.2019г. за услуга *** с план Net Вох 75 за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. бил в размер на
124.91лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 21.19лв. бил за
период на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1
на 21.06.2021г. за услуга *** с план Surf 20 за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. била в размер на
114.89лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 19.52лв. била за
период на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1
на 03.07.2021г. за услуга *** с план One Spesial за срок от 24 месеца, за която
7
дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. била в размер на
102.71лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 17.11лв. била за
период на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1
на 27.11.2019г. за услуга *** с план А1 Surf S за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. била в размер на
94.97лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 15.70лв. билаза период
на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** било подписано Приложение 1
на 03.07.2021г. за услуга *** с план Surf 10 за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.07.2021г. - 22.12.2021г. била в размер на
77.42лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 12.84лв. била за
период на забава 21.09.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** била начислена Такса за
събиране на просрочени задължения, за която дължимата сума за периода
23.10.2021г. - 22.10.2021г. била в размер на 35.39лв. Дължимата лихва върху
тази сума в размер на 5.68лв. била за период на забава 27.12.2021г. -
28.07.2023г.
Излага се, че посочените суми били начислени за месечно текущо
потребление на предоставени услуги и се дължали на основание сключените
Рамков договор идентифициран с негов уникален номер ***, Приложение 1
на 16.08.2019г. към рамков договор идентифициран с негов уникален номер
*** - „Цени и условия за ползване на услугата А1 Net Вох (срок - 2 г.),
Приложение №1 от 21.06.2021г. към рамков договор идентифициран с негов
уникален номер *** - „Условия за ползване на тарифен план за мобилни
услуги Unlimited 39,99 (срок — 2 г.) , Приложение №1 от 21.06.2021г. към
рамков договор идентифициран с негов уникален номер *** -„Условия за
ползване на тарифен план за национален мобилен интернет Surf 20(срок - 2
г.)”; Приложение №1 от 03.07.2021г. към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер *** -„Условия на тарифен план за мобилна услуга ONE
Special 14” (срок - 2г.); Приложение №1 от 03.07.2021г. към рамков договор
идентифициран с негов уникален номер *** - „Условия за ползване на
тарифен план за национален мобилен интернет Surf 10 (Срок от 2 години)”;
Приложение №1 от 27.11.2019г. към рамков договор идентифициран с негов
8
уникален номер *** - „Условия за ползване на тарифни планове за мобилен
интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL (Срок от 2 години).
Твърди се, че сумите не били заплатени в срока за доброволно плащане
посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на заявлението
за издаване на заповед и настоящата искова молба.
II.Относно сумата от 487,08 лева, част от общата сума в размер на
2266,65лв. - сумата, претендирана като цена на устройства на изплащане, била
начислена, както следва:
- По Договор за продажба на изплащане от 03.07.2021г., по силата на
който било закупено на изплащане описаното устройство, дължимата сума за
период 23.07.2021г. – 22.02.2022г. била в размер на 231.00лв. Върху нея била
начислена лихва в размер на 33.82лв. за период на забава 21.09.2021г. -
28.07.2023г.
- По Договор за продажба на изплащане от 27.11.2019г., по силата на
който било закупено на изплащане описано устройство, дължимата сума за
период 23 07 2021г. – 22.10.2021г. била в размер на 22,50лв. Върху нея била
начислена лихва в размер на 4,55лв. за период на забава 21.09.2021г. –
28.07.2023г.
- По Договор за продажба на изплащане от 21.06.2021г., по силата на
който било закупено на изплащане описано устройство, дължимата сума за
период 23.07.2021г. - 22.02.2022г. била в размер на 230.58лв. Върху нея била
начислена лихва в размер на 33.83лв. за период на забава 21.09.2021г. -
28.07.2023г.
Посочените суми във фактурите представлявали начислени дължими
месечни вноски, представляващи цена на устройство и се дължали на
основание сключените Рамков договор идентифициран с негов уникален
номер ***, Договор за продажба на изплащане от 27.11.2019г.; Договор за
продажба на изплащане от 21.06.2021г. и Договор за продажба на изплащане
от 03.07.2021г.
Същите се дължали на основание р. II и сл. от Договорите за продажба
на изплащане.
Посочените суми във фактура №********** представлявали суми
дължими до края на договора, станали изискуеми поради неплащане на
поредни вноски и след издаване на фактурата, на основание р. IV чл. 12.4 от
9
Договорите за продажба на изплащане.
Твърди се, че сумите не били заплатени в срока за доброволно плащане
посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
III. Относно сумата от 1023.01 лева, част от общата сума в размер на
2266,65лв., сумата, претендирана като начислени неустойки, същата била
начислена, като следва:
- По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
предоставен 4G router NetВох за посочения номер, по която неплатената сума
била в размер на 140.00лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на
19.25лв. за период на забава 20.03.2022г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на
47.49лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на 7.12лв. за период на
забава 03.02.2022г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 57.34лв.
Дължимата мораторна лихва била в размер на 8.60лв. за период на забава
03.02.2022г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на
67.47лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на 10.12лв. за период на
забава 03.02.2022г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 71.68лв.
Дължимата мораторна лихва била в размер на 10.75лв. за период на забава
03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
10
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на
114.99лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на 17.25лв. за период на
забава 03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 86.04лв.
Дължимата мораторна лихва била в размер на 12.91лв. за период на забава
03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на описано устройство, по
която неплатената сума била в размер на 97.05лв. Дължимата мораторна
лихва била в размер на 14.56лв. за период на забава 03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на
49.98лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на 7.50лв. за период на
забава 03.02.2022г - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 57.34лв.
Дължимата мораторна лихва била в размер на 8.60лв. за период на забава
03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на
42.48лв. Дължимата мораторна лихва била в размер на 6.37лв. за период на
забава 03.02.2022г. – 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 71.68лв.
Дължимата мораторна лихва била в размер на 10.75лв. за период на забава 03
02 2022г - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга *** била начислена
11
неустойка, представляваща отстъпка от цената на описано устройство, по
която неплатената сума била в размер на 117.47лв. Дължимата мораторна
лихва била в размер на 17.62лв. за период на забава 03.02.2022г. - 28.07.2023г.
По договор с партиден номер *** за услуга била начислена неустойка,
представляваща Обезщетение за обработка на просрочени задължения, по
която неплатената сума била в размер на 2.00лв. Дължимата мораторна лихва
е в размер на 0.37лв. за период на забава 24.09.2021г. - 28.07.2023г.
Сумите се дължали поради настъпило неизпълнение на задължения на
ответника да заплаща цена за месечно потребени мобилни услуги, както и
цена на устройство.
Сумите били начислени на основание сключените Рамков договор
идентифициран с негов уникален номер № ***, Приложенията към него и
Договорите за продажба на изплащане, както и общите условия на мобилния
оператор.
Начислени били за прекратяването на рамковия договор в частта му за
услугите по партида № ***.
Договорът бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, съгласно който:
„Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири)
дена.“
Размерът на неустойките бил посочен в приложимите разпоредби за
отговорност в приложенията за услугите, предвиждащи „Ако достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на абонамента.
Относно начислените такси се навеждат твърдения за следните
обстоятелства: Присъщата функция на оператора била да предоставя
надлежно мобилни услуги, устройства за комуникация и други, срещу
ежемесечно, редовно и в срок извършено плащане на съответната цена. Това
бил основният предмет на дейност, упражнявана от дружеството. Същото не
12
било колекторско дружество, чиято основна функция е да събира просрочени
задължения, поради което за операторът се изисквало ангажиране на
допълнителен технически и човешки ресурс с оглед организиране,
проследяване и събиране на забавените плащания. В този смисъл, таксата за
събиране на дължими суми била въз основа на факта, че тази дейност не била
част от присъщата функция на оператора и била уговорена в чл. 27.1 от
Общите условия (ОУ) за взаимоотношения между А1 и абонатите и крайните
ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България” ЕАД.
Сочи се, че по договор с партиден номер *** била начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса. Абонатът
бил уговорил и използвал тарифни планове, за което се задължил да плаща
промоционална цена за срок от 2 години. Ползваните месечни отстъпки били
на цени по-ниски от стандартните. Неустойката се начислявала за
стандартната месечна такса за периода до оставащия срок до края на договора
и върху сумата без ДДС. Когато Абонатът бил физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не можел да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза,
в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължал
на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на
оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.
По договор с партиден номер *** били начислени неустойки,
предстявпяващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС.
Сумата се формирала от 3 стандартни месечни такси, посочени с Приложение
1, като от стандартната цена за тарифния план за физически лица се
отчислявало начисленото ДДС.
По договор с партиден номер *** били начислени неустойки,
представляващи отстъпка от цената на устройство. Тази неустойка се
изчислявала спрямо отстъпката, която била предоставена и била
пропорционална на оставащия срок до края на договора.
Неустойките били компенсаторни и не се начислявали за определен
период.
13
С всеки Договор за продажба на изплащане била уговорена и цената на
вещта, когато се заплащала в брой и изцяло - раздел II. чл.8.2.
За всяко закупено устройство била направена отстъпката от цената във
връзка с използването на електронни съобщителни услуги за определен
телефонен номер.
Устройствата били закупени на изплащане във връзка с Договор за
продажба на изплащане, като начислената неустойка се изчислявала спрямо
договореното в Договор за продажба на изплащане по пропорционално
оставащият период на Договора.
Относно основанията, на които се претендира вземането в размер на
350,97лева — натрупани лихви, се сочи, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато
деня на изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в
забава след изтичането му.
Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 350,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, формирана и уточнена съответно
с размер и период за всяко едно от вземанията описани по-горе
До датата на завеждане на исковата молба горепосочената сума не била
заплатена от ответника.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.*** по
описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Н. И., чрез назначения особен представител адв.Р. Л., е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира на
първо място становище за недопустимост на иска, а на следващо място за
неговата неоснователност.
Исковете се оспорват от ответницата по основание и размер.
Ответницата оспорва да е подписала представените от ищеца писмени
документи, обективиращи съглашения и установяващи изпълнение на
задължения на дружеството по тези съглашения – описани в п.II 1.1. от ПО.
Релевира възражение за нищожност на описани в п.II 1.2. договори. Оспорва,
че услугите/ вещите, за които се претендират вземания, реално са
предоставени на ответника в процесния период от време. Оспорва по
14
основание и размер предявените вземания за главница, лихва и неустойки.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по
отношение на претендираните суми за периода три години преди заявяването
на исковата претенция.
Навежда довод, че не се дължат претендираните суми за електронни
съобщителни услуги по фактура № **********/ 29.12.2021 г. с посочен
период на фактуриране 23.11.2021 г. - 22.12.2021 г., в размер на 129.01 лв. и
по фактура № **********/ 26.01.2022 г. с посочен период на фактуриране
23.12.2021 г. - 22.01.2022 г., в размер на 128.95 лв., респ. - не се дължи
претендираната лихва върху тези суми. Сочи, че ако се приемело, че
процесните договори за електронни съобщителни услуги съществуват и не са
нищожни, то съгласно клаузата за прекратяването им, предвидена в т. 54.12
от Общите условия, договорите следвало да се считат за прекратени след
изтичане на 124 дни от забавата на плащането на дължимите суми от абоната.
В конкретния случай, имайки предвид претенцията на оператора, можело да
се направи извод, че забавата е настъпила, считано от 23.07.2021 г., което от
своя страна означавало, че договорите са прекратени на 24.11.2021 г.
Следователно не се дължали претендираните суми по посочените фактури,
тъй като за периода, в който се твърдяло, че са предоставени услугите,
договорите за електронни съобщителни услуги са били прекратени
едностранно от оператора.
Оспорват се вземанията за такса за събиране на просрочени задължения
за периода 23.10.2021 г. - 22.10.2021 г. в размер на 35.39 лв., както и сумите с
основание — други такси в размер на: 15.50 лв. (с ДДС) по фактура №
**********/ 26.08.2021 г. и 15.50 лв. с ДДС по фактура № **********/
27.09.2021 г.; вземането за сумата от 487.08 лв. - цена на устройства на
изплащане.
Ответницата оспорва и претенцията за начислени неустойки. Релевира
възражение за нищожност на неустоечните клаузи, на които се основава
претенцията.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите
на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено
следното от фактическа страна:
Исковите претенции са допустими – предявени са за вземания, за които
15
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в производството
по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС и в едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд – същите са връчени на 28.11.2023г., а исковата
молба е изпратена по пощата на 28.12.2023г., видно от пощенското клеймо на
плика, с който книжата са постъпили в съда. Вземанията са претендирани в
заповедното производство при посочен общ размер на същите, като в
исковото производство са допълнени обстоятелствата, на които се основават
отделните вземания, включени в присъдените от заповедния съд суми. При
това не може да се приеме, че в настоящото производство се претендират
вземания, които не са били предмет на производството по ч.гр.д.***.
Установява се от представения препис Договор № *** от 16.08.2019г.,
че страни по него са били „А1 България“ ЕАД, като оператор и ответницата
Н. И., като потребител, и по силата на това съглашение оператора е поел
задължение да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, чрез
една или няколко електронни съобщителни мрежи, описани в Приложение,
неразделна част от договора.
Според обективираното в чл.4.5, страните са приели, че съглашението е
в сила докато е налице действащо Приложение или друго споразумение за
ползване на услуги, сключено към него.
Ответницата е навела възражение, че не е подписала този договор, както
и всички останали съглашения, от които се твърди, че произтичат
претендираните вземания. Оттегляйки заявеното оспорване на автентичността
на писмените документи възразява, че не са подписани от ответницата с
квалифициран електронен подпис и не е налице съгласие на страните за
приравняване на обикновения електронен подпис на саморъчен такъв. При
това е навела възражение за нищожност, поради липса на съгласие.
Съдът намира възражението за неоснователно. Обсъденият по-горе
договор от 16.08.2019г. и последващите съглашения на страните по
естеството си представят електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ /същите документи са приобщени и на електронен носител/ и
подписването им е извършвано дигитално. Съгласно изричната уговорка в
договора от 16.08.2019 г. - т.4.3, при подписването му с дигитален подпис,
както и на приложенията към него, страните са се съгласили значението на
подписите им да се приравни на саморъчно положени. Нормата на чл. 13, ал.
16
1 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ регламентира, че електронен подпис е електронен
подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 и при съгласие на
страните може да се придаде на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. В случая, страните по договора изрично са се съгласили, че
дигиталният подпис, положен в него и последващите споразумения, има сила
на саморъчен подпис. Следователно, по тяхната изрична воля на електронния
документ е придаден вид на саморъчно подписан такъв, от което следва, че
той притежава доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
процесните съглашения са нищожни при липса на съгласие, т.к. потребителя
не бил положил подписа си на всяка страница. Такова изискване не е
въведено със законова разпоредба и когато договорът се състои от повече от
една страници е достатъчно полагането на подпис на края на съглашението.
По претенцията на ищеца за сумата от 756,56лв., представляваща
неплатена стойност на предоставени електронни съобщителни услуги.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че на датата на
сключване на сочения по-горе договор – 16.08.1019г., страните са подписали
Приложение №1. Според обективираното в него е било постигнато съгласие
оператора да предостави на ответницата Н. И. ползването на услуга фиксиран
интернет през мобилна мрежа за номер *** - тарифен план „А1 Net Вох 75”.
Уговорена е била месечна абонаментна такса за промоционален период от две
години в размер на 23,99 лева с ДДС. Съгласно уговореното в чл. 7.1, при
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последния дължи
неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
Като произтичащо от това съглашение, ищеца претендира вземане на
стойност 124,91лв. – стойност на услугата, предоставена за периода от
23.07.2021г. до 22.12.2021г.
Видно е от приложените фактури на л.51 – л.56, че за всеки отчетен
период от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. ищеца е начислявал уговорената такса
в размер на 19,99лв. без ДДС или 23,99лв. с ДДС, като за отчетните периоди
23.07.2021г. – 22.08.2021г. и 23.08.2021г. – 22.09.2021г. е начислил и
допълнителни такси в размер на 2,07лв.
Ответницата е оспорила да й е доставена уговорената услуга през
процесния период от време.
17
Във връзка с това възражение следва да се посочи, че задълженията на
мобилния оператор по същество се свеждат до това операторът да поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на уговорените телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/.
В случай на неизпълнение на това задължение на оператора,
потребителя разполага с правата, произтичащи от общите нормативни
правила по ЗЗД. Не се твърди и не се установява ответницата да е упражнила
правата по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.1 от ЗЗД - да е искала точно
изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца
подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед
сключеният писмен договор между страните), че след изтичането на срока ще
смята договора за развален, което би я освободило от облигационното
задължение за парична престация.
Приложимите в отношенията между страните Общи условия също
предоставят възможност с разпоредбата на чл.26.6 да се оспорят месечните
сметки в 6-месечен срок след издаване на фактурата. Подобно оспорване
също не е заявено от ответницата. Тук следва да се посочи, че неоснователно
е възражението на ответницата, че не е била запозната с Общите условия, при
които мобилния оператор предоставя услугите си, т.к. изрично е декларирала
такова запознаване при подписване на съглашението от 16.08.2019г. и
последващите такива.
След като потребителя не е упражнил правата си, произтичащи от
Закона и Общите условия, не би могъл да се освободи от основното си,
приозтичащо от съглашенията задължение да заплаща уговорената месечна
такса.
Ето защо, съдът счита, че за периода от 23.07.2021г. до 22.12.2021г.
ответницата е останала задължена за плащане на месечните такси, уговорени
по подписаното Приложение №1 от 16.08.2019г. за номер *** или 5 месечни
такси по 23,99лв. – общо 119,95лв. Недоказана остава претенцията на ищеца
за разликата до пълния претендиран размер от 124,91лв., т.к. не се установи
за какви услуги са били начислени допълнителните суми от по 2,07лв. във
фактурите, издадени на 26.08.2021г. и 27.09.2021г.
18
От представените доказателства се установява също, че между страните
е било подписано на 27.11.2019г. Приложение към договора от 16.08.2019г.,
по силата на което е било уговорено оператора да предоставя на ответницата
Н. И. ползването на тарифен план „Surf ” за мобилен телефонен номер ***.
При това е била уговорена месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лева
с ДДС за промоционален период от две години. Според обективираното в чл.
6.1 от Приложението, при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, последния дължи неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
Видно е от приложените фактури на л.51 – л.56, че за всеки отчетен
период от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. ищеца е начислявал уговорената такса
в размер на 12,50лв. без ДДС или 14,99лв. с ДДС, като за отчетните периоди
23.07.2021г. – 22.08.2021г. и 23.08.2021г. – 22.09.2021г. е начислил и
допълнителни такси в размер на 2,07лв.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователно
въведеното в производството по делото възражение, че ответницата не дължи
изпълнение на своето задължение, произтичащо от това съглашение, поради
неизпълнение задължението на оператора да предостави услугите. Поради
това, потребителя е останал задължен за плащане на месечните такси,
уговорени по подписаното Приложение №1 от 27.11.2019г. за номер *** за
процесния период от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. или 5 месечни такси по
14,99лв. – общо 74,95лв. Недоказана остава претенцията на ищеца за
разликата до пълния претендиран размер от 94,97лв. Не се установи за какви
услуги са били начислени допълнителните суми от по 2,07лв. във фактурите,
издадени на 26.08.2021г. и 27.09.2021г., както и ищеца не е основал вземането
си на твърдения в исковата молба за предоставяне на услугата и през
отчетния период от 23.12.2021г. до 22.01.2022г., макар и да е начислил
таксата и в издадената фактура за този период.
Установява се от представените доказателства, че на 21.06.2021 г. е
било подписано Приложение №1 към договора от 16.08.2019г., по силата на
което е било уговорено оператора да предоставя на ответницата Н. И.
ползването на тарифен план за мобилни услуги Unlimited 39,99 за мобилен
телефонен номер: ***. при уговорена месечна абонаментна такса за
промоционален период от две години в размер на 39,99 лева с ДДС. Съгласно
19
чл. 7.1 от това съглашение, при предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, последния дължи неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
Дължимата от потребителя такса за предоставените услуги за
процесния период от време от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. се изчислява на
199,95лв. и тази сума, съдът счита, че е дължима от ответницата. Недоказана
остава претенцията на ищеца за разликата до пълния претендиран размер от
206,27лв. И тук не се установи за какви услуги са били начислени
допълнителните суми от по 2,57лв. във фактурите, издадени на 26.08.2021г. и
27.09.2021г.
Установява се още, че на 21.06.2021 г. е било подписано и
Приложение към договора от 16.08.2019г., по силата на което е било
уговорено оператора да предоставя на ответницата Н. И. ползването на
тарифен план „Surf 20” за мобилен телефонен номер: ***. Видно е, че
месечната абонаментна такса е била уговорена за промоционален период от
две години в размер на 21,99 лева с ДДС. Съгласно чл. 7.1 от това
съглашение, при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
последния дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски
без отстъпка.
Дължимата от потребителя такса за предоставените услуги за
процесния период от време от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. се изчислява на
109,95лв. и тази сума, съдът счита, че е дължима от ответницата. Недоказана
остава претенцията на ищеца за разликата до пълния претендиран размер от
114,89лв. И тук не се установи за какви услуги са били начислени
допълнителните суми от по 2,07лв. във фактурите, издадени на 26.08.2021г. и
27.09.2021г., както и ищеца не е основал вземането си на твърдения за
предоставяне на услугата и през отчетния период от 23.12.2021г. до
22.01.2022г., макар и да е начислил таксата и в издадената фактура за този
период.
Видно е от приложените доказателства, че на 03.07.2021г. е било
подписано и Приложение към договора от 16.08.2019г., по силата на което е
било уговорено оператора да предоставя на ответницата Н. И. ползването на
тарифен план „ONE Spesial 14” за мобилен телефонен номер: ***. Видно е, че
месечната абонаментна такса е била уговорена за промоционален период от
20
две години в размер на 15,99 лева с ДДС. Съгласно чл. 7.1 от това
съглашение, при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
последния дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски
без отстъпка.
Дължимата от потребителя такса за предоставените услуги за
процесния период от време от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. се изчислява на
79,95лв. и тази сума, съдът счита, че е дължима от ответницата. Недоказана
остава претенцията на ищеца за разликата до пълния претендиран размер от
102,71лв. И тук не се установи за какви услуги са били начислени
допълнителните суми от по 2,07лв. във фактурите, издадени на 26.08.2021г. и
27.09.2021г., 1,64лв. такса съобщения в първата от тези фактури и 0,66лв. във
втората, както и ищеца не е основал вземането си на твърдения за
предоставяне на услугата и през отчетния период от 23.12.2021г. до
22.01.2022г., макар и да е начислил таксата и в издадената фактура за този
период.
Видно е също така, че на 03.07.2021г. е било подписано и Приложение
към договора от 16.08.2019г., по силата на което е било уговорено оператора
да предоставя на ответницата Н. И. ползването на тарифен план за
национален мобилен интернет Surf 10 за мобилен телефонен номер: ***.
Видно е, че месечната абонаментна такса е била уговорена за промоционален
период от две години в размер на 11,99 лева с ДДС. Съгласно чл. 7.1 от това
съглашение, при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
последния дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски
без отстъпка.
Дължимата от потребителя такса за предоставените услуги за
процесния период от време от 23.07.2021г. до 22.12.2021г. се изчислява на
59,95лв. и тази сума, съдът счита, че е дължима от ответницата. Недоказана
остава претенцията на ищеца за разликата до пълния претендиран размер от
77,42лв. И тук не се установи за какви услуги са били начислени
допълнителните суми от по 2,07лв. във фактурите, издадени на 26.08.2021г. и
27.09.2021г., 0,45лв. такса във фактурата от 27.10.2021г., както и ищеца не е
основал вземането си на твърдения за предоставяне на услугата и през
отчетния период от 23.12.2021г. до 22.01.2022г., макар и да е начислил
таксата и в издадената фактура за този период.
21
При съобразяване на горното, съдът намира, че се установиха вземания
на ищеца спрямо ответницата за цена на предоставени електронни
съобщителни услуги за сочения в исковата молба период от 23.07.2021г. до
22.12.2021г., произтичащи от обсъдените съглашения от 16.08.2019г.,
27.11.2019г., 21.06.2021г. и 03.07.2021г., в общ размер на 644,70лв.
Неоснователно е възражението на ответницата, че при съобразяване
разпоредбата на чл.54.12. от ОУ, на която се позовава ищеца, договорите
следвало да се считат прекратени на 24.11.2021г., поради което не били
дължими сумите, начислени за последващ отчетен период. Длъжникът е
изпаднал в забава за плащане цената на предоставените услуги за първия
отчетен период от 23.07.2021г. до 22.08.2021г. на 20.09.2021г. Поради това
предвидения срок на забавата от 124 дни не е бил изтекъл към 22.12.2021г.,
която е крайната дата, до която ищеца претендира в настоящото производство
вземания за цена на предоставени услуги, произтичащи от процесните
съглашения.
С оглед приетото по-горе, претенцията за неплатена цена на
предоставени електронни съобщителни услуги за процесния период се явява
неоснователна и недоказана над размера на сумата от 644,70лв. до пълния
претендиран размер от 721,17лв.
Съдът намира за неоснователна и претенцията за установяване на
вземане на ищеца за сумата от 35,39лв., представляваща такса за събиране на
просрочени задължения.
От приложените Общи условия е видно, че в чл.27.1 от същите, на
които ищеца основава това вземане, според изложените в исковата молба
обстоятелства, е предвидено, че при забава в плащането на задълженията по
издадени от оператора фактури, абоната дължи: 1.заплащане на законната
лихва за забава; 2.разходи, свързани със събиране на дължимите суми,
включително съдебно и извънсъдебно събиране от А1 или чрез трети лица;
3.обезщетение в размер на 2лв. без ДДС.
В настоящото производство ищеца претендира всяко от посочените
вземания. От доказателствата по делото, обаче не се установява по никакъв
начин какви разходи са били направени в случая от оператора за събиране на
дължимите от ответницата суми, както и по какъв алгоритъм е начислил
търсената сума от 35,39лв. Поради това, съдът приема тази претенция за
22
неоснователна и недоказана.
Върху неплатената цена за предоставени електронни съобщителни
услуги в установения размер от 644,70лв., съдът намира, че ответницата
дължи обезщетение за забава по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
отношенията между страните е определена дата на падеж на задълженията за
всеки отчетен период, посочван и в издадените ежемесечни фактури.
При използване на онлайн калкулатор за законна лихва, съдът приема,
че размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата от 644,70лв.
за периода от 28.01.2022г. до 28.07.2023г. се изчислява на 45,19лв. и намира,
че същата е дължима от ответницата.
По претенцията на ищеца за сумата от 487,08лв., представляваща
неплатена цена на устройства на изплащане.
Установява се от приложените писмени доказателства, че на
27.11.2019г. страните са подписали във връзка с писменото им съглашение с
№*** от 16.08.2019г. – Договор за продажба на изплащане. Според
обективираното в р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, постигнато е било съгласие
ответницата Н. И. да закупи и придобие в собственост вещ,
индивидуализирана в приемо-предавателен протокол, неразделна част от
договора. Видно е от съставения такъв протокол, двустранно подписан от
страните, че вещта предмет на това съглашение е била апарат LG К50s
Вlue+НF Rio, със сериен номер: ***. Съгласно предвиденото в р. I, чл. 3 от
Договора, закупуването на вещта при посочените условия било обвързано с
ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на ответницата
Н. И., като според посоченото в приемо-предавателния протокол се касаело за
услугите, предоставени на номер ***. Договорът за предоставяне на услугите
за посочения номер е бил сключен на 27.11.2019г. и за срок от 24 месеца или
до 27.11.2021г.
Според обективираното в р. II от Договора цената на предоставената
вещ е определена за плащане по следния начин: 31,32лв. първоначална вноска
и 23 месечни вноски в общ размер на 195,50лв. или обща цена от 226,82лв.
За процесния период от 23.07.2021г. до 22.10.2021г. дължимата от
ответницата сума за погасяване на отделните уговорени вноски се изчислява
на 25,50лв. и не са ангажирани доказателства за нейното плащане. Поради
това, съдът намира, че претенцията за тази сума е основателна. Предвид на
23
това, че отделните вноски не са били платени на датите на падеж, посочен в
издадените фактури, дължимо е и обезщетение за забавено плащане в
търсения размер от 4,55лв.
Установява се също така от приложените писмени доказателства, че на
21.06.2021г. страните са подписали във връзка с писменото им съглашение с
№*** от 16.08.2019г. – Договор за продажба на изплащане, по силата на
който, според обективираното в р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, постигнато е
било съгласие ответницата Н. И. да закупи и придобие в собственост вещ,
индивидуализирана в приемо-предавателен протокол, неразделна част от
договора. Видно е от съставения такъв протокол, двустранно подписан от
страните, че вещта предмет на това съглашение е била апарат Samsung А21S
DS Вlаск+НР ТТЕС, със сериен номер: ***. Съгласно предвиденото в р. I, чл.
3 от Договора, закупуването на вещта при посочените условия било
обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на
ответницата Н. И., като според посоченото в приемо-предавателния протокол
се касаело за услугите, предоставени на номер ***. Договорът за
предоставяне на услугите за посочения номер е бил сключен на 21.06.2021г. и
за срок от 24 месеца или до 21.06.2023г.
Според обективираното в р. II от Договора цената на предоставената
вещ е определена за плащане по следния начин: 10,98лв. първоначална вноска
и 23 месечни вноски в общ размер на 252,54лв. или обща цена от 263,52лв.
Ответницата не е ангажирала доказателства за плащане цената на
предоставената вещ, като ищеца признава частично плащане, при което
непогасената част от уговорената цена възлиза на 230,58лв. Поради това,
съдът намира, че претенцията за тази сума е основателна.
Предвид на това, че отделните вноски от 23.07.2021г. до 22.02.2022г.,
както и остатъка след прекратяване на договора не са били платени на датите
на падеж, посочен в издадените фактури, дължимо е и обезщетение за
забавено плащане в търсения размер от 33,83лв.
Установява се още от приложените писмени доказателства, че на
03.07.2021г. страните са подписали във връзка с писменото им съглашение с
№*** от 16.08.2019г. – Договор за продажба на изплащане, по силата на
който, според обективираното в р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, постигнато е
било съгласие ответницата Н. И. да закупи и придобие в собственост вещ,
24
индивидуализирана в приемо-предавателен протокол, неразделна част от
договора. Видно е от съставения такъв протокол, двустранно подписан от
страните, че вещта предмет на това съглашение е била апарат Xiaomi Redmi
9T Gгеу+НТ ТТЕС, със сериен номер: ***. Съгласно предвиденото в р. I, чл. 3
от Договора, закупуването на вещта при посочените условия било обвързано
с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на
ответницата Н. И., като според посоченото в приемо-предавателния протокол
се касаело за услугите, предоставени на номер ***. Договорът за
предоставяне на услугите за посочения номер е бил сключен на 03.07.2021г. и
за срок от 24 месеца или до 03.07.2023г.
Според обективираното в р. II от Договора цената на предоставената
вещ е определена за плащане по следния начин: 10,50лв. първоначална вноска
и 23 месечни вноски в общ размер на 241,50лв. или обща цена от 252лв.
Ответницата не е ангажирала доказателства за плащане цената на
предоставената вещ, като ищеца признава частично плащане, при което
непогасената част от уговорената цена възлиза на 231лв. Поради това, съдът
намира, че претенцията за тази сума е основателна.
Предвид на това, че отделните вноски от 23.07.2021г. до 22.02.2022г.,
както и остатъка след прекратяване на договора не са били платени на датите
на падеж, посочен в издадените фактури, дължимо е и обезщетение за
забавено плащане в търсения размер от 33,82лв.
С оглед горното, съдът приема, че ответницата дължи неплатени суми
за цена на предоставени устройства на изплащане в общ размер на 487,08лв. и
мораторна лихва за забавеното им плащане в общ размер на 72,20лв.
По претенцията на ищеца за сумата от 1 023,01лв., представляваща
начислени неустойки.
По сключения между страните Договор от 16.08.2019г., по който са
били предоставяни услуги за ползван телефонен номер ***, ищеца
претендира неустойка за невърнато оборудване, съизмерима с цената му – в
размер на 140лв. и съответна мораторна лихва.
Видно е от приложения препис на Приемо-предавателен протокол от
16.08.2019г. за предоставено устройство за ползване към договор за услуги,
че действително оператора е предоставил на потребителя необходимо за
ползване на услугите устройство, което е следвало да бъде върнато при
25
прекратяване на ползването им. Според обективираното в чл.7.2 от
подписания на 16.08.2019г. Договор, ако при прекратяване на договора
предоставеното оборудване не бъде върнато, операторът има право да получи
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис. В настоящото производство обаче не са представени
доказателства за действащия към момента на прекратяване на договора
между страните ценоразпис, установяващ стойност на предоставеното
оборудване. В същото време, съдът намира, че неустойката, уговорена за
невърнато оборудване, която не отчита по никакъв начин неговото
амортизиране, с оглед продължителността на ползването му, в случая повече
от две години, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и възлага в тежест на потребителя заплащане на
необосновано високо обезщетение.
Ето защо, съдът намира, че претенцията за заплащане на неустойка за
невърнато оборудване в размер на 140лв. е неоснователна и недоказана.
Такава е и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата в
размер на 19,25лв.
Относно претенциите за заплащане на неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС по договорите, които оператора е счел за
прекратени по вина на абоната, съдът намира следното: Установи се от
обсъдените доказателства, че в сключените Договор от 27.11.2019г. за
предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***; Договор от 21.06.2021
г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***; Договор от
21.06.2021 г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***;
Договор от 03.07.2021г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер
*** и Договор от 03.07.2021г. за предоставени услуги за мобилен телефонен
номер ***, страните са уговорили неустойка в тежест на абоната при
предсрочно прекратяване на договорите по негова вина в размер на до три
месечни абонаментни вноски без отстъпка.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на посочената договорна неустойка е допусната забава в
изплащане на дължимите суми продължила повече от 124 дена, което
съгласно чл. 54.12 от ОУ е основание за едностранно прекратяване на
договорното правоотношение, което като факт настъпва автоматично. При
26
такава изрична клауза в приложимите ОУ, оператора не е дължал покана за
изпълнение с предупреждение за разваляне на договорната връзка, нито пък
писмено волеизявление, достигнало до адресата. С оглед установената забава
на ответницата за плащане на дължимите цени за уговорените услуги за
периода на дължимост от 23.07.2021г. насетне и при уговорен изрично падеж
на месечно дължимите суми, настъпил на 20.09.2020г. за първия отчетен
период, съдът приема, че действително на 02.02.2022г. срочните договори
следва да се приемат прекратени автоматично. Това обаче се отнася за
обсъдените по-горе договори от 21.06.2021г. и 03.07.2021г., на които
уговорения двугодишен срок е изтичал съответно на 21.06.2023г. и
03.07.2023г. Срокът на договора, сключен между страните на 27.11.2019г. е
изтичал на 27.11.2021г. и предвидения срок забава от 124 дена, обосноваващ
предсрочно прекратяване е настъпил извън него. Поради това не може да се
приеме предсрочно прекратен. След изтичане на уговорения срок –
27.11.2021г., договорът се превръща в безсрочен и при автоматичното му
прекратяване като такъв, не би могла да се търси неустойката, уговорена при
прекратяването му преди изтичане на срока.
Релевирано е от ответницата възражение за нищожност на договорните
клаузи, регламентиращи тази неустойка, за което предвид естеството на
спорното право, съдът следи и служебно. Характерът на неустоечната клауза
е гаранционно - обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да
определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на
неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат
доказвани. Размерът на обсъжданата неустойка не е изначално определен, но
е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото
едностранно прекратяване, лимитиран с максимален размер. При тази
регламентация в договорните съглашения, не може да се приеме
противоречие на тези неустоечни клаузи с добрите нрави както и с
разпоредби от ЗЗП.
Ответницата притежава качеството потребител на далекосъобщителна
услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, поради което приложими в
случая са нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП. Последната дава
дефиниция на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
27
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
случая, както се посочи, операторът е уговорил максимален размер на
дължимата неустойка, съизмеряващ се със сбора на три месечни абонаментни
такси. Едностранното прекратяване на правоотношението лишава доставчика
от очакван фиксиран по размер приход, което засяга съществено неговия
интерес. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират
до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на
сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с
договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
Затова и клаузите регламентиращи нейната дължимост са действителни.
Поради това, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца следните
суми за неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
правоотношения, съизмерими с три стандартни месечни такси без ДДС:
сумата от 67,47лв., дължима поради предсрочното прекратяване на Договор
от 21.06.2021 г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***;
сумата от 114,99лв., дължима поради предсрочното прекратяване на Договор
от 21.06.2021 г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***;
сумата от 49,98лв., дължима поради предсрочното прекратяване на Договор
от 03.07.2021г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер *** и
сумата от 42,48лв., дължима поради предсрочното прекратяване на Договор
от 03.07.2021г. за предоставени услуги за мобилен телефонен номер ***. Или
общо дължима сума за неустойки в размер на 274,92лв.
Съдът намира, че ответницата не е изпаднала в забава за плащане на
тези неустойки, т.к. за същите няма уговорен падеж. Уговорени са условията,
при които са дължими, но след като те са настъпили и оператора е начислил
дължимите неустойки, кредитора следва да отправи покана за плащането им,
за да постави длъжника в забава. В случая не е налице отправена такава
покана и ответницата не е изпаднала в забава за плащането им преди
иницииране на заповедното производство. Ето защо не са дължими
претендираните обезщетения за забавено плащане на приетите за дължими
суми за неустойки.
По отношение на претендираните неустойки, съизмерими с отстъпката
от цената на месечната абонаментна такса и с отстъпката от цената на
28
предоставени устройства, се установява уговарянето им изрично в клаузи в
процесните договори. Съдът обаче намира, че тези клаузи са нищожни,
поради което не пораждат задължения за потребителя. Съображенията за това
са следните:
Тази неустойка е предвидена във всеки от договорите, кумулативно с
първата (съизмерима с таксите до края на договора, лимитирани от
трикратния им размер) и цели обезщетяване на същите вреди - от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От
друга страна, тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща,
както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от
пазарните цени на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били
изцяло закупени от абоната/, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Така договорена, клаузата предпоставя прекалено
много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в
достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно
задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва
да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното
ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер
на абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои
точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за
устройството или и в двата случая. Погледнато през призмата на принципа за
ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да
съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената
клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.
Предвиждайки в договорите за едно и също неизпълнение две различни и
едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, приложим в случая. Самата клауза
не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на
договорите /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
29
Отделно от това, основателно е възражението на ответницата, че
посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на
съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ.
абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Определена по този начин,
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не
обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената
на предоставеното устройство и услуга.
Поради горното, съдът счита, че неоснователна се явява претенцията на
ищеца за заплащане на следните суми: сумата от 57,34лв., представляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по Договор от 27.11.2019г.
за услуга ***; сумата от 71,68лв., представляваща отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса по Договор от 21.06.2021г. за услуга ***; сумата
от 86,04лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
по Договор от 21.06.2021г. за услуга ***; сумата от 97,05лв., представляваща
отстъпка от цената на устройство по Договор от 21.06.2021г. за услуга ***;
сумата от 57,34лв., представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по Договор от 03.07.2021г. за услуга ***; сумата от
71,68лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по
Договор от 03.07.2021г. за услуга ***; сумата от 117,47лв., представляваща
отстъпка от цената на устройство по Договор от 03.07.2021г. за услуга ***.
Неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва
за забавено плащане на тези суми.
Съдът намира за неоснователна и претенцията за заплащане на
неустойка в размер на 2лв. за обработка на просрочени задължения. Соченият
партиден номер *** е този към който са сключвани всички съглашения между
страните, по които е налице забава за изпълнение задълженията на
потребителя и са прекратени поради виновно неизпълнение от негова страна.
Не се установява на първо място уговорена изрично неустоечна клауза в
което и да е от процесните съглашения, предвиждаща заплащане на търсената
неустойка. В случай, че се касае за предвидено задължение в Общите
условия, неясно остава за обработка на кои просрочени задължения е
начислена. При неоснователност на иска за главница от 2лв., неоснователна е
и претенцията за обезщетение за забавеното й плащане.
30
Предвид изложеното, съдът намира, че в исковото производство се
установи съществуването на следните вземания на ищеца : сумата от
644,70лв., представляваща неплатена цена на предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 23.07.2021г. до 22.12.2021г.; сумата от
487,08лв., представляваща неплатена цена на предоставени устройства на
изплащане; сумата от 274,92лв., представляваща дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на сключени между страните договори по вина на
абоната, сумата от 45,19лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 644,70лв. за периода от 28.01.2022г. до 28.07.2023г. и сумата от
72,20лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на цената на
предоставени устройства на изплащане. Относно тези вземания исковата
претенция се явява основателна и доказана и следва да се уважи като такава.
В останалата част до пълния претендиран размер главница от
2 266,65лв. и мораторна лихва от 350,97лв., установителият иск се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
погасяване на вземанията по давност. Същите се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок и броен от най-ранната дата на падеж на търсените
задължения – 20.09.2021г., този срок не е изтекъл до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 31.08.2023г.
По въпроса за разноските:С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 52,35 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
517,06лв. или общо разноски в размер на 569,41лв. Неоснователно е
възражението на ответника, чрез особения представител, за прекомерност на
заплатеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение, т.к.
същото е в минималния размер, определен по правилото на чл.7, ал.7, във вр.
с ал.2, т.1 от Наредба / 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От тях ответницата дължи сумата от 290,40лв., съответно на
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство. В
исковото производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в
31
размер на 52,35лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 674,11лв. и за
особен представител в размер на 562лв. или общо разноски в размер на
1 288,46лв. Неоснователно е възражението на ответницата за прекомерност на
заплатеното в исковото производство адвокатско възнаграждение, т.к. и е в
установения минимум с цитираната Наредба. Съразмерно уважената част от
исковите претенции, ответницата дължи част от тези разноски в размер на
657,12лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Н. Н. И. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от
1 406,70лв., представляваща главница, от която 644,70лв. неплатена цена на
предоставени електронни съобщителни услуги; 487,08лв. неплатена цена на
предоставени устройства на изплащане; 274,92лв. дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на сключени между страните договори по вина на
абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
117,39лв., представляваща мораторна лихва, които суми представляват част
от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№***
по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
претендиран размер за главница от 2 266,65лв. и мораторна лихва от
350,97лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Н. И. с ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 290,40лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
657,12лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
32
33