№ 81
гр. Ловеч, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200120 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от германските компетентни
власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и касае засегнатото лице Р. А., роден на 08.08.1997 г., с последен известен
адрес по делото: с. Д., обл. Ловеч, ул. „***” № 33.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за кражба, както и *** разноски по съдебното и
административното производство, довели до решението или общият размер на
финансовата санкция е *** (----------) евро.
От приложената справка от НБД „Население” (л. 22 по ЧНД № 165/2025
г. по описа на Окръжен съд – Шумен) се установяват пълните данни на
засегнатото лице – Р. Б. А., роден на 08.08.1997 г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Д., област Ловеч, ул. „ ***“ № 33 и настоящ адрес по
1
делото: с. *** обл. Ловеч, ул. „***” № 14.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това.
Засегнатото лице Р. Б. А., нередовно призован, не се явява, като на
основание чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС същото се представлява от
служебно назначения му от съда защитник - адв. Петър Цолов от ЛАК.
Защитата взема становище, че са налице предпоставките, визирани в
закона, като следва да бъде признато решението на компетентния орган от
Федерална република Германия. Посочва, че подзащитният му е взъразил , че
е внаправил частично плащане, за което съдът е изискал информация от
издаващата държава. Излага, че от получената такава се установява, че не е
било извършено никакво плащане на дължимата сума.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на
финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 3 Cs 513 Js 10919/24
на Amtsgericht Esslingen – Федерална република Германия за прилагане на
финансови санкции, като същото е постановено на 06.03.2024 г. и е влязло в
законна сила на 29.05.2024 година. Решението се отнася за деяние,
представляващо престъпление кражба. За посоченото деяние се изисква
двойна наказуемост (по аргумент от противното), съгласно разпоредбата на
чл.14, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е наказуемо и по българския
наказателен закон – по чл. 194 и чл. 195 от Наказателния кодекс НК).
Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л.
10 – л. 13 по ЧНД № 165 по описа на Окръжен съд – Шумен). Не са събрани
доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или
частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за
налагане на финансова санкция, за което бяха изискивани доказателства от
2
издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за решение на
български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на ***
евро за извършеното нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява престъпление кражба, което е наказуемо от издаващата държава –
съгласно § 242, ал. 1, § 243, ал. 1, изречение 2, т. 3, § 25, ал. 2 от StGB (НК).
Същото е наказуемо и по българския наказателен закон – по чл.194 и чл.195 от
Наказателния кодекс (НК).
В удостоверението е посочено, че: „На 11.01.2024 г. около 21:08 часа
засегнатото лице в умишлено и целенасочено съучастие с А. А., срещу когото
се води отделно наказателно преследване, е откраднало около 8 метра
подземен кабел на стойност *** евро от строителен обект на улица
„Siemensstraßе“ в 73733 Esslingen am Neckar, за да го задържи аз себе си, без
да има право за това. Откраднатото имущество е собственост на потърпевшата
страна – фирма Netze BW GmbH, улица „Rennstraßе“ 20, 73728 Esslingen am
Neckar. Заедно с А. А., преследван отделно, той прибира кабела в лекия си
автомобил BMW, син на цвят, с български регистрационен номер ---------- и
потегля. Той е действал с намерението да си осигури продължителен и значим
източник на доходи чрез трайно извършване на кражби.“ Така описано от
фактическа страна деянието изпълва състава на чл.195, ал.1, т.4 предл. 1-во и
т.5 от НК – т.е налице е двойна наказуемост съгласно изискванията на чл. 14 от
ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице - Р. Б. А., към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен и наказателно отговорен и подлежи на наказателно
преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното
удостоверение А. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава,
същото е постановено на 06.03.2024 г. и е влязло в законна сила на 29.05.2024
3
година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, като равностойността на тази
сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня
на постановяване на решението – 06.03.2024 г. е била ---------- български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 3 Cs 513 Js 10919/24 на Amtsgericht
Esslingen – Федерална република Германия, с което по отношение на
българския гражданин Р. Б. А., с ЕГН **********, с с постоянен адрес: с. Д.,
област Ловеч, ул. „***“ № 33 и настоящ адрес по делото: с. *** обл. Ловеч,
ул. „***” № 14, е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер на *** (-----
-----) евро, равностойни на ---------- лева по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 06.03.2024 година, за извършено престъпление
кражба по §242, ал. 1, §243, ал. 1, изречение 2, т. 3, §25, ал. 2 от StGB (НК), за
това, че на 11.01.2024 г. около 21:08 часа засегнатото лице в умишлено и
целенасочено съучастие с А. А., срещу когото се води отделно наказателно
преследване, е откраднало около 8 метра подземен кабел на стойност *** евро
от строителен обект на улица „Siemensstraßе“ в 73733 Esslingen am Neckar, за
да го задържи аз себе си, без да има право за това. Откраднатото имущество е
собственост на потърпевшата страна – фирма Netze BW GmbH, улица
„Rennstraßе“ 20, 73728 Esslingen am Neckar. Заедно с А. А., преследван
отделно, той прибира кабела в лекия си автомобил BMW, син на цвят, с
български регистрационен номер ---------- и потегля. Той е действал с
намерението да си осигури продължителен и значим източник на доходи чрез
трайно извършване на кражби.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите
4
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение
на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр.
последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5