№ 11
гр. Пловдив, 15.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500010 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.267 от ГПК.
С Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело №745/2023г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, П. е осъдена да заплати на Д. П. С. общо
сумата от 40000лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди по ДП №284зм1429/2017г. по описа на РУ-гр.Казанлък, ведно със
законната лихва от 28.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като
иска за разликата над присъдената сума от 40000лв. до общо претендираната
от 100000лв. е отхвърлен. Присъдена е и сумата от 4000лв. като разноски за
един адвокат.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх.
№15281/18.11.2024г. от П.. Посредством нея то се обжалва в частта му
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 40000лв. и се
претендира за отмяната му относно нея с отхвърляне на иска, евентуално за
намаляване на размера на обезщетението. Решението се обжалва и в частта за
началната дата, от която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, с твърдения на 28.01.2022г. да е постановен
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, но към тази
дата той да не е придобил стабилитет, а най-рано такъв да е настъпил на
1
10.02.2022г., тъй като постановлението не е било обжалвано в законовия
седмодневен срок, с оглед на което се претендира решението да бъде отменено
относно началната дата – 28.01.2022г., от която е присъдена лихва. В жалбата
са изложени оплаквания и във връзка с присъдените разноски за един адвокат
от 4000лв., чийто размер се счита за завишен, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, и се претендира за намаляване на присъдените
разноски за един адвокат и съобразяването им с уважената част от исковата
претенция.
В последната част относно присъдените разноски въззивната жалба има
характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за
разноските, с оглед тяхното оспорване. Компетентен да се произнесе по нея е
първоинстанционният съд, който е постановил същото. Това налага
производството по настоящото дело да бъде прекратено и делото да се върне
на Окръжен съд-Стара Загора за произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК,
инкорпорирана във въззивната жалба. След произнасяне по същата делото
следва да бъде изпратено отново на Апелативен съд-Пловдив за разглеждане
на подадената въззивна жалба и евентуалната частна жалба против
определението по чл.248 от ГПК.
Против първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба вх.
№15240/18.10.2024г. от Д. П. С., чрез пълномощника адв.Е. Н.. Изложените в
нея оплаквания са за това, че с решението първоинстанционният съд се е
произнесъл само по единия от двата обединени в едно съдебно производство
иска за общата сума от 190000лв. – този за заплащане на обезщетение от
100000лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното
наказателно производство, през време на което е бил незаконно задържан, но
не и по иска за заплащане на обезщетение в размер на 90000лв. за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие нарушаване на
правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно
чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС. Искането е решението да бъде отменено като
неправилно и да се реши делото по същество.
Във връзка с тази жалба настоящата инстанция констатира, че по искова
молба вх.№13467/27.10.2023г. от Д. П. С. против П., посредством която е
предявен иск за заплащане на обезщетение от 100000лв. за неимуществени
2
вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на
престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно
производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през
време на което е бил незаконно задържан и същото не е приключило в разумен
срок по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, е образувано гр.дело №745/2023г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора. По впоследствие подадена искова молба
вх.№929/22.01.2024г. от Д. П. С. против П., посредством която е предявен иск
за заплащане на обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди,
претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление
по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по
ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през време на което е бил
незаконно задържан, е образувано гр.дело №50/2024г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора. С постановеното по това дело Определение №106 от
24.01.2024г. повторно предявеният на същото основание и със също искане
иск е приет за недопустим и производството е прекратено на основание
чл.126,ал.1 от ГПК, като същевременно е прието, че претенциите по двете
дела следва да бъдат разгледани в едно производство. С Определение №196 от
19.02.2024г. по първото дело е постановено съединяване за съвместно
разглеждане на исковите производства по двете дела под номера на по-рано
образуваното. С постановеното решение съдът е приел, че предмет на
разглеждане са двете искови претенции за парични обезщетения за
неимуществени вреди, първата от които в размер на общо 100000лв., а втората
в размер на 90000лв., но, тъй като те са идентични – против един и същи
ответник, за едни и същи факти и обстоятелства, по едно и също ДП, то,
съобразно по-големия от двете претендиран размер от 100000лв., а не с оглед
общия им сбор от 190000лв., искът да се явява основателен до размер на
40000лв., до който е уважен с присъждане на посочената сума, а за разликата
до претендирания размер от 100000лв. да е неоснователен, за която искът е
отхвърлен.
При този начин на процедиране и доколкото във въззивната си жалба Д.
С. П. поддържа първоинстанционният съд да е бил сезиран с два отделни иска
за общата сума от 190000лв., но да се е произнесъл само по единия за сумата
от 100000лв., а не и по втория за сумата от 90000лв., в каквато единствено
насока са изложените в жалбата оплаквания против решението, следва да се
приеме, че е налице искане за допълване на решението по смисъла на чл.250
3
от ГПК, компетентен да се произнесе по което е първоинстанционният съд, на
който делото следва да бъде върнато.
Доколкото единствените оплаквания във въззивната жалба на Д. П. С. са
именно за непълнота на решението, но не и за незаконосъобразност на същото
по отношение на иска за обезщетение от 100000лв., за който
първоинстанционният съд се е произнесъл с него, и с оглед непрецизния
петитум на жалбата, не става ясно дали посредством нея решението се
обжалва и ако е така в коя негова част – осъдителната относно присъденото
обезщетение от 40000лв. или отхвърлителната за разликата над така
присъдената сума до пълния предявен размер от 100000лв., което ненадлежно
сезиране препятства разглеждането на жалбата от въззивния съд и налага
връщане на делото на първоинстанционния за изискване на уточнения по реда
на чл.262,ал.1 във връзка с чл.260,т.4 от ГПК в тази насока чрез формулиране
на надлежно искане.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №10/2025г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за: произнасяне по
съдържащата се във въззивна жалба вх.№15281/18.11.2024г. от Прокуратура
на Република България молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта му за разноските от 4000лв. за адвокатско възнаграждение; произнасяне
по съдържащото се във въззивна жалба вх.№15240/18.10.2024г. от Д. П. С.,
чрез пълномощник адв.Е. Н., искане по чл.250 от ГПК за допълване на
решението относно искова претенция за обезщетение от 90000лв. със законна
лихва; предприемане на действия по чл.262 от ГПК във връзка с отстраняване
нередовността по чл.260,т.4 от ГПК на въззивна жалба вх.№15240/18.10.2024г.
от Д. П. С., чрез пълномощник адв.Е. Н., касаеща формулиране на надлежно
искане към съда, като се дадат указания на жалбоподателя да посочи
конкретно в коя част обжалва постановеното Решение №310 от 04.11.2024г. –
осъдителната или отхвърлителната и до какъв размер, както и какво се иска от
въззивния съд да постанови по отношение на тази обжалвана част.
4
След приключване на горните производства и процедури делото да се
изпрати отново на Апелативен съд-Пловдив за разглеждане на въззивна жалба
вх.№15281/18.11.2024г. от Прокуратура на Република България, на евентуално
поправената въззивна жалба вх.№15240/18.10.2024г. от Д. П. С., чрез
пълномощник адв.Е. Н., както и на евентуалните жалби против съдебните
актове по чл.248 и по чл.250 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5