№ 207
гр. Провадия, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100542 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 29, т. 2, вр. с чл. 30 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия с искане съдът да прекрати настаняването на детето Н. С. Г. в
семейството на М. А. Словаова и С. А. С. и да постанови като мярка за закрила на детето Н.
С. Г. – настаняване в семейството на С. А. С. и М. А. С. – прабаба и прадядо по майчина
линия за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила.
В молбата се твърди, че детето Н. С. Г. се ражда от краткото съжителство на Г. Г. С. и
С. Г. С.. Посочва се, че родителите се разделят малко след раждането й. Първоначално
грижите върху детето се поемат от нейните прабаба и прадядо по майчина линия в с.
Бозвелийско. Същите впоследствие подават сигнал до социалните служби, че не са в
състояние да се грижат за Н., поради което тя се настанява в професионално приемно
семейство, а след това и в друго. Посочва се, че след извършване на социално проучване
детето се настанява при неговите прародители по майчина линия С. и М. С.и. В тази връзка
се заявява, че условията, в които живеят прародителите са подходящи за отглеждане на дете.
Разполагат и с нужните финансови средства. Навеждат се твърдения, че бащата С. С. не се
интересува от дъщеря си, а майка й – общува с нея основно чрез социалните мрежи и я
посещава при идването си в България.
В тази връзка се моли детето да се настани в семейството на своите прародители за
срок от три години, като по този начин ще бъде отглеждано в среда близа до семейната.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за
1
основателност на молбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху събраните по делото
писмени доказателства – акт за раждане, социален доклад, изготвен от социалните служби, и
гласни доказателства – изслушването на прадядото на детето С. С..
От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че детето
Н. се ражда на 13.10.2015 г. от съвместното съжителство на Г. Г. С. и С. Г. С.. Малко след
раждането родителите се разделят. Бащата спира да се интересува от детето и не поддържа
контакт с него, както и роднините от неговата страна. Майка му е в чужбина и комуникира с
детето основно през социалните мрежи и го посещава при идването си в България. След
раздялата на родителите, основни грижи за детето се полагат от неговите прабаба и прадядо
по майчина линия в с. Бозвелийско – М. А. С. и С. А. С.. Същите впоследствие подават
сигнал до ОЗД гр. Провадия, че не са в състояние да се грижат за правнучката си, поради
което детето се настанява последователно две професионални приемни семейства. В
последствие се установява, че са налице условия за настаняване на детето отново в
семейството на неговите прабаба и прадядо, поради което се настанява с Решение №
104/22.04.2019 г. по гр.д. № 389/2019 г. на РС-Провадия за срок от три години, считано от
01.05.2019 г.
По делото се установява, че детето е силно привързано към своите прародители М. А.
С. и С. А. С.. Становището на социалните служби е, че те притежават нужния родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на Н.. Жилището, в което живеят прародителите на
детето представлява двуетажна къща, с отлични хигиенно-битови условия, с налични всички
вещи и мебели, необходими за едно домакинство. Семейството успява да задоволи
основните потребности на детето и да му осигури нормален стандарт и начин на живот.
Съдът намира, че предвид изтичане на срока за настаняване на детето в семейството
на М. А. С. и С. А. С. на 01.05.2022 г., са налице основания за прекратяване на предприетата
спрямо Н. мярка за закрила и настаняването отново в същото семейство.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в
негов интерес. От анализа на събраните по делото доказателства и установената по-горе
фактическа обстановка, а именно, че майката и бащата трайно са се дезаинтересовали от Н.
и без основателна причина трайно не полагат грижи за нея, следва правният извод, че по
отношение на детето са налице основанията за настаняване извън семейството, посочени в
т.1 и т. 2 на чл. 25 от ЗЗДт. Съдът приема, че родителите на Н. не притежават необходимия
родителски капацитет, обуславящ правилното й отглеждане и възпитание и формиране й
като личност. Тяхното поведение сочи на липса на осъзната родителска отговорност.
На следващо място, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно от ЗЗДт и
2
предвидената по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на
детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за детето,
а именно същото да бъде настанено за отглеждане в семейството на своите прабаба и
прадядо по майчина линия. Към момента няма възможност за реинтеграция на детето в
биологичното му семейство, поради което е необходимо да да бъде настанено в семейството
на прародителите си, като по този начин ще се осигури възможността за отглеждането му в
среда, близка до семейната. От съществено значение е наличната силна емоционална връзка
между Н. и прабаба й и прадядо й, които познават нейните потребности и ще съблюдават за
правилното й физическо, психическо и нравствено развитие.
По изложените съображения и като взе предвид положителното становище на ДСП-
Провадия и ясното е недвусмислено желание на М. А. С. и С. А. С. да се грижат за
правнучка си, съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Срокът за настаняване на детето следва да бъде в размер на три години.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 104/22.04.2019 г. по гр.д. № 389/2019 г.
по описа на РС-Провадия мярка за закрила по отношение на Н. С. Г., ЕГН:**********,
изразяваща се в настаняване в семейството на С. А. С. ЕГН:********** и М. А. С.,
ЕГН:********** – прадядо прабаба на детето по майчина линия, на основание чл. 30, ал. 1,
вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Н. С. Г., ЕГН:********** за отглеждане в семейството на С. А.
С. ЕГН:********** и М. А. С., ЕГН:********** – прадядо прабаба на детето по майчина
линия за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила, на
основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3