№ 255
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Таня Н. Михова
в присъствието на прокурора Ангел Ат. Георгиев
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20252100201233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № **********-HY, постановено на
31.07.2023 г. от несъдебен орган в издаващата държава Република Германия,
влязло в сила на 22.08.2023 г., с което на българския гражданин К. В. Г., роден
на 29.08.1987 г., е наложена финансова санкция в размер на 280 евро, както и
парична сума в размер на 28,50 евро, представляваща направени в
административното производство разходи, довели до постановяване на
решението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на
лицето Г..
1
В съдебно заседание засегнатото лице Г., редовно призован, не се
явява.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Засегнатото лице К. В. Г. е роден на 29.08.1987 г. и е български
гражданин, с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес – ***.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
31.07.2023 г. спрямо К. Г. е постановено Решение № **********-HY от
несъдебен орган в издаващата държава Германия, влязло в сила на 22.08.2023
г., с което на Г. е наложена финансова санкция в размер на 280 евро, както и
парична сума в размер на 28,50 евро, представляваща направени в
административното производство разходи, довели до постановяване на
решението.
Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата
държава - Германия, с дата на извършване – 26.06.2023г. и квалифицирано
като административно нарушение по чл.41, ал.1, във връзка с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.1.4 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat), изразяващо се в това, че на 26.06.2023 г. в 14:23 часа, като
водач на автомобил с регистрационен номер LDK-03025, движейки се по
Ennepetal, Schlagbaum 19, Fahrtrichtung Radevormwald, засегнатото лице
превишило максимално допустимата скорост за конкретното място с 16 км/ч.,
като при допустима скорост от 50 км/ч., установената скорост била 66 км/ч.
Решението е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз
основа на наказуемо деяние /правонарушение/ по нейния национален закон.
Решението е влязло в сила на 22.08.2023г. Същото е акт, с който се налага
финансова санкция на засегнатото лице. Последният е имал възможност да
отнесе въпроса и до съда по наказателни дела. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване
на финансови санкции. Същото е придружено с препис от решението, като е
спазено изискването по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на
2
финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния
орган на издаващата държава.
Издаденото решение е постановено срещу лице, което според
българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна,
така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за инкриминираното нарушение.
Видно от представеното удостоверение производството спрямо
засегнатото лице не е било писмено, като е уведомен, съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител относно правото и сроковете за обжалване.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Предвид това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено
доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че К. В. Г.
има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република
България, а именно: с.Руен, обл.Бургас, ул. „Стоян Пенев“ № 27. Предвид на
това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното вчл. 30, ал. 3
ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на
българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като
декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава,
че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно
текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени
всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението
3
за налагане на финансови санкции срещу Г..
Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на
решението.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва
да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № **********-HY, постановено на 31.07.2023
г. от несъдебен орган в издаващата държава Република Германия, влязло в
сила на 22.08.2023 г., с което на българския гражданин К. В. Г., роден на
29.08.1987 г., е наложена финансова санкция в размер на 280 евро, както и
парична сума в размер на 28,50 евро, представляваща направени в
административното производство разходи, довели до постановяване на
решението, или общо 308,50 евро, с осъждане за извършено правонарушение
по чл.41, ал.1, във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението
по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG),
11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat), изразяващо се в
това, че на 26.06.2023 г. в 14:23 часа, като водач на автомобил с
регистрационен номер LDK-03025, движейки се по Ennepetal, Schlagbaum 19,
Fahrtrichtung Radevormwald, засегнатото лице превишило максимално
допустимата скорост за конкретното място с 16 км/ч., като при допустима
скорост от 50 км/ч., установената скорост била 66 км/ч, с равностойност в
български левове по курса на БНБ – 603, 37 лева /шестстотин и три лева и
тридесет и седем стотинки/ и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция
за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
4
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5