№ 21664
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110135154 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „**
представлявано от *** – изпълнителен директор и ***в – председател на УС,
със седалище и адрес на управление гр.***, чрез процесуален представител **
против Ю. Л. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН **********, с общ адрес: гр.
*** в условията на разделна отговорност, за сумата от 172,47 лева, както
следва:
-Ю. Л. С., ЕГН ********** – 1/2, а именно: 63,97 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. до м.07.2021 г., ведно със законната лихва от 16.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
22,27 лв. за периода от 15.09.2022 г., до 27.05.2025 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
-С. Л. С., ЕГН ********** – 1/2, а именно: 63,97 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. до м.07.2021 г., ведно със законната лихва от 16.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
22,27 лв. за периода от 15.09.2022 г., до 27.05.2025 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. **** са потребители на топлинна
енергия за битови нужди. Изтъква, че за процесния период били в сила
1
Общите условия от 2016г., според които в чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ. Поддържа, че ответниците са потребители за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост , присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Изтъква, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по схемата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Изтъква, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в
която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „** за предоставяне на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в качеството им на изпълнител по
съответния договор. Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
предявените суми.
Ответниците Ю. Л. С. и С. Л. С. са получили препис от исковата молба,
като в срока за отговор по чл. 131 ГПК депозират отговор чрез назначения им
от съда особен представител. Заявяват, че оспорват така предявените искове
както по основание, така и по размер. Изтъква, че претендираните суми са
резултат на нередовно водено счетоводство от страна на ищцовото дружество.
Счита, че претендираните суми не отговарят на действително доставяни
количества топлоенергия. Твърди, че в настоящия случай не е налице
редовност на засичане на показанията на монтираните на радиаторите в
процесното жилище уреди за отчитане на индивидуалното потребление.
Заявява, че уредите, въз основа, на които са събирани съответните данни не са
преминавали редовни метрологични прегледи за установяване на тяхната
техническа годност и изправност пред компетентните държавни органи.
Поддържат, че по делото липсват доказателства и за отчитани показания на
главния топломер при абонатната станция за претендираните периоди, както и
доказателства за редовното отчитане на същите. Оспорват и размера на
начисляваните и претендирани от ищцовото дружество лихви, като намират
същите за неправилно изчислени. Правят и възражение за изтекла погасителна
давност. Молят за отхвърляне на така предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „*** не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
2
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Безспорно се установява от представения нотариален акт и удостоверение
за наследници, че ответниците са собственици на процесния имот и в това си
качество се явяват потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ.
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали вземанията на ищеца са
погасени по давност, с оглед направеното възражение от процесуалния
представител на ответниците.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е изцяло
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В тази връзка и като съобрази падежната дата на
съответното месечно вземане в процесния период за топлинна енергия, съдът
намира, че възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно.
В конкретния случай исковата претенция касае главници за периода от м.
май 2021 г. до м. юли 2021 г. Задължението за най-късния месец от периода –
юли 2021 г., е станало изискуемо през м. септември 2021 г. (съобразно чл. 33
от ОУ). Следователно тригодишният давностен срок за най-късното вземане е
изтекъл през м. септември 2024 г.
Видно от щемпела на регистратурата на съда върху исковата молба,
3
същата е депозирана на 16.06.2025 г. Към датата на подаване на исковата
молба – 16.06.2025 г., тригодишният давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД е
изтекъл за всички процесни месечни задължения (от май 2021 г. до юли 2021
г.). Не са ангажирани доказателства за спиране или прекъсване на давността в
периода преди 16.06.2025 г.
С оглед на това, съдът намира възражението за погасителна давност за
основателно. Вземането за главница е погасено по давност изцяло, поради
което исковете за заплащане на топлинна енергия следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия до адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло
и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
Отхвърлянето на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, дава
право на съдебни разноски само на ответниците, но доколкото същите са били
представлявани от особен представител, разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, срещу Ю. Л. С., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
сумата от 63,97 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.07.2021 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 22,27 лв. за периода от 15.09.2022 г., до
27.05.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, срещу С. Л. С., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
сумата от 63,97 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.07.2021 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 22,27 лв. за периода от 15.09.2022 г., до
27.05.2025 г.
Решението е постановено при участието на „*** като помагач на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5