Определение по дело №1770/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер                   Година   04.04.2019           Град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ     

На четвърти април                                                                                          Година 2019

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1770 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по исковата молба на Д.М.П., с която против ответното С. са предявени иск по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за разваляне на сключения от страните договор за аренда от 20.10.2006 г., иск по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ за осъждането на ответника да й върне арендуваните по същия договор земи, иск по чл. 8, ал 1 ЗАЗ за осъждането на ответника да й плати сумата от 35.73 лева за неплатена по същия договор арендна вноска за стопанската 2016-2017 г., иск по чл. 8, ал 1 ЗАЗ за осъждането на ответника да й плати сумата от 475.49 лева за неплатена по същия договор арендна вноска за стопанската 2017-2018 г. и иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да й плати сумата от 322.82 лева за неизпълнено задължение по договор от 01.07.2017 г. за стопанската 2017-2018 г. В исковата си молба ищцата е посочила за цена на иска по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ сумата от 475.49 лева, представляваща арендната вноска за една стопанска година (л. 2).

                                                                            

След като се запозна с исковата молба, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и изр. 3 ГПК, което налага служебно да повдигне въпрос за цената на този конститутивен иск и я определи с настоящото определение, тъй като указаната от ищцата цена на същия иск, несъответства на действителната, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, в относимата й за случая част, размерът на цената на иска по искове за разваляне на договор, е стойността на този договор. В случая предявеният от ищцата иск по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ несъмнено е за разваляне на сключения с ответника на 20.10.2006 г. договор за аренда и е оценяем, тъй като негов предмет е заявеното от същата за разрешаване с него имуществено (материално преобразуващо) право за разваляне на този договор по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, а цената му следва да се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и представлява стойността на този договор. Неоснователни са доводите на ищцата за противното в исковата й молба, че цената на този иск следвало да се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. Не само защото по него се определят само цените на искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, какъвто очевидно не е процесният иск за разваляне на договора за аренда. Но и защото, това правило не може да се прилага по аналогия по отношение на този иск, защото е специално, а и аналогията е способ за запълване на празноти в правото, а в случая няма празнота в правилото на чл. 69 ГПК за определяне на цената на предявения от ищцата конститутивен иск за разваляне на договора за аренда. Тъкмо напротив. В нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е посочено изрично, че цената му се определя от стойността на този договор, която е паричната оценка на интереса от изпълнението му за срока, за който е сключен и следва да се изпълнява. В този смисъл са и задължителните постановки на т. 20 ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК (така и Опр. 541-2014-II т.о., Опр. 245-2018-I т.о. и Опр. 49-2015-I т.о.).    

 

Понеже в случая този договор е сключен за срок от 20 години и е за продължително и периодично изпълнение, като има за предмет арендно плащане, сбора на платежите на последното за 20 – те години на срока му на действие, за който е сключен, определя и неговата стойност. Според чл. 2, ал. 1 от същия договор, договореното годишно арендно плащане за предоставените под аренда с този договор ниви е в натура и се равнява на 40 кг - на декар, 40 кг - на декар, 20 кг - на декар и от 0,5 до 1 л - на декар в зависимост от добива. От представеното с исковата молба извлечение за цените на тези видове - на - за периода от 08.02.2019 г. до 15.02.2019 г. е видно, че годишната арендна вноска е равна на 475.49 лева (549.72 кг - х 0.34 лева + 549.72 кг - х 0.33 лева кг + 274.86 кг - х 0.26 лева + 13.74 л - х 2.60). При това положение сборът от арендните вноски/плащания за двадесетте стопански години по процесния договор е 9509.80 лева (475.49 лева х 20), което е и стойността на същия договор (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК). Следователно, действителната цена на предявения от ищцата иск по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за развалянето му е 9509.80 лева. Тъй като последната очевидно несъответства на указаната от нея в исковата й молба цена на същия иск от 475.49 лева, с настоящото определение съдът следва да определи, че цената на този иск е 9509.80 лева. Тъй като с това определение съдът увеличава цената на същия иск, то подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 70, ал. 2 ГПК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

         

          ОПРЕДЕЛЯ, че цената на предявения по делото от ищцата Д.М.П., против ответника С., обективно съединен иск по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за разваляне на сключения между тях договор за аренда от 20.10.2006 г., е 9509.80 лева.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: