№ 1452
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502631 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. М. С.,
подадена чрез процесуалния му представител адв. С. С. срещу Решение № 81/29.05.2025г. по
гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд Видин в частта му, в която е уважен частично
предявеният от него иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България.
Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа
обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички
елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето
основание.
Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на
размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в
достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка
причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения,
че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху
живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно
претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че
1
присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както
и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразяване с конкретния случай.Позовава
се на заключението на изготвената СПЕ, която според него давала обективен извод, че
провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно
въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на
по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно
изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № №
81/29.05.2025г. по гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд Видин в обжалваната от ищеца
отхвърлителна част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови
друго такова, с което да се уважи изцяло предявеният от него иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
против Прокуратурата на Р България, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Р България.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Р
България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част.
Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от
него част е неправилно и необосновано. Излага довод че при определяне размера на
присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД,
поради което същото е прекомерно завишено. Също така според жалбоподателя неправилно
била определена и началната дата за присъждане на законната лихва.
Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били
доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Размерът на
присъденото обезщетение от 15 000 лева бил силно завишен и не съответствал като
еквивалент на действителните твърдени като претърпени от ищеца С.. Присъденият от съда
размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела.
Размера на определеното обезщетение бил силно и неоснователно завишен, като съдът бил
длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствата- тежестта на
повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от
време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите
посочени по-горе обстоятелства.
Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно
изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на
Окръжен съд Видин в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с
2
което да се отхвърли исковата претенция на Р. М. С. като неоснователна и недоказана, респ.
да се измени процесното решение като се намали размера на присъденото обезщетение до
неговият правилно определен справедлив размер съответстващ на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са
процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
ищеца Р. М. С., с която е предявен срещу ответника Прокуратура на Република България
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 60 000 лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва от
26.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в исковата молба са били, че на 26.01.2023 г. с постановление на
разследващ полицай от ГДБОП бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП№12/2022
г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-Видин и че му било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК. Сочи
се че на 26.01.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, а на 29.01.2023 г. с
Определение на ОС-Видин му била определена мярка за неотклонение „Задържанепод
стража", която търпял до 09.05.2023 г., когато му била определена мярка за неотклонение
„Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г. Твърди, че с влязло в
законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-Видин е било
прекратено досъдебното производство, по което било повдигнато обвинение поради
несъставомерност на деянието.
Ищецът е твърдял, че по време на водения срещу него наказателен процес е
претърпял редица психически притеснения, стрес и унижения. Поддържал, е че в резултат на
незаконните действия по наказателното производство и престоя му в ареста е бил изживял
стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане. Всичко това му е нанесло
непоправими психически травми, които не можел да преодолее и до днес. По време на
процеса се намирал в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, тревожност,
безпокойство, подтиснатост, несигурност, лош сън, нарушен бил нормалният му начин на
живот и социални контакти. И до настоящият момент бил ограничил социалните си
контакти. Всички тези негативни психически преживявания се били отразили и на
здравословното му състояние. Често изпадал и продължавал да изпада в депресия.
Ответникът Прокуратура на Р България в срока за отговор на исковата молба е
възразил срещу иска като е изложил твърдения, че ищецът не е посочил за събиране и не е
ангажирал конкретни доказателства за преживени такива страдания, които описвал, още по-
малко надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в тежко
3
умишлено престъпление. Заявявил е довод, че наказателното производство е било
прекратено още на досъдебна фаза и че съдебна фаза не била провеждана в настоящия
случай, изобщо не се било стигнало и до внасянето на обвинителен акт срещу ищеца.Също
така спрямо него действали различни по интензитет мерки за неотклонение като най -
тежката мярка „Задържане под стража“ е била с продължителност малко над три месеца – до
05.05.2023 г., когато е определен „Домашен арест“ - продължил около 4 месеца и половина -
до 26.09.2023 г., когато бил заменен с „Подписка“.
Поддържа, че неоснователни, неконкретизирани и недоказани в горния контекст на
чл. 4 от ЗОДОВ били и твърденията за влошено физическо и психично здраве, вследствие на
обвинението и задържането под стража. Също така от датата на повдигане на обвинение на
ищеца – от 26.01.2023 г., до прекратяване на наказателното производство - 08.08.2024 г., е
бил изминал срок от около една година и почти седем месеца, което не надвишавало
разумния срок за наказателни производства с висока фактическа и правна сложност,
касаещи множество деяния и няколко обвиняеми лица.
На следващо място се оспорва така предявения иск и по размер, като счита, че
претенцията била прекомерно завишена, не отговаряла на твърдените от ищеца вреди, на
стандарта в страната по времето, през което се твърди, че са претърпени /2023 г. - 2024 г./, на
съдебната практика и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователна и незаконосъобразна била и претенцията за законна лихва, считано от
момента на повдигане на обвинението, тъй като същата е била дължима от влизане в сила на
прекратителното постановление на Окръжна прокуратура Видин от 08.08.2024 г.
По изложените съображения ответникът е поискал да се отхвърлят исковите
претенции, предявени от ищеца Р. С. с които претендира обезщетение за неимуществени
вреди и лихви като неоснователни и недоказани, изключително завишени и неотговарящи
на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че на 26.01.2023г. с постановление на
разследващ полицай от ГДБОП ищецът Р. С. е бил привлечен в качеството му на обвиняем
по ДП №12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на Окръжна
прокуратура-Видин за това, че за периода от началото на 2015 г.до 26.01.2023 г. на
територията на гр.Видин е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно
сдружение от повече от три лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която са
участвали още и две лица, която група е била създадена с користна цел – получаване на
доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по Чл.252 НК-
престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК.
Не е спорно, а и се установява, че на 26.01.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от
24 часа със заповед рег.№1266зз-9/26.01.2023 г. за задържане на лице на инспектор в
ГДБОП-МВР.
4
Не се спори, а и се установява, че на 29.01.2023 г. с протоколно Определение
№57/29.01.2023 г. по ЧНД 20231300200056 на Окръжен съд-Видин на ищеца Р. С. му е
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража", потвърдена с определение
№137/07.02.2023 г. по ВЧНД №20231000600138 на Апелативен съд-София.
Не е спорно, а и се установява, че с протоколно определение №287/05.05.2023 г. по
ЧНД №20231300200208 на Окръжен съд-Видин мярката за неотклонение „задържане под
стража“ на ищеца е била заменена с „Домашен арест", продължила като изпълнение до
29.09.2023 г.
Не се спори, а и се установява, че с влязло в законна сила постановление от
08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-Видин е било прекратено досъдебното производство,
по което е било повдигнато обвинение, поради несъставомерност на деянието с оглед
тълкуването на закона, дадено в ТР №1/2020 г. ОСНК на ВКС.
От показанията на свидетеля Н. С.-съпруга на ищеца и на К. П.- приятел и негов
колега, се установява, че ищецът Р. С. се почувствал изключително зле след задържането му,
споделял им, че се чувствал зле в ареста, страхувал се да не отиде в затвора,оплаквал се, че
го нападат дървеници, че не можел да спи, започнал да вдига кръвно налягане.След
излизането от ареста той продължавал да се чувства зле, нямал спокоен сън, ставал посред
нощ, защото имал чувство ,че го лазят дървениците. Срамувал се да се показва навън. Преди
този случай той бил контактен и след това се затворил в себе си, не искал да излиза и затова
приятелите му идвали в къщи при него да го видят.
Преди задържането му ищецът работел като мотокарист във фирма „Крос“- Видин.
След като били преустановени всичките мерки за неотклонение той отишъл във фирмата
отново да търси работа и там му обяснили, че не могат пак да го наемат, като се разбрало от
негови колеги, че причината е неговото задържане.
Р. поначало бил спокоен по характер, не бил конфликтен.За да подпомага семейството
си се налагало да се занимава с ремонт и покупко-продажба на автомобили. Задържането му
станало достояние на всички хора в квартала.
От приетата и неоспорена в производството пред първата инстанция съдебно-
психологическа експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. се установява, че съобразно
използвания от експерта психологически тест DS (Snaith & Zigmond , 1994) за отчитане на
нивата на тревожност и депресия отчита, че към момента на прегледа състоянието на ищеца
по показател “депресия” е в скала “слабо” към горна граница, което е ниво след нормата, с
проявена трайна до момента симптоматика. Нивото на тревожност е в “средно”, което е ниво
преди сериозни отражения върху общото поведение.
Вещото лице дава заключение, че за всеки човек, без обособени патологии, воден
срещу него наказателен процес се отразява на психическото състояние и оказва влияние на
начина на живот. При ищеца конкретно стресът от неясното му бъдеще бил свързан
предимно с последиците за децата и съпругата му. Психиката му е била повлияна силно от
престоя му в ареста.
5
Отчетена е била силна степен на тревожност по отношение на психологическото
състояние на едната му дъщеря, провокирано от водения срещу него наказателен процес и
медийното му отразяване.
В хода на събеседването ищецът избягва темата за преживяното в ареста. При
въпроси, свързани с обстановката и усещанията от престоя в ареста се наблюдавала
напрегнатост в тялото, почервеняване на главата - лице, уши, шия. Телесните реакции
сигнализирали, че този период е травмиращо събитие за ищеца, което му влияело
изключително негативно и към момента на прегледа. При разговора бързо сменял темата, не
намирал думи, правил дълги паузи. Към момента на прегледа не се отчитали негативни
последици от този период. Наблюдавало се отпускане на телесното напрежение и
възвръщане на нормалния цвят на лицето.Отчитат се прояви на тревожно състояние. Не се
отчитал опит за преекспониране. Не била констатирана от вещото лице и наличието на
психическа и/или емоционална нестабилност в други отношения.
Според вещото лице ищецът проявявал най-общо симптоми на посттравматичен
стрес, причинен от продължителния му престой в следствения арест. Воденият срещу него
наказателен процес се е отразил емоционално на цялото му семейство. Последиците за
едното дете на ищецът носят силно напрежение, отчетено в завишени нива на тревожност и
безпокойство, свързано със състоянието й.
При така установените факти следва да се формират следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако производството
бъде прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето.
Не се спори, че спрямо ищеца е извършена проверка и въз основа на нея е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК.
Не се спори също така, а и се установява, че на 26.01.2023г. ищецът е бил задържан за
срок от 72 часа, а на 29.01.2023г. с определение на ОС Видин му е била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която е търпял до 09.05.2023г., когато му е била
определена мярка за неотклонение „домашен арест“, продължила като изпълнение до
29.09.2023г.
С влязло в сила постановление от 08.04.2024г. нва Окръжна прокуратура Видин е
било прекратено досъдебното производство срещу ищеца, по което му е било повдигнато
обвинението поради несъставомерност на деянието.
От материалите по делото се установява, че събраните от обвинението доказателства
сочат на извършено престъпление. Същите обаче не са от категорията на тези, които могат
да послужат за повдигане на обвинение срещу ищеца, тъй като не доказват участието му в
престъпно деяние. В този смисъл следва да се приеме, че се касае до хипотеза, посочена в
цитирания по-горе текст, а именно – няма извършване на деяние от ищеца, образуваното
6
срещу него производство е прекратено на това основание, поради което е налице незаконно
обвинение. Така според т. 7 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС, както е прието и от окръжния съд. Не се спори също, че ищеца е
бил обвиняем за извършено престъпление, за които НК предвижда наказание лишаване от
свобода над пет години, като наказателното преследване е продължило в периода от
26.01.2023 г. до 08.08.2024 г., т.е година и половина, като същото се е развивало само в
досъдебна фаза. С оглед казаното и поради наличието на “незаконно обвинение в
извършване на престъпление”, на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В своята практика съдилищата приемат (напр. Решение № 991/06 г., решение № 427
от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), че при всички случаи на
незаконно обвинение обосновано и логично е преследваното лице да е търпяло негативни
емоции от този факт, да е изпитвало притеснения и опасения от осъждане. За да се определи
обаче конкретния обем на понесени вреди, респ. размера на дължимата обезвреда, е
необходимо да се преценят група фактори, като продължителност на наказателното
производство, авторитет и обществен статут на лицето, тежест на обвинението, вид на
взетите мерки за процесуална принуда, прякото отражение върху психоемоционалното
състояние и здравословният статус на лицето, обществения отзвук и пр.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
свързани с воденото срещу него наказателно производство. От събраните доказателства
(свидетелски показания на Н. С. и К. П.) пред първата инстанция е видно, че С. се е
чувствал изключително зле след задържането му, изживял е стрес, притеснения,
безпокойство и страх от окъждане. Намирал се е в постоянно състояние на изнервеност,
напрегнатост, тревожност, безпокойство, подтиснатот, несигурност, лош сън, нарушаване на
нормалния живот и социални контакти.
Заключението на приетата и неоспорена от страните СПЕ потвърждава казаното от
свидетелите относно психологическото състояние на ищеца по време на задържането, както
и нивото му на тревожност и депресия по повод на воденото срещу него наказателно
производство, поради което и твърденията в жалбата на Прокуратурата за пристрастност в
свидетелските показания на съпругата на ищеца Н. С. се явяват неоснователни и
недоказани. Според заключението на вещото лице нивото на тревожност на ищеца към
момента на прегледа е в “средно”, което е ниво преди оказване на сериозни отражения върху
общото поведение. Състоянието на тревожност на ищеца е повлияно както от спомена и
неблагоприятните усещания от преживяното по време на ареста, така и от притеснението на
ищеца от начина по който повдигането на обвинение срещу него и задържането му е
повлияло на поведението на една от дъщерите му, която е била подрастваща през процесния
период и за начина по който изживяваното от баща й и медийното му отразяване се е
отразило на психиката на дъщеря му. Според експертизата ищецът проявявал най-общо
симптоми на посттравматичен стрес, причинен от продължителния му престой в
7
следствения арест и воденият срещу него наказателен процес се е отразил емоционано
изключително зле на цялото му семейство.
При наличните данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според която фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при
всички положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения, че може да
бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от обвинението и пр.
Характерна особеност за разглеждания казус се явява обстоятелството, че за ищеца
не са налице данни/ а и това обстоятелство не се твърди изобщо от Прокуратурата в
отговора на исковата молба/ за наличието и на друго наказателно производство, поради
което може обосновано да се приеме, че той, като лице, което не е било обект на наказателна
репресия, търпи стрес, страх, опасения и притеснения в един значително по завишен аспект.
Следва обаче да се допълни, че наказателното производство е било прекратено още в
досъдебна фаза и съдебна фаза изобщо не е била провеждана в настоящия случай и не е бил
внесен обвинителен акт срещу ищеца. Неоснователен се явява и доводът на Прокуратурата,
че спрямо ищеца са действали различни по интензитет мерки за неотклонение като най-
тежката мярка „задържане под стража“ е била за малко над три месеца. Съгласно чл.2
ЗОДОВ и двете мерки на процесуална принуда - задържане под стража и домашен арест
като форма на ограничаване на свободата на личността са приравнени като основание за
търсене на отговорността на държавата, след като те са били наложени по повод на едно
незаконосъобразно водено срещу ищеца наказателно производство.
Следва обаче да се посочи, че от датата на повдигане на обвинението срещу ищеца на
26.01.2023г. до прекратяването на наказателното производство на 08.08.2024г., е изминал
срок от около една година и седем месеца, което по никакъв начин не може да се счита, че
надвишава разумния срок за наказателни производства с висока фактическа и правна
сложност, касаещо множество деяния и водено срещу няколко обвиняеми лица.
Въззивният състав намира, че с достатъчна и особено значима тежест при определяне
на конкретния размер на обезвреда следва да се оцени фактът, че ищецът е претърпял
принудително ограничаване на правото на свободно придвижване чрез изпълнение на
мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ общо в размер на 8
месеца, като налагането на тези ограничителни мерки при всички случаи е създало за него
негативни преживявания с висок интензитет.
С оглед всичко изложено настоящият състав на съда приема, че определената от
окръжния съд сума от 15 000 лв. е подходяща за обезвреда на неимуществени вреди и
същата се следва на ищеца. По изложените мотиви се явява извод за неоснователността и на
двете въззивни жалби - на ищеца Р. С. и на ответника Прокуратура на Р България срещу
решението на съда в неговите отхвърлителна и осъдителна част по отношение на
претенцията за неимуществени вреди се явяват неоснователни и обжалваното решение
8
следва да бъде потвърдено в тази му част.
Основателена е обаче жалбата на Прокуратурата в частта й по отношение на
присъдената законна лихва, считано от посочената от първоинстанционният съд дата
20.08.2023г. Според дадените задължителни указания с т.4 на ТР № 3/2004г. на ОСГТК
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на противозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство. А в конкретния случай това е датата 20.08.2024г., която е отбелязана на
постановлението за прекратяване, съответстстваща на изтичането на срока за обжалване на
постановлението за прекратяване, която е различна от произволно посочената от
първоинстанционния съд дата 20.08.2023г., некореспондираща дори и с претендираната от
ищеца в исковата молба дата 26.01.2023г.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено в тази му част, като вместо него да се постанови друго с което ответникът да
се осъди да заплати законната лихва от 20.08.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/29.05.2025г. по гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд Видин
в частта му, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. М. С.
законната лихва от 20.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това
постановява друго :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2 да
заплати на Р. М. С., ЕГН ********** законната лихва върху обезщетението по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ в размер на 15 000 лева, считано от 20.08.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/29.05.2025г. по гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд
Видин в останалата обжалвана и от двете страни част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10