Решение по адм. дело №1020/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. З. с [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.№ 4-Б-21, чрез адв.Б. Б. от АК – Хасково против разпоредбите на Приложение № 5, раздел V Регионален исторически музей, т.1.Входни такси: за възрастни – 6 лв.; Промоционален билет /възрастен/: 2 музея – 9 лв.; 3 музея – 12 лв.; 4 музея – 18 лв. към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас. Прави искане да се обявят оспорените разпоредби за нищожни и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Бургас, редовно уведомен, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

С докладна записка № ОбС 08-00-5550/09.12.2016 г. от кмета на община Бургас (л.132 от делото) е внесено предложение до Общински съвет Бургас относно приемане на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас.

С решение по т.2 от протокол № 21/20.12.2016 г. (л.22-131 от делото) на заседание на Общински съвет Бургас, с мнозинство от 32 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ е взето решение, с което се приема Наредбата.

С докладна записка № ОбС 08-00-14800/08.12.2023 г. от кмета на община Бургас (л.297 от делото) е внесено предложение до Общински съвет Бургас относно изменение и допълнение на Наредбата.

С решение по т.2 от протокол № 5/19.12.2023г. (л.243-296 от делото) на заседание на Общински съвет Бургас, с мнозинство от 50 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ е взето решение, с което се приема изменение и допълнение на Наредбата.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съда е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ чл.185-194 от АПК.

Жалбата е процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното оспорване, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Съгласно чл.187, ал.1 от АПК, упражняване на процесуалното право на жалба в този случай не е обвързано с преклузивен срок.

В случая жалбоподателят е представил доказателства за посещение на Регионален исторически музей – Бургас и заплащане на билет за вход (л.7гръб от делото). Ето защо, след като с процесните разпоредби са определени цени за билет за вход за обекти, които са публична общинска собственост и могат да бъдат посещавани от всеки по всяко време, включително били са посетени и от жалбоподателя, като той е заплатил билет за вход, следва да се приеме, че прилагането на тези разпоредби засяга неговите права и законни интереси.

Действително не е налице спор по делото, че с решение по т.1 от Протокол № 27/29.07.2026 г. на Общински съвет Бургас, оспорените разпоредби на Наредбата са отменени, но това обстоятелство не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя и недопустимост на производството, с оглед нормата на чл.193, ал.2 от АПК (нова – ДВ, бр.63/2025 г., в сила от 5.08.2025 г.). Съгласно тази норма при отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, като в този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването. Ето защо и след като прилагането на оспорените текстове от Наредбата, преди тяхната отмяна, са засегнали правата на жалбоподателя и той е заплатил предвидената такса за посещение в Регионалния музей – Бургас, подадената жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорените разпоредби на Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящото производство са разпоредбите на Приложение № 5, раздел V Регионален исторически музей, т.1.Входни такси: за възрастни – 6 лв.; Промоционален билет /възрастен/: 2 музея – 9 лв.; 3 музея – 12 лв.; 4 музея – 18 лв. към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас.

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет. Като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, общинските съвети, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във връзка с чл.8 от ЗНА и с чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, включително и подзаконови нормативни актове под формата на наредби, с които уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.

Оспорените разпоредби са приети в установената от закона писмена форма, но са нищожни.

Съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

В случая, с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас са уредени обществените отношения с местно значение, свързани с определянето на местни такси и цени на услуги на територията на общината, включително цените на услугите за посещение на Р. Б. музей, като в тази й част, тя е приета от Общински съвет Бургас без да е налице законова делегация за това.

Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за културното наследство, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗКН, за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети, а съгласно ал.2 цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

Видно от цитираната норма цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия музея орган, като по този начин се изключват от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината. Ето защо, общинският съвет не е компетентен да определя цените на входни билети за музеи, които са на бюджетна издръжка на общината, като част от правомощията му по приемане бюджета на общината, предвидени в чл.21, ал.1, т.6 ЗМСМА.

Оспорените разпоредби на Приложение № 5, раздел V Регионален исторически музей, т.1. от Наредбата, не представляват и предвиденото в чл.187, ал.2 от ЗКН съгласуване от общинския съвет, като финансиращ музея орган. Те съдържат общи правила за поведение, имат действие по отношение на неопределен и неограничен кръг лица и многократно правно действие, което ги различава по съдържание и правно действие от волеизявлението за съгласуване, предвидено в нормата на чл.187, ал.2 от ЗКН.

С оглед на изложеното, след като Общински съвет Бургас не е бил овластен да приема процесните разпоредби, то те са приети без наличие на законова делегация, при липса на материална компетентност, което води до тяхната нищожност, която следва да бъде обявена. Същевременно, доколкото тези разпоредби имат самостоятелно значение тяхната нищожност не води до нищожност на цялата Наредбата.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, жалбоподателя има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От него са направени разноски в общ размер на 1 540,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на производството, 30,00 лева такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник и 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение.

От ответника, в представено по делото становище вх.№ 10492/24.09.2025 г. (л.425 от делото), е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което е основателно.

Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000 лева, а в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500,00 лева, който размер се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Липсата на фактическа и правна сложност по делото се установява от наличието на безспорно съдебна практика по идентични казуси, които са били инициирани от жалбоподателя и по които процесуалното представителство е осъществявано от адвокат Б. (Виж решение № 7711/10.07.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 4192/2025 г., решение № 6980/24.06.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 3915/2025 г., решение № 4683/07.05.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 2865/2025 г., решение № 2837/19.03.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 10420/2024 г., решение № 2598/13.03.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 11468/2024 г., решение № 466/20.01.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 7332/2024 г., решение № 12976/02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2024 г.). Също така, оспорените разпоредби са били отменени от ответника в хода на съдебното производство и на практика липсва спор по фактите и тълкуването на закона, което предопределя липсата на фактическа и правна сложност, която да оправдава възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на ответника. При това положение и с оглед даденото с решение по дело С438/2022 г. на СЕС тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1/2004г., разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени под предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. размер от 1000,00 лева, а именно 500 лева.

С оглед на изложеното в полза на П. З. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса, 30,00 лева такса за обнародване в ДВ и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да се присъдят в евро, а именно 276,10 евро, тъй като считано от 01.01.2026 г. официалната валута в Република България е евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на Приложение № 5, раздел V Регионален исторически музей, т.1.Входни такси: за възрастни – 6 лв.; Промоционален билет /възрастен/: 2 музея – 9 лв.; 3 музея – 12 лв.; 4 музея – 18 лв. към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на П. Т. З. с [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.№ 4-Б-21 разноски по делото в размер на 276,10 евро (двеста седемдесет и шест евро и десет цента), с левова равностойност 540,00 лева (петстотин и четиридесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обнародва по реда на чл.194 от АПК, след влизането му в сила.