№ 546
гр. Варна, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Я. Панева
СъдебниДаниел М. Д.
заседатели:Зорница В. Д.-Савидж
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Я. Панева Наказателно дело от общ
характер № 20243100200342 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДС. А. Р. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. М. Я. – редовно
упълномощен от ДП и приет от съда от преди.
ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
И. М. Н. – редовно призована, явява се лично и с адв. Ст. И. и адв. Д. Й. от АК-
Варна, редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди.
Т. Г. Д. – уведомена, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва молба от Т. Д., чрез адв. Я. Д., с която заявява, че е уведомена за
заседанието, че не желае да присъства лично, а адв. Д. е допълнил, че поради служебна
ангажираност по други дела в страната, моли делото да се гледа в негово отсъствие и
отсъствието на пострадалата Т. Д..
СВИДЕТЕЛИ:
Р. В. Г. - редовно призован, явява се лично.
Д. С. В. – редовно призована, явява се лично.
Н. И. Г. – редовно призована, явява се лично.
И. М. Н. – редовно призована, явява се лично.
Г. И. Г. – редовно призован, явява се лично.
Съдът отстрани свидетелите от съдебната зала.
1
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. СТ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Липсват пречки, моля да се даде ход на делото. Водим и свидетелите които
допуснахте в предходното с.з. и молим същите да бъдат разпитани.
Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са налице пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се лица.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. М. Н.: 31 г., българска гражданка, дъщеря на
починалия, без родство с подсъдимия, ЕГН **********. Предупредена за отговорността по
чл.290 НК. Обеща да говори истината.
Съдът разясни на свидетелката правата й по чл.121 НПК.
СВИД. Р. В. Г.: 34 г., български гражданин, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.
СВИД. Д. С. В.: 39 г., българска гражданка, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупредена за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.
СВИД. Н. И. Г.: 43 г., българска гражданка, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупредена за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.
Съдът отстрани свидетелите от съдебната зала.
АДВ. Я.: Няма промЯ. в становището ни производството по делото да се движи при
условията на глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.1 НПК, като не бъдат разпитани лично
и непосредствено свидетелите Я. Д. М. и Т. Г. Д., както и да не разпитваме вещото лице
Миглена И. Н., химика изготвил анализа на кръв.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм производството по делото да се движи при
условията на глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.1 НПК и няма промЯ. в позицията ми.
АДВ. И.: Изразили сме съгласие в предходното с.з. за разглеждане на делото по чл.
371 т.1 от НПК и няма промЯ. в становището ни.
АДВ. Й.: Няма промЯ. в становището ни.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да протече по този ред производството по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид изразеното от подс. А. Р. и неговия защитник- адв. М. Я.
2
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Я. Д. М. и Т. Г. Д., като и съгласието да
не бъде изслушвано в съдебно заседание вещо лице- химик Миглена И. Н. изготвила
заключението на химическата експертиза, в хода на досъдебното производство, и като
съобрази даденото съгласие от страна на процесуалните представители на частните
обвинители, както и обстоятелството, че тези действия по разследването, а именно
разпитите на Я. Д. М. и Т. Г. Д. и заключението на химическата експертиза са проведени и
извършени съобразно правилата на НПК, на основание чл. 372 ал. 3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Я. Д. М.
и Т. Г. Д. и на вещото лице Миглена И. Н., като при постановяване на присъдата
непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит на
свидетелите от досъдебното производство и от експертното заключение.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272, 273, 274 и 275 от НПК,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПО РЕДА НА ГЛАВА 27, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 371, Т. 1 ОТ НПК
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят предоставя възможност на прокурора и на процесуалните
представители на частния обвинител Н. да изложат обстоятелства включени в
обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението така както е изложено в ОА и нямам какво
да добавя.
АДВ. И.: Нямаме какво да добавим поддържаме обвинението
АДВ. Д. Й.: Поддържаме обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам в какво съм обвинен. В момента не желая да давам
обяснения, ще дам такива след разпита на свидетелите и вещите лица.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. Н.: За смъртта на баща ми научих от полицията.
Звъннаха ми да ми кажат, че е приет в болницата, и че трябва да отида. Иначе поддържахме
си контакт с баща ми, но последните 2-3 год. малко по-разредено. Доколкото знам той
3
живееше в м-т „Ментешето“, кв.Владиславово“, такава ми е информацията.
На въпроси на прокурора:
Имам братя и сестри и те живеят при майка ми в Швейцария, и се казват Даниела и
Валентин. Баща ми се занимаваше със строителство, той цял живот е бил в строителството.
Може би последно се видяхме с баща ми 2-3 години преди ПТП-то.
На въпроси на съда:
Имахме малко различия с него и затова не контактувахме. Преди това сме
контактували често.
На въпроси на адв. И.:
Баща ми не ни е създавал неприятности и не ни е създавал грижи. Той нямаше
заболявания, беше здрав и не знам да е имал заболявания.
На въпроси на адв. Я.:
Баща ми не е имал пристрастеност към алкохола докато сме поддържали контакт до
преди 2-3 г. Не знам при кой роднина живееше баща ми в м-т Ментешето. Последните 2-3
години изобщо не сме се виждали с баща ми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и съдът й разясни
възможностите да остане в съдебната зала доколкото е страна в процеса или да не
присъства, тъй като има двама процесуални представители в наказателния процес.
Свид. Н. напусна съдебната зала.
СВИД. Г. Г.: Брат съм на пострадалия М.. С него не съм поддържал контакт може би
от 15-20 години и не съм го виждал. Не съм се интересувал изобщо за нищо свързано с него.
От биологични родители сме аз и брат ми, и имам една сестра природена.
На въпроси на прокурора:
Брат ми имаше жена и деца, но живя с тях кратко. Нищо не мога да Ви кажа за
неговия живот през тези 20 години.
На въпроси на адв. Я.:
Когато спрях да поддържам контакт с него, той вече беше разделен със семейството
си. Не мога да кажа, че брат ми е бил пристрастен към алкохола, защото е ходил на работа
частно, то всеки си употребява алкохол. Какво значи често и системно да е употребявал
алкохол, минимално количество. След като приключихме отношенията си с него, аз повече
не съм се интересувал за него и никой не ми е споменавал за него, тъй като аз не се
интересувам от неговата личност. Имам братовчед Николай, който живее в м-т
„Ментешето“. Трите му имена не мога да кажа, но баща му се казва Йовчо, значи той се
казва Николай Йовчев. С него също не поддържам никакви отношения.
АДВ. Я.: Аз нямам други въпроси, но ще моля на основание чл.107 НПК да
констатирате обективни противоречия в показанията на свидетеля дадени днес и тези
4
депозирани пред органите на разследването на 02.06.2023г. по отношение употребата на
алкохол от пострадалия. Защото там се сочи нещо коренно различно от свидетеля. И като
констатирате тези противоречия, служебно да пристъпите към прочитане показанията на
свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че тези противоречията са несъществени като цяло.
АДВ. И.: Аз не възразявам да се четат тези показания, т.к. не виждам какво ще
изясняваме, ние не сме граждански ищци.
АДВ. Я.: Тези показния са свързани с конкретното произшествие и конкретното
състояние на пострадалия към момента на това произшествие.
Съдът, като се запозна с искането на защитата и становището на страните, като
становището на прокуратурата и частното обвинение не е съгласно с прочитане на част от
показанията на свид. Г. Г., намира че така направеното искане от страна на защитата за
констатиране на противоречия по чл.107 НПК и за прочитане на част от показанията на
свид.Г. дадени в хода на ДП са основателни и имат отношение към изясняване на
обективната истина по делото, поради което и на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА част от показанията на Г. Г. обективирани в протокол за разпит на
свидетел на 02.06.2023 г., лист 44, том II от ДП, а именно предпоследно изречение на
л.44-„..Докато поддържах…….и употребяваше много алркохол.“.
СВИД. Г.: Брат ми е употребявал алкохол, работил е на частно в сивия сектор и не се
е водил никъде на работа, днеска има, утре не. Алкохол е употребявал доколкото му стигат
силите, доколкото му стигнат силите и доколкото има пари.
АДВ. И.: Моля да бъда освободен от с.з., ние сме двама представители, така че
колегата ще остане в залата.
Адв. Ст. И. напуска съдебната зала.
СВИД. Д. В.: Работя към РУ-Аксаково при ОДМВР-Варна. Бях дневна смЯ.
автопатрул 453 с колегата Я. Ж., когато получихме сигнал за ПТП, обърната кола на пътя II-
29 Варна-Добрич, главен път, след поделението на Любен Каравелово. При пристигане на
място установихме самокатастрофирал автомобил, който по данни на там присъстващите
свидетели и на водача, се е движил в посока от Добрич към Варна и се беше преобърнал в
ляво, в нивата. На место установихме две лица, като единия се представи като водач и
собственик на автомобила, имаше и пътник, който беше в безсъзнание и нямаше как да го
установим. По данни на водача, който беше в съзнание, това е било лице, което той бил взел
в тях нещо да работи, не го познава и след като приключил работа го водил там където
живее, но не знаеше къде живее, той щял да му каже в процес на движение. Затова не
можахме да установим лицето на место. Дойде първата линейка, която отведе по-тежко
пострадалия, втора линейка взе водача. Водача се представи като някакъв ортопед от Военна
5
болница, защото му казахме да не мърда, болеше го и той каза, че е доктор във Военна
болница и знае. Дойде и втората линейка и отведе господина. Понеже произшествието беше
тежко, го запазихме до идването на дежурна група.
На въпроси на прокурора:
Когато отидохме на място, времето беше светло и сухо, нямаше ограничение на
видимостта. Мисля че ПТП-то беше веднага след завоя, там има две пътни ленти, водача
каза, че се е движил посока Варна, беше преминал през насрещното платно и се беше
преобърнал в ляво, не в неговата посока в дясно. На место имаше спрели други коли, които
не са участвали в пътния инцидент и след като ги установихме, ги освободихме с оглед
тяхната безопасност. Не си спомням да съм забелязала дали е имало спирачни следи по
платното за движение, този въпрос е по-скоро към разследващия полицай. На самото
платното нямаше счупени части от автомобил. Колата беше доста метри навътре в полето,
около 30-40 метра сигурно, преобърнат по таван. Не си спомням коя част на автомобила
накъде е сочила. Пътника беше в безсъзнание и нямаше как да ни каже нещо, беше извън
автомобила от страна на пътника, а водача беше извън автомобила от страната на водача,
като той сам потвърди, че е водача. Колата беше с десен волан, не беше с българска
регистрация, беше на името на водача, мисля че цвета беше някакъв странен, кафеникаво-
оранжев.
На въпроси на адв. Й.:
Помощ на лицето, което беше в безсъзнание няма как да окажа, първо защото то не
трябва да се мърда и мести. Той беше в безсъзнание и дишаше тежко. Може да има
вътрешни наранявания и не се пипа. Пътника не ми лъхаше на алкохол. Мисля, че питахме
водача каква е причината за инцидента, не се сещам какво ни каза, най-вероятно е изгубил
управление на автомобила. Водача не се оплаквал тогава от агресивно поведение на пътника
по време на движение а автомобила.
На въпроси на адв. Я.:
До колата имаше бутилка с бира, като водача заяви, че била на пътника. Беше отпито
от бутилката, не беше пълна. Водача беше в съзнание, адекватен, отговаряше на конкретно
зададени въпроси, изпитваше болка в областта на тялото и после като дойде втората
линейка ние помогнахме, тъй като автомобила беше доста навътре в нивата, нямаше как
линейката да стигне до там и трябваше с носилка да се изкара на ръце.
Бяхме с колегата Я. Ж. и бяхме през цялото време заедно с него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата бе
освободена от съдебната зала.
СВИД. Н. Г.: Работя в РУ- Аксаково. Самото ПТП става на дневната смЯ., а аз
застъпвам нощна смЯ. часове по-късно. Когато аз застъпвам всичко е приключило и аз
6
всъщност оформих само протокола за ПТП, и от там нататък чаках допълнителни указания
от съд, прокуратурата за да издам акт, защото не бяха установени причините поради които е
настъпило ПТП-то. Каквото са ми предали колегите от дневната смЯ. и дознателя, това е, не
съм пряк свидетел.
На въпроси на прокурора:
Единствено съм съставила констативния протокол за ПТП. Основно дежурния на РУ
ми предаде данни какво се е случило.
На въпроси на адв.Я.:
Когато съставях констативния протокол мисля, че ползвах докладна на колегите от
дневната смЯ.. Ако е имало нещо писмено, това е докладна записка, която колегите които са
били там и са преки свидетели я изготвят.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата бе
освободена от съдебната зала.
СВИД. Р. Г.: Прибирах се от работа посока Варна и след Любен Каравелово, не си
спомням добре, но мисля преди с.Изворско, виждам отсреща ми в банкета спряла кола в
ляво посока Добрич и видях, че това е съученика ми. Аз намалих и спрях в дясно и той
казва да звъня на 112. Аз звъннах на 112 и му казах, че тръгвам, защото бях спрял на гадно
място и да не ме удари и мене някой, щото идват зад мене коли и защото бях почти на
завой. Аз пътувах с моя личен автомобил Бус 0520 е номера, или с колата. Май с колата, ама
вече не помня с коя кола съм бил. Имаме служебен камион „Ивеко“ 58-86. Не мога да си
спомня дали съм бил със служебния автомобил или служебния камион.
На въпроси на прокурора:
Там имаше ляв завой, но не е много остър, а аз бях спрял отдясно. Времето беше
светло, лятото беше, мисля че и нивата беше ожъната. Пътя там е две ленти - двупосочно. Аз
бях сам в автомобила. Отдалече се провиквахме с моя познат, за да не пресичам платното.
Той слезе от автомобила и отиде да види ПТП-то. Аз като спрях, ПТП-то се беше случило,
там бяхме само аз и М., нямаше движение, коли не минаваха. ПТП-то беше само с една кола
и тя беше в нивата и даже още пушек имаше, може би от прахоляка в нивата. Аз пътувам в
дясно, а колата беше в лявата нива. Не мога да посоча, но може би колата беше на 10-15 м
навътре в нивата, но не мога да кажа точно, защото не съм пресякъл, за да видя какво точно
е станало. Не съм много сигурен, но мисля, че колата беше по таван и имаше пушек от
прахоляка. По пътя нямаше никакви части от колата, пътя беше чист. Моя съученик ми каза,
че идва отсреща, явно той е видял, че колата пресича през нивата и е спрял първи, то
нямаше друг. Той е спрял и аз като го видях го познах и спрях, той ми каза да звъня на 112,
след това аз му казах, че тръгвам, за да не ме удари кола и това ни беше разговора,
следващият ни разговор беше в полицията.
7
На въпроси на адв.Я.:
Съученика ми се казва М. П.. Не помня с каква кола беше, марка не помня, но имаше
ремарке и мисля, че с него беше и съпругата му, но тя не слезе от колата. Щом съм се
прибирал от работа е било сигурно към 16:30-17:00 часа, беше сухо, не е валяло дъжд. Хора
около обърнатия автомобил не съм видял, аз заминах. Пушека, за който говоря е от
прахоляка от нивата, а не от автомобила.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе
освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетелите,
призовани за 13:30 часа, но явили се за съдебното заседание още в 09.30ч. Същите се
намират извън залата.
В залата влиза свид. А. Х. Н..
СВИД. А. Х. Н.: 51 г., български гражданин, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обещава да говори истината.
Аз живея в с.Браничево, обл. Шумен. Като почнах при доктора да работя в с.Стожер,
в клиниката, виждах този човек от време на време там винаги пиян. Аз името му не знам,
викаха му Мамалев, нещо такова, точно не мога да си спомня, някакво прякорче. Винаги го
виждах там почерпен, пиян, обикаля с шишета. Постоянно се клатеше и буйстваше,
издаваше едни такива звуци, като ръмжене. Една сутрин идвам на работа, оставям колата и
влизам нагоре по стъпалата, нямаше врати и прозорци тогава, сега вече има, чувам едни
гласове. Аз правя шпакловки и мазилки, тогава оправяхме клиниката на доктора в Стожер.
Качих се по стъпалата и чувам нещо ръмжи така, гласове и си викам „куче ли е това, какво
е“ и веднага се обърнах, тичам надолу, взех лопатата и така я държа, и въпросния човек –
Мамалев, минава покрай мен и ни „здравей“, ни „добро утро“. Викам на доктора после, след
един час „Докторе видях един човек вътре“. Влязох вътре в стаята стериопор сложил на
пода за спане, шише от водка имаше празна и бирено шише – двулитрово имаше и с
извинение, се изпикал на стената, то си личеше. Казвам „докторе ще напусна работа, какво
значи туй, аз на хората пикните и лайната ли ще чистя“. Доктора го гонеше, „махай се от
тука, има пациенти, има хора, ти ме излагаш пред хората“. Той винаги идваше пред вратата
му, там сядаше и пиеше и на обяд като види, че отивам на магазина, отива пред магазина и
иска да го черпя. Казвам му „Човек стига бе, аз работя като ненормален и ще дойда тука да
те черпя ли. Отиди някъде хвани се, работи, как може такова нещо“. Когато ме срещнеше
постоянно искаше да го черпя, но аз отказвах.
Когато тръгваха за Варна аз бях там. Аз понеже работя в клиниката отзад, зад къщата
на доктора и от прозореца видях, че доктора нещо му се кара „махай се, слез от колата“, той
се беше качил в колата. Доктора му казваше да не идва тука, щото го излага пред хората, а
той му крещеше и викаше „ще те утрепя“ и такива неща. След това аз се качих на колата,
8
прибрах се в къщи, на другия ден отивам на работа, доктора го няма, заключено всичко.
Прибрах се в къщи и след 3-4 дни вече направих връзка с доктора. Звъня, звъня по телефона
не ми вдига, пак отидох, доктора ми дигна и каза, че е станала беля. После аз пак отидох в
клиниката при него, той се подпираше по стените и едвам вървеше, имаше превръзки.
Говорихме малко и каза, че не може да спи, стои само седнал на дивана и тогава аз го питах
мога ли нещо да му помогна, а той ми каза, че няма какво, ако съм искал да вляза да си
работя спокойно. И аз почнах пак да си работя там.
На въпроси на прокурора:
Когато се караха, този Мамалев и доктора, имаше много хора там около автомобила,
но аз не ги познавам. Те идват там пациенти, аз от къде да ги познавам, аз съм един майстор
там. Като почнах работа и някъде след около 5-6 дни след това, започнах да го виждам този
човек там из улиците като отивам до магазина и след около 15 дни, не си спомням точно,
като влязох вътре и го видях да спи. Не помня точно кога съм започнал там работа, може би
1-2 месеца преди катастрофата. Аз много-много с този човек не съм общувал, аз сутрин
отивам на работа и си влизам вътре в залата и си работя. На обяд отивам до магазина,
вземам си нещо да хапна и продължавам, след което вечерта излизам и си заминавам. Към
15:30-16:00 часа паля колата и се прибирам към Браничево. Всеки божи ден той стоеше пред
магазина с още няколко човека и пиеха винаги алкохол. Не съм го виждал да помага или да
работи на доктора. Доколкото чух само, преди мен май е работил там, и е спал и живеел при
него.
На въпроси на адв.Й.:
Не че ме е било страх от този човек, ами пиян все пак, щото така ръмжеше. А доктора
дали го е било страх от него, аз не знам, не ми е споделял, щото аз съм един строител с
доктора не съм на едно. С доктора си говорим само за работа и накрая ми плаща, и това е.
Да съм бил на около 2-3 метра, когато стана тази ситуация. Той даже доктора с друга кола
пътуваше и аз не знам защо в тази кола се е качил вътре, вратата отворил, цигара имаше и
бира. Доктора викаше „слез от колата“ и почнах така и аз се качих на моята кола и си
заминах. Доктора искаше той да слезе от колата с тази цигара и с бирата, но той викаше
някакви глупости там и аз после си тръгнах, да съм бил на около 5-6 метра от тях.
На въпроси на адв.Я.:
Веднъж имаше един такъв случай, отидох в магазина, седнали са така и аз взех една
биричка и седнах при тях, щото той нали все искаше да го черпя, и му викам „виж се какъв
си здрав, як мъж, що не се хванеш някъде да работиш, а цял ден просиш и пиеш“. Тогава той
ми каза „приятелю, аз съм много зле с нещата“. Питах го какъв е проблема и той каза, че
жена му го напуснала и избягала с друг мъж, майка му го изгонила от вкъщи и дъщеря му не
му давала да вижда внучката и просто не му се живеело.
След това дочух някой неща, че по пътя той пак запалил цигара, а доктора не пуши и
му казал да изгаси цигарата и му бутнал ръката, а той хванал кормилото ли, нещо такова.
9
Щото той този, пострадалия беше един такъв нервен човек, по улицата ходеше и говореше
сам ли, на хората ли, на себе си ли.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
В залата влиза свид. С. М. И..
СВИД. С. М. И.: 20 г., български гражданин, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обещава да говори истината.
Познавам доктора, аз живея в с.Стожер и с А. работим в клиниката му. Вътре в
клиниката измазваме, боядисваме, плочки слагаме. Виждал съм там един човек и по
принцип му викахме Мамалев. Той всеки ден беше пиян и идваше там в едната ръка с
ракията, уж да работи, обаче нищо не прави.
На въпроси на прокурора:
С А. започнахме да работим при доктора през 2021г. Година след това дойде и
Мамалев да работи там, но никога не е работил с нас. Виждах го понякога да взема метлата
и да мете. Аз с него разговор не съм провеждал, защото беше много пиян и аз избягвам
такива хора и не исках да влизам в контакт с него. Беше много агресивен към всички,
говореше обидни думи на много висок тон. Не съм го виждал да посяга, но се заканваше.
Първия път се заканваше да бие някой от селото, когото аз не познавам. На доктора
започваше да крещи. Аз трезвен него не съм го виждал никога.
За катастрофата научих на втория или третия ден, след това. В деня, когато тръгнаха
за Варна, ние тъкмо си тръгвахме с А. и тогава Мамалев отиде при доктора и каза „закарай
ме във Варна“. Доктора му даде пари и му каза да тръгва с автобуса. Тогава той започна да
крещи „не, ти ще ме закараш“, а доктора му казваше, че има работа. Той пак каза „не, ти ще
ме закараш“ и почна да крещи, качиха се в колата, но Мамалев в едната си ръка държеше
бирено шише, то имаше ракия вътре. Шишето беше от пластмасовите, големите. Качи се в
колата, но както някаква маймуна. Седна на седалката върху двата си крака и затова казах,
че е като маймуна. Доктора му каза да седне като хората и да си сложи колана. Той отказа и
започна да крещи и после тръгнаха.
На въпроси на адв.Й.:
Той крещеше на доктора, че ще го убие и такива неща, но доктора го виждаше, че е
пиян и нищо не му казваше. Не ми е известно доктора да е звънял на полицията за това
нещо, че му се заканва да го убие, и че някой насила се качва в неговата кола. Всеки ден
когато съм на работа го виждам и той всеки ден крещеше на доктора по различни поводи.
От шишето което държеше Мамалев беше отпито, той така си пиеше от шишето. Знам, че
беше ракия, защото ми миришеше от един метър на ракия. Ние започнахме да му казваме
Мамалев, защото от М-М.
10
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
В залата влиза свид. К. Т. Б..
СВИД. К. Т. Б.: 44 г., български гражданин, без родство със страните, ЕГН
**********. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обещава да говори истината.
Аз живя в с. Стожер и познавам Р.. Аз бях на работа същия ден, дата не помня,
защото беше отдавна, имах в кръста болки, работя в строителството, и него ден се прибрах
по-рано, за да отида при доктора. Отивайки там, доктора имаше пациенти и аз изчаках, а
въпросния М. беше пиян. Аз и преди съм го виждал, но името му не го знаех. Същия беше
пиян и ругаеше, но аз имах много болки и не му обръщах внимание, защото имах нужда от
лекарска помощ. Той продължаваше по същия начин, но като мина другия пациент и влязох
аз, а М. продължаваше да си ругае. Той стоеше вътре в двора и много неприятно беше.
Минах и излязох навънка, дори му извиках, че това не е нормално така да псуваш човека, а
той каза да си гледам работата. М. искаше да си заминава и доктора мисля, че му даде 20 лв.
да си вземе маршрутка и да си тръгва, но той не ги искаше и каза „не, ти ще ме закараш“.
Доктора му каза да си тръгва, че е пиян, а той много грозно се държеше и псуваше на майка,
аз дори не можах да се въздържа и му казах „стига си псувал, какво правиш“. След което той
се качи в колата и няма да забравя тези думи, които той казваше на доктора „аз ще те убия“.
На мен много неприятно ми стана и няма да ги забравя тези думи. Качиха се в колата, а на
доктора колата е с десен волан и де факто, той се пада към нас и му каза „сложи си колана“,
защото прозореца беше отворен, но М. му викаше „ти ли ще ми кажеш бе, ти кой си, няма да
те слушам“ и ръкомахаше с ръце. Той беше видимо пиян. Преди това аз като отидох видях,
че имаше бИ. бутилка в него и пиеше, но какво имаше в нея, не мога да кажа. Прекалено
арогантно се държеше с доктора, все едно някой се кара на пазара.
На въпроси на прокурора:
Доколкото знам доктора го прибра този човек отнякъде за да му помага, защото той
доктора, е много добър човек. Тогава още като го видях, го предупредих доктора, че този ще
му докара беля на главата. Аз работя само с хора и мога да ги преценявам. Завършил съм
строителство и архитектура и работя само с хора. Той постоянно пиеше и ние дори сме го
черпили, той без ракия не можеше този човек. Той беше с една голяма коса и брада, и не
можеш да го разбереш трезвен ли е, пиян ли е, но постоянно така се държеше и постоянно
пиеше. При други хора не съм го виждал, тъй като той не е от селото. Аз като пациент, като
съм ходил там и съм го виждал този човек при доктора в двора да работи там.
На въпроси на адв.Й.:
Когато имам болка, тогава ходя при доктора, не мога да отговаря колко пъти съм
посещавал доктора преди този инцидент. Първия момент, когато отидох при доктора, той
имаше пациент. Около 5 м. беше разстоянието между автомобила и кабинета на доктора.
11
Като излязох от кабинета на доктора, там бяха С и А..
На въпроси на адв. Я.:
Колата, като се движеше, защото доктора е на шосето и ние сме отвънка, то се чува
той как вътре в колата вика и ръкомаха. След това разбрах, че са катастрофирали, аз не
знаех тогава. После доктора беше споменал, че му дръпнал волана като кара, но мен ми
беше неудобно да го питам повече. Категорично твърдя, че той казваше на доктора „аз ще те
убия“. Това му бяха думите на този човек.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
АДВ. Я.: Моля за следващото с.з., освен вещите лица да бъдат призовани и
свидетелите М. Й. П. и Я. Ж., като Ж. да бъде призован по месторабота.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
АДВ. Д. Й.: Не възразявам.
Съдът с оглед направените искания за събиране на нови доказателства и най-вече за
вписване в списъка на лицата за призоваване на свидетеля Я. Ж. намира, че искането е
основателно и вписва в списъка на лицата за призоваване Я. Ж., който следва за бъде
призован за датата на следващото с.з.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел и вписва в списъка на лицата за призоваване Я.
Ж.- полицай в РУ-МВР-Аксаково.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане по реда на
чл.371 т.1 от НПК за 03.07.2024 г. от 09:00 часа, за която дата и час страните са уведомени
от днес, да се призоват вещите лица д-р В. С., проф. М. С., свидетелите М. Й. П. и Я. Ж..
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12