№ 144
гр. Б., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Християна К. Начева
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810100120 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”*”ЕООД, с ЕИК:*, със съдебен адрес:гр.С., бул.Б. №*, вх.*, ет.*, чрез пълномощник
адв. В. Г. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. Б. М.
от Б., ж.к.С.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, за съществуване на вземането, за което
е издадена Заповед № 728 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.10.2021г. по ч.гр.д.№ 1912/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 179.91
лева /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски номер * от дата 17.07.2017г. за ползване
на мобилна услуга за номер **********, на Допълнително споразумение от дата
19.09.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер * и за номер *, от които сумата от
59.97лв, представляваща 3 х 19.99 лв. за тарифен план Smart L за мобилен номер
**********; сумата от 69.96лв, от които 3 х 23.32 лв. за тарифен план * за мобилен номер *
и сумата от 49.98лв, от които 3 х 16.66 лв. за тарифен план * за мобилен номер **********,
която сума за неустойка е обективирана във фактура № */22.01.2019г. за периода от
22.12.2018г. до 21.01.2019г., както и да се присъдят направените разноски по настоящето
дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът е депозирал молба-становище с вх. №5442 от 05.10.2022г., чрез
пълномощник адв. В. Г., с която заявява, че поддържа иска и моли да бъде уважен, като в
писменото становище е отразила списък с разноските по чл.80 от ГПК /л.122/.
Ответникът-Н. Б. М. от Б., чрез назначения особен представител адв. Г. В. У., е
направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 4685 от 29.08.2022г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез назначения особен представител адв. У.,
оспорва иска като твърди, че от изложените обстоятелства в исковата молба за неплатени
суми по два броя фактури от 22.10.2018г. до 22.12.2018г. на стойност 149.91лв., която сума
не представлява процесната неустойка от 179.91лв., както и сумата от 67.47лв., начислена
като неустойка, към която е включена и сума за потребени мобилни услуги от предходни
1
четири отчетни периоди заедно с това е посочен съвсем друг период и други претендирани
суми. Освен това се твърди от ищеца, че неустойката е санкция за неизпълнение като след
това се сочи, че тя има обезщетителен характер, а не санкционен. Намира, че това води до
нередовност на исковата молба за индивидуализиране на процесната сума по характер,
период, падеж и стойност на сумата. Прави възражение за прекомерност на разноските,
направени от ищеца.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.У. от САК, оспорва иска и поддържа
направените възражения в писмения отговор, както и в открито съдебно заседание прави
възражение, че вземането е погасено по давност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1912/2021г. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.10.2021г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед № 728 от 08.10.2021г. по ч.гр.д.№1912/2021г. по
описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за за сумата от
179.91лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски
номер * от 17.07.2017г., на Допълнително споразумение от 19.09.2017г., обективирано във
фактура № */22.01.2019г. за периода от 22.12.2018г. до 21.01.2019г. Заповедта е издадена по
заявление, което е подадено по куриер с дата от 07.10.2021г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1912/2021г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес като връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в
съобщението.
Ищецът е бил уведомен на 04.01.2022г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №693 от 10.12.2021г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 120/2022г. по
описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 25.01.2022г. в РС-Б.,
изпратена по куриер с дата от 24.01.2022г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК от връчването на горното разпореждане.
От приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно: копие
от декларация от Н. Б. Н., копие на заявление/договор от 17.07.2017г., копие на месечна
сметка №********** от 23.12.2018г., копие на месечна сметка № ********** от
22.11.2018г., копие на месечна сметка № * от 22.01.2019г., копие от Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, копие на общи условия на
договора между „*“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството, се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: * и ответника Н. Б. Н., сега Н. Б. М. е сключен
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер * от
17.07.2017г. и Допълнително споразумение от 19.09.2017г. при Общи условия, които
ответникът не е оспорил. Същите се отнасят до предоставена от „*“ЕАД на ответника
мобилна услуга за номер **********, по Допълнително споразумение от дата 19.09.2017г. за
ползване на мобилна услуга за номер * и за номер *, от които сумата от 59.97лв,
представляваща 3 х 19.99 лв. за тарифен план Smart L за мобилен номер **********; сумата
от 69.96лв, от които 3 х 23.32 лв. за тарифен план * за мобилен номер * и сумата от 49.98лв,
от които 3 х 16.66 лв. за тарифен план * за мобилен номер **********. Срокът на договора
от 17.07.2017г. е 24 месеца или за периода от 17.07.2017г. до 17.07.2019г.
С Допълнително споразумение от дата 19.09.2017г. е добавил за ползване мобилна
2
услуга за номер * по тарифен план * и за номер * по тарифен план *. Срокът на горното е
отново 24 месеца или за периода от 19.09.2017г. до 19.09.2019г.
От приложените фактури за потребени от ответника електронни съобщителни услуги
за период на потребление от 22.10.2018г. до 22.12.2018г. са на стойност 149.91лв. или за два
последователни отчетни месеца ноември 2018г. и декември 2018г. Ответникът не е
заплащал стойността на ползваните от него далекосъобщителни услуги съгласно сключения
между страните договор от 17.07.2017г. и Допълнително споразумение от 19.09.2017г. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
В съответствие с чл.50 от Общите условия/ОУ/ във вр. с чл.43,т.1 от ОУ на „*“ ЕАД
за взаимоотношенията с абонатите на електронни съобщителни услуги, които представляват
неразделна част от сключените между страните договор за мобилни услуги/допълнително
споразумение абонатът се задължава да заплаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване, на
което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, * ЕАД има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
В случая ищецът твърди, че ответникът не е заплащал в продължение на два месеца
дължимите суми за предоставени услуги, за което на 04.01.2019г. е прекратен сключения
между страните договор за услуги, т.е. преди изтичане на уговорения между страните срок
на 17.07.2019г. и на 19.09.2019г. по Допълнителното споразумение, за което за * ЕАД е
възникнало вземане за процесната сума от 59.97лв, представляваща 3 х 19.99 лв. за тарифен
план Smart L за мобилен номер **********; сумата от 69.96лв, от които 3 х 23.32 лв. за
тарифен план * за мобилен номер * и сумата от 49.98лв, от които 3 х 16.66 лв. за тарифен
план * за мобилен номер ********** или представляващи неустойка в размер на сбора от
три месечни абонаментни такси за всеки един от ползваните мобилни номера. Общата сума
е 179.91лв., представляваща сбора от отделните три неустойки за всеки един от ползваните
мобилни номера / 59.97лв.+ 69.96лв.+49.98лв. =179.91лв./. Тази сума е включена в
дължимата сума за плащане в издадената фактура № № * от 22.01.2019г., която е с падеж на
плащане на 08.02.2019г. съгласно приложеното копие от фактурата като писмено
доказателство по делото.
Страните не спорят затова, че горното вземане е прехвърлено от * ЕАД на „*“ООД с
ЕИК: * чрез сключен договор за цесия от 16.10.2018г., след което „*“ООД с ЕИК: * е
прехвърлил вземането на ищеца „*“ЕООД чрез сключен между тях договор за цесия от
01.10.2019г.
Горното се установява и от приложените писмени доказателства-копия от
уведомление за цесия, от извлечение от приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019г., от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., от два броя
пълномощни и от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
Уведомлението за сключените договори за цесии е връчено на ответника чрез
назначения му особен представител с приложенията към исковата молба на 27.07.2022г.
съгласно направеното затова изрично искане от ищеца.
Ответникът не е представил писмени доказателства, че е извършил плащане на сумата
от 179.91лв., отразена в описаната по-горе фактура от 22.01.2019г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
3
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата от 179.91лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор с клиентски номер * от 17.07.2017г. и на Допълнително
споразумение от 19.09.2017г., обективирано във фактура № */22.01.2019г. за периода от
22.12.2018г. до 21.01.2019г. е основателен изцяло и следва да се уважи, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По делото е установено, че ответникът е страна по сключени с “*” ЕАД договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер * от 17.07.2017г. и
Допълнително споразумение от 19.09.2017г., при Общи условия, на основание които е
предоставена от „*“ЕАД на ответника мобилна услуга за мобилен номер ********** при
условията на тарифен план Smart L с месечен абонамент от 19.99лв.; за мобилен номер * при
тарифен план * с месечен абонамент от 23.32 лв.; за мобилен номер ********** при тарифен
план * с месечен абонамент от 16.66 лв. и поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му като абонат по договора да заплати предоставените му услуги за два
последователни месеца – ноември и декември на 2018г., договорът едностранно е прекратен
от * ЕАД на 04.01.2019г., което е преди изтичането му на 17.07.2019г. и на 19.09.2019г. за
Допълнителното споразумение.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил
задълженията за плащане на дължимите от него месечни суми по сключения с * ЕАД
договор от 17.07.2017г. и Допълнително споразумение към договора от 19.09.2017г. за
далекосъобщителни услуги за няколко последователни отчетни периоди-нарушение на
чл.43,т.1 от Общите условия, за което * ЕАД едностранно е прекратил договора на
04.01.2019г., т.е. преди изтичане на уговорения между тях срок по вина на абоната-
потребител, в случая ответника.
В случая процесното парично вземане представлява неустойка на основание
прекратен по вина на потребителя договор, като обезщетението е размер на сума от три
месечни абонаменти вноски от неосъщественото очаквано изпълнение от страна на
потребителя. При таково съотношение между размера на неизпълнението/т.е. пропуснатта
полза за оператора/ и размера на начислената неустойка съдът намира, че не е налице
противоречие на добрите нрави, респективно липсват неравноправни клаузи. По настоящето
дело неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси,
дължими до края на срока на договора, а стойността само на три месечни такси.
Неустойката е договорена съобразно новите правила за изчисление на неустойките за
предсрочно прекратяване на договорни абонаментни във връзка с постигната спогодба с
регулиращия орган /КЗП/ от 12.01.2018г. С последната са договорени препоръчаните от КЗП
условия, при които мобилният оператор да изчислява неустойките за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, така че същите да не създават значителен риск за
увреждане правата на потребителя, или размерът на неустойката да не представлява такава
облага за оператора, каквато последният би получил, ако договора на абоната не беше
прекратен. Процесната неустойка е сбор от три отделни неустойки по три отделни мобилни
норема и всяка една от тях е изчислена именно по този начин.
Поради гореизложеното възражението на ответника, отразено в писмения отговор,
че не е индивидуализирана по характер, период, падеж и стойност претендираната сума е
неоснователно.
В писмения отговор ответникът не е направил възражение затова, че вземането е
погасено по давност, а го е направил в първото по делото открито съдебно заседание, за
4
което съдът не дължи произнасяне по същото, тъй като е преклудирано.
Но дори да се разгледа по същество същото е неоснователно, тъй като вземането
за неустойката е отразено във фактура № */22.01.2019г., изискуемостта на начислените в нея
задължения е настъпила на 22.01.2019г. и съгласно чл. 111 б. в) от Закон за задълженията и
договорите/ЗЗД/ вземанията по посочената фактура ще бъдат погасени с изтичане на
тригодишна давност, която не е настъпила на 07.10.2021г., тъй като с въведените
извънредни мерки със Закон за мерките и действията по време на извънредното пложение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците/загл. Изм. Дв,
бр.44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./ и съгласно чл.3 от-за срока от 13 март 2020
година до отмяната на извънпедното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частно правни субекти.
Следователно давност от 13.03.2020г. до 14.06.2020г. не е текла.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 116 б. а) от ЗЗД с предявяване на
исковата претенция давността се прекъсва. От своя страна разпоредбата на чл. 422, ал.1 от
ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обвързва
настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото
материално право. Една от материално-правните последици от това законодателно решение
се изразява именно в прекъсване течението на погасителната давност, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.10.2021г.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на вземане на ищеца към
ответника за процесната сума от 179.91лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-уважаване на иска и приложените писмени доказателства за
направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от общо 505лв. за направени разноски по делото-платена
допълнителна държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител, както и сумата от общо 205лв. за направени разноски по ч.гр.д. № 1912/2021г.
по описа на РС-Б. съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Н.
Б. М. от Б., ж.к.С.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на
”*”ЕООД, с ЕИК:*, със съдебен адрес:гр.С., бул.Б. №*, вх.*, ет.*, за което е издадена
Заповед № 728 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.10.2021г. по
ч.гр.д.№ 1912/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 179.91 лева /сто
седемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор с клиентски номер * от дата 17.07.2017г. за ползване
на мобилна услуга за номер **********, на Допълнително споразумение от дата
19.09.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер * и за номер *, от които сумата от
59.97лв, представляваща 3 х 19.99 лв. за тарифен план Smart L за мобилен номер
**********; сумата от 69.96лв, от които 3 х 23.32 лв. за тарифен план * за мобилен номер *
и сумата от 49.98лв, от които 3 х 16.66 лв. за тарифен план * за мобилен номер **********,
която обща сума за неустойка е обективирана във фактура № */22.01.2019г. за периода от
22.12.2018г. до 21.01.2019г.
ОСЪЖДА Н. Б. М. от Б., ж.к.С.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплати
на ”*”ЕООД, с ЕИК:*, със съдебен адрес:гр.С., бул.Б. №*, вх.*, ет.* сумата от
5
505лв./петстотин и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело, както да заплати и
сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени разноски по ч.гр.д. № 1912/2021г. по описа
на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6