№ 638
гр. Горна Оряховица, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100138 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът "Угренова естейт" ЕООД (с предходно фирмено наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника А. Р. Г. договор
от 14.09.2018 г. с клиентски номер 16030049001. По силата на този договор на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен
номер ********** и чрез абонатен номер ********** за срок от 24 месеца
при избран и за двата мобилни номера абонаментен тарифен план „Smart L+“
с месечна абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС. Твърди се, че на 28.09.2018 г.
между „БТК“ ЕАД и ответника било сключено и допълнителни
споразумения, по силата на което бил удължен срока на договора за двата
абонатни номера, бил добавен абонатен номер ********** с интернет услуга
по тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE” с месечен абонамент от 21,80 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че в периода 01.10.2018 г. – 02.01.2019
г. ответникът не заплатил в уговорения срок – 15 дни от издаването на
фактура, дължимите абонаментни такси по избраните тарифни планове и
ползваните услуги на стойност 167,35 лв., от които се претендира 153,58 лв., а
именно: 1/ за абонатен номер ********** – месечни абонаментни такси за
периода 01.10.2018 г. – 30.11.2018 г. и допълнителни 100MB и Тrafic 750 за
периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.; 2/ за абонатен номер ********** –
месечни абонаментни такси за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г. и 3/ за
абонатен номер ********** – месечни абонаментни такси за периода
1
01.10.2018 г. – 30.11.2018 г. и смс за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2020 г. с уведомление по т.1.1.1. към договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД
вземанията си по посочения договор от ответника, като след това – с анекс от
10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги
прехвърлило. Към исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от
„С.Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората
цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
му дължи сумата 153,58 лв. – незаплатени електронни далекосъобщителни
услуги за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г. по договор с клиентски номер
16030049001 от 14.09.2018 г. и допълнителни споразумения от 28.09.2018 г.,
сключени с „БТК“ ЕАД, за което е издадена заповед № 909/21.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 1778/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с
присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът А. Р. Г., чрез назначения особен представител, възразява да
е ползвала услуги на цена, стойността на която се претендира. Посочва, че
вземанията по договора не са били възникнали към датата на цесията, както и
че до нея не е достигнало уведомление за цесииите. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Уважаването му, с оглед твърденията на ищеца, е
предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки: че между „БТК“ ЕАД и ответника са
сключени договор от 14.09.2018 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и допълнителни споразумения от 28.09.2018 г. с твърдяното от него
съдържание; че в периода 01.10.2018 г. – 02.01.2019 г. са ползвани услугите,
невключени в абонаментния план, чиято цена е начислена, за което не сочи
доказателства; че на 24.02.2020 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“
ООД вземанията си за неустойка за едностранно прекратяване на договора по
вина на ответника, като след това – с анекс от 10.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило; че ответникът е
уведомен за двете цесии.
Представените договори и допълнителни споразумения установяват, че
на 14.09.2018 г. „БТК“ ЕАД и ответникът са постигнали съгласие за
възмездно предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез абонатни номера
********** и ********** за срок от 24 месеца при избран и за двата мобилни
номера абонаментен тарифен план „Smart L+“ с месечна абонаментна такса
29,99 лв. с ДДС, като потреблението се отчитало по клиентски номер
16030049001. На 28.09.2018 г. били сключени допълнителни споразумения, по
2
силата на които бил удължен срока на договора за двата абонатни номера,
месечният абонамент за абонатен номер ********** бил променен на 26,99
лв. с ДДС при условията на „Промоция Smart Есен 2018“ и бил добавен
абонатен номер ********** с интернет услуга по тарифен план „Vivacom
Mobix 60 LTE” за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от
21,80 лв. с ДДС и дължим – в размер 14,80 лв. при условията на оферта
„Комбинирай и спести“.
Съгласно чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно чл.27 и чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на
ползване на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им. Така съобразно
уговореното между страните, месечният абонамент е цената за осигуряване на
достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса
има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се
дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в
пакета, за разлика от останалите ползвани услуги. Съгласно договора и
допълнителните споразумения ответникът дължал заплащане на месечна
абонаментна такса от 29,99 лв. с ДДС за ползване на абонатен номер
**********, или за претендирания период за този абонатен номер (01.10.2018
г. – 30.11.2018 г. – 2 месеца) – 59,98 лв. с ДДС; за ползване на абонатен номер
********** – 26,99 лв. с ДДС на месец или за исковия период за този номер
(01.10.2018 г. – 30.11.2018 г. – 2 месеца) – 53,98 лв. и за ползване на абонатен
номер ********** – 14,99 лв. с ДДС месечно, а за периода на претенцията с
това основание (01.10.2018 г. – 31.12.2018 г. – 3 месеца) – 44,99 лв. С оглед
посоченото, ответникът дължал на „БТК“ЕАД заплащане на сумата от общо
158,93 лв. – месечни абонаментни такси за ползване на трите мобилни номера
през исковите периоди за всеки от тях. Посочената сума е в по-висок размер
от исковата претенция, което прави безпредметно обсъждането на ползването
на услугите извън абонаментите, по отношение на което се възразява за
недоказаност. Представените по делото доказателства, обаче, не дават
основание да се счете, че ищецът е придобил това вземане на „БТК“ АД.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на
„С.Г. Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1
от договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по
тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На
24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми
длъжниците за цесията. Съгласно уведомлението по т.1.1.1. от договора от
20.02.2020 г., приложението, с което съгласно договорните условия следва да
се индивидуализират вземанията и от представяне на което се поражда
уговореното правоприемство, е издадено в електронна форма. Датата на
уведомлението и издаване на приложението следва датата на възникване на
вземанията срещу ответника, поради което възражението на ответника в
3
обратен смисъл принципно е неоснователно. Посоченото приложение, обаче,
не се представи от ищеца, поради което няма основание да се приеме, че
вземането срещу ответника е било включено в него. Чл.184, ал.1 ГПК изисква
представянето на такъв документ (в цялост или като извлечение) чрез
възпроизвеждане на хартиен носител като препис, заверен от страната,
какъвто не е документът, наименуван „извлечение от приложение № 1 към
уведомление по т.1.1.1. от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.“
предвид съдържанието и авторството му. Този документ не би могъл да се
приеме и за писмено потвърждение по чл.5.3. от договора, което страните са
уговорили да се издава от цедента за нуждите на доказване в конкретно
производство. Документът не е датиран, но в периода, в който би следвало да
е издаден – между датата на получаване на съобщението по чл.415, ал.1 ГПК
(05.01.2021 г.) и на подаване на исковата молба (25.01.2022 г.), дружеството
се е представлявало от Николай Стефанов Андреев, а не от Атанас Илиев
Добрев, сочен за автор на изявлението. Дори и всичко посочено относно
съдържанието и авторството на документа да се игнорира, този документ не
индивидуализира надлежно вземането срещу ответника. Какъвто и способ за
тълкуване да се приложи, не става ясно какво е основанието да се дължи
сумата. Основанието на вземането от своя страна е съществен негов елемент,
без който то не може да бъде определено и разграничено от други вземания
от същия длъжник. Понеже вземането съставлява предмета на договора за
цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на
договора за цесия.
Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на
договора за цесия от 16.10.2018 г. и издаденото към 24.02.2020 г. приложение,
е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е прехвърлил на ищеца с анекс
от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. Предметът на анекса
съгласно чл.1, ал.1 са вземания, придобити от „С.Г. Груп“ ЕАД по договора за
цесия с „БТК“ АД съгласно уведомлението по т.1.1.1. от него, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Предметът на този втори
договор за цесия не може да бъде установен нито от препращането към
договора с „БТК“ ЕАД и уведомлението, нито пряко от приложението към
него, тъй като и то не е представено. Представено е изходящо от „С.Г. Груп“
ЕАД изявление, че вземане срещу ответника в размер на 153,58 лв.,
произтичащо от договора с „БТК“ ЕАД е включено в приложение № 1 към
анекса към договора за цесия от 01.10.2019 г. Макар потвърждението да е
издадено от цедента, той и дружеството-ищец са се представлявали от едно и
също физическо лице – управителят Юлиян Бойчев Цампаров, както към
момента на сключване на анекса, така и на издаване на документа и
предявяване на иска. Поради посочената свързаност този документ има
доказателствено значение, идентично с това на частен документ, съдържащ
изгодни за издателя му факти или с който ищецът сам възпроизвежда
твърденията си в исковата молба. Такъв документ не се ползва с материална
доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и без други
4
доказателства за същия факт, съдът не би могъл да приеме, че отразеното в
документа е осъществено. Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да
е придобил вземане срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД като частен
правоприемник на „БТК“ ЕАД, поради което обсъждане на производния
въпрос за уведомяване на ответника за цесииите не се налага.
С оглед всичко изложено, не се установи „С.Г. Груп“ ООД да е бил
титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД от ответника, поради което това
дружество не е и праводател на ищеца. Ищецът не е кредитор на ответника по
силата на твърдяното частно правоприемство, което води на извод за
неоснователност на предявения иск и предпоставя неговото отхвърляне.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради което
отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (с предходно
фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход
„В“, етаж 8, представлявано от управителя М. А. У. срещу А. Р. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от
153,58 лв. /сто петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатени електронни далекосъобщителни услуги за
периода 01.10.2018 г. – 02.01.2019 г. по договор с клиентски номер
16030049001 от 14.09.2018 г. и допълнителни споразумения към него от
28.09.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, за което е издадена заповед №
909/21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1778/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5