ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2829
Пловдив, 25.03.2025 г.
Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Анелия Харитева административно дело № 648/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.166 АПК.
Образувано е по искане от 24.03.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1299580 от 19.03.2025 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с която на Д. Г. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Искането за спиране е бланкетно.
Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е., предварителното изпълнение на оспорената заповед настъпва по силата на закона.
Съгласно чл.166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Следователно за настоящия случай се прилага чл.166, ал.2 АПК, която норма допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта.
В случая не се доказва, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В жалбата изобщо не се твърди такава вреда.
Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва да се заяви и докаже от жалбоподателя. В негова тежест е да докаже също наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 АПК, настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, а самите вреди следва да са определени по вид и размер. В случая липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че от изпълнението на оспорената заповед могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя. Съответно не е доказано наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано.
Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и законни интереси, но като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. В този смисъл определение № 6224 от 21.05.2024 г. по адм. дело № 4910/2024 г. на ВАС, VII о., определение № 5027 от 23.04.2024 г. по адм. д. № 3349/2024 г. на ВАС, VII о., определение № 13657/16.12.2024 г. по адм.д. № 11575/2024 г. на ВАС, VII о.
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.
Тъй като в случая не се установява да са налице предпоставките по чл.166, ал.2 АПК, съдът намира, че искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.166, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. Н., [ЕГН], от [населено място], община Съединение, обл. Пловдив, [улица], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № GPAM - 1299580 от 19.03.2025 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |