ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10867
Варна, 08.10.2025 г.
Административният съд - Варна - V състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДИМИТЪР МИХОВ |
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20257050702245 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. М. А., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Й. А., срещу отказ на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна да бъде върнато СУМПС [номер], обективиран в писмо Рег. № 819000 – 48452/19.09.2025г.
Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен, необоснован и в не съответствие с целта на закона. Формулирано е искане за отмяната му. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба УРИ 819000 – 45743/04.09.2025г. до Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят е направил искане да му бъде върнато неправомерно отнетото СУМПС [номер], издадено на 07.10.2022г.
От представената с писмо с.д. № 16111/07.10.2025г. административна преписка е видно, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000875/12.08.2025г. на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
С оспореното писмо Рег. № 819000 – 48452/19.09.2025г. жалбоподателят е уведомен, че с влезли в сила наказателни постановления са му отнети всички контролни точки, поради което е загубил правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, както и че против него е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000875/12.08.2025г., на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП, в която подробно са описани издадените НП, с които са били отнети контролните точки.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата на А. е подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
На съдебен контрол подлежат индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в чл. 21 от АПК. Оспорваното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на цитираната разпоредба. За да се изпълни хипотезата на чл. 21 от АПК е необходимо да има административен орган, който овластен от закона да действа по метода на власт и подчинение, от една страна, и от друга - да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. В настоящия случай е налице волеизявление, с което жалбоподателят е уведомен, както беше посочено по-горе, че с влезли в сила наказателни постановления са му отнети всички контролни точки, поради което е загубил правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, както и че против него е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000875/12.08.2025г., на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП, в която подробно са описани издадените НП, с които са били отнети контролните точки. Оспорваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. С него под никаква форма не се засягат, застрашават или накърняват права и законни интереси на жалбоподателя. Не се създават и правни задължения, както и не се обвързват с дължимо правно поведение. В случая налице е издадена ЗППАМ спрямо А., с която е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Именно това е актът, който притежава характеристиките на индивидуален административен акт и който подлежи на обжалване.
С оглед на това за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да разгледа по същество подадената жалба поради това, че оспореното писмо Рег. № 819000 – 48452/19.09.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна не е индивидуален административен акт, по отношение на който е допустим съдебен контрол за законосъобразност, осъществен от Административен съд гр. Варна, още по-малко не е формиран твърдяният от жалбоподателя отказ.
Съобразно разпоредбата на чл. 159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на депозираната жалба и след като констатира, че оспорването е недопустимо по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея спорно съдебно производство.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. М. А., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу отказ на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна да бъде върнато СУМПС [номер], обективиран в писмо Рег. № 819000 – 48452/19.09.2025г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2245/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните .
| Съдия: | |