№ 312
гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000346 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от
прокуриста E.А.А., със съгласието на Главния изпълнителен директор Г.З.,
срещу решение № 149/14.04.2025г., постановено по търг. дело № 378/2024г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да
заплати на А. П., ***** гражданин, роден на **********г., сумата от 37513.80
лв., представляваща неоторизирани от ищеца банкови преводи, извършени без
изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023г. до
21.03.2023г., и сумата от 6474.86 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 22.03.2023г. до 10.07.2024г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
12.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението.
Основното възражение на банката е аргументирано с приложението на чл. 80
1
ЗПУПС, поради това, че вредите от неразрешени операции са вследствие
неизпълнение на едно или няколко от задълженията на ищеца по чл. 75
ЗПУПС и предвид проявена от него груба небрежност. Излага се, че
осъдителното произнасяне с обжалваното решение се основава на аргументи,
които не са въведени от страните по спора. Оспорва се приложението и
тълкуването, което първата инстанция е дала на чл. 80 ЗПУПС. Заявява се, че
банката е предоставила дължимата информация по чл. 57 ЗПУПС, като
никъде между страните по договора за банкова сметка и банкова карта, не е
предвидено информацията при обслужването на клиента да се дава на друг
език, освен на български. Твърди се също, че ищецът в качеството си на
клиент, не е изпълни задължението си да уведоми незабавно банката за
извършените преводи, за които е имал информация, видно и от представената
към исковата молба извлечение от сметка, която е на английски език и, поради
това, че не може да се говори за неразбиране от страна на ищеца на
съдържанието на движението по сметка. Страната се позовава на дА.те от
съдебната експертиза и осъществения от ищеца достъп до услугата „Интернет
банкиране“, извършена на 18.01.2023г., към който момент се сочи, че ищецът е
узнал за оспорените трансакции. Намира за неправилен подхода на първата
инстанция, при който, при обсъждане приложението на института на грубата
небрежност по повод неизпълнение на договорни задължения, на анализ е
подложено поведението на трето за отношенията лице- оператор в колцентър,
а не отнасяне на критериите за груба небрежност по отношение на самия
ищец. Като поведение от страна на ищеца, характеризиращо се с груба
небрежност, е определено неговото бездействие, изразяващо се в
несъобщаване от негова страна на оператора в колцентъра за втората му
дебитна карта, за да бъде блокирана, а така допълнително е допринесъл за
настъпването на вредите. Оспорва се исковата претенция по размер, като се
описват операции, извършени след 28.02.2023 г. като такива, представляващи
захранване на сметка, а не неразрешени плащания. В този смисъл и според
дА.те от експертизата, намира за дължими за възстановяване от страна на
банката на неоторизирани от ищеца платежни операции в общ размер на
6762.07лв., които са възстановени преди завеждането на исковете, но според
въззивника, това не е съобразено при постановяване на решението. По тези
съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, с
присъждането на разноски за две инстанции.
2
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен органен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално
допустима.
Постъпил е своевременно писмен отговор от насрещната страна А. П., в
който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
въззиваемият като клиент на банката ясно е заявил желанието си за корекция
на неразрешени от него платежни операции, като правомерно, в предвидения в
закона срок, е уведомил банката за неправомерното движение по откритата
банкова сметка. Дори да е имало забавяне в уведомяването на банката, то
поведението не може да се определи като небрежно, доколкото лицето,
ползващо банковата сметка, не е виновно за неправомерната употреба на
сметката. Твърди се изправност на ищеца, като страна по правоотношението,
както и неизправност на банката, която не е предприела необходимите
действия за блокиране на сметките на ищеца, както той е пожелал, и едва по
делото се установява невъзможното за блокиране на банкови сметки и за
интернет банкиране, защото няма подобна система за осъществяване на
поисканите действия.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
приложимите правни норми, приема следното:
Варненският окръжен съд е бил надлежно сезиран с искова молба на А.
П., ***** гражданин, с която са предявени множество обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срещу „Алианц
Банк България“ АД, за присъждане на сумата 37 513.80 лв., представляваща
сбор от множество неоторизирани от ищеца банкови преводи, извършени без
изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023г. до
21.03.2023 г. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл. 86
ЗЗД, за сумата 6474.86 лв., претендирана като обезщетение за забава върху
главниците за периода от 22.03.2023г. до 10.07.2024 г., както и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задълженията.
Исковете са основани на твърденията, че ищецът е потребител на
банкови услуги по договор с „Алианц Банк България“ АД и титуляр на
3
банкова сметка, към която са издадени две банкови карти. На 20.02.2023г.
ищецът забелязал неправомерно използване на банковата му сметка и една от
банковите карти и уведомил банката, на обявения в официалния й сайт
телефон 0700 13 014, като поискал да се блокират банковата сметка, интернет
банкирането и дебитните карти. Банката не изпълнила заявеното от него,
въпреки задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да осигури
преустановяване на всякакви операции по двете банкови карти след надлежно
уведомяване по чл. 75, ал. 2 ЗПУПС. Седмица по-късно ищецът се явил лично
в клон на банката и на извлечение от сметката си отбелязал кои платежни
операции оспорва, тъй като не са оторизирани от него. По регистрирано на
28.02.2023 г. възражение, банката се съгласила да възстанови сумата от
6 652.61 лв. за извършени трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023
г. с доводи , че на 18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за
автентикация на мобилно приложение smart ID, както и по осъществените
рефънди, банкови такси. За сумата над 6 652.61лв. до пълния претендиран
претендиран размер било отказано изплащане с аргументи за наличието на 44
заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от които 24
ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса на
отговор. Допълнителен аргумент за постановения отказ било обстоятелството,
че на 22.01.2023г. ищецът извършил проверка за движение по сметката и
трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като не уведомил
банката незабавно, след узнаването на неразрешената употреба, с което
нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и закриване
на платежни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги
и инструменти. Ищецът счита, че е в задължение на банката е да осигури
система за сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за
автентикация не е основание за отпадане на задължението за възстановяване
на сумите по неоторизираните банкови операции, а достатъчна индиция за
липсата на съгласие от титуляря за извършване на трансакции, като с
поведението си банката е нарушила чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7, чл. 77 и чл. 79
от ЗПУПС.
Ответната банка оспорва исковете изцяло по основание, по
съображенията, че ищецът не заявил при проведения със служител на банката
разговор от 20.02.2023 г. блокиране и на двете му дебитни карти, а само на
тази с номер, завършващ на …0655, при което, със собственото си поведение е
4
допуснал осъществяването на последващите след разговора неоторизирани
трансакции. Твърди се, че съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС банката не носи
отговорност, а ищецът следва да понесе всички загуби, свързани с
неразрешени платежни операции, тъй като ги е причинил чрез
неизпълнението на задължението по чл. 75 ЗПУПС за уведомяване на банката
като доставчик на платежни услуги или упълномощено от него лице за
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването,
доколкото е направил справки за движенията по сметката си още на
18.01.2023г., а това според ответника е индикация за знание за оспорените
трансакции.
Обжалваното решение на ОС– Варна, с което исковете са уважени
изцяло, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г.
от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо.
Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват
от съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272
от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания,
обективирани в жалбата, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
въззивният съд съобрази следното:
Страните не спорят в тази инстанция за обстоятелствата, които се
установява от събраните доказателства, в това число от заключението на
съдебно- компютърната експертиза, а именно, че ищецът като ползвател на
платежни услуги по договор с „Алианц Банк България“ АД, не е наредил и не
е дал съгласие за изпълнението на процесните платежни операции, общо
възлизащи на сумата 37 513.80 лв., извършени в периода от 09.01.2023г. до
21.03.2023г. Следователно платежните операции, предмет на спора, са
неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС
Спорният въпрос, с който е сезирана и въззивната инстанция, е дали
банката следва да бъде освободена от задължението по чл. 79 от ЗПУПС за
5
възстановяване на паричните средствата по неоторизираните платежните
операции, на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Съображенията на ответното
дружество, на които е основано възражението за липса на задължения по чл.
79 ЗПУПС, са, че ищецът, при проявена груба небрежност, е причинил
вредите чрез неизпълнение на задължението по чл. 75 ЗПУПС за уведомяване
на доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването,
(доколкото се установяват направени справки от титуляра за движенията по
сметката на 18.01.2023г.), и поради това, че при проведения със служител на
банката разговор от 20.02.2023 г. не е заявил блокиране и на двете му дебитни
карти.
Първото от конкретните оплаквания във въззивната жалба, е за това, че
първоинстанционният съд е анализирал пространно текста на чл. 77, ал.1 от
ЗПУПС и е достигнал до извод за неговата неприложимост, мотивирайки
осъдителното си решение изцяло върху обстоятелства, които не са въвеждани
като предмет на спора от страните, тъй като банката не твърди нито по делото,
нито в предходната кореспонденция с ищеца, че 13-месечния срок по чл. 77,
ал. 1 от ЗПУПС не е спазен.
Това оплакване е основано на неверни твърдения за съдържание на
мотивите на първоинстанционния съдебен акт, каквото не се констатира.
Поради липса на възражение от ответната банка за неспазване на 13- месечен
срок по чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС, (след изтичането на кой се фингира съгласие
на титуляра на платежния инструмент за всички платежни операции,
осъществени в предходен период по- дълъг от 13 месеца),
първоинстанционният съд не е извършвал преценка за спазването на този
срок. Разпоредбите на чл. 57, ал. 1, чл. 65, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС са
цитирани в съдебния акт само и единствено по повод възражението на
ответника за неизпълнени задължения от ищеца за уведомяване на доставчика
на платежни услуги или упълномощено от него лице за неразрешена употреба
на платежния инструмент незабавно след узнаването за неразрешено му
използване съгласно чл. 75, т. 2 от ЗПУПС, респ. за неоснователно забавяне на
платеца да уведоми доставчика на платежни услужи след узнаване за
неразрешена платежна операция- чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС.
Следващото оплакване е свързано с това, че между банката и ищеца, в
6
качеството му на клиент, не било уговорено информацията за движение по
банковата сметка да се предоставя на друг език, различен от български, а това
е коментирано в първоинстанционното решение по повод на възможността на
потребителя на платежни услуги да узнае за неразрешените от него платежни
операции при направените от него проверки за движение по сметка на
18.01.2023г., при които дА.те за трансакциите са се появили на български език.
Това оплакване също е несъстоятелно, тъй като съгласно заключението на
съдебно- компютърната експертиза, предоставеното на ищеца интернет
банкиране, е двуезично, на български и на английски език, т. е. фактически е
предоставено на ползвателя на друг език, който се ползва от него, различен от
българския. В тази на потребителя на банкови услуги не се налага да договаря
индивидуално предоставяне на информация на друг език, след като единият
от чуждите езици по предоставеното интернет банкиране се ползва от него.
Това, че при извършването на справки чрез използване на версията на
английски език част от дА.те за трансакциите относно получателя по
нареждането за плащане се появяват на български език, е недостатък на
приложението.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд по направените от ответника защитни възражения,
по следните съображенията:
По силата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на
платеца всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е
необходимо той да ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, умишлено или поради груба
небрежност. В тези случаи платецът понася вредите, независимо от размера
им. Съгласно чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право
да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: да
използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;
след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност,
включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
7
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент.
В случая, релевираното възражение от банката е за неизпълнение на
задължението на платеца да уведоми доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за неразрешена употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването. В резултат на проведеното доказване
основателността на това възражение се отрича по безспорен начин. Банката се
позовава в изпратения до платеца отговор на Искането за оспорване на
трансакции № 911-209/28.02.2023г., на чл. 101.1.3 от Общите условия за
откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица и за
предоставяне на платежни услуги и инструменти, съгласно който при
осигуряване на информация за платежната операция по електронен път чрез
SMS или имейл, се счита, че картодържателят е узнал за неразрешената или
неточно изпълнена операция, веднага след получаване на електронното
съобщение. Въпреки че се цитира дословно този текст от Общите условия,
ответникът не сочи основание за приравняване на правените от ищеца
справки, с изпращането на нарочно електронно съобщение на банката до
платеца. За първи път в жалбата сочи приложимост на друг текст от същите
Общи условия, но такъв документ не е представян по делото.
Същевременно, според експертното заключение, изготвено от вещо
лице със съответните специалност и квалификация, необходими за изпълнение
на задачите, което се възприема изцяло от съдебния състав, осъществените от
ищеца общо шест проверки чрез интернет банкиране за движение по сметка
на 18.01.2023г. (два пъти в 08.16 часа, два пъти в 18.17 часа и един път 18.19
часа) не са достатъчни за узнаване от титуляра на платежния инструмент за
неоторизирани операции, както с оглед периода на справката, времето, за
което са продължили проверките, така и с оглед вида, в който се появява
информацията за извършените трансакции- на български език, по 20 операции
на страница, при предоставена на ищеца възможност за получаване на
информация за интернет банкиране на английски език. Също така следва да се
съобрази, че за неоторизираните трансакции до онлайн проверките на платеца
от 18.01.2023г., ответникът е изпълнил доброволно, извънсъдебно,
задълженията си за възстановяване на сумите по чл. 79 ЗПУПС, т. е. тези
проверки не могат да съставляват начален момент на узнаване от страна на
8
платеца за последващи неразрешени платежни операции.
Съобразно изявленията на представител на банката, отново в изпратения
отговор на Искането на ищеца за оспорване на трансакции № 911-
209/28.02.2023г., в частта, в която се цитират отново текстове на неприобщени
към доказателствения материал по делото Общи условия за откриване, водене
и закриване на платежни сметки на физически лица и за предоставяне на
платежни услуги и инструменти от „Алианц Банк България“ АД, титулярът
и/или картодържателят се задължават да уведомят незабавно Банката, при
узнаване за извършването на неразрешена платежна операция, по един от
следните начини: денонощно по телефона, обявен на официалната интернет
страница на банката или в работно време на конкретно посочен имейл адрес.
Към отговора на исковата молба ответникът е приложил запис от
разговор, проведен на 20.02.2023г. между ищеца и служител от колцентъра,
обслужващ „Алианц Банк България“ АД. Ищецът и заявил, че е проверил на
същия ден, сутринта, извлечението от банковата си сметка, намерил е там
много стрА. записи (трансакции) и иска да се блокира достъпа до сметката. С
това ищецът е изпълнил изцяло и точно задължението си по чл. 75, т. 2, предл.
4 ЗПУПС, като е отправил своевременно, на същия ден, ясно и категорично
изявление по телефона, обявен на официалната интернет страница на банката,
което не може да се възприеме по друг начин от служител, (който е следвало
да има съответните специални знания за обслужване на денонощен колцентър
на банка), че титулярът е установил неразрешена от него, като платец,
нееднократна употреба на платежния инструмент.
Съгласно § 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните
услуги и платежните системи, „Платежен инструмент“ е
персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от
процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на
платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел
подаване на платежно нареждане. След като потребителят е уведомил, че е
установил неразрешени от него употреби на платежния инструмент, той не е
би длъжен нито да посочва точно какви действия следва да се предприемат от
банката за да се избегнат следващи неразрешени платежни операции (в случая
в резултат на разговора е блокирана само едната карта, а не и двете карти,
издадени към банковата сметка), нито се очаква от потребителя да си служи
9
правилно с термините „платежна сметка“ и „платежни инструменти“.
Съдържанието на изявленията му при проведения по телефона разговор
между него и служителя в колцентъра са напълно достатъчни за извод, че
дължимото от него изпълнение на задължението за уведомяване по чл. 75, т. 2,
предл. 4 ЗПУПС е осъществено. По аналогични съображения, след като вече е
осъществил уведомяване към доставчика на платежни услуги, по посочения от
последния начин, за неразрешена употреба на платежния инструмент, ищецът
не е би длъжен да извърши повторно уведомяване чрез явяване в офис или
писмено на имейл адреса на банката- (начините за уведомяване не са
кумулативно, а алтернативно предвидени). При условие, че служителят в
колцентъра не е разполагал с достатъчна информация за платежния
инструмент по см. на § 30 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните
системи, а в случая не му се съобщава проблем, отнасящ се само за един от
елементите от набора на договорената процедура за подаване на платежни
нареждания (напр. за загубване или кражба на банкова карта, която той има
техническа възможност да блокира), то е следвало банката да предвиди при
подобни случаи те да бъдат препратени към оторизирани лица, разполагащи с
необходимата информация.
По изложените съображения, съдът намира, че ангажираните от банката
доказателства не установяват неизпълнение на задължение по чл. 75, т. 2
ЗПУПС от страна на ищеца или проявена от него груба небрежност в
качеството му на ползвател на платежен инструмент. Издаването на платежни
инструменти се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие
на предоставянето на банкови кредити, при което съществуват рискове за
банката, както от невъзстановяване на суми по предоставени кредити, така и
от неправомерното използване на платежни инструменти. За да се избегнат до
възможната степен тези рискове банката следва да прояви грижата на добър
търговец, който принцип в случая не е спазен до необходимата степен, с оглед
установените от събраните доказателства пречки за служителя в центъра за
връзки с клиенти за предприемане на адекватни и цялостни мерки при
осъщественото от ищеца уведомяване по см. на чл. 75, т. 2 ЗПУПС, незабавно
след установена от него неразрешена употреба на предоставения му платежен
инструмент.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд прави крайния правен извод
за доказаност по основание на предявените от ищеца обективно съединени
10
искове респ. за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу
правилността на първоинстанционното решение. Не намира основание в
събраните доказателства и оплакването на жалбоподателя за несъобразяване
от първоинстанционният съд на обстоятелствата, че част от сумите по
неразрешените платежни операции са възстановени по сметка на ищеца преди
завеждането на исковете. В заключението на съдебно- компютърната
експертиза ясно са отграничени размерите на невъзстановените суми, както и
сборът от тях, формиран след приспадане на всички, вече възстановени суми
от банката, по сметката на титуляра, т. е. исковете са доказани и по размер.
Като е достигнал до идентичен резултат, ОС- Варна е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивната жалба
пороци и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия
сумата 4 568лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ за въззивна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за
граждански дела и до 20 000лв. за търговски дела. По въпроса как се определя
цената на иска по чл. 79 ЗПУПС, и оттам, прагът за касационна обжалваемост
на въззивното решение е даден разрешение от ВКС, с определение №
43/19.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2055/2020 г., II т. о. в следния смисъл:
Фактическият състав за възникване на предвидената в ЗПУПС отговорност на
доставчика на платежни услуги изисква освен съществуването на
правоотношение между страните, наличие на осъществена неразрешена
платежна операция /тази, за която липсва съгласие на платеца/ и уведомяване
без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя
след узнаването за такава операция, но не по-късно от 13 месеца от
задължаването на сметката, като отговорността на доставчика на платежни
услуги възниква и в хипотезите, при които липсва противоправно поведение
от негова страна /обикновено вредите са причинени от противоправното
поведение на трето за платежния процес лице/, стига да не са налице
основания за пълно или частично освобождаване от отговорност на
11
доставчика, с оглед предвидените в закона случаи, при които отговорността
или част от нея се поема от платеца. Т. е. правопораждащите юридически
факти, с наличието на които се свързва възникването на отговорността на
доставчика на платежните услуги за всяка една неразрешена платежна
операция, са различни /независимо, че може да са сходни и да са осъществени
в близък период от време/. Всяка претенция на ищеца да му бъде
възстановена стойността на една неразрешена платежна операция
представлява предявяване на отделно право, основаващо се на различни
правопораждащи факти, поради което и представлява предявяване на отделен
иск. Като възприема изцяло становището на касационната инстанция
настоящия състав на въззивния съд намира, че въззивното решение не
подлежи на касационен контрол, тъй като нито една от процесните платежни
операции не надвишава 5 000 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III - ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/14.04.2025г., постановено по търг.
дело № 378/2024г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ №16, да заплати на
А. П., ***** гражданин, роден на **********г. в *****, с адрес в Република
България: *****, сумата 4 568лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и осем
лева), представляваща направени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12