№ 12629
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110110545 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „ЕЕ.“ АД
срещу ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 415,61 лева, представляваща остатък от регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ по щета №**********/07.05.2021 г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.02.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 05.05.2021 г. в гр. София, на бул.
„Черни връх“, водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“, с ДК № №, поради неспазване на
знак Б2 за предимство удря лек автомобил „Ситроен Ц 3“, с ДК № №, в резултат на което му
причинява материални вреди, за които при ищеца има сключена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в полица №00500100385213/21.10.2020 г. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета №**********/07.05.2021 г. е определено и изплатено на
сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил, обезщетение в размер на
3903,13 лева и разходи за заместващ автомобил в размер на 415,61 лева на 27.05.2021 г. Към
датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Хонда
Акорд“, с ДК № №, е имал сключена с ответника ЗК „Л.И.“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП. . Поддържа, че
до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 4318,74 лева, представляваща
платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв.,
като ответникът е погасил частично сумата от 3903,13 лева. Останала дължима сумата
415,61 лева, чието присъждане претендира. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка с вредите на процесния
автомобил. Оспорва да дължи плащането на процесната сума, тъй като искането за плащане
на обезщетение за заместващ автомобил се явява обезщетение за пропуснати ползи, за което
ответникът не отговаря. Твърди, че предоставянето на заместващ автомобил е допълнителна
услуга на застрахователя по имуществената застраховка, която обаче не е включена в
Общите условия на имуществената застраховка. Допълва, че дори да е включена такава
1
уговорка в Общите условия, тя не би обвързала ответника, доколкото последният не е
страна по договора „Каско на МПС“. Поддържа, че със заплащане на регресната претенция
до 3903,13 лева е погасил изцяло същата. Оспорва претендираната сума и по размер като
неотговаряща на средните пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за периода на
ремонтните дейности. Моли за отхвърляне на иска. Счита, че не дължи и обезщетение за
забава. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, двустранен протокол за ПТП,
уведомление за щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация
ремонт, покана по регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/,
както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното
дружество по повод предявената по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана
ликвидационна преписка, по която е заплатена сума в размер на 3903,13 лева. Ето защо
съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на сторените разходи за заместващ
автомобил в размер на 415,61 лева, респ. следва ли да се включват в дължимото от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо
него обезщетение.
Страните не спорят, че по отношение на увредения лек автомобил „Ситроен Ц 3“, с ДК
№ № е налице валидно сключена и действаща към момента на произшествието имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №00500100385213/21.10.2020 г. при
уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете съгласно Общите условия на
застраховката. Като доказателство по делото е приобщено копие на Добавък №1 към
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица
№00500100385213/21.10.2020 г. Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, видно от която
същата е приложима заедно с Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ и Клауза А
към тях като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга „Заместващ автомобил“. По
силата на тази клауза застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ
автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие, покрито от общите
условия, което не представлява тотална щета, застрахованото МПС има право на доверен
сервиз, отстраняването на щетата по преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5
2
дни и всички застрахователни премии са изплатени. Посочено е, че предоставянето на
услугата се извършва след изрично писмено искане на застрахования от изрично определено
от застрахователя дружество – наемодател, предоставящо услугите „рент – а – кар“.
Застрахователят поема задължение да заплати наема за заместващия автомобил, за срок не
по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил и в
случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за сметка на застрахования. Според
вписванията в допълнителната Клауза „Е+“ за заместващ автомобил услугата може да се
ползва от застрахования само веднъж в рамките на действието на застрахователния договор.
Ответникът е направил възражение за липса на подписи в приобщеното копие на
Добавък №1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
полица №00500100385213/21.10.2020 г. Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения: Формалният характер на
застрахователния договор изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде
извършено в писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение.
В случая отсъствието на подпис на застрахования върху добавък № 1 към застрахователна
полица е в нарушение на императивното изискване за форма на застрахователния договор, в
т. ч. и за неговото изменение или допълнение (чл. 344, ал. 1 КЗ), но предвид характера на
този договор като абсолютна търговска сделка и препращащата разпоредба на чл. 343, ал. 2
КЗ, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по
този начин е преодоляно изискването за форма на добавъка към застрахователния договор.
Независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, няма данни
застрахователят да е оспорил действителността на изявлението на това лице, нито
относимостта на сключената с него полица към процесния автомобил, а напротив
изпълнявал е задълженията си уговорени с тази допълнителна клауза, за което свидетелства
изпратеното възлагателно писмо за заместващ автомобил до доверения сервиз и
заплащането на наема за заместващия автомобил.
От приетите по делото договор за наем на заместващ автомобил 25318 и фактура
№**********/07.06.2021 г. се установява, че за периода от 10.05.2021 г. до 01.06.2021г. на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е предоставен от автосервиза, на
който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на наем
в размер на 14,17 евро на ден или общо 374,00 евро с ДДС, който наем е заплатен на
наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ по силата на
допълнителна клауза към застрахователната полица "Е+", което не е спорно между страните.
Не се установява, а и не се твърди, че преди това застрахователно събитие с процесния лек
автомобил марка „Ситроен Ц 3“, с ДК № № е настъпило друго произшествие, което да е
налагало ползването на тази допълнителна услуга от страна на застрахования, поради което
застрахованият собственик се е възползвал от тази услуга „заместващ автомобил“ за
периода, през който застрахованият автомобил е ремонтиран, който надвишава 5 дни.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените
разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите ползи, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, и които подлежат на обезщетяване по
застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се съобрази, че непосредствени и преки са
онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Законодателят
предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да
отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение
3
(непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди
причинната връзка не се прекъсва.
В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП,
причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество. Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако
автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше
да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране
автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо,
съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с процесното
ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е несъмнено се дължи на процесното
ПТП, виновно причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с
ответното дружество – в този смисъл са: Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. №
4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. №
3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. №
9612/2020 г. на Софийски градски съд и др.
По делото е прието без оспорвания от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, според което средната пазарна стойност на наема на автомобил
от класата на заместващ автомобил – лек автомобил „Опел Корса“ с ДК №№ за периода от
10.05.2021 г. – 01.06.2021 г. е 813,56 лева, която стойност надвишава претендираната от
ищеца сума, поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост. На ищеца следва
да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 28.02.2022 г. до окончателното й изплащане като законна последица от уважаване на иска.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати 50,00 лева за държавна
такса, 150,00.00 лева за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП възлиза
на 100.00 лева,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗД „ЕЕ.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 415,61 лева, представляваща остатък от регресно вземане
за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ по щета №**********/07.05.2021 г. за заместващ автомобил
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
300,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4