Решение по адм. дело №432/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.62, ал.2 от АПК.

Образувано е по жалба на Х. С. М. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР – Кърджали. В жалба се сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Посочва се, че на 13.06.2025 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което впоследствие била издадена ЗППАМ № 25-6110-000026/ 13.06.2025 г., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. След подаване на жалба от страна на жалбоподателя срещу горната заповед, била издадена процесната ЗППАМ № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г., на същото правно основание, но за прекратяване на регистрацията на ППС за срок до 6 месеца, като в диспозитива на същата издателят на заповедта се позовал на разпоредбата на чл. 62 от АПК.

Изразява се становище, че с повторно издадената заповед не се отстраняват допуснати непълноти в първата такава, нито се поправят допуснати очевидни фактически грешки в нея. Искането е да се обяви нищожността на оспорения административен акт или да се отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище на пълномощник излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед, идентични с тези в жалбата. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали лично и в писмено становище, представено от пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда за нейното отхвърляне. Заявява, че при първоначално издадена ЗППАМ е допусната фактическа грешка, която е коригирана с оспорената заповед. В становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изявление за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приета като доказателство ЗППАМ № 25-6110-000026/ 13.06.2025 г. на [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, с която на Х. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година“. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че на 13.06.2025 г., около [час], в [община], на път [номер] клас - [номер], по посока на движение от [населено място] към [населено място], предоставя управлението на собственото си самоходно шаси с рег. № [рег. номер], на малолетния си син Ч. Х. М., който е неправоспособен водач. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С оспорената ЗППАМ, № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г. на [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, на Х. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок до 6 месеца“. В обстоятелствената част административния акт е със същото съдържание като това в ЗППАМ № 25-6110-000026/ 13.06.2025 г., като в разпоредителната му част са цитирани разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК, преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснатите непълноти в акта, а ал. 2 на същия член гласи, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-6110-000026/ 13.06.2025 г. е издадена от [длъжност] в РУ – [населено място] при ОДМВР – Кърджали, поради което и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г. е издадена от компетентен орган – [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДВМР – Кърджали. Последната обаче е незаконосъобразна, по следните съображения.

В случая, със ЗППАМ № 25-6110-000026/ 13.06.2025 г. на [длъжност] в РУ – [населено място] при ОДМВР - Кърджали, на Х. С. М. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а" от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а с оспорената ЗППАМ № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г., издадена от същия административен орган, позовавайки се на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок до 6 месеца“. На практика, с втората заповед за прилагане на принудителна административна мярка административния орган е издал нов административен акт с различно съдържание по отношение на срока на наложената мярка, което е недопустимо.

Допълване по чл. 62, ал. 1 от АПК е налице, когато при издаване на административния акт административният орган не се е произнесъл по целия предмет на административното производство. Отстраняването на допуснати непълноти в акта, става чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, който не може да има самостоятелно съществуване, доколкото по дефиниция допълва вече направено изявление на орган на публичната власт. Допълващият административен акт има ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и задълженията на адресата с допълвания административен акт.

От друга страна, поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК е възможност органът, издал акта, по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в акта очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на издателя на акта и нейното външно изразяване в писмения вид, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на органа и постановения правен резултат. Двата акта – административният акт, който се коригира и актът, чрез който се извършва поправката, следва да бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Те не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици.

В настоящия случай, с оспорената ЗППАМ № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г. на [длъжност] в РУ - [населено място] при ОДМВР – Кърджали е извършена промяна във волята на административния орган относно продължителността на наложената ПАМ. Обстоятелството, че в разпоредителната част на първоначално издадената заповед /ЗППАМ № 25-6110-000026 от 13.06.2025 г./ органът не е конкретизирал срока, за който е приложена принудителната административна мярка, не може да се приеме, че е в резултат на очевидна фактическа грешка или че е налице непълнота на акта, които да попадат в приложното поле на чл. 62, ал. 1 или ал. 2 от АПК. Разпоредителната част е тази, която обективира волята на органа и тя не може да бъде променяна.

С извършената с оспорената ЗППАМ № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г. поправка относно срока, за който е наложена ПАМ е постигната промяна на волята на административния орган, което недопустимо. С други думи, по същество е постановено ново волеизявление на издателя на акта, в качеството му на оправомощен административен орган, което не може да се квалифицира нито като непълнота, нито като очевидна фактическа грешка. Това, че административният орган е формирал при издаване на първоначалния си акт неясна воля, не представлява непълнота на акта по смисъла на чл. 62, ал. 1 от АПК или очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 1 от АПК.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на младши автоконтрольор при РУ – Джебел към ОДМВР - Кърджали като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 810 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение по ДПЗС № [номер]/ [дата] в размер на 800. По посочения договор е изплатено реално адвокатско възнаграждение в горепосочения размер, който е под минимума в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като отделно от това с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на извършената адвокатска работа, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР - Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 810 лв.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № 25-6110-000028/ 26.06.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от [длъжност] в РУ – [населено място] при ОДМВР - Кърджали.

Осъжда Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр.Кърджали да заплати на Х. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева).

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.