Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 08.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Й. АНД № 30/21 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.Й.И. от гр. ****, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото
от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002012 от 14.09.2020
г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1
/един/ месец.
В с.з. жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № 20-0294-002012 от 14.09.2020 г., на жалбоподателя Д.И.
са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба”
от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 20.08.2020
г. в гр. Лом управлява влекач
„Скания Р 420 с рег. № ****,
собственост на „Ка Строй Груп“ ЕООД, с прикачено полуремарке „Кроне СДП 27 с
рег. № ****, собственост на
„Аврора Транс“ ООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 20.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – Б.В.
и К. Д. били изпратени за съдействие от АПИ във връзка с временна забрана за
преминаване на товарни автомобили по ул. „Софийска“ в гр.
Лом, поради ремонтни дейности. Около 11:00 ч. спрели за проверка жалбоподателя И.,
защото бил навлязъл на улицата, след поставен знак В-18, забраняващ влизането на
товарни МПС на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. В. му
съставил АУАН за това, че управлява влекач „Скания Р 420 с рег. № ****, собственост на „Ка Строй Груп“
ЕООД, с прикачено полуремарке „Кроне СДП 27 с рег. № ****, собственост на
„Аврора Транс“ ООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с
временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият
орган е издал атакуваното Наказателно постановление № 20-0294-002012 от 14.09.2020 г., с което е наложил
съответните административни наказания.
В случая съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
При съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е повторено и при издаването на НП. И в
двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство,
като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи, че „участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“
На жалбоподателя обаче са наложени
кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази
норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение.“ Т.е. разпоредбата
на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение
и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като
нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП
предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението,
като са изброени 4 предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно има
предвид. Затова съдът намира, че в случая описанието на нарушението не
съответства на вписаната като нарушена правна норма. Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба,
създава объркване за наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере
в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. Съдът
намира, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя И., като
така описаното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо да се обсъжда спорът по
същество.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002012 от 14.09.2020 г., с което на Д.Й.И. от гр. ****, с ЕГН **********
на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :