№ 39
гр. Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500378 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ МБАЛ – Велики Преслав „ ЕООД,
представлявано от управителя д-р И.П.Д., чрез пълномощника адв. Ж.Д. от ВТАК срещу
решение № 260321/15.07.2021 г. по гр.д. № 516/ 2020 г. описа на Районен съд – Шумен.
Жалбоподателят намира решението за неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано по съображения, подборно изложени в жалбата му, с
оглед на което моли съдът да го отмени и постанови друго, с което да осъди НЗОК да
заплати на „ МБАЛ – Велики Преслав „ ЕООД сумата от 2 400 лева – платена без правно
основание, предвид обявената нищожност на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС
на НЗОК с решение на тричленен състав на ВАС по адм.д. № 8647/2018 г., потвърдено с
решение на петчленен състав на ВАС № 333/10.01.2020 г. по адм.д. № 6284/2019 г., както и
сумата от 733.35 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 24.02.2017 г. до
датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Национална
здравноосигурителна каса, гр. София, представлявана от управителя проф. д-р П.Н.С. чрез
пълномощника адв. С.С. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 516/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя, в която се твърди, че на лечебното заведение е извършена проверка от РЗОК
– Шумен, на основание Заповед № РД-18-324/19.12.2016 г. на директора на РЗОК, със задача
контрол за изпълнение на договорния пакет болнична помощ по клинични пътеки в
съответствие с общите и специални условия на НРД на МД за 2015 г. и Решение № РД-НС-
04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. При извършената проверка са констатирани 11 бр.
нарушения на чл.158, т.15 от посоченото решение на НС на НЗОК. Издадена е заповед №
РД-09-32/06.02.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, с която, на основание чл.261, ал.1,
т.1 и чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, на болницата е
наложена санкция „ финансова неустойка „, в размер на 200 лева за всяко нарушение или 2
400 лева. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. След влизане на заповедта сумата от 2
400 лева е прихваната от ответника по фактура № 9094/06.02.2017 г. за оказана медицинска
помощ по клинични пътеки през м. януари 2017 г. на МБАЛ „ Велики Преслав „ ЕООД, на
24.02.2017 г.. Разпоредбите на чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-
1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК са обявени за нищожни с решение № 1341/31.01.2019 г. по
адм.д. № 8647/2018 г. на ВАС. С цитираното решение е обявена нищожност на Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК по чл.54, ал.9 и чл.59, ал.6 от ЗЗО. Решението е
влязло в сила на 10.01.2020 г. при постановяване на решение № 333 по адм.д. № 6284/2019
г. на ВАС, с което е оставено в сила. При това положение санкциите, наложени със заповед
№ РД-09-32/06.02.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен са определени и сумата е
удържана въз основа на отпаднало основание и следва да бъде върната на лечебното
заведение. Позовавайки са на изложеното ищецът е поискал съдът да осъди ответника да му
заплати сумата от 2 400 лева, получена въз основа на заповед № РД-09-32/06.02.2017 г. на
директора на РЗОК – Шумен, с оглед на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, сумата от
733.35 лева – лихва за забавено плащане на главницата от 2 400 лева от датата на падежа
24.02.2017 г. до датата на предявяване на иска – 28.02.2020 г. и извършените по делото
разноски.
Ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, поради факта, че не е
налице отпадане на основанието за плащане на сумата с факта на прогласяване нищожност
на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. С оглед на горното е поискал
исковете да бъдат отхвърлени изцяло и му бъдат присъдени извършените по делото
разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД, като с решението си ги е отхвърлил
изцяло като неоснователни и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 400.00 лева.
2
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства се установява и не се
спори между страните, че помежду им е бил сключен договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г., изменен с допълнително споразумение
№ 14/26.05.2016 г.. Съгласно Заповед № РД-18-324/ 19.12.2016 г. на директора на РЗОК –
Шумен е била извършена проверка на МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД, която е била с
предмет контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ по клинични пътеки
в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015г. и Решение № РД-НС-
04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и внезапен контрол по смисъла на § 1, т.25 от ДР на
ЗЗО. За резултатите от проверката е бил съставен и връчен на проверяваното юридическо
лице протокол № VI-219-324 от 22.12.2016 г.. Въз основа на констатациите в протокола е
била издадена заповед № РД-09-32/06.02.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, с която на,
основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС
на НЗОК на лечебното заведение са били наложени санкции „ финансова неустойка „, в
размер на по 200 лева за всяко от посочените в заповедта 11 нарушения по чл.158, т.15 от
Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, или в общ размер на 2 400 лева.
Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила. На 24.02.2017 г. сумата от 2 400 лева е
била прихваната от ответника с насрещно вземане на лечебното заведение по фактура №
9094/06.02.2017 г. за оказана медицинска помощ по клинични пътеки през м. януари 2017 г..
Не е спорно между страните и обстоятелството, че с решение № 333/10.01.2020 г. по
адм.д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС, влязло в законна сила на 10.01.2020 г. е
потвърдено решение № 1341/31.01.2019 г. по адм.д.№ 8647/2018 г. на тричленен състав на
ВАС, с което е обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на
НЗОК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По главния иск за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже, че е платил
исковата сума на ответника и, че тя е получена от него с оглед на отпаднало основание.
Между страните не се спори относно предаване на сумата от ищеца на ответника.
Спорът помежду им е дали е налице основание за имущественото разместване, предвид
факта, че Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. На НС на НЗОК е било обявено за
нищожно с влязло в сила съдебно решение.
В решение № 333/10.01.2020 г. по адм. д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на
ВАС, с което е потвърдено решение № 1341/31.01.2019 г. по адм.д.№ 8647/2018 г. на
тричленен състав на ВАС, с което е обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-24-
1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е прието, че посоченото решение на НС на НЗОК е
подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО.
3
Съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт или се обявява
неговата нищожност няма обратно действие, а отмяната действа занапред. Съгласно чл.195
от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Съгласно чл.194 от АПК това е денят на обнародване на съдебното
решение. От цитираните разпоредби следва, че, породените от обявен за нищожен или
отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт правни последици се премахват от
деня, в който съдебният акт за оспорването му влезе в сила, като решението на съда има
действие занапред. Дотогава подзаконовият нормативен акт произвежда действие. Съгласно
мотивите на Тълкувателно Решение № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за
нищожен или унищожаем по реда на АПК. Обявената нищожност на подзаконовия
нормативен акт няма обратно действие, а има действие занапред. Съгласно мотивите на ТР
№ 2/2016 г. на ОСК на ВАС, спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел
специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената
разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и
поражда валидни правни последици. По аргумент от чл.1, ал.1 ЗОДОВ валидният и
законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и
юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно
действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Съгласно трайната
практика на ВАС, решението за обявяване нищожност на подзаконов нормативен акт няма
обратна сила. Със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов
акт правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе
в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, такова решение има действие само
занапред.
Изложените постановки налагат извод, че последващото обявяване на Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за нищожно не отменя валидността на
основанието, на което е платена сумата от 2 400 лева от ищеца, респ. не е основание за
връщането й от ответника. Основанието за плащането на сумата е влязъл в сила
индивидуален административен акт, който не е отменен, съответно обявен за нищожен,
сумите са изплатени в период, в който подзаконовият нормативен акт, въз основа на който е
издаден индивидуалния административен акт е бил действащ и не е бил обявен за нищожен,
като обявяването му за нищожен има действие занапред и не премахва породените от него
правни последици от датата на издаването му до датата на влизане в сила на решението на
съда за прогласяването му за нищожен. До влизане в сила на съдебното решение,
подзаконовият нормативен акт е произвел правно действие и ефектът на прогласяване
нищожността му не се разпростира върху издадените въз основа на него до този момент
индивуални административни актове.
В съответствие с горното, съдът приема, че в случая не се доказва фактическия
4
състав на хипотеза на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД от страна на ищеца, поради което и предявения
главен иск за сумата от 2 400 лева е неоснователен и като такъв следа да се отхвърли.
Неоснователността на главният иск обуславя неоснователност и на акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 2 400.00
лева, считано от 24.02.2017 г. до завеждане на исковата молба, в размер на 733.35 лева,
което налага да се отхвърли.
Поради съвпадане правните изводи на настоящата инстанция с изложените от
първоинстанционния съд, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 450.00 лева – платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260321/15.07.2021 г. по гр.д. № 516/2020 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „ МБАЛ – Велики Преслав „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велики Преслав, ул. Любен Каравелов № 51 да заплати на Национална
здравноосигурителна каса, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Столична, ул. Кричим № 1 деловодни разноски във въззивното производство
в размер на 450.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5