№ 6344
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 6924 от 03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 66979/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 41-ви състав е признато за установено
по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД
срещу „М.П.Г.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о
вр. чл. 203 ЗВ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1176,92 лв.,
представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на адрес: гр.
София ж.к. „*******, кл. № *******, ВиК услуги в периода 08.06.2018 г. –
04.06.2021 г. , ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до плащането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав, като
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1361,37 лв.
Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между
страните съобразно изхода от спора, като на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 585,47 лв. –
разноски за исковото производство, както и сумата от 66,77 лв. – разноски за
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество пък е осъдено да заплати на ответника сумата от 71,13 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 8,13 лв. – разноски за
заповедното производство.
1
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е
уважена исковата претенция на „Софийска вода“ АД е депозирана
въззивна жалба от ответника „М.П.Г.Б.“ ЕООД. В жалбата се сочи, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като не е основано
на надлежно представени и приети доказателства, а на презумпция, че
твърденията на ищеца са достоверни. Според въззивника дружеството не е
ползвало услугите на „Софийска вода“ АД в посочения имот и/или обем, а
първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си липсата на идентичност
на имотите в представените от ищцовото дружество справки. Оспорва се и
наличието на облигационно отношение между страните. Изложено е още, че
липсват надлежно издадени фактури за процесните суми, както и, че не са
представени реални отчети досежно потребено количество ВиК услуги, а
приложената по делото фактура е неясна, поради което не следва да обвързва
по никакъв начин ответника. По отношение на изготвените по делото
експертизи въззивникът поддържа, че същите не е следвало да бъдат приемани
и кредитирани, тъй като вещото лице е работило по документи, които не са
приложени и приети по делото, което е препятствало възможността на
ответника да изрази отношение по тях. В заключение въззивникът обобщава,
че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи
заявените от него претенции, поради което искът е следвало да бъде
отхвърлен като недоказан. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на така
депозираната жалба от въззиваемото дружество „Софийска вода“ АД.
Съдът, като прецени доводите, наведени във въззивната жалба, и
обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която искът е отхвърлен до
пълния предявен размер, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е
предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
2
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ.
При така приетата правна квалификация в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял в
процесния имот ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4)
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С така
посочената разпоредба са нормативно определени лицата, с които се счита
сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има
съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от
ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да
се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна
връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик,
суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е
доставено претендираното количество вода.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че през исковия
период ответникът е бил собственик на процесния имот. Същото се
установява и от служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ, видно от която
процесният имот е внесен в капитала на дружеството под формата на
непарична вноска, като това обстоятелство е било заявено за вписване в
регистъра преди началото на исковия период (28.05.2018 г.) По делото няма
данни впоследствие имотът да е бил отчужден от ответното дружество. Ето
защо настоящият съдебен състав приема за установено обстоятелството, че
ответникът за процесния период е бил собственик на водоснабдения имот,
съответно същият има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на
ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
3
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР, като посоченото обстоятелство се явява общоизвестен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК
услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение
на имота, находящ се на посочения по-горе адрес, поради което възраженията,
релевирани във въззивната жалба, досежно липсата на облигационна връзка
между страните се явяват неоснователни.
Количеството на доставените в имота за исковия период услуги –
доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и
пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното
производство заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира
като пълно и обосновано. Експертът е достигнал до извод, че процесният имот
е водоснабден и в него дружеството е доставяло ВиК услуги, като обемът им
за процесния период е общо 510,900 куб. м. От заключението на експертизата
се установява също, че в имота е бил монтиран един водомер за студена вода с
метрологична годност до 2025 г.
Вещото лице посочва още, че след 08.06.2018 г. до 04.06.2021 г.
консумираните ВиК услуги са префактурирани на ответника по нов клиентски
№ *******, като старият е закрит. Според експерта през целия исков период
процесният имот е бил посещаван от проверител на оператора и доставените
услуги са отчитани по реални отчети на всеки три месеца, а през другото
време са начислявани водни количества на база на предходна консумация и
при следващ реален отчет са изравнявани съгласно разпоредбите на чл. 35, ал.
2 от Наредба № 4. Уточнено е, че отчетите са нанасяни в индивидуален
карнет, след което са фактурирани.
Според вещото лице начислените суми по издадени 3 броя фактури за
ползвани ВиК услуги са в общ размер на 1361,37 лв., която сума е в
съответствие с начислените количества и е формирана по утвърдените от
КЕВР цени. За периода м.11.2018 г. – 04.06.2021 г. дължимата сума за услугите
съгласно техническата част на заключението е в размер на 1176,92 лева.
Счетоводната част на заключението е пояснила префактурирането на
задълженията във връзка със служебната промяна на задълженото за имота в
качеството му на собственик лице. Става ясно, че префактурирани за периода
08.06.2018 г. – 04.04.2021 г. са задължения в размер на 1267,44 лева, а по новия
клиентски номер са били начислени и текущо са фактурирани услуги на
стойност 93,93 лева.
Заключението си вещите лица са пояснили по реда на чл. 200 ГПК в
съдебното заседание, проведено на 05.04.2023 г., като от изявленията им става
4
ясно, че натрупаните по стария клиентски номер задължения до 08.06.2018 г.
не са префактурирани и същите не са прехвърляни по клиентския номер на
ответника.
Неоснователно се явява възражението на въззивника, че
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира заключението по
експертизата. Действително, по делото не са представени документите, по
които са работили вещите лица, но това и не е било и необходимо предвид
факта, че при изготвянето на експертното си становище вещите лица са се
запознали и са се съобразили именно със същите. След като назначаването на
вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по
правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които
изготвя специализираното си заключение, независимо дали са били
приобщени по делото или не – наличието на специални знания по въпроса,
предмет на изследване, логически включва притежаването на такива и за
използваните от експерта източници и методи.
Отделно от изложено, следва да се посочи, че макар в производството
пред първата инстанция ответникът да е оспорил заключението на
експертизата, същият не е ангажирал доказателства, които да разколебават
или опровергават изводите на вещите лица. Ето защо настоящият съдебен
състав съобрази заключението по комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза при определяне на количеството и стойността на
реално доставените ВиК услуги до процесния имот за исковия период.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск
е доказан по своето основание, като ищецът в изпълнение на задължението си
по чл. 154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата,
че е възникнало облигационно правоотношение между страните, по което е
осъществил задълженията си, като е предоставил на ответника ВиК услуги за
процесния период.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, тъй
като не се установиха твърдените пороци на първоинстанционното решение.
Напротив – същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззиваемия се следват разноски. Такива обаче не се претендират от страната,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 6924 от 03.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 66979/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 41-
5
ви състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6