№ 243
гр. Сливница, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100565 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с искова молба вх. № 3979/25.07.2024 г. по
описа на РС – Сливница, подадена от Д. Р. И., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от Д. М., срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 28,80 лв., представляваща платена сума при липса на основание
по клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за заем № *********/13.02.2023 г., предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане в полза на ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2024 г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 4118/05.08.2024 г., се твърди, че между
страните е възникнало договорно правоотношение по договор за паричен заем №
*********/13.02.2023 г., по силата на който на ищецът е предоставена в заем сумата в
размер на 1300,00 лв. Твърди се, че в чл. 10, ал. 1 от Договора било уговорено, че клиентът
ще ползва услугата „бързо разглеждане“, за което дължи сумата в размер на 473,20 лв.
Поддържа се че ищецът е заплатил възнаграждение по чл. 10, ал. 1 от Договора в размер на
28,80 лв. Посочва се, че с Решение № 138/25.06.2024 г. по гр. дело № 282/2023 г. по описа на
Районен съд – Сливница, клаузата на чл. 10, ал. 1 от процесния договор е прогласена за
нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави.
С оглед на горното, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи
предявения иск, като претендира сторените разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 20.08.2024 г.) по
делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 4459/26.08.2024 г., с който ответникът,
чрез процесуалния си представител – юрк. И., е заявил, че не оспорват факта, че за
допълнителното действие „бързо разглеждане“ (чл. 10, ал. 1 от Договора) е заплатена сумата
в размер на 28,80 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
1
представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото
да бъде разгледано в негово отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли
предявеният иск да бъде уважен. Към молбата са представени списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не
взема становище по проекта за доклад по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определението си насрочване на делото, в което е бил инкорпориран и проектът за
доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 13.11.2024 г., съдът е
отделил като безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че между страните е действал Договор за заем № *********/13.02.2023 г.,
по силата на чл. 10, ал. 1 от който ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 28,80
лв., представляваща такса „бързо разглеждане“.
Със същото определение съдът е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК обстоятелствата, че с Решение №
138/25.06.2024 г. по гр. дело № 282/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница е прогласена
за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за заем № *********/13.02.2023 г., както и
че решението е връчено на ищеца по делото на 03.07.2024 г., когато е връчено и на
ответника, като в тази си част като необжалвано решението е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Районен съд – Сливница, трети състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
При така релевираните твърдения във връзка с иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ГПК, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК първите две предпоставки трябва да бъдат
установени от ищеца, а последната от ответника, като установи, че основание е
съществувало, представяйки по делото действалия между страните договор, съдържащ
действителна уговорка за заплащане на процесната сума.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил сумата в
размер на 28,80 лв., което обстоятелство е признато и от самия ответник. Същевременно
тази сума е получена в изпълнение на прогласената за нищожна с влязло в сила решение
клауза на чл. 10, ал. 1 от Договор № *********/13.02.2023 г. Следователно ответникът е
получил от ищеца при начална липса на основание такса за „бързо разглеждане“ в размер на
28,80 лева. Ищецът претендира тази сума за платена от него, съответно – получена от
ответника, поради което и с оглед диспозитивното начала искът се явява основателен за
пълния претендиран размер.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
2
бъде присъдени и сторените от него разноски в производството и адвокатско
възнаграждение. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат в общ
размер на 1850,00 лв., от които 1800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и 50,00
лв. – държавна такса за разглеждане на делото. По делото са представени доказателства, че
ищецът действително е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение и държавна
такса, поради което и предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 1850,00
лева.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Б.Е.Д.К.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н И., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес. гр. Д., ул. „С.П.“ № 5, сумата в размер на
28,80 лева, платена при начална липса на основание по клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор
№ *********/13.02.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2024 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н И., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. И., ЕГН
**********, с адрес. гр. Д., ул. „С.П.“ № 5, сумата в размер на 1850,00 лева,
представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение и държавна такса в
производството пред РС – Сливница.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3