РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430100557 по описа за 2024 година
Обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с
правно с правно чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона № 128, ЕИК ********* срещу М. А. Ц.,
ЕГН**********, ***, И. А. Ц., ЕГН**********, ***, Д. Й. Д.,
ЕГН**********, ***, Д. Й. С., ЕГН**********, *** и В. Й. Н.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ответниците са клиенти на
„Топлофикация - Плевен“ ЕАД и дължат суми за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за техен съсобствен топлоснабден имот - ***, находящ
се на адрес: ***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
1
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответниците, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен номер са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не са погасили задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми
за процесния период за целия топлоснабден имот общо са: сума за отопление
с ИРУ- 0 лв., сума за отопление без ИРУ- 190,72 лв., енергия, отдадена от
2
сградна инсталация- 347,36 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00
лв, услуга дялово разпределение- 15,27 лв., корекции- 0,00 лв. Твърди, че в
имота на ответниците има монтирани 0 индивидуални разпределителни уреда,
0 водомер и 1 брой щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е определена
при отопляем обем 238,40 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на
решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
следните суми всеки от тях: М. Ц. 149,05 лв. главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г. и 21,01 лева лихва за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г., И.
Ц. 149,05 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. и 21,01 лева лихва за
периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г, Д. Д. 27,08 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2021г. до 30.11.2023г. и 3,80 лева лихва за периода от 03.02.2022г. до
08.01.2024г., Д. С. 189,70 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. и
26,60 лева лихва за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г. и В. Н. 27,08 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. и 3,80 лева лихва за периода от
03.02.2022г. до 08.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. С.,
в който се оспорва претенцията по отношение на тази ответница с твърдение,
че в имота след смъртта на общия на страните наследодател Й. Ц., в имота е
живял до неговата смърт А. Ц., който също е починал на ***г., след което в
имота е останал да живее само И. Ц., поради което счита, че сумата по
претенцията се дължи само и единствено от него. Счита, че няма качеството
на клиент на топлинна енергия и това е непоискана от нея услуга. Твърди, че
заявление за откриване на партида е подал А. Ц. на ***г. и с него е сключен
договор, поради което счита, че задължени за заплащане на претенцията са
само неговите наследници И. и М..
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили писмени отговори от
останалите ответници по делото.
3
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от Договор за продажба на жилище от ***г. М. Ц. и Д. Ц.
са придобили правото на собстевност върху процесния топлоснабден имот.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***,
н.дело №***/***г. на нотариус при *** РС, А. Ц. е придобил правото на
собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот-
Апартамент № ***, находящ се в ***.
С НА за дарение на недвижим имот от ***г. Д. С. е придобила правото
на собственост върху 6/20 идеални части от правото на собственост от
процесния топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в ***.
Видно от Удостоверение за наследници от ***г. и удостоверение за
родствени връзки, наследници на Й. Ц. са Д. С., Д. Д., В. Н., М. Ц. и И. Ц.
/като наследници на А. Ц./.
Със Заявление от ***г. А. Ц. е заявил откриване на партида за плащане
на отопление и топла вода, тъй като е декларирал, че процесния топлоснабден
имот се ползва само от семейството на заявителя. Посочил е, че *** му не
живеят в имота и никога не са живели.
Установява се от преводно нареждане от 29.04.2024г., че е заплатена
сумата от 216,30 лв. по настоящото дело за задължено лице Д. С.. Този факт
не се оспорва и се признава от ищеца по делото.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в
***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на
ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от
същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна
енергия между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът
е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на
титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в
срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида,
към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване
на имота.
4
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния
топлоснабден имот за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. е в общ размер
от 541,93 лв. главница, но след завеждане на делото на дата 01.04.2024г. Д. С.
е заплатила сума от 216,00 лв., с която са погасени следните суми
задължения: 176,82 лв. главница, 26,60 лв. мораторна лихва и 12,88 лв.
законна лихва.. След отчитане на описаното плащане за главница,
неплатената главница е в общ размер от 365,11 лв. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. е в размер
на 76,29 лв., от които са заплатени 26,60 лв. и останалата неплатена сума е
49,69 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 2592,25
куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответниците е 238,40 куб.м. В
имота няма монтирани отоплителни тела с ИРУ, а отопението в баня се
осъществява чрез щранг-лира. До имота е доставяна топлоенергия за
отопление в баня и дял от ТЕ за сградна инсталация. В апартамента не се
ползва топла вода. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата
е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
Е-РД-04-1/12.03.2020г. Разпределението на топлоенергията за процесния
имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Отчитането на общата топлоенергия в сградатта-етажна собственост става
чрез търговски уред- топломер. Той е преминал изискващите се държавни
проверки. Монажът му е извършен съгласно изискванията на производителя.
Разлики в изчисленията ва фирмата за дялово разпределение не са
констатирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По исковете с правно основание чл.79 ЗЗД:
5
Установява се от Договор за продажба на жилище от ***г., НА за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, н.дело №***/***г. на
нотариус при *** РС, НА за дарение на недвижим имот от ***г.,
Удостоверение за наследници от ***г. и удостоверение за родствени връзки,
че процесния топлоснабден имот е съсобствен между ответниците при
следните квоти в съсобствеността: Д. Й. С., ЕГН**********- 14/40
идеални части, Д. Й. Д.,ЕГН**********- 2/40 идеални части, М. А. Ц.,
ЕГН**********- 11/40 идеални части, И. А. Ц., ЕГН**********-
11/40 идеални части и В. Й. Н., ЕГН**********- 2/40 идеални части.
Съдът намира, че всеки от ответниците е в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество при общи условия. Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по
делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия
по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота
на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
6
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от
2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст
след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в
индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в
съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея
не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до
извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и
носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга
да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще
доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за
7
потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153,
ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на
непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р ***. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на
ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявените искови претенции с
правно основание чл.79 ЗЗД по основание. Съобразно неоспорените справки-
извлечения и приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза и съдебно-техническата експертиза то предявените искове се
явяват основателни в предявените си размери.
Ответницата Д. С. въпреки, че е оспорила претенцията спрямо нея в
отговора на исковата молба, в хода на производството е представила
доказателства, които не се оспорват от ищеца, че е заплатила сумата от 216,30
лв., с която е погасено нейното вземане за главница до размер от 176,82 лв.,
както и лихвата за забава в пълен размер от 26,60 лв. С разликата от 12,88 лв.
е погасена законна лихва.
Предвид изложеното искът против Д. С. следва да бъде уважен до
размера на непогасената част на главницата. Въпреки изявлението на
процесуалния представител на ищеца, че е погасено изцяло задължението за
главница и претендира само разноски, то не е направено оттегляне на иска
против Д. С., а се заявява, че претендира сумите, така както са посочени в
петитума на исковата молба. В представеното платежно нареждане за
извършено плащане, не е посочено конкретно кои задължения се погасяват от
Д. С., а само е посочено, че това е задължение по настоящото съдебно
производство. Съгласно чл. 76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице
8
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В
настоящия случай е изчислена и погасена законна лихва върху дължимата
сума за ползвана и неплатена топлоенергия от датата на забавата до датата на
плащането, която е дължима и е спазено законовото правило за поредността
на извършване на погашенията, като първо е погасено задължението за лихви
и с разликата е погасена главница.
С оглед изложеното следва искът срещу Д. С. да бъде уважен за
непогасената част от главницата, а именно 12,88 лв., а за разликата до
предявения размер от 189,70 лв. да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане
в хода на процеса. Исковете против останалите ответници следва да бъдат
уважени в предявените си размери като основателни и доказани по размер.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираното задължение на ответниците по делото за заплащане на
главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не
се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се
осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се
отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и
на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава
след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С
изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава
без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва
за забава се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
и от съда чрез самостоятелни изчисления на основание чл.162 ГПК. Искът
против Д. С. в размер от 26,60 лв. следва ад бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане в хода на процеса съобразно представеното по делото платежно
9
нареждане, установеното от съдебно –счетоводната експертиза, както и
изричното признание на факта на плащане от ищеца по делото. исковете за
лихва за забава против останалите ответници по делото делото следва да
бъдат уважени в предявените си размери като установени по основание и
размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 500 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв., депозит за вещи лица в размер на 200,00
лв.+200 лв. и 15 лв. за съдебни удостоверения, така както са претенидрани от
ищеца и изчислени съобразно разпределението на задълженията на
ответниците. Ответницата Д. С. е извършила палщане в хода на процеса,
поради което дължи заплащане на припадащите й се разноски по делото в
цялост.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД М. А. Ц., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 149,05 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД М. А. Ц., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 21,01 лева лихва за забава върху сумата
от 149,05 лв., за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД И. А. Ц., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 149,05 лева, представляваща стойността
10
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД И. А. Ц., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 21,01 лева лихва за забава върху сумата
от 149,05 лв., за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Д. Й. Д., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 27,08 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Д. Й. Д., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 3,80 лева лихва за забава върху сумата
от 27,08 лв., за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД В. Й. Н., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 27,08 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД В. Й. Н., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 3,80 лева лихва за забава върху сумата
от 27,08 лв., за периода от 03.02.2022г. до 08.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Д. Й. С., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
11
ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата от 12,88 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата от 12,88 лв. до предявения размер от
189,70 лв. отхвърля иска като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК*********,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
Източна индустриална зона” №128 против Д. Й. С., ЕГН**********, *** иск
с правно основание чл.86 ЗЗД ответницата да плати на ищеца сумата от 26,60
лева лихва за забава върху сумата от 189,70 лв., за периода от 03.02.2022г. до
08.01.2024г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. А. Ц., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 279,13 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. А. Ц., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 279,13 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Й. Д., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 50,75 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Й. Н., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 50,75 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Й. С., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 355,25 лв. направени по делото
12
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13