Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2020г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки
Районен съд в публично заседание на 31.01.2020г / тридесет и първи ЯНУАРИ
две хиляди и двадесета / година, в
състав:
Районен съдия:Мария Дучева
СЕКРЕТАР:.. Яна Петкова
ПРОКУРОР:.................................
като разгледа докладваното от съдия Дучева АНД № 418/2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на
жалба от Т.С.С., ЕГН: **********, адрес: ***, против Електронен фиш серия К№
3107931/ 14.10.2019г., с който на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.3от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21,ал.2
, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Т.С.С., редовно призован, не се явява и
не се представлява. Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния
и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи,
че издаденото НП е необосновано.
Административно - наказващият орган, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона
изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен
интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално
допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен
ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по
надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :
На 14.10.2019 г. в 16,04 часа на път
208- III,
км. 88+5 с посока на движение от с.Р. към
гр.А. автоматизирано техническо средство № TFR1-М 598, засякло и
заснело, движещ със скорост от 80 км/ч. автомобил -
"***" с рег. № ***.
На мястото на
контролирания пътен участък скоростта
била контролирана с пътен знак В26 –„ограничение на
скоростта до 50 км/ч.„. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование "Клип № 3188/ 14.10.2019г".
Съгласно
изготвената с посочената система снимка (л. 17), фиксираната
скорост на движение на посоченото МПС била 83 км/ч. Въз основа
на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил същия ден е
издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР – *** и обжалвания понастоящем
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на настоящия
жалбоподател – С.., собственик на МПС-то към
процесния момент, видно от представена по делото справка за собственост, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., като е посочено,
че скоростта следва да се счита на 80 км/ч (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство -
мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М 598, към датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано. По делото не са
правени възражения от жалбоподателя в обратния смисъл.
За използването на
мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г. (л. 19), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки и 1бр. видеозапис на СД-диск.
Относно
възражението на жалбоподателя е, че на мястото
е липсвал пътен знак В-26 , с който той не е бил запознат и на това основание ,
няма как нарушението да му бъде вменено във вина. Съдът, след като извърши проверка на фактите , установи
че възражението на жалбоподателя е неоснователно. Видно от Заповед №
РД-11-205/13.11.2019г на АПИ и Протокол от 19.11.2019г (л.21 и л.22-23) по
случая е назначена проверка от АПИ ОПУ-***, като стопанин на пътя. Проверката
на място в състав от представители на АПИ и РУ-А. е установила, че на
посоченият пътен участък –на км.88+574, е имало монтиран пътен знак В26 (ограничение
на скоростта 50км.ч.). Следователно жалбоподателят не е имал обективна пречка
да възприеме знака и да съобрази поведението си с него.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден
от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича по силата
на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В
ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 30 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта.
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.
В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 16) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение "TRF1-М е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал.
В допълнение съдът
следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата (л.19), посредством които също се установява мястото на
извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. Мястото
на нарушението е било обозначено с пътен знак "Б-26" видно от
съственият от комисията протокол за извършената проверка, находящ се на л. 22-23.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото
няма спор, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи
по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация
за друго лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде
адресат на административното наказание.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни
ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и
с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно
не е спазил.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването й.
Управлението на
пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини
за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би
било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 3107931/ 14.10.2019г на ОД МВР-гр.***, с който на Т.С.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21,ал.2 , вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.*** в 14 дневен срок от съобщаването.
Районен съдия:………….