№ 11
гр. Търговище, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100206 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК за сумата от 503,93 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника е имало
сключен договор за кредит за закупуване на стоки и услуги № CREX –
18364331 от 14.01.2021 год., по силата на който ищеца е предоставил на
ответника сумата от 424,01 лв., срещу задължението на ответника да
възстанови сумата на 12 равни месечни вноски в размер на по 39,57 лв., която
сума включвала плащане по главницата и добавката, представляваща печалба
на кредитора. С договора страните са договорили относимия към кредита
ГЛП и ГПР. Ищеца твърди, че е изпълнил своето задължение като е
предоставил сумата на ответника, но последния преустановил погасяването
на кредита по начина и в сроковете, посочени в договора, поради което ищеца
упражнил правото си по договора да направи вземането предсрочно
изискуемо, считано от 15.03.2021 год., за което ответника бил изрично
уведомен на 12.08.2021 год., но плащане не последвало. Ищеца твърди, че
ответника останал задължен за 424,01 лв. – главница, възнаградителна лихва
за периода 15.02.2021 год. – 15.03.2021 год. в размер на 14,76 лв. и
1
обезщетение за забава за периода 15.03.2021 год. – 16.11.2021 год. в размер на
29,09 лв., поради което се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за горните суми, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца било
указано от съда да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски в производството. В условията на евентуалност ищеца е
предявил осъдителен иск против ответника за процесните суми, поради
неизпълнение на договорно задължение. В съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения от съда особен
представител е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като са
наведени доводи за неравноправни клаузи в договора, касаещи ГЛП и ГПР,
наведени са доводи, че договора противоречи на задължителни разпоредби на
ЗПК, касателно размера на шрифта, който бил по-малък от 12, както и
касателно липсата на погасителен план в съответствие със законовите
изисквания, като всичко това обуславяло недействителност на договора, а от
там и неоснователността на иска за установяване на вземането, възникнало
въз основа на него. Моли иска да се отхвърли като неосновател. В съдебно
заседание отговора се поддържа от особения представител на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1694/2021
год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.
Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е
издал заповед за изпълнение № 839/15.12.2021 г. за сумата от 424,01 лв.-
главница по предсрочно изискуемо от 15.03.2021г. задължение Договор за
потребителски кредит за покупка на стоки и услуги № CREX – 18364331 от
14.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.11.2021год., до окончателното изплащане на задължението, договорна
възнаградителна лихва в размер на 14,76 лв., за периода от 15.02.2021г. до
15.03.2021г. и мораторна лихва в размер на 29,09 лв. за периода от
2
15.03.2021г. до 16.11.2020г. и направените по делото разноски. В заповедта е
посочено, че вземането по договора е обявено от заявителя за предсрочно
изискуемо, считано от 15.03.2021 год. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от
ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта CREX – 18364331 от 14.01.2021 год., сключен между
страните, ищеца е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в
размер на 424,01 лв., от който кредит за потребителски цели в размер на
389,00 лв. лв. и кредит за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“,
при застрахователна премия в размер на 35,01 лв. Ответникът се е задължил
да възстанови сумата на 12 равни месечни вноски от по 39,57 лв., включваща
главница и договорна лихва / виж т.2 от договора /, при годишен процент на
разходите 23,53 % и лихвен процент 21,32 %, или общата сума която следва
да възстанови ответника на ищеца е опредЕ. в размер на 474,84 лв. По делото
не е приложен договор за застраховка „Сигурност на плащанията“, нито се
представиха доказателства ищеца да е заплатил от името на ответника
застрахователна премия в размер на 35,01 лв. по такъв договор за застраховка,
поради което съдът счита, че това вземане, което е начислявано за
възстановяване от ответника към всяка месечна погасителна вноска не се
дължи от същия, още повече, че и ищеца не е посочил такова основание за
възникване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно погасителния план, последната падежна дата за погасяване на
задължението на ответника е била 15.01.2022 год., но заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на 29.11.2021 год., тъй като
поради изпадане на ответника в забава при погасяване на месечните вноски
вземането е било обявено за предсрочно изискуемо. Към доказателствата по
делото не е приложено уведомление за предсрочна изискуемост, от което да е
видно кога и как кредиторът е уведомил длъжника, че обявява вземането за
предсрочно изискуемо. Съдът счита, че не следва да изследва дали е към
момента на подаване на заявлението е била настъпила предсрочната
3
изискуемост на вземането на ищеца, тъй като това обстоятелство е без правно
значение, доколкото към настоящия момент е настъпил крайния срок на
договора – 15.01.2022 год., а съгласно Тълкувателно решение № 8 / 2017
ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по
делото предоставения кредит в размер на 424,01 лв., от който кредит за
потребителски цели в размер на 389,00 лв. и кредит за покупка на застраховка
„Сигурност на плащанията“, със застрахователна премия в размер на 35,01
лв., е усвоен изцяло от ответника, но последния не е внесъл нито една
погасителна вноска. От заключението се установи също така, че към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответника е
бил задължен със сума в общ размер на 503,93 лв., от която 389,00 лв. –
главница, 35,01 лв. – главница по застраховка, възнаградителна лихва в
размер на 50,83 лв. за периода 15.02.2021 год. – 15.01.2022 год. и обезщетение
за забава върху неиздължената главница по кредита в размер на 29,09 лв. за
периода от 15.03.2021 год. – 16.11.2021 год. По делото не се твърди, няма и
представени доказателства ответникът след завеждане на иска да е погасил
изцяло, или от части задължението си към кредитора.
Възраженията на ответника за недействителност на договора, поради
противоречи на задължителни разпоредби на ЗПК, касателно размера на
шрифта, който бил по-малък от 12 съдът счита за неоснователни, тъй като
видно от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза договора
между страните е изготвен в системата, ползвана от кредитора, като е
съставен със шрифт с наименование Garamond, размер 12pt. Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното съдът прави следните изводи : Между страните
по делото са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит от 14.01.2021 год. по чл. 9 и сл. ЗПК. Настоящият състав намира, че
договорът е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК
4
в относимата към момента на сключването му редакция. На първо място,
съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само ГПР
23,53 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение в условията към
договора, който не е сключен при ОУ, какви точно разходи се включват в
посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово
изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание
по чл.22 ЗПК за недействителност. Липсват доказателства и ищецът да е
изпълнил задължението си да предостави на длъжника цялата изискуема от
ЗПК предварителна информация, която да предостави информирано право на
избор на ответника и база за сравнение с други кредитни продукти.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви и застраховка се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това
положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването
на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря
5
и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи – такси и застраховки, което също е
самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент- 21,32 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането
му, който е фиксиран за срока на договора. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на дължимата за
срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата
по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в
лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за
недействителност на договора.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит от 14.01.2021 г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил.
Тъй като съдът приема, че договора между страните е недействителен,
то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ дължимата главница към момента на
изготвяне на експертизата, а и към подаване на заявлението е в размер на
424,01 лв., която включва цената на кретидираната стока 389,00 лв. и
застрахователна премия 35,01 лв., като за недължимостта на
застрахователната премия съдът е изложил мотиви по-горе, поради което
съдът приема, че ответника следва да заплати на ищеца чистата стойност на
кредита в размер на 389,00 лв.
Предвид всичко изложено предявения установителен иск по чл.422 от
ГПК се явява неоснователен до размер от 389,00 лв., като в останалата част и
до пълния размер от 503,93 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
6
С оглед изхода на спора следва ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената
част от иска. Видно от представения списък разноските на ищеца в
заповедното производство възлизат на 75 лв., а тези в исковото производство
са в размер на 775 лв., като съразмерно на уважената част от иска разноски в
заповедното производство са в размер на 57,89 лв., и разноски в исковото
производство са в размер на 598,25 лв., като същите следва да се възложат в
тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. З. Д., с ЕГН ********** от
***********, действаща чрез назначения особен представител адв. Р. Р. от
ТАК дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, с адрес на управление : Републлика Франция, гр.Париж,
бул.“Осман“ № 1, представлявано от Л.Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Д.Т.Д., действащ чрез пълномощник юрк. Н. А. М. сумата
от 389,00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта CREX – 18364331 от 14.01.2021 год., ведно със законната
лихва от 29.11.2021год., до окончателното и изплащане, за което вземане има
издадена Заповед за изпълнение № 839/15.12.2021 год. по ч.гр.д. № 1694 /
2021 год. на РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска по
отношение на главницата, в останалата част и до пълния размер от 424,01 лв.,
както и иска за договорна възнаградителна лихва в размер на 14,76 лв., за
периода от 15.02.2021г. до 15.03.2021г. и мораторна лихва в размер на 29,09
лв. за периода от 15.03.2021г. до 16.11.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. З. Д., с ЕГН ********** от ***********, действаща чрез
назначения особен представител адв. Р. Р. от ТАК да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, с адрес на управление :
Републлика Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, представлявано от Л.Д.,
7
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., действащ чрез
пълномощник юрк. Н. А. М. сумата от 598,25 лв., представляваща направени
разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на
57,89 лв., съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8