Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на четиринадесети
март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 4468 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД.
Ищецът „У.Л.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, чрез адв. Н.Д., със съдебен адрес:***, с искова молба от 03.06.2016 г. твърди,
че на 15.01.2014 г. между „У.Л.” ЕАД, ЕИК********и „П.С.” ЕООД, ЕИК ******** е сключен Договор
за финансов лизинг № 111886 с нотариална заверка на подписите, заверени от
Нотариус В.В., peг. № 320 на НК, с район на действие PC - София, ведно
с Приложение № 1 и Погасителен план към него. Първата страна се задължава да
придобие и предостави за ползване на лизингополучателя лизингов обект - лек автомобил
употребяван, Марка „Toyota“. Модел „Land
Cruiser“, Рама********, а втората да заплаща договорената лизингова цена, представляваща
сбор от периодични плащания, чиито размер е посочен в Приложения № 1 и № 2,
неразделна част от договора. За предаването на лизинговия обект от
лизингодателя на лизингополучателя е съставен приемо-предавателен протокол на 16.01.2014 г. Лицето Т.И.Д., ЕГН **********
е встъпил в качеството си на солидарен длъжник и отговаря на основание чл. 121-127 от ЗЗД
изцяло и в пълен обем за всички задължения на лизингополучателя до тяхното
окончателно изплащане. Съгласно чл. 3 от Приложение № 1 срокът на договора е от
15.01.2014 г. до 15.01.2018 г. като броят на месечните лизингови вноски,
дължими от лизингополучателя е 48. Съгласно чл. 19 от договора за лизинг „П.С.” ЕООД
се задължава да плаща в срок всички лизингови вноски, съобразно предвиденото в
Приложение № 1 и Погасителния план към договора. Съгласно чл. 2 от Приложение №
1 всички предвидени за плащане от лизингополучателя суми са определени в евро.
Страните са уговорили плащанията на задълженията, произтичащи от лизинговия договор,
лизингополучателят да извършва в левовата им равностойност, съгласно централния
курс на БНБ в деня на плащането. Първоначално лизингополучателят е изпълнявал
договорните си задължения, но впоследствие е изпаднал в забава и е преустановил
плащанията. С нотариална покана на нотариус В.В., с peг. № 320 на НК, връчена на 24.04.2015 г.,
„У.Л.“ АД е поканил лизингополучателя да погаси своите просрочия по договора за
лизинг, като му предоставя и седемдневен срок, с изтичането на който на
основание чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 32, чл. 33 и чл. 30, ал. 1, б. “В“ от
договора, разваля договора за
лизинг, поради виновното му неизпълнение от страна на Лизингополучателя,
изразяващо се в незаплащането, както на падежа им, така и след допълнително
предоставения срок, на дължими по договора за лизинг суми (просрочия към
момента на изпращане на поканата в общ размер от 6 505,56 лв.). Договорът е развален, считано
от 01.05.2015 г., като при развалянето неизправната страна,
лизингополучателят в конкретната хипотеза, дължи неустойка съгласно условията на чл. 30, ал. 1, б. „в“ от договора. Договорено е при разваляне
на договора по вина на лизингополучателя, същият да дължи неустойка за
неизпълнение на договора в размер, равен на лизинговата цена на обекта за срока
на договора, намалена с вече падежиралите и/или платените от лизингополучателя
суми по договора до развалянето му. Така неустойката за неизпълнение и
прекратяване на лизинговия договор се формира от сбора на непадежиралите вноски
по погасителен план към датата на разваляне на договора - 01.05.2015 г.
и е в размер на 61 976,44 лева, съгласно справка Приложение 2, както следва:
Непадежирали вноски по погасителен план към 01.05.2015 г., от
които е формирана неустойката по повод развалянето (прекратяването) на договор
за лизинг 111886:
|
|
Непадежирала към |
Непадежирала към |
Общо непадежирала |
|
Дата на падеж |
01.05.2015 главница |
01.05.2015 |
към 01.05.2015 |
|
по |
в |
възнаградителна |
вноска в |
|
погасителен |
лева без ДДС по |
лихва в лева без ДДС по |
лева без ДДС по |
|
план |
погасителен план |
погасителен план |
погасителен план |
|
15.05.2015 |
1 563.12 |
341.76 |
1 904.88 |
|
15.06.2015 |
1 571.06 |
332.24 |
1 903.30 |
|
15.07.2015 |
1 579.06 |
322.63 |
1 901.69 |
|
15.08.2015 |
1 587.08 |
313.01 |
1 900.09 |
|
15.09.2015 |
1 595.16 |
303.33 |
1 898.49 |
|
15.10.2015 |
1 603.27 |
293.59 |
1 896.86 |
|
15.11.2015 |
1 611.43 |
283.79 |
1 895.22 |
|
15.12.2015 |
1 619.62 |
273.97 |
1 893.60 |
|
15.01.2016 |
1 627.86 |
264.08 |
1 891.93 |
|
15.02.2016 |
1 636.13 |
254.16 |
1 890.29 |
|
15.03.2016 |
1 644.44 |
244.19 |
1 888.63 |
|
15.04.2016 |
1 652.81 |
234.13 |
1 886.95 |
|
15.05.2016 |
1 661.22 |
224.04 |
1 885.26 |
|
15.06.2016 |
1 669.65 |
213.93 |
1 883.58 |
|
15.07.2016 |
1 678.16 |
203.72 |
1 881.88 |
|
15.08.2016 |
1 686.69 |
193.49 |
1 880.18 |
|
15.09.2016 |
1 695.25 |
183.20 |
1 878.46 |
|
15.10.2016 |
1 703.88 |
172.86 |
1 876.74 |
|
15.11.2016 |
1 712.54 |
162.45 |
1 875.00 |
|
15.12.2016 |
1 721.25 |
152.01 |
1 873.25 |
|
15.01.2017 |
1 730.01 |
141.50 |
1 871.51 |
|
15.02.2017 |
1 738.81 |
130.94 |
1 869.75 |
|
15.03.2017 |
1 747.65 |
120.32 |
1 867.97 |
|
15.04.2017 |
1 756.53 |
109.68 |
1 866.21 |
|
15.05.2017 |
1 765.47 |
98.95 |
1 864.41 |
|
15.06.2017 |
1 774.45 |
88.17 |
1 862.62 |
|
15.07.2017 |
1 783.46 |
77.35 |
1 860.82 |
|
15.08.2017 |
1 792.54 |
66.46 |
1 859.00 |
|
15.09.2017 |
1 801.65 |
55.53 |
1 857.18 |
|
15.10.2017 |
1 810.81 |
44.55 |
1 855.36 |
|
15.11.2017 |
1 820.02 |
33.48 |
1 853.50 |
|
15.12.2017 |
1 829.27 |
22.39 |
1 851.66 |
|
15.01.2018 |
1 838.95 |
11.23 |
1 850.18 |
|
Общо |
56 009.30 |
5 967.14 |
61 976.44 |
След 01.05.2015 г. са извършени
плащания по Договора за лизинг в размер на 20 401,04 лева, с които е погасена
част от посочената по-горе неустойка, като останалата непогасена част от неустойката за
неизпълнение и разваляне на договора е в размер на 41 575,36 лева.
С
оглед на гореизложената правна и фактическа обстановка, ищецът моли съда да
осъди „П.С.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***07 и Т.И.Д., ЕГН: ********** да заплатят солидарно
на „У.Л." ЕАД, с
ЕИК********сумата от 21
257,15 евро (двадесет и една хиляди двеста петдесет и седем евро
и 15 евроцента), представляваща дължимата неустойка за неизпълнение и разваляне на договор за
финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Моли
да му бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 21.06.2016
г. ищецът уточнява, че сумата от 20 401, 04 лева,
с която е погасена част от дължимата неустойка за разваляне на договора е
заплатена от ответника, както следва: На 26.05.2015 г. са преведени 4 037 лева и
2 829,55 лева, от който е погасена 4 899,47 лева от неустойката, а с останалата
част са погасени други задължения; На 05.08.2015 г. е преведена сумата от 8
870,04 лева, с която е погасена неустойка за прекратяване на договора в размер
на 7 354,83 лева, а с останалата част са погасени други задължения. Представя
се Справка по чл. 366 от ГПК.
Ответникът „П.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***07, представлявано от управителя Т.И.Д.,
чрез адв. М. Д. К., със съдебен адрес:***, офис 5-6, с отговор на искова молба от 13.09.2016 г. заявява, че счита така
предявения иск за заплащане на неустойка за неизпълнение и разваляне на договор
за финансов лизинг №111886/15.01.2014 год. за изцяло неоснователен.
Действително ответното дружество към настоящия момент продължава да дължи сума
към „У.Л.” ЕАД, по договор за финансов лизинг №111886/15.01.2014 год., като обаче остатъкът не е в заявените с исковата молба размери. Верен е
фактът, че ответникът е изпаднал в забава по отношение срочността на плащане на
лизинговите вноски по договора. Неколкократно обаче от страна на „П.С.” ЕООД са
били извършвани плащания, които са в размер в пъти по-голям от
размера на уговорената по договора лизингова вноска, и които плащания са били
правени след предварителна уговорка с представител на лизингодателя, и
най-важното - били са приемани от лизингодателя и то много след дата 01.05.2015
год., на която дата ищецът твърди да е развален договорът за финансов лизинг
№111886/15.01.2014 г. Това обстоятелство се установява и от допълнителна молба,
подадена от ищеца в настоящото производство по делото, вх. № 84431/21.06.2016
год. Независимо от опитите на ищеца да твърди в молбата си, че с тези плащания
ответното дружество е погасявало част от дължимата неустойка за разваляне на
договор за финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г., от приложените към настоящия отговор писмени
доказателства безспорно се установява, че „П.С.”
ЕООД е извършвало плащания по договора за лизинг, като дори са посочени
месеците, за които се плаща, а не неустойки за развалянето му. Също така
следва да бъде отбелязано, че във връзка с просрочените от страна на ответното
дружество плащания по договор за финансов лизинг №111886/15.01.2014 год. от
ищеца в настоящото производство - „У.Л.” ЕАД, е
образувано изпълнително дело № 20168440400112 по описа на ЧСИ С.Я.с per. №844 по регистъра на Камарата на ЧСИ и с район на
действие - СГС, по което
изпълнително дело има извършени плащания, за което представя доказателства.
Счита, че с така извършените по ИД №
20168440400112 на ЧСИ Якимов плащания ответникът напълно се е издължил към
ищеца по договора за финансов лизинг №111886/15.01.2014 г., което е
основание да се твърди пълна неоснователност на предявения иск. Счита така
заявената искова претенция за неоснователна и на още едно основание. Както е
видно от исковата молба, лизингодателят твърди, че на 01.05.2015 год. договорът
за финансов лизинг е бил развален, като лизингополучателят - т.е.
ответникът, дължи неустойка съгласно условията на чл.30, ал.1, б.“в“ от
Договора., която гласи: „При разваляне на договора по
вина лизингополучателя същият дължи неустойка за неизпълнение на договора в
размер, равен на лизинговата цена на обекта за срока на договора и всички други
дължими вземания на лизингодателя’’. С оглед установената съдебна практика
в тази насока - Решение №
253/28.01.2015 год. по т.д. 3881/201З г. на I ТО на
ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК, Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.
203/2015год. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК нищожна е уговорката, че при предсрочно прекратяване или разваляне на
договора за лизинг, лизингополучателят трябва да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването до края на срока на договора, дори и ако това е
уговорено под формата на неустойка, счита клаузата, на която
се позовава ищецът за нищожна, което е достатъчно основание да се твърди и респективно
приеме неоснователност на иска.
Ответникът Т.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, редовно
уведомен, не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.
С допълнителна искова молба от 25.10.2016 г.,
подадена в срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК********, твърди, че в
отговора на исковата молба ответникът „П.С.“ ЕООД не оспорва факта, че
дружеството е изпаднало в забава и продължава да дължи суми на „У.л.“ ЕАД по
договора за финансов лизинг № 111886. Неправилно обаче счита, че с извършените
плащания по изп.д. № 20168440400112 на ЧСИ Якимов е погасило освен дължимите
просрочени лизингови вноски и всички останали задължения по лизинговия договор.
Относно възражението за нищожност на клаузата на чл. 30, ал. 1, б. „в“ от Договора
за лизинг, твърди, че в конкретния случай неустойката е уговорена свободно
между страните и не е насочена към забранена от закона цел, например неоснователно
обогатяване, а е уговорена с цел точно изпълнение на договора. В
настоящия случай, договорът за лизинг е прекратен поради виновното му
неизпълнение от ответника-лизингополучател,
считано от 01.05.2015 г. като, както в указания в писмото срок, така и до
настоящия момент „П.С.“ ЕООД не върнало на лизингодателя лизинговия актив,
продължава да го държи на отпаднало правно основание и да ползва същия напълно
безвъзмездно. Прилага писмени доказателства по
опис.
Ответникът
„П.С.“ ЕООД, с ЕИК ********, с
допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 29.11.2016 г. твърди,
че от изложеното в допълнителната искова молба се установява, че ответното
дружество в резултат на събраните по ИД № 20168440400112 по описа на ЧСИ Якимов
е изплатило към ищеца всички свои задължения - главница, възнаградителни лихви, законни лихви, държавни такси по
водене на делото и направените разходи за адвокат към дата 15.04.2015год. Т.е.
така твърдяното от ищеца в допълнителната искова молба, че към дата
01.05.2015год., на която дата се твърди договорът за лизинг да е прекратен,
ответното дружество продължава да му дължи „законна лихва за забава и неустойка
по повод неизпълнението на договора”, е обективно невярно и безспорно
доказателство в тази насока са представените от самия ищец счетоводни справки.
Относно твърдението за дължими суми за непогасени задължения за застраховки,
данъци и такси, счита, че това вече е предмет на изясняване от поисканата и от
двете страни съдебно-счетоводна
експертиза. Така претендираното от ответното дружество обезщетение дължимо на
основание чл.30, ал.1, б. В от договора за лизинг между страните, което
обезщетение е дължимо поради прекратяване на договора считано от 01.05.2015
год., е посочено в исковата молба да е в размер на 41 575,36 лв. Същевременно в
самата искова молба е посочен размерът на непадежиралите вноски по погасителен
план към 01.05.2015 год. - датата на
прекратяване на договора за лизинг според ищеца, която сума е в размер на 61
976,44 лв. Самият ищец с исковата си
молба признава, че след дата 01.05.2015 год. от страна на ответното дружество
има извършени от него и приети от ищеца плащания в размер на 20 401,04 лева.
Прави се опит да се твърди, че тези суми представляват част от дължима
неустойка, каквато от страна на ответника никога не е била плащана, а най-вероятно и не
е осчетоводявана при ищеца като такава.
Съдът,
като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 111886 от 15.01.2014
г., с нотариална заверка на подписите
на страните, ведно с Приложение
№ 1, Приложение № 2 - Погасителен план с посочени стойности в евро и Уведомление
към Лизингов договор - Погасителен план с посочени стойности
в лева към него, сключен между „У.Л.“
ЕАД, в качеството на Лизингодател, „П.С.“ ЕООД, в качеството на
лизингополучател и Т.И.Д. като солидарен длъжник, ЛИЗИНГОДАТЕЛЯТ
се задължава да придобие
нов лек автомобил, Марка: Toyota, модел: Land Cruiser, Рама:********, Вътрешен номер:***** и
да го предостави за ползване на ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ при условията на този договор,
срещу изплащане на лизингова цена в
размер на 67 914,68 евро. Лизинговата цена е формирана от сумата на
встъпителната вноска в размер на 21 623,39 евро и периодичните вноски
съгласно Погасителен план (Приложение 2), представляващ неразделна част от този
договор. Срокът на договора е от 15.01.2014 г. до 15.01.2018 г. В чл. 30, ал. 1, б. „В“ от Договора
страните са уговорили, че при разваляне на
договора по вина на лизингополучателя, същият дължи неустойка
за неизпълнение на договора в размер, равен на лизинговата цена на обекта за
срока на договора и всички други дължими вземания на лизингодателя (като
данъци, застрахователни премии, банкови разноски, глоби, такси, неустойки за
забава и др.) съгласно настоящия договор и анексите към него до датата на
връщане на обекта на лизинга, намалена с вече падежиралите и/или платените от лизингополучателя
суми по договора до развалянето му. В този случай, лизингодателят може да
претендира от лизингополучателя и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора съгласно Тарифата на лизингодателя, начислена върху лизинговата цена
на обекта за срока на договора и всички дължими вземания на лизингодателя съгласно
договора и анексите към него до датата на връщане на обекта на лизинг, намалена
с вече платените от лизингополучателя суми по договора до развалянето му. В чл. 32, ал. 1 от Договора са уредени
случаите, в които договорът може да бъде развален по вина на лизингополучателя,
сред които и забава в плащането на договорена вноска с повече от 10 (десет) дни
от падежа й (б. „Ж“). При неизпълнение на задължение от страна на
лизингополучателя, което е основание за разваляне на този договор,
лизингодателят има право да развали този договор едностранно, с писмено
изявление до лизингополучателя, без да е необходимо да дава допълнителен
срок на лизингополучателя за доброволно изпълнение (чл. 32, ал. 2 от Договора). При разваляне на договора
лизингополучателят се задължава да върне
незабавно лизинговия обект на място и при условия, посочени от
лизингодателя и да заплати на
лизингодателя неустойка в размер, определен в чл. 30, ал. 1, б. „В“ (чл. 33 от
Договора). Солидарният длъжник, на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД се
задължава неотменно и безусловно да отговаря солидарно с лизингополучателя
спрямо лизингодателя за изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по
настоящия договор така, както са уговорени от момента на възникването им до
окончателното им погасяване, като се задължава при неспазване на условията на
договора от лизингополучателя, да изплати задължението при същите условия.
Солидарният длъжник отговаря за всички последици от неизпълнението на
задълженията на лизингополучателя, както отговаря самият лизингополучател (чл. 42, ал. 1 от Договора).
Видно от Приемо - предавателен протокол от 16.01.2014 г. към
Лизингов договор № 111886/15.01.2014 г., лизингодателят „У.Л.“
ЕАД е придобил изключителна собственост върху лизинговия обект - лек автомобил, Марка: Toyota, модел: Land Cruiser, Рама:******** и го е предал на
лизингополучателя „П.С.“
ЕООД за ползване, съгласно условията по договор за лизинг № 111886/15.01.2014
г.
С
Нотариална покана с рег. № 2850 от 02.04.2015 г., том 1, акт 125 на нотариус В.В.,
с рег. № 320 на НК, с район на действие СРС, ищецът „У.Л.“
ЕАД е уведомил ответника „П.С.“ ЕООД за продължаващото неизпълнение на задълженията му по договор
за лизинг № 111886/15.01.2014 г. и го е поканил незабавно да извърши дължимите
плащания. Посочено е, че към 17.03.2015 г. „П.С.“ ЕООД не е заплатило и дължи
на „У.Л.“ ЕАД изискуеми и просрочени задължения, както следва: Просрочена главница в размер на 12 020,12
лв.; Просрочена възнаградителна лихва в размер на 1 498,99 лв. ; Неустойка
за забава в размер на 527,45 лв. ; Други задължения/данъци, застраховки, такси/
в размер на 1 644,00 лв. Общият размер
на описаните по-горе просрочени плащания към 17.03.2015 г. възлиза на 15 657,57 лв. Ищецът е заявил, че в случай че в
срок до 7 дни от получаване на поканата ответникът доброволно не погаси
всичките си задължения и по посочената сметка на У.Л. ЕАД не са постъпили всички
горецитирани дължими суми, „П.С.“ ЕООД следва да счита договор за лизинг
№ 111886/15.01.2014
г. за развален по изключителна негова вина на основание чл. 87 от ЗЗД,
ведно с всички правни последици, предвидени в договора и действащата нормативна
уредба. В случай нa разваляне
на договора за лизинг, освен дължимата законна лихва за забава върху
горецитираната сума за периода до пълното погасяване на задълженията, ще се дължи заплащане на неустойка в размер равен на разликата между лизинговата цена
на обекта и изплатените до 17.03.2015 г. месечни погасителни вноски, в размер
на 63 882,86 лв. /шестдесет и три хиляди осемстотин осемдесет и два лева 0.86/
съгласно чл. 30, ал. 1, б. „В“ във връзка с чл. 33 от договора за лизинг №
111886/15.01.2014 г. Указано е на ответника, че в срок до 7 дни от развалянето
на договора, следва да върне на ищеца
обекта на договор за лизинг № 111886/15.01.2014 г. на адрес: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 40. Поканата е
връчена на ответника „П.С.“ ЕООД на
24.04.2015 г. по реда на чл. 50,
ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез уведомление от 09.04.2015 г.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 10.12.2015 г., издадена от СРС, II ГО, 87 състав, по ч.гр.д. № 70119/2015 г. по описа на
СРС и Изпълнителен лист от 10.12.2015
г., „П.С.“ ЕООД и Т.И.Д., са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „У.Л.“
АД, сумата от 7 100 евро, представляваща сбор от просрочията по 8
броя последователни вноски за главница по Договор за финансов лизинг №
111886/15.01.2014 г., падежирали в
периода от 15.09.2014 г. до 15.04.2015 г., ведно със законна лихва за
периода от 16.11.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
946,01 евро за периода от 15.12.2014 г. до 15.4.2015 г. и 1182,83 лв. разноски
по делото, а именно: 314,73 лв. държавна такса и 868,10 лв. възнаграждение на
адвокат.
Към доказателствения материал по делото
са приобщени още: Извлечение от
счетоводните книги на „У.Л.“
ЕАД,
относно задълженията на „П.С.“ ЕООД към 08.02.2016 г., произтичащи от
договор за финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г.; Приложение № 2 -
Непадежирали вноски по погасителен план към 01.05.2015 г., от които е формирана
неустойката по повод развалянето на договор за лизинг № 111886 от 15.01.2014
г.; Приложение № 2.1 - Остатъчна дължима част от неустойката по повод развалянето на договор за
лизинг № 111886 от 15.01.2014 г. към 30.03.2016 г.; Справка по чл. 366 от ГПК; Опис на плащанията към „У.Л.“ ЕАД; Платежно нареждане за
сумата от 8 870,04 лв., платена от „П.С.“ ЕООД на
„У.Л.“ ЕАД, с посочено основание „по лиз. договор 111886 - вноска за м. 01, 02, 03, 04.2015“; Извлечение
по сметка, с титуляр „П.С.“ ЕООД.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се
възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото,
както и след извършена справка в
счетоводството на ищеца и проверени данни от информационната система за
извършени плащания, начислени и погасени задължения, погасителен план, е дало
следното заключение: Съгласно Договор за
финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г. ищецът е предоставил на първия
ответник лек автомобил „Toyota Land cruiser“ при лизингова цена 67 914,68 EUR без ДДС, платима чрез една встъпителна вноска от 21
623,39 EUR и 48 броя месечни
вноски с падежи от 15.02.2014 г. до 15.01.2018 г. В изпълнение на горепосочения
Договор за лизинг, в периода от 15.01.2014 г. до 01.12.2014 г. ответниците са
извършили плащания на суми в общ размер 78 449,55 лв. Поради неплащане на суми
в общ размер от 21 058,81 лв., процесният Договор за лизинг е едностранно развален,
считано от 01.05.2015 г.
Размерът
на претендираната неустойка на основание чл.30, ал.1, б. “В“ от договора, представлява сбор от непадежиралите месечни вноски и
всички други вземания на лизингодателя (данъци, такси, застраховки, неустойки и
др.) до датата на връщане на обекта на лизинга. Размерът на непадежиралите месечни вноски с падежи от 15.05.2015 г. до
15.01.2018 г. (вкл.) е 61 976,44 лв. без ДДС.
Допълнително, след прекратяване на Договора,
ответниците са извършили плащания в
общ размер 44 141,39 лв. С плащането на 26.05.2015 г. е погасена изцяло неустойката за забава 1 422,45лв.,
част от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“ – 4 899,47лв. и част от законната лихва - 544,63лв. С плащането на 01.08.2015 г. е погасена част
от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“ - 7354,47лв. и част от законната лихва - 1 515,21лв. С плащането на 06.11.2015 г. е погасена
част от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“ - 8 146,74лв. и част от
законната лихва - 1 853,26лв. С плащането на 05.02.2016 г. е погасена
главницата 13 886,39 лв., договорната лихва 1 850,23лв., част от натрупаните разходи
след прекратяване на договора 2 335,68лв. и част от законната лихва 332,49лв.
Размерът на незаплатените задължения към 01.12.2017 г. е 64 297,76 лв., както следва: Незаплатени еднократни разходи за периода от 01.02.2015 г.
до 01.05.2015 г. в общ размер: 3 899,74 лв.; Незаплатена част от неустойката по
чл.30, ал.1, б. “В“: 41 575,40 лв.; Незаплатени разходи, натрупани след
прекратяване на договора: 9 269,86лв.; Незаплатена законна лихва към
01.12.2017г.: 9 552,76лв. Общо неплатени
разходи: 64 297,76 лв.
Размерът на непадежиралите към
01.05.2015 г. месечни вноски с падежи от 15.05.2015 г. до 15.01.2018 г.(вкл.) е
61 976,44 лв. без ДДС (31 688,05 EUR). Размерът
на неустойката за неизпълнение и разваляне на Договор за финансов лизинг №
111886/15.01.2014г., дължима на основание чл.30, ал.1, б. “В“ от договора към датата на прекратяване на договора
(01.05.2015г.) е 61 976,44 лв. без ДДС, а към момента на изготвяне на експертизата е
41 575,40 лв.
без ДДС (21 257,16 EUR).
Пълният размер на заплатените от
ответниците суми по процесния Договор за финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г.
е 122 590,94 лв., както следва: В периода от 15.01.2014 г. до 01.12.2014 г.
ответниците са извършили плащания на суми в общ размер 78 449,55лв.; В периода
след прекратяване на Договора (от 26.05.2015г. до 06.02.2016г.), ответниците са
извършили плащания в общ размер 44 141,39лв. Общо заплатени по Договора: 122
590,94лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Неустойката има обезпечителна
и обезщетителна функция. Основание за нейната дължимост е неизпълнението на
договора. Поради това, тя се дължи
независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Когато вредите са
по-големи от неустойката, кредиторът може да търси обезщетение за тях съобразно
чл. 92, ал. 1, изречение 3 от ЗЗД. Същата е акцесорно задължение и става
изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Не са налице
пречки да се уговаря неустойка за неизпълнение на отделни, установени в
договора задължения, като всяко едно неизпълнение да е свързано с отделна
неустойка. Това е израз на установената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода на
страните.
С Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство
№ 111886 от 15.01.2014 г., с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между „У.Л.“ ЕАД,
в качеството на Лизингодател, „П.С.“
ЕООД, в качеството на лизингополучател и Т.И.Д. като солидарен длъжник, лизингодателят се е задължила да придобие нов лек
автомобил и да го предостави за ползване на лизингополучателя
при условията на този договор, срещу изплащане на лизингова цена в размер на
67 914,68 евро. Договорът е сключен за срок от 15.01.2014 г. до 15.01.2018
г. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Договора солидарният длъжник, на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД се
задължава неотменно и безусловно да отговаря солидарно с лизингополучателя
спрямо лизингодателя за изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по
настоящия договор така, както са уговорени от момента на възникването им до
окончателното им погасяване, като се задължава при неспазване на условията на
договора от лизингополучателя, да изплати задължението при същите условия.
Солидарният длъжник отговаря за всички последици от неизпълнението на
задълженията на лизингополучателя, както отговаря самият лизингополучател.
Безспорно е установено по делото, че лизингодателят
„У.Л.“ ЕАД
е развалил едностранно сключения с
ответника „П.С.“
ЕООД - лизингополучател, Договор
за финансов лизинг № 111886 от 15.01.2014 г., считано от 01.05.2015 г., с връчването на Нотариална покана с рег. № 2850 от 02.04.2015 г.,
том 1, акт 125 на нотариус В.В., с рег. № 320 на НК, с район на действие СРС, съобразно клаузата на чл. 32, ал. 2 от Договора, поради
забава на плащането на лизинговите вноски. Недоказано в процеса е остава
наведеното от ответника – юридическо лице твърдение, относно продължаване
действието на процесния договор. Налице са всички елементи на сложния
фактически състав на чл. 87 ал.1 от ЗЗД за извънсъдебно разваляне на
договорната връзка между страните 1. Да бъде отправено едностранно писмено
предизвестие от една от страните; 2. Предизвестието да бъде връчено на
противната страна; 3. Да е налице неизпълнение на задължение от противната
страна по сключения договор; 4. Неизпълнението да се дължи на причини, за които
длъжникът отговаря; 5. Предизвестието да изхожда от изправната страна по
договора; 6. Неизпълнената част от задължението да не е незначителна с оглед
чл.87 ал.4 от ЗЗД. Освен това, съобразно представените доказателства ищецът е
изпълнил точно своите задължения - същият е придобил
процесната вещ и я е предоставил на лизингополучателия за ползване.
С
депозирания по делото отговор на искова молба,
ответникът „П.С.“ ЕООД признава, че продължава да
дължи сума към „У.Л.” ЕАД по договора за финансов лизинг, но остатъкът не е в
заявените с исковата молба размери. В същото време твърди, че с извършени по
изпълнително дело № 20168440400112 по описа на ЧСИ С.Я.плащания, напълно се е
издължил към ищеца в настоящото производство по договора. Видно от приложените
по делото Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.12.2015
г., издадена от СРС, II ГО, 87 състав, по ч.гр.д. № 70119/2015 г. по описа на СРС и Изпълнителен лист от 10.12.2015 г., въз основа на които е образувано
горепосоченото изпълнително дело, ответниците са осъдени да заплатят солидарно
на кредитора „У.Л.“ АД, сумата от 7 100 евро, представляваща сбор от
просрочията по 8 броя последователни вноски за главница по Договор за финансов
лизинг № 111886/15.01.2014 г., падежирали в периода от 15.09.2014 г. до 15.04.2015
г., ведно със законна лихва за периода от 16.11.2015 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 946,01 евро за периода от 15.12.2014 г.
до 15.04.2015 г. и 1 182,83 лв. разноски по делото. Посочените суми се отнасят
за период, предхождащ датата на разваляне на договора - 01.05.2015 г. Именно във
връзка с тях са събраните суми по изпълнителното дело.
От заключението на изслушаната по делото ССЕ, се
установява, че след прекратяване на Договора, ответниците са извършили плащания в общ размер 44 141,39 лв. С плащането на 26.05.2015 г. ищецът
е погасил изцяло неустойката за забава 1 422,45 лв., част от неустойката по
чл.30, ал.1, б. “В“ - 4 899,47 лв. и част от законната
лихва - 544,63 лв. С плащането на 01.08.2015
г. е погасена част от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“ - 7 354,47 лв. и част от законната
лихва - 1 515,21лв. С плащането на
06.11.2015 г. е погасена част от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“ - 8 146,74 лв. и част от законната
лихва - 1 853,26 лв. С плащането на
05.02.2016 г. е погасена главница 13 886,39лв., договорната лихва 1 850,23лв.,
част от натрупаните разходи след прекратяване на договора 2335,68лв. и част от
законната лихва 332,49лв. Размерът на незаплатените
задължения към 01.12.2017 г. (датата на изготвяне на експертизата) е 64 297,76 лв., както следва: Незаплатени
еднократни разходи за периода от 01.02.2015 г. до 01.05.2015 г. в общ размер:
3899,74 лв.; Незаплатена част от неустойката по чл.30, ал.1, б. “В“: 41 575,40
лв.; Незаплатени разходи, натрупани след прекратяване на договора: 9269,86 лв.;
Незаплатена законна лихва към 01.12.2017г.: 9552,76 лв. Предвид изложеното,
неоснователно е твърдението на ответника, че напълно се е издължил към ищеца
по договор за финансов лизинг №111886/15.01.2014 г.
В
чл. 30, ал. 1, б. „В“ от Договора за финансов лизинг № 111886 от 15.01.2014 г., страните
са се съгласили, че при разваляне на
договора по вина на лизингополучателя, същият дължи неустойка
за неизпълнение на договора в
размер, равен на лизинговата цена на обекта за срока на договора и всички други
дължими вземания на лизингодателя (като данъци, застрахователни премии, банкови
разноски, глоби, такси, неустойки за забава и др.) до датата на връщане на обекта на лизинга, намалена с вече
падежиралите и/или платените от лизингополучателя суми по договора до
развалянето му. Видно
от заключението на ССЕ, размерът на
неустойката за неизпълнение и разваляне на Договор за финансов
лизинг № 111886/15.01.2014 г., дължима на основание чл.30, ал.1,
б. “В“ от договора към датата на прекратяване на договора
(01.05.2015г.) е 61 976,44 лв. без ДДС, а към момента на изготвяне на експертизата е
41 575,40 лв.
без ДДС (21 257,16 EUR).
Твърди се от страна на
ответника, че клаузата на чл.
30, ал. 1, б. „В“ от Договора е нищожна, като се
позовава на съдебна практика - Решение №
253/28.01.2015 год. по т.д. 3881/201З год. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК,
Решение № 219/09.05.2016 год. по т.д. 203/2015 год. на I ТО на ВКС, постановено
по чл. 290 от ГПК, според които нищожна е
уговорката, че при предсрочно прекратяване или разваляне на договора за лизинг,
лизингополучателят трябва да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването до края на срока на договора, дори и ако това е уговорено под
формата на неустойка.
Във връзка с възражението
за нищожност, настоящата инстанция намира следното:
В цитираната от ответника
съдебна практика е прието, че прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от изправната страна - лизингодател преди изтичане
на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване
на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на
лизингополучателя. С оглед характера на насрещните престации - за продължително изпълнение на
лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение
на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена на вноски/ развалянето
на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в размер на
всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му, излиза извън
по - горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия
лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Уговорка в договор за
финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има
характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
В случая, горецитираната практика е неотносима, тъй
като не се твърди, а и от приложените по делото доказателства не се установява,
да е налице изпълнение от страна на лизингополучателя на задължението му за
връщане на лизинговата вещ. Задължението на лизингополучателя за плащане на
оставащите лизингови вноски до края на срока на договора отпада при предсрочно
прекратяване на договора за финансов лизинг и връщане на лизинговата вещ. В чл. 33 от Договора
изрично е предвидено, че при разваляне на договора лизингополучателят се задължава
да върне незабавно лизинговия обект
на място и при условия, посочени от лизингодателя. Независимо, че с връчената му на 24.04.2015 г. нотариална покана, ответникът
е поканен в срок до 7 дни от
развалянето на договора, да върне на
ищеца обекта на договор за лизинг №
111886/15.01.2014 г. на адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40,
същият не е изпълнил това свое задължение, поради което съдът намира, че
възражението на ответника за нищожност е неоснователно.
Предвид
горното, претенцията, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява
основателна, поради което същата следва да бъде уважена. Съгласно заключението
на ССЕ размерът на неустойката за
неизпълнение и разваляне на Договор за финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г., дължима на основание чл. 30, ал. 1, б. “В“ от договора към датата на прекратяване на договора
(01.05.2015 г.) е 61 976,44 лв. без ДДС, а към момента на изготвяне на експертизата е
41 575,40 лв.
без ДДС (21 257,16 EUR).
По отношение на размера, в който следва да се уважи
иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, съдът намира, че същият се явява
основателен и доказан за размера, определен от вещото лице. Ищецът претендира
сумата от 21 257,15 евро, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от
страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира разноски по делото в размер на 4 045,72 лв., съобразно представен
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, неоспорен от ответника, от които за държавна такса - 1 663,01 лева; платен депозит за вещо лице в размер на 250 лева; платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2 132,71 лева, видно от приложени
по делото фактура и преводно нареждане.
При този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски в пълен размер.
Ответникът не претендира разноски и не представя Списък по чл.
80 от ГПК, а и с оглед изхода на спора такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***07, представлявано от управителя Т.И.Д.,
чрез адв. М. Д. К., със съдебен адрес:***, офис 5-6 и Т.И.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, солидарно да заплатят на
„У.Л.“ ЕАД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Н.Д., със
съдебен адрес:***, ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД, сумата от 21 257,15
евро (двадесет и една хиляди двеста петдесет и седем евро и
петнадесет евроцента),
представляваща неустойка за неизпълнение и разваляне на
Договор за финансов лизинг № 111886/15.01.2014 г., по чл. 30, ал. 1, б. „В“ от
Договора, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
присъдената неустойка от 21 257,15 евро (двадесет и
една хиляди двеста петдесет и седем евро и петнадесет евроцента),
считано от датата на предявяване на
исковата молба – 03.06.2016 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***07, представлявано от управителя Т.И.Д.,
чрез адв. М. Д. К., със съдебен адрес:***, офис 5-6 и Т.И.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, солидарно да заплатят на
„У.Л.“ ЕАД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Н.Д., със
съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 4 045,72 лв. (четири хиляди и четиридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: