Р Е
Ш Е Н
И Е №277
гр.Пловдив, 17.10.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и седемнадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
ПЕТКО МИНЕВ
при секретаря АНДРЕАНА
ДИНКОВА и прокурора АННА ВИКОВА, след като разгледа докладваното от съдия Бозева
ВНОХД № 1398 по описа на ПОС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда № 5/16.02.2017г. по НОХД № 282/2016г. по описа на Районен съд П., съдът
е признал подсъдимия И.П.К. за невиновен в това на **.2016г. в гр. П.да е
управлявал МПС – л.а. „Нисан Терано
2“, с ДК № ….с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
– 1,90 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA-0058, поради което и го е оправдал
по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Против
така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура П., в който
се сочи, че постановената присъда е неправилна, тъй като е необоснована.
Предлага се на съда да я отмени, като осъди подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение. В допълнителните писмени изложения към протеста се
настоява за правилно установена фактология от
районния съд, но незаконосъобразен извод за недоказаност на престъплението. Сочи
се, че от свидетелските показания, които са били кредитирани и от съда се
установявало, че след претърпяното пътно-транспортно произшествие подсъдимият
не само е избягал от местопроизшествието, но и се е укривал от органите на реда,
като се е явил в полицията едва след обаждане от страна на свид.
В.. Наред с това пред полицейски служител същият бил признал, че преди
настъпване на пътно-транспортното произшествие бил консумирал вино, от което според
РП П. това е причината същият да напусне местопроизшествието. От
доказателствата следвал единствения възможен извод, че подсъдимият е консумирал
алкохол, след което е предприел управлението на моторното превозно средство,
както и че установената по надлежния ред около час след ПТП концентрация на алкохол
от 1,90 на хиляда, е била по-ниска от действителната такава към момента на
извършване на деянието. Излагат се съображения, че изнесената пред съда позиция
на подсъдимия била защитна такава, като същият сам излага нелогични твърдения –
че от около две години не консумира алкохол, но въпреки това в деня след ПТП
употребил такъв.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
подадения протест по изложените в същия подробни съображения, като предлага на
съда да отмени постановената присъда и вместо нея да осъди подсъдимия по
повдигнатото му обвинение и му наложи наказание в пределите, поискани от
прокуратурата пред първата инстанция.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П.Б. излага становище за
неоснователност на протеста на държавното обвинение, а постановената присъда за
законосъобразна и обоснована, като моли съда да я потвърди. Сочи, че събраните
доказателства не установявали по несъмнен и безспорен начин подзащитният
му да е извършил вмененото му престъпление, поради което правилно бил оправдан
от районния съд.
Подсъдимият
И.П.К. поддържа становището на защитника си и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Съдът в
настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на държавното обвинение в протеста и на страните в
съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по
реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Протестът е
подаден в законния срок от РП П. и е процесуално ДОПУСТИМ. Разгледан по
същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да
постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е
възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.П.К.
бил роден на *** ***, община П., българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, работещ като автомонтьор, с ЕГН **********.
На **.2016
година в обедните часове подсъдимият К. изпил две-три чаши бяло вино в с. Г., след
което продължил с работата си, а в последствие тръгнал към град П. с личния си
автомобил „Нисан Терано“ с
ДК № ***.
Около 19:00
часа на улица „Б.“ в града, движейки се към източния надлез в посока север-юг, той
изгубил контрол над автомобила, блъснал в предна лява гума движещия се насреща
„Фолксваген Голф“ с ДК № **, управляван от свид. Г.Р.и
спрял в оградата на детската Г..
В това време свид. П. П., който се намирал в дома си наблизо, чул трясък
и излязъл на терасата си, която била над надлеза. Видял забития в оградата на
детската Г. джип без предно ляво колело, чийто водач, форсирайки го, успял да
го освободи от оградата, но след това го
забил в мантинелата на надлеза. Тъй като възприел на
кръстовището и ударения Фолксваген, той се изплашил и се обадил на тел. 112.
След това възприел човек с камуфлажни дрехи да излиза от мястото на водача на Нисана и да бяга в посока на улица „С.“ покрай детската Г..
Свид. Г.П.живеел
на около стотина метра на улица „С.” и след като чул шум от удар, той излязъл
от гаража си и видял спрения джип, както и вървящ срещу него човек. Когато
достигнал на около 10-15 метра от него, свидетелят попитал мъжа дали има нужда
от нещо, но същият завил.
По разпореждане
от дежурния в оперативно-дежурната част на РУ на МВР – П. свидетелите Т.В. и С.Б.,
които изпълнявали автопатрул от 08:00 часа до 20:00
часа, посетили пътнотранспортното произшествие на улица „Б.“ около 19:10 часа. Там
те възприели двата автомобила, като водачът на Фолксвагена бил все още в него.
Наоколо имало събрани хора, между които и свидетелят П. П., от когото разбрали,
че водачът на джипа бил напуснал произшествието.
Тъй като свид. В. разпознал автомобила „Нисан
Терано“ и знаел, че подс. К.
го управлява, той решил да му позвъни на
мобилния телефон, но не успял да се свърже с него. В последствие позвънил на свид. Н.К., за която знаел, че живее на съпружески начала с
подсъдимия, но тя го уведомила, че не знае къде е К.. Свид.
В. я помолил да го намери и доведе до Районното управление.
Междувременно
водачът на другия автомобил бил изпробван за наличие на алкохол в издишания
въздух с техническо средство, при което уредът отчел положителна проба над 1,2
промила.
На
местопроизшествието пристигнали и свидетелите Г.Г. и Г.П.,
изпълняващи автопатрул нощна смяна РУ П.. Те посетили
адреса, на който подсъдимият живеел със свид. Н.К.,
но не го намерили там и се върнали на местопроизшествието.
След известно
време пред сградата на РУ на МВР – П. се явил И.К., който бил докаран с
управляван от свид. Н.К. автомобил. Свид. Г.П. снел обяснения от подсъдимия, който бил във
видимо нетрезво състояние. Пред свид. В. подсъдимият
обяснил, че когато се прибирал от с. Г., му станало лошо, изгубил управление и
автомобилът се ударил, а той напуснал местопроизшествието, тъй като бил
притеснен. След това свид. В. изпробвал подсъдимия с
техническо средство за наличие на алкохол и уредът отчел положителна проба от
1,90 на хиляда. За това му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 384281 и издаден и връчен талон за медицинско изследване, който К.
не изпълнил.
Гореописаната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от свидетелските
показания на разпитаните в съдебното следствие свидетели - Г.П., Т.В., С.Б., Г.П.,
П. П. и Г.Р., частично от обясненията на подсъдимия в
съдебно заседание и на досъдебното производство, приобщени на основание чл.
279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК, както и от приложените по делото
писмени доказателства - справка за съдимост, удостоверение за премината проверка
на техническо средство и разпечатка от показанията на същото, АУАН, талон за
медицинско изследване характеристична справка заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка.
Съдът е
кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели /полицейски
служители и на свидетелите П. и П./ като логични, последователни и
непротиворечиви, като е приел, че от същите по безспорен и категоричен начин се
установява възприетата от него фактическа обстановка. Коментирал е наличието на
известни противоречия в показанията на полицейските служители досежно периода от време от настъпване на ПТП-то до
изпробването на подсъдимия в РУ на МВР – П. с техническо средство, които обаче
е приел за несъществени, като е посочил, че началният момент на времевия
отрязък намира за установен от приблизителното време на настъпване на ПТП /и
подаване на сигнал до тел. 112/, а крайният момент - от разпечатката на
показанията на „Дрегер Алкотест
7510”, с който е извършена алкохолната проба на 13.02.2016 година – 20:34:02
часа.
Съдът е
коментирал обясненията на подсъдимия К. като негова защитна позиция /в частта, в
която отрича да е карал след употребата на алкохол/. Същевременно съдът е
приел, че липсват доказателства, които категорично да оБ.ят
твърдението на К., че е употребил алкохол в дома си след настъпване на ПТП.
Наред с това е посочил, че липсват и доказателства, които да установят
конкретно пияно състояние на К. при
настъпване на ПТП, тъй като нито един от свидетелите, които са възприели
единствено мъжка фигура да напуска местопроизшествието – не посочва подсъдимия
като водач на МПС, нито описва състояние на същия, което да е в подкрепа на
обвинителната теза.
Въз основа на
така обсъдените от първоинстанционния съд доказателства
и доказателствени средства, е направен правният
извод, че не се доказва по несъмнен и категоричен начин на посочената дата и
място подсъдимият да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол от 1,9 промила в издишания въздух, поради което и е оправдал
подсъдимия.
Според въззивната инстанция фактическата установеност на деянието
е правилна, съответна на наличните по делото доказателства. Правилно е дадена
вяра на посочените свидетелски показания, тъй като са били обективни, последователни,
без съществени противоречия относно релевантните за делото факти. Според
настоящия състав основателно първата инстанция е намерила за израз на защитна
позиция твърдението на подсъдимия К., че е употребил алкохол едва след
настъпване на пътно-транспортното произшествие. И това е така, тъй като
обясненията му в тази част, съпоставени с останалите доказателствени
източници – в частност с показанията на свид. П., се
опровергават. Наред с това поведението на същия – напускане на мястото на пътно-транспортното
произшествие, неоткриването му на адреса от полицейските служители и появата му
около час и половина по-късно в районното управление, при което пред свид. П. е признал, че е употребил вино по обед, в никакъв
случай не подкрепят твърденията на К.. Коректно първата инстанция е изключила
от доказателствения материал представените от
защитата на подсъдимия извадка от интернет за бяло безалкохолно вино „М.” и
разпечатката от Търговския регистър за актуално състояние на „М. – 98” ООД (л.
31 – л. 33 от НОХД), тъй като същите са неотносими
към основния факт на доказване – употребил ли е подсъдимият алкохол преди да
предприеме управлението на МПС, в какво количество, респективно – управлявал ли
е автомобилът след това.
Напълно се споделят
съжденията на първата инстанция, че остава недоказано обаче от обективна страна
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по време, когато същият е
управлявал МПС, да е над 1,2 на хиляда и в частност – отчетената от
техническото средство. И това е така, тъй като неоБ.ено остава твърдението на подсъдимия за консумиран от него
в значително количество алкохол – около 200 грама ракия в домашни условия след
настъпване на ПТП и до появата му в районното управление, когато е бил тестван
с техническо средство. Прав е районният съд, че липсват и изначални данни,
които да дадат възможност по експертен път да се установи дали подсъдимият е
употребил алкохол и в какво количество към момента на предприемане на
управлението на МПС. Няма каквито и да било категорични доказателства, ако
подсъдимият е консумирал преди да предприеме управлението на автомобила алкохол
– какво количество и вид на алкохолна напитка е приел, време на консумация, приемал
ли е същият храна преди, по време или след приема на алкохол, приемал ли е
лекарства по същото време и какви, негово тегло и здравословен статус – все
обстоятелства, които биха дали възможност с химическа експертиза да се установи
евентуалната концентрация на алкохол в кръвта му към времето, когато е предприел
управлението на МПС. В случая данни по тези обстоятелства могат да се съберат
единствено със съдействие от самия подсъдим /няма други източници за тези
факти/, а видно е, че същият отрича да е консумирал алкохол преди това.
Ето защо, обоснован
е изводът на първата инстанция, че липсват доказателства, които да водят до
единствен и категоричен извод - че подсъдимият е предприел управлението на
автомобила след като е консумирал алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта
от 1,9 на хиляда, поради което законосъобразно е бил оправдан от първата
инстанция.
Имайки предвид
изложеното, Окръжен съд Пловдив на основание чл. 334, т.6
и чл. 338 от НПК, намира, че следва да потвърди първоинстанционния
съдебен акт, като
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/16.02.2017г. по
НОХД № 282/2016г. по описа на Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да
се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.