Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.03.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 04.02.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

496

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Париж, рег. номер *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Д.– чрез пълномощник Н.М.– юрисконсулт, против Е.Л.А. с ЕГН **********, адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 213/2020 г. на МзРС, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 95/25.02.2020 г., за сумата от 976,51 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и 0,51 ст./, представляваща главница, възнаградителна лихва – 154,29 лева / сто петдесет и четири лева и 29 ст./ от 05.03.2019 до 05.01.2020 г., мораторна  лихва  в размер на 81,97 лева /осемдесет и един лева и 97 ст./ за времето от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., както и законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

При условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява осъдителни искове за горните суми.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. назначения особен представител на ответника оспорва иска. Не сочи доказателства.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 213/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 213/2020 г. на МзРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 95/25.02.2020 г., по силата на която е разпоредено ответникът в настоящото производство Е.Л.А. с ЕГН **********, да заплати на заявителя-ищец „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Париж, рег. номер *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, сумата от 976,51 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и 0,51 ст./, представляваща главница, възнаградителна лихва – 154,29 лева / сто петдесет и четири лева и 29 ст./ от 05.03.2019 до 05.01.2020 г., мораторна  лихва  в размер на 81,97 лева /осемдесет и един лева и 97 ст./ за времето от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., както и законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

На 09.01.2019 г. между страните е бил сключен договор за кредит №CREX-16711814. Договорът е сключен за покупка на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, с краен срок до 05.01.2020 г. Уговорена е месечна погасителна вноска в размер на 102.80 лв. Уговорено е още, че при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането става ликвидно и изискуемо в целия му размер. До 05.09.2019 год. ответникът заплатил една месечна вноска, поради което от 12.08.2019 год. кредиторът изпратил уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита. Връчването на уведомлението не е доказано, но към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срокът на кредита е изтекъл, и ответникът дължи оставалите 11 броя вноски.  

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим /като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество, искът е основателен.

По отношение иска за главница: ищецът е следваше да докаже,че между страните е възникнало облигационно отношение /договор за кредит/, по силата на което за ответникът е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер.

Наличието на валидно сключен договор за заем и предоставянето на заемната сума се установява от събраните писмени доказателства по делото.

Съдът не намери пороци на процесния договор за кредит, водещи до извод за неспазване на изискванията на чл. чл. 10 и 11 от ЗПК, водещи до неговата недействителност.

          Не се установи ответникът да е върнал заетата сума, което е в негова доказателствена тежест.

          Съдът намира, че ответникът дължи на ищеца 976.51 лв. главница.

От съдържанието на договора е видно, че между страните е била уговорена възнаградителна лихва. Уговарянето е допустимо от закона. Не се оспорва нейния размер.

          Не се оспорва и размера на мораторната лихва. Изчислена с онлайн калкулатор лихви, за исковия период мораторната лихва върху всяка просрочена месечна вноска е общ размер на 81.97 лв.

При това положение, след като се уважава иска по чл. 422 ГПК в пълен размер, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявеният осъдителен иск.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 125 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, което съдът определя в размер на 50 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Претендира и 315 лв. внесен депозит за особен представител. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 540 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Л.А. с ЕГН **********, адрес: ***, че същия дължи изпълнение на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Париж, рег. номер *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, по издадената по ч. гр. дело № 213/2020 г. на МзРС, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 95/25.02.2020 г., за сумата от 976,51 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и 0,51 ст./, представляваща главница, възнаградителна лихва – 154,29 лева / сто петдесет и четири лева и 29 ст./ от 05.03.2019 до 05.01.2020 г., мораторна  лихва  в размер на 81,97 лева /осемдесет и един лева и 97 ст./ за времето от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., както и законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Е.Л.А. с ЕГН **********, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Париж, рег. номер *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 212/2020 г. на МзРС, в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Л.А. с ЕГН **********, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Париж, рег. номер *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 125.00 лв. за внесена държавна такса, сумата от 50 лв. юристконсултско възнаграждение,  и 315 лв. за внесен депозит за особен представител.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: