№ 184
гр. С., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251800600649 по описа за 2025 година
С присъда № 7 от 09.04.2025 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 700/2023 г. по описа на същия съд, подсъдимият Н. Б. П., роден на
***** г. в гр. С., ЕГН **********, българин, българско гражданство, неженен,
неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес гр. С., ул. „**********“
№ 7, е признат за виновен в това, че на 30.07.2023 г., около 12,20 часа, в гр. С.,
ул. „**********“ № 7, причинил на В. Р. В., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и охлузване в лявата челна половина на главата,
както и кръвонасядане на долната устна, които са причинили на тъжителя
болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130
ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК, е освободен от
наказателна отговорност за това престъпление, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда подсъдимият Н. Б. П. е осъден да заплати на
частния тъжител В. Р. В. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от
1
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 30.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен така предявения граждански иск за разликата
над уважения размер до пълния му предявен размер от 3000 лева.
С присъдата подсъдимият Н. Б. П. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр.С. направените по делото разноски - държавна такса върху
присъденото обезщетение в размер на 50,00 лева, възнаграждение за вещото
лице по СМЕ в размер на 560 лева и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в размер на 5 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Р.
Т. – защитник на подсъдимия Н. П., с оплаквания за нейната
незаконосъобразност и неправилност. Излагат се доводи, че
първоинстанционния съд неправилно е приел за доказано, твърдяното от
частното обвинение престъпно деяние така, както същото е описано в
частната тъжба. В тази насока се изтъква от защитникът, че събраните по
делото гласни и писмени доказателства са противоречиви, и по съдържание не
подкрепят приетата от първият съд фактическа обстановка. Релевира се от
защитникът и възражение за допуснати от първата инстанция съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия, без
същите конкретно да се излагат. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия П. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение,
както и да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу него граждански иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подсъдимия Н. П. – адвокат Р. Т., поддържа така подадената въззивна жалба и
основното си оплакване, изложено в същата, касателно допуснати от районния
съд нарушения на процесуалните правила при оценката на събраните по
делото доказателства. В частност се твърди от защитникът, че осъдителната
присъда спрямо подсъдимия, е основана само и единствено на показанията на
свидетеля В.. Сочи се и, че първостепенния съд неоснователно е игнорирал
показанията на свидетеля Б. Б., от които се установяват факти, относно
механизма на получаване на телесните увреждания на тъжителя. Моли
атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан по
2
повдигнатото му частно обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения
срещу него граждански иск.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частния тъжител В. Р. В. – адвокат М. Т., моли въззивния съд да постанови
решение, с което да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като
правилна и законосъобразна. Заявява становище, че същата е обоснована от
събраните по делото доказателства, на които районния съд е направил
подробен и обективен анализ. Изтъкват се и конкретни аргументи в отговор на
релевираните във въззивната жалба на подсъдимия възражения за
недоказаност на процесното престъпно деяние.
Настоящият съдебен състав на СОС, като съобрази наведените от
страните доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от
НПК, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства, както и въз основа на приетата съдебно-
медицинска експертиза, първостепенният съд е направил определени
фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени в
първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, този
състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно
възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка,
а именно:
Към лятото на 2023 г. подсъдимият Н. Б. П. и частният тъжител В. Р. В.
живеели в къща близнак, находяща се в гр. С., ул. „**********“ № 7. Майката
на тъжителя и майката на подсъдимия - свидетелката Е. Н. Б., били първи
братовчедки. В едната част на къщата живеел тъжителят В. заедно със
семейството си и приятелката си - свидетелката А. С. И., а в другата част
живеели подсъдимият и родителите му - свидетелите Б. П. Б. и Е. Б.. Между
двете семейства имало конфликти, тъй като тъжителят В. и приятелката му И.
били музиканти, като тъжителя свирел на китара и давал уроци по китара,
което пречело на семейството на подсъдимия П.. Наред с това, тъй като
стълбището в къщата на тъжителя било дървено, семейството на подсъдимия
изразявали недоволство и от тропането по стълбището. За да демонстрират
3
отношението си, членовете от семейството на подсъдимия чукали по стената,
деляща двете къщи, което мотивирало свидетелката И. да преустанови
музикалните си дейности. През 2023 г. семейството на подсъдимия
предприело ремонт в дома си, поради което били струпани строителни
материали на тротоара пред общата на къщата ограда, което от своя страна не
се харесвало на тъжителя В..
На 30.07.2023 г. (неделя), около обяд, на гости в дома на тъжителя В. и
приятелката му дошъл приятелят на свидетелката А. И. - свидетелят Й. Л. В. -
неин колега от музикалната академия, който наскоро се бил запознал и с
тъжителя В.. Тъй като пред оградата на къщата имало строителни материали,
свидетелят В. паркирал автомобила си на сянка в уличка, перпендикулярна на
улицата, на която била къщата на тъжителя и подсъдимия, без да знае, че това
е мястото, на което обичайно паркирал подсъдимият П.. Свидетелят В. влязъл
в дома на тъжителя и И., и тримата седнали да пият кафе.
Около 12.00 часа подсъдимият Н. П. се прибрал от тренировка и
установил, че на мястото, на което обичайно паркирал автомобила си, имало
спрян друг автомобил, поради което слязъл от автомобила си и се насочил към
дома на тъжителя, за да поиска паркираният автомобил да бъде преместен.
Минавайки покрай къщата, първо почукал на прозореца, а после силно и на
вратата. Тъжителят В. отворил вратата и видял подсъдимия, който поискал
колата да бъде преместена. Това провокирало тъжителя да попита до кога пред
оградата ще си държат строителните материали, което пък подразнило
подсъдимия, който се ядосал и започнал да обижда тъжителя. Понеже
свидетелят В. чул, че има проблем с това как е паркирал колата си, взел ключа
и тръгнал да излиза от двора, за да премести автомобила, като тъжителят И. и
подсъдимият го последвали.
През това време, словесните нападки между тъжителя и подсъдимия
продължавали. Подсъдимият паркирал колата си на мястото, където преди
това бил паркиран автомобилът на свидетеля В., след което излязъл от
автомобила, приближил се до тъжителя и продължил да се разправя с него. По
това време майката и бащата на подсъдимия - свидетелите Б. Б. и Е. Б., били в
двора пред къщата им, а свидетелите А. И. и Й. В. били един до друг, на около
2-3 метра от тъжителя и подсъдимия, като подсъдимият бил с гръб към
свидетелите, а тъжителят - с лице към тях.
4
Макар че словесният конфликт продължавал, както от страна на
тъжителя, който наричал подсъдимия наркоман и престъпник, така и от страна
на подсъдимия, който наричал тъжителя „ретард” (жаргонно, от английски
език - „бавноразвиващ се”), свидетелите не смятали, че същият може да
ескалира и във физически такъв. Внезапно подсъдимият започнал да нанася
удари с ръце в областта на главата на тъжителя, което свидетелите
непосредствено наблюдавали, макар и подсъдимият да бил с гръб към тях.
Видели, че замахва с ръце към лицето на тъжителя, който в този момент бил
засегнат от пръстите на подсъдимия. Тъй като В. бил обул обувките
наполовина, вследствие на ударите загубил равновесие и тръгнал да пада. В
този момент свидетелите И. и В. бързо се спуснали да помагат на тъжителя,
като се опитвали да удържат ръцете на подсъдимия П. и по този начин му
попречили да нанася нови удари. В това време се появил и бащата на
подсъдимия свидетелят Б., който също се намесил, като хванал тъжителя В.,
докато свидетелите И. и В. държали подсъдимия, и така предотвратили
задълбочаването на конфликтната ситуация. Свидетелите В. и И. видели, че
вследствие на ударите тъжителят имал видими наранявания в областта на
веждата и долната устна, бил зачервен и притеснен.
Непосредствено след преустановяване на физическото нападение от
страна на подсъдимия, в 12.16 часа на 30.07.2023 г, тъжителят се обадил на
тел. 112 и подал сигнал за случилото, като на място били изпратени екип на
РУ - С. - свидетелите В. В. П. и Е. В. Г., а също екип на Бърза помощ, в който
била свидетелката Ц. Х. Д.. Спорът между двете семейства продължил и в
присъствието на полицейските служители, които снели сведения от
свидетелите И., В., Б. и Б., а също и от тъжителя и подсъдимия, като
съставили предупредителни протоколи на подсъдимия и на баща му.
След пристигането на полицейските служители, в 12.22 часа пристигнал
и екипът на Бърза помощ, като свидетелката Д. прегледала тъжителя и
установила, че има травма на веждата. В съставения фиш за спешна
медицинска помощ (л.8 от първоинстанционното дело) свидетелката
погрешно вписала, че нараняването е на дясната вежда. В приложената
декларация от 08.10.2023 г., подписана от свидетелката Д. (л.9 от
първоинстанционното дело), същата заявила, че е допуснала техническа
грешка относно мястото на нараняването и че същото е било в областта на
5
лявата вежда.
След като екипите на РУ С. и ФСМП С. напуснали адреса, тъжителят
продължил да прави забележки за намиращите се пред къщата строителни
материали и питал защо подсъдимия не спира колата си там. Това мотивирало
свидетеля Б. да влезе в дома си, за да му покаже документа, който му бил
издаден от общината, и с който му било дадено разрешение да държи
строителните материали на тротоара пред дома им.
Тази вечер тъжителят и приятелката му не могли да спят, като заради
напрежението тъжителят усещал и болки в главата си.
На следващия ден 31.07.2023 г., тъжителят посетил УМБАЛ „А.“ -
Клиника по съдебна медицина и деонтология, където му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 649/2023 г. При прегледа, извършен от
д-р М. А., било установено, че в лявата челна половина на главата,
непосредствено над вътрешната трета на лявата вежда, има окръглен мековат
оток, с диаметър около 1 см, в границите на който, срединно, има
разположено линейно охлузване, покрито с червеникаво-кафеникава коричка,
над нивото на околната кожа, ориентирано леко косо (отгоре и отдясно,
надолу и наляво), спрямо срединната линия на лицето и с размери 0,5/0,2 см.
В областта на външната трета на кожнолигавичната повърхност на долната
устна на устата, било установено бледо синкаво ограничение и неправилно по
форма кръвонасядане с размери 0,7/0,5 см.
След възникналата конфликтна ситуация, тъжителят и свидетелката А.
И. напуснали жилището в гр. С., като отишли при родителите й в гр. Р., след
което си наели квартира в гр. С., тъй като тъжителят изпитвал страх да не се
случи нов инцидент с подсъдимия.
За случая била образувана преписка УРИ 344р-8723/2023 г. по описа РУ
С., пр.пр. № 1952/2023 г. по описа на РУ К., по която бил постановен отказ да
се образува досъдебно производство от 29.09.2023 г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изслушана и
приета от първата инстанция, се установява, че при тъжителя В. В. са
констатирани следните наранявания - оток на малка площ /1 см в диаметър/ с
коса драскотина /охлузване 0,5/0,2 см/ в лявата челна половина на главата,
непосредствено над вътрешната трета на лявата вежда и друга травма с
изявено малко по площ /с размер 0,7/0,5 см/ кръвонасядане в областта на
6
външната трета на кожно-лигавичната повърхност на долната устна на устата.
Установените повърхностни мекотъканни травми на малка площ поотделно и
заедно причиняват болка и страдание, като отшумяват напълно без последици
за здравето на пострадалия за не повече от 5-7 дни след нанасянето на
уврежданията. Относно механизма на причиняване на уврежданията, вещото
лице е достигнало до извода, че е упражнено механично въздействие на твърд
тъп предмет с малка травмираща сила. Малката площ на регистрираните
увреждания дава основание за извод, че въздействалия/те предмет/и, е/са имал
малка, ограничена по площ контактна повърхност. Наличието на драскотина
на фона на малък оток в областта на челото над вътрешен край на лява вежда
говори за съществуваща неравност, ръб по контактната повърхност на
въздействалия предмет с ограничена контактна площ, както и за допирателно,
с приплъзване въздействие при съприкосновението. Това въздействие може да
се случи, както при движение на предмета спрямо наранената повърхност на
главата, така и при движение на главата спрямо контактната повърхност на
предмета. Кръвонасядането на малка площ в областта на външната трета на
кожнолигавичната повърхност на долната устна на устата може да се причини
от притискане или лек удар в тази част, но въздействалия предмет е бил с
ограничена по площ контактна повърхност. Според вещото лице, травмите
могат да се причинят в деня на съобщения инцидент, но те не са характерни за
нанасяне от удари с юмрук и причиняването им не може да се обясни с
такъв/такива удар/и, по начин както се твърди в тъжбата и в показанията на
свидетеля Й. В. (протокол от 24.04.2024 г.). Възможно е уврежданията да се
реализират при допирателно въздействие (удар, притискане) от достигнали в
наранените области върхови части от пръсти на ръка, както и от други
подобни твърди тъпи предмети с малка, ограничена по площ контактна
повърхност. Възможно е травмиране и от един предмет при едно
съприкосновение, ако на контактната му повърхност има изпъкващи участъци
с малка площ.
При разпита си пред районния съд, вещото лице д-р Ц. Г., изготвил
обсъжданата експертиза, е допълнил, че е възможно такова нараняване на
тъжителя да е получено при въздействие на движеща се към лицето на същия
ръка, от върховата част на пръст на човешката ръка, тъй като на нея има
нокът, който би могъл да го драсне, ако се съчетаят двата фактора от лек удар
и допирателно въздействие. Същевременно, експертът отрича възможността
7
нараняването да е причинено от свита в юмрук ръка, поради съвсем малкия по
площ комплекс от увреждане.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените
такива от първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно
всички гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е
изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на същите, кои
факти от предмета на доказване приема за безспорно установени. Детайлно са
анализирани показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени
подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на кои не е
дадена вяра от съда. В тази насока правилно са кредитирани показанията на
свидетеля Й. В., тъй като същите възпроизвеждат непосредствените
възприятия на този свидетел за случилото се, като заявеното от него в
първоначалния и в повторния му разпит пред първата инстанция е логично,
последователно и дава напълно достоверна информация за възникналата
ситуация. Въззивната инстанция също счита, че приятелските отношения
между свидетеля В. и частния тъжител не съставлява обстоятелство,
дискредитиращо показанията му, доколкото същите съдържат обективна
илюстрация на конфликта. Показанията на свидетеля В. не разкриват ни най-
малък опит за подмяна на възприетото от него в полза на частния тъжител В..
Същият непредубедено и съответно на съдържанието на останалите
кредитирани от съда доказателства - показанията на свидетелката И.,
заключението на съдебномедицинската експертиза, сочи причините за
възникване на конфликта, прераснал във физически сблъсък между
подсъдимия и частния тъжител и отправяне на обиди помежду им. Съществен
белег за обективността и добросъвестността на свидетеля В. е фактът, че
същият не отрича отправянето на обидни думи и от страна на частния тъжител
по адрес на подсъдимия, и това правилно е отчетено от първата инстанция.
Противно на доводите на защитника, не се установяват основания, внасящи
съмнение в добросъвестността на свидетеля В., нито са налице противоречия с
останалите кредитирани доказателства. Ето защо настоящият състав на съда
намира, че дадената в мотивите на присъдата оценка на тези гласни
доказателства е правилна и надлежно аргументирана.
Кореспондиращи на показанията на свидетеля Й. В. са и показанията на
свидетелката А. И., както по отношение на първопричината за конфликта, така
8
и относно действията на подсъдимия и тъжителя, отправянето на реплики
помежду им и местоположението на присъстващите лица. Относно начина на
отправяне на ударите - с ръка, към лицето на тъжителя, показанията на
двамата свидетели са еднопосочни. Коментираното от първата инстанция
несъществено противоречие относно причината за падането на тъжителя на
земята, не се отразява на достоверността на показанията на тази свидетелка.
Без значение е и наличието на близки отношения на свидетелката И. с
тъжителя, доколкото в показанията си същата не дава основание да се приеме,
че преиначава действителността в негова полза.
На следващо място, въззивната инстанция, в пълно съгласие с
първостепенния съд, не възприема и съответно не дава вяра на показанията на
свидетелите Е. Б. и Б. Б. в частта им, в която същите твърдят, че подсъдимият
не е удрял тъжителя в хода на конфликтната ситуация. Освен че същите са
изолирани от останалата доказателствена съвкупност и очевидно разкриват
защитна версия в полза на техния син /подсъдимия Н. П./, то и съпоставени
помежду си, очертават същностни различия, което не позволява използването
им при извеждане на релевантната фактическа обстановка. Както правилно е
посочено от страна на първостепенният съд, двамата свидетели не са били
очевидци на развититето на конфликта, като именно по повод възникналия
спор между подсъдимия и тъжителя, са решили да излязат на улицата. При
това положение логично е двамата да не са видели действително нанесените
от страна на подсъдимия удари, а само да са чули размяната на обиди между
страните, тъй като цялата ситуация, по думите на останалите свидетели, се е
развила бързо в присъствието на двете страни и свидетелите И. и В..
Свидетелите Е. и Б. Б.и обаче тенденциозно отричат присъствието на
свидетеля В. на мястото, като същевременно излагат противоречащи на
останалите доказателства версии за случката. От една страна, свидетелят Б.
категорично сочи, че синът му не е нанасял удари на тъжителя, а твърди, че
докато е държал тъжителя, той се е ударил в рамото му. Такъв механизъм на
причиняване на нараняването сочи и свидетелката Б., като доразвива
защитната версия, твърдейки, че не подсъдимият, а тъжителят е нанесъл удари
(„налетя на Н.”) и поради агресията, с която подхождал, се ударил в рамото на
свидетеля Б.. Тези твърдения за развитието на ситуацията са напълно лишени
от доказателствена опора, поради което правилно са отхвърлени като
недостоверни от първата инстанция. Видно от заключението на приетата от
9
районния съд съдебно-медицинска експертиза и от разясненията на вещото
лице в съдебно заседание, установените наранявания на тъжителя (както са
описани в медицинската документация от деня на инцидента и от следващия
ден), не биха могли да се получат при удар в рамото на свидетеля Б.. Според
експертът, морфологията на уврежданията сочи, че същите са причинени от
малка, ограничена по площ контактна повърхност - съществуваща неравност,
ръб по контактната повърхност, като характерът им е несъвместим с удар с
юмрук или със съприкосновение с рамо.
С оглед на това, противоречивостта и неубедителността на показанията
на тези свидетели в коментираните им части, безспорно мотивират и
въззивният съд да приеме, че същите са заинтересовани, тенденциозни и
нагласени, и че единствено целят оневиняване на подсъдимия.
В обобщение следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно
дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен
материал.
Въз основа на така изложените правилно установени фактически
положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети
от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимият Н. Б. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия
съд. Изводите на първоинстанционният съд относно извършването на това
деяние, авторството на деянието в лицето на подсъдимия П., квалификацията
на деянието и приложението на материалния закон, са напълно обосновани и
почиват на една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
От обективна страна, засегнатите обществени отношения са тези,
свързани с опазване на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Също от обективна страна, безспорно и категорично е установено, че
изпълнителното деяние „причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето” е осъществено от подсъдимия П., като същия чрез действията си
е упражнил такова въздействие върху организма на частния тъжител В. В.,
което е предизвикало увреждане на същия, изразяващо се в оток и охлузване в
лявата челна половина на главата, както и кръвонасядане на долната устна.
Тези увреждания са причинили на тъжителя болка и страдание без
10
разстройство на здравето му - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
2 от НК.
От субективна страна, подсъдимият Н. П. е извършил посоченото
деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние -
причиняването на болка и страдание на тъжителя. Подсъдимият е предвиждал
и общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им.
За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал всички тези
обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на
престъплението, т.е. извършил е деянието при условията на пряк умисъл,
въззивният съд взе предвид данните по делото, установяващи конкретните
действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл
у подсъдимия П. се извежда от характера на конкретните действия, извършени
от подсъдимия, от характера и вида на причинените наранявания, както и от
начина, по който са били причинени - подсъдимият е нанесъл удар с ръка в
областта на лицето на тъжителя, като несъмнено е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието.
Настоящият състав на СОС намери, че при правилната правна
квалификация на деянието, по което е признат за виновен подсъдимия Н.
П., наложното му от районния съд административно наказание и реда за
неговото определяне, са в нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.78а от НК в случая е неприложима по отношение на
подсъдимия Н. П., тъй като не е налице една от материално-правните й
предпоставки. Обсъждайки последните, първостепенният съд е приел, че
към датата на инкриминираната по настоящото производство престъпна
деятелност, подсъдимия е със статут на неосъждано лице. Констатирайки
този факт, първият съд не е изложил никакви конкретни съображения.
Очевидно е възприел, че по отношение осъждането на П. по НОХД №
257/2020 г. по описа на ОС П., е настъпила реабилитация по право.
Видно от данните по делото, подсъдимия П. е осъждан с влязла в
сила на 14.07.2020 г. присъда по НОХД № 257/2020 г. на ОС П., за
извършени престъпления по чл.304 ал.1 от НК и по чл.343б ал.1 от НК, за
които му е било определено по реда на чл.23 ал.1 от НК, едно общо
наказание – 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
11
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години и 6
месеца, както и са му наложени наказания - глоба в размер на 1000 лева,
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 година и 6 месеца и
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” през време на изпитателния срок. В рамките на определения
му по това осъждане изпитателен срок на наказанието лишаване от
свобода, считано от 14.07.2020 г., на датата 30.07.2023 г. подсъдимият П. е
извършил процесното деяние по чл.130 ал.2 от НК, което е наказуемо с
лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300
лева. Следователно, към момента на извършване на предметното
престъпление не е настъпила реабилитация по право по чл.86 ал.1, т.1 от
НК, нито такава по чл.87 от НК, поради което първостепенният съд
неправилно е освободил подсъдимия П. от наказателна отговорност. Не е
налице една от предпоставките по чл.78а НК, а именно – деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер. Поради липса на съответна
жалба от частният тъжител против тази част на атакуваната присъда и
предвид наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия,
това нарушение по приложението на закона, не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция.
При проверка на присъдата в частта й, относно присъденото на
тъжителя обезщетение за неимуществени вреди, по предявения от него в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия, СОС намира
следното:
Поначало, първата инстанция, въз основа на събраните по делото
доказателствени материали и техния анализ правилно е приела, че по делото
несъмнено е установено авторството на деянието, причинената вреда и
причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилата телесна
увреда на тъжителя. На гражданския ищец /и частен тъжител/ В. В. са му били
причинени от подсъдимия телесни увреждания – оток и охлузване в лявата
челна половина на главата, както и кръвонасядане на долната устна, които са
му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. С оглед това,
на гражданския ищец се дължи обезщетение, като предвид особения характер
на накърнените с деянието блага, репарирането на причинените вреди,
правилно е било извършено с присъждането на парична сума. Безспорно се
установи, че гражданският ищец е претърпял болка и е търпял видими
12
признаци от причинената травма в рамките на 5-7 дни след нанасяне на
уврежданията, като освен това е имал смущения в съня и е изпитвал страх от
развитие на поредна конфликта ситуация, което го е принудило да се премести
да живее в друг град. Така при правилна преценка в съответствие с
изискването за справедливост, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
първият съд е определил правилно размера на обезщетението за причинените
на гражданския ищец В. В. вреди в размер на 500 лева. Вземайки предвид
вида и характера на причинените наранявания и продължителността на
болките, настоящият състав на въззивния съд счита, че обезщетение в
посочения размер е справедлив паричен еквивалент на причинените от
престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, извършено от подсъдимия,
неимуществени вреди на гражданския ищец. В останалата част, до пълния
предявен размер, претендираното обезщетение по гражданския иск, не
съответства на посочените по-горе критерий за справедливост, а и липсва
оплакване от страна на гражданския ищец пред настоящата съдебна
инстанция в тази насока.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и в съотвествие
с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, правилно в тежест на подсъдимия П.,
първостепенният съд е възложил направените в първоинстанционното
производство разноски.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, или изменение, СОС намери, че същият следва
да бъде потвърден.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6, във вр. чл.338 от НПК,
С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 09.04.2025 г. на Районен съд – гр.С.,
постановена по н.о.х.д. № 700/2023 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14