Р Е
Ш Е Н
И Е №130
гр. София, 10.10.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 222 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„У.Б.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу Б.Д.П. ***, с ЕГН ********** и Г.Д.П.
от гр. П., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на
вземането на ищеца към ответниците в размер на 327 163.12 лева, от която :
- 300 000 лева – падежирала
главница по договор за банков револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год. и
анекси към него № 1 от 04.04.2013 год., № 2 от 08.05.2013 год., № 3 от
07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от 08.05.2014 год., анекс с № 6 от
01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от 05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015 год.,
№ 8 от 30.07.2015 год., № 9 от 27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и № 11
от 28.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2017 год. до окончателното й изплащане,
- 781.46 лева – договорни лихви по
горния договор, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
- 17 881.66 лева – лихви върху
просрочена главница, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателни лихви за
просрочие, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
дължимо от солидарните длъжници по
договора Б.Д.П. и Г.Д.П., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
02.06.2017 год. в производството по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски
районен съд.
Претендират се и направените по
делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 09.04.2012 год. между „У.Б.” АД и
„Л. Е. 09“ ООД (сега
ЕООД) бил сключен договор за банков револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год.,
по силата на който на кредитополучателя бил предоставен револвиращ кредит в
размер до 300 000 лева за рефинансиране на други банкови кредити и за разплащане
с доставчици. Ответниците Б.Д.П. и Г.Д.П. сключили договора като солидарни
длъжници. Предоставените средства от кредита били напълно усвоени.
Твърди се, че за усвоените средства по кредита
кредитополучателят и солидарните длъжници се задължили да заплащат на банката
лихви и комисионни, както следва :
- с т.4.1. от договора страните са договорили годишен
лихвен процент върху редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от
приложимия към датата на олихвяване променлив базов лихвен процент, формиран от
променлив базов лихвен индекс и премия, както и надбавка за редовен дълг към
базовия лихвен процент в размер 7.21 %, като към датата на сключване на
договора приложимият базов лихвен индекс бил 1-месечен SOFIBOR, а приложимата
премия била нула процента. Към датата на сключване на договора приложимият
размер на годишен лихвен процент за редовен дълг бил 8.80 %;
- с т.4.2. от договора бил договорен лихвен процент,
начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието – сбор от
приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен
дълг по т.4.1. и надбавка за просрочие от 2 %;
- с т.4.3. бил договорен фиксиран лихвен процент,
начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на
5 %;
- страните са договорили в т.5 от договора и
еднократна комисионна в размер на 1.5 %, начислявана и събирана при условията
на т.9.2.1. от ОУ и 1.5 % комисионна за ангажимент, начислявана и събирана при
условията на т.9.3. от ОУ.
Договорените лихви били променяни с анекси, както
следва :
- с анекс № 3 от 07.06.2013 год. страните договорили в
т.4.1. годишен лихвен процент върху редовна главница (редовен дълг), представляващ
сбор от приложимия към датата на олихвяване променлив базов лихвен процент,
формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, както и надбавка за редовен
дълг към базовия лихвен процент в размер 8.254 %, като към датата на сключване
на анекса приложимият базов лихвен индекс бил 1-месечен SOFIBOR, а приложимата
премия – нула процента. Към датата на
сключване на анекса приложимият размер на годишен лихвен процент за редовен
дълг бил 8.80 %;
- с анекс № 6 от 05.06.2014 год. с т.4.1. бил договорен
годишен лихвен процент върху редовна главница (редовен дълг), представляващ
сбор от приложимия към датата на олихвяване променлив базов лихвен процент,
формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, както и надбавка за редовен
дълг към базовия лихвен процент в размер 8.336 %, като към датата на сключване
на анекса приложимият базов лихвен индекс бил 1-месечен SOFIBOR, а приложимата
премия – нула процента. Към датата на сключване на анекса приложимият размер на
годишен лихвен процент за редовен дълг бил 8.80 %;
- с анекс № 8 от 30.07.2015 год. с т.4.1. бил
договорен годишен лихвен процент върху редовна главница (редовен дълг), за
периода от 30.07.2015 год. до 30.07.2016 год., представляващ сбор от приложимия
към датата на олихвяване променлив базов лихвен процент, формиран от променлив
базов лихвен индекс и премия, както и надбавка за редовен дълг към базовия
лихвен процент в размер 8.491 %, като към датата на сключване на анекса
приложимият базов лихвен индекс бил 1-месечен SOFIBOR, а приложимата премия –
нула процента. Към датата на сключване на анекса приложимият размер на годишен
лихвен процент за редовен дълг бил 8.8 %.
Твърди се, че договореният падеж на лихвите за редовен
дълг бил 20-то число на месеца, а лихвите по т.4.2. и т.4.3. от договора се
дължали незабавно, като с анексите към договора падежите на лихвите не са
променяни.
Кредитополучателят, съответно всеки солидарен длъжник
съгласно т.7.1. от договора се е задължил да погаси главницата по кредита на
09.04.2013 год. Крайният срок за погасяване на главницата бил променян със
сключените анекси към него № 1 от 04.04.2013 год., № 2 от 08.05.2013 год., № 3
от 07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от 08.05.2014 год., анекс с № 6
от 01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от 05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015
год., № 8 от 30.07.2015 год., № 9 от 27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и
№ 11 от 28.09.2016 год., като с последният анекс крайният срок за издължаване
на главницата бил определен на датата 31.10.2016 год.; солидарните длъжници Б.Д.П.
и Г.Д.П. също подписали анексите към договора.
Твърди се, че на падежа 31.10.2016 год. длъжникът „Л. Е. 09“ ЕООД и
солидарните длъжници не погасили дължимите суми по предоставения кредит, като
цялото вземане на ищеца по сключения договор станало изискуемо, поради което на
23.05.2017 год. ищецът подал до Софийски районен съд заявление по чл.417, т.2
от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за кредит, като по
ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски районен съд. му били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.06.2017 год. за сумата от 327
163.12 лева, от която :
- 300 000 лева – падежирала главница по договора за
банков револвиращ кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2017 год. до окончателното й изплащане,
- 781.46 лева – договорни лихви, дължими за периода от
31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
- 17 881.66 лева – лихви върху просрочена главница,
дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими
за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.
Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение
били подадени възражения от солидарните длъжници Б.Д.П. и Г.Д.П., за което
ищецът бил уведомен на 03.10.2017 год. Настоящият иск е предявен на 31.10.2017
год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея с
указанията на съда по чл.367-370 от ГПК са връчени на 13.02.2018 год. на
ответника Б.Д.П. на постоянния му и настоящ адрес *** /установен чрез справка в
НБД „Население“ – л.117 от делото/, различен от адреса, сочен в и.м. /гр. С./.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея с
указанията на съда по чл.367-370 от ГПК са изпратени за връчване на ответника Г.Д.П.
на сочения в и.м. адрес за призоваване в гр. Пловдив, като видно от върнатото в
цялост съобщение, връчителят е удостоверил, че лицето не живее на адреса;
връчителят съобр. правилата на чл.47, ал.1 от ГПК е извършил в периода 16.11. –
22.12.2017 год. шест посещения на адреса, с интервал поне една седмица между
тях, вкл. и в неприсъствен ден.
С оглед на горното на 22.12.2017 год. връчителят е
залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата на апартамента, но
до изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК /05.01.2018 год. вкл./
книжата, оставени на разположение в бюро „Призовки“ на ОС – Пловдив, не са били
получени от ответника. Отрязъкът от уведомлението е бил върнат в съда на
11.01.2018 год.
На 12.01.2018 год. съдът на осн. чл.47, ал.3 от ГПК
служебно е изискал от служителя в СОС с достъп до „НБД „Население” данни за
постоянния и настоящ адрес на ответника Г.Д.П.; видно от получената справка,
постоянният и настоящ адрес на лицето /непроменени от 20.05.2004 год./ съвпадат
с адреса, сочен в и.м.
Поради горното и като е констатирал редовността на
връчването, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК съдът е изискал от Софийска адвокатска
колегия да определи адвокат – особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на
ответника, който да бъде назначен след внасяне на депозит за възнаграждението
му от ищеца. След внасяне на указания депозит и уведомление от САК за определен
адвокат – особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, съдът с определение от
13.02.2018 год. е назначил адв. Б.С.Г. от САК за особен представител на
ответника Г.Д.П. и е разпоредил връчване на преписи от и.м. и приложенията на
представителя.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК /на 28.02.2018 год./
особеният представител на ответника Г.Д.П. е подал писмен отговор, с който е
оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено и искане
по реда на чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на трето лице – помагач на
ответниците – „Л. Е.09“ ЕООД, ЕИК ********, кредитополучател по договора за кредит. Горното
искане е било оставено без уважение с определението на съда по чл.374 от ГПК.
Междувременно също в срока по чл.367, ал.1 от ГПК /с
молба, изпратена по пощата на 27.02.2018 год. и входирана в съда на 01.03.2018
год./, двамата ответници са подали общ отговор на и.м., с който са сочили адрес
за призоваване по делото в гр. София /л.142/, различен от постоянните им и
настоящи адреси. С общия отговор ответниците са оспорили иска като
неоснователен, взели са становище по обстоятелствата, на които се основава и са
направили възражения срещу тях, но не са направили доказателствени искания.
С общия отговор на и.м. ответниците навеждат
възражения, че в сключения с тях като солидарни длъжници договор за банков
револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год. съществуват неравноправни клаузи по
смисъла на : чл.143, т.10 от ЗЗП – позволяващи на банката да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
в случая – възможността за промяна от страна на банката на лихвения процент при
непредвидени в договора основания; на чл.143, т.12 от ЗЗП – даващи право на
банката да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора за кредит; на чл.146,
ал.2 от ЗЗП – доколкото договорните клаузи не са индивидуално договорени със
солидарните длъжници.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът с допълнителни
искови молби /по отговора на особения представител и по общия личен отговор на
ответниците/ е пояснил и допълнил първоначалната. По възражението на ответниците
в общия им отговор за наличие на неравноправни клаузи в договора по смисъла на
ЗЗП сочи, че договорът за банков револвиращ кредит е сключен между търговци
/банката и кредитополучателя „Л. Е. 09“ ЕООД/ и страните по същата нямат качество на
потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП; отделно – солидарните длъжници
и настоящи ответници нямат и качеството на потребители и по §13, т.2 от ДР на
ЗЗП, доколкото към датата на сключване на договора са били съдружници и
съуправители в дружеството-кредитополучател, т.е. не са физически лица, които
като страна по договор са действали извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответниците с
указанията по чл.373 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК
същите не са подали допълнителен отговор.
В първото по делото с.з. на 18.09.2018 год. ответникът Г.Д.П. не се е явил
и не е изпратил представител.
В същото с.з. за ответника Б.Д.П. се е явил адв. С.Н.
от АК – Кюстендил, който след доклада по делото не е направил нови възражения и
искания, вкл. и по доказателствата, поради което съдът не обсъжда поради
настъпила преклузия наведените за пръв път с писмената защита на пълномощника
нови възражения срещу предявения иск – относно качеството на поръчител по
договора на доверителя му и отпадане на отговорността му поради изтекъл 6-месечен
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на иска срещу него.
Софийски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за
банков револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год., сключен между „У.Б.” АД, „Л. Е. 09“ ООД (сега
ЕООД) – кредитополучател и настоящите ответници Б.Д.П. и Г.Д.П. – солидарни
длъжници, банката предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
до 300 000 лева за рефинансиране
на други банкови кредити и за разплащане с доставчици.
За усвоените средства по кредита кредитополучателят и
солидарните длъжници се задължили да заплащат на банката лихви и комисионни, договорени
с т.4.1. от договора /годишен лихвен процент върху редовна главница/; с т.4.2. /лихвен
процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието/; с
т.4.3. /фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при
просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг
и лихвата за просрочен дълг/. Договорена била и еднократна комисионна в размер
на 1.5 %, начислявана и събирана при условията на т.9.2.1. от общите условия
към договора и 1.5 % комисионна за ангажимент, начислявана и събирана при
условията на т.9.3. от ОУ /т.5/. Падежът на лихвите за редовен дълг бил 20-то
число на месеца, а лихвите по т.4.2. и т.4.3. от договора са се дължали
незабавно.
Крайният срок за погасяване на главницата по кредита,
първоначално определен до 09.04.2013 год., бил променян със сключените анекси към договора
– № 1 от 04.04.2013 год., № 2 от
08.05.2013 год., № 3 от 07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от
08.05.2014 год., анекс с № 6 от 01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от
05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015 год., № 8 от 30.07.2015 год., № 9 от
27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и № 11 от 28.09.2016 год., като с
последният анекс крайният срок за издължаване на главницата бил определен до
31.10.2016 год.; солидарните длъжници Б.Д.П. и Г.Д.П. също подписали анексите
към договора.
Поради непогасяване на кредитните задължения на
падежа, уговорен с последния от анексите, ищецът на 23.05.2017 год. подал до
Софийски районен съд заявление по чл.417, т.2 от ГПК за снабдяване със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение по сметки срещу
кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за кредит, като по ч.гр.д.
№ 32810/2017 год. на Софийски районен съд. му били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.06.2017 год. за сумата от 327
163.12 лева, от която :
- 300 000 лева – падежирала главница по договора за
банков револвиращ кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2017 год. до окончателното й изплащане,
- 781.46 лева – договорни лихви, дължими за периода от
31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
- 17 881.66 лева – лихви върху просрочена главница,
дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими
за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.
Срещу издадената заповед за изпълнение били подадени
възражения от солидарните длъжници Б.Д.П. /на 11.09.2017 год./ и Г.Д.П. /на
08.09.2017 год./ – в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, доколкото ПДИ до длъжниците
по образуваното изпълнително дело са им били връчени на 04.09. и на 07.09.2017
год. лично в кантората на ЧСИ. За подадените
възражения ищецът бил уведомен на 03.10.2017 год. Настоящият иск е
предявен на 31.10.2017 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че общият
размер на усвоените средства по договора за банков револвиращ кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417,
т.2 от ГПК /23.05.2017 год./, представляващ сбор по кредитните обороти на
операциите по усвояване на суми по кредита, възлиза на 345 000 лева. Общият
размер на задължението към датата на подаване на горното заявлението е в размер
на 327 163.12 лева и се разпределя, както следва :
- 300 000 лева – падежирала главница; с четири отделни
вноски са били погасени суми по усвоената главница в общ размер на 45 000 лева;
- 781.46 лева – възнаградителна лихва. Тук следва да
се посочи, че в заключението е допусната фактическа грешка относно периода, за
който се претендира същата – вместо сочения със заявлението и и.м. период от
31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. вещото лице е сочило период от 20.10. до
31.10.2016 год.;
- 17 881.66 лева – лихва върху просрочена главница,
дължима за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателна лихва за просрочие, дължима
за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд
срещу солидарните длъжници по договора за банков кредит, възразили в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан
по същество, искът е доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на
ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно
правоотношение с източник договор за банков револвиращ кредит № 39 от
09.04.2012 год., изменен и допълнен с анекси към него № 1 от 04.04.2013 год., №
2 от 08.05.2013 год., № 3 от 07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от
08.05.2014 год., анекс с № 6 от 01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от
05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015 год., № 8 от 30.07.2015 год., № 9 от
27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и № 11 от 28.09.2016 год., по който
кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя и част от него е останал
неиздължен на падежа. Горното бе установено по несъмнен начин както от представените
по делото писмени доказателства така и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Падежът за изплащане на задълженията по договора,
договорен с последния от анексите, е настъпил на 31.10.2016 год. и към тази
дата солидарните длъжници, наред с кредитополучателя, са изпаднали в забава за
задължението си за заплащане на усвоената и неиздължена част от главницата,
лихвите, договорени с т.4.1., т.4.2. и т.4.3
от договора и комисионните, регламентирани в т.9.2.1. и т.9.3. от общите условия
към договора. Размерът на същите – общо 327 163.12 лева към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, бе установен с
горното заключение на ССЕ, обсъдено горе, прието от съда като обективно и пълно
/с изключението, посочено горе – относно периода, за който се дължи
възнаградителната лихва от 781.46 лева/.
Доколкото предявеният иск се основана не на настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, а на неплатени задължения
след настъпилия падеж на същите, договорен с договора за кредит и анексите към
него, за ищеца няма задължение да отправя нарочна покана до ответниците за
плащане – противно на доводите, изложени в отговора на и.м. на особения
представител.
Неоснователни са и възраженията на ответниците, направени
с общия отговор на исковата молба – относно наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 и чл.146, ал.2 от ЗЗП,
като правилно в ДИМ ищецът изтъква, че ответниците – физически лица, сключили
договора в качеството на солидарни длъжници наред с кредитополучателя „Л.Е. 09“ ЕООД, не
са потребители по смисъла на §13, т.1 или т.2 от ДР на ЗЗП.
В обобщение на изложеното и тъй като ответниците не
установиха плащане на процесните суми, за които ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 32810/2017 год.
на Софийски районен съд, съдът следва да признае за установено съществуването
на вземането на ищеца в общ размер на 327 163.12 лева, от която :
- 300 000 лева – падежирала
главница по договор за банков револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год. и
анекси към него № 1 от 04.04.2013 год., № 2 от 08.05.2013 год., № 3 от
07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от 08.05.2014 год., анекс с № 6 от
01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от 05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015 год.,
№ 8 от 30.07.2015 год., № 9 от 27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и № 11
от 28.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2017 год. до окончателното й изплащане,
- 781.46 лева – договорни лихви по
горния договор, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
- 17 881.66 лева – лихви върху
просрочена главница, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателни лихви за
просрочие, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
дължимо от солидарните длъжници по
договора Б.Д.П. и Г.Д.П., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
02.06.2017 год. в производството по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски
районен съд.
По
отношение на разноските :
В хода на настоящото производство
ищецът е направил следните разноски : 6 543.26 лева – внесена държавна такса, 400
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по ССЕ, 8 073.26 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на
ответника Г.Д.П. и
9 687.91 лева – заплатен адвокатски хонорар за адвокатско представителство. С
оглед изхода на делото и осн. чл.78, ал.1
от ГПК ответникът
Г.Д.П. следва да се
осъди да заплати на ищеца разноските за назначения му особен представител, а
двамата ответници общо – сумата от 16 631.17 лева, съставляваща останалата част
от направените от ищеца разноски в исковото производство.
На ищеца следва да се присъдят
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12
от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. и
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски
районен съд разноски в общ размер на 11 344.89 лева, от които 6 543.26 лева – внесена
държавна такса и 4 801.63 лева – адвокатско
възнаграждение за представителство в заповедното производство.
На назначения особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника Г.Д.П. – адв. Б.С.Г. от САК, със служебен адрес ***, следва
да бъде заплатен определения от съда с определение от 12.01.2018 год. на осн. чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения хонорар за представителство по настоящото дело, внесен от ищеца
с вносна бележка от 01.02.2018 год. /л.123 от делото/ – в размер на 8 073.26
лева. Заплащането следва да се извърши по банков път след посочени от
представителя ЕГН и банкова сметка ***.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на Б.Д.П. ***, с ЕГН ********** и Г.Д.П. с постоянен и настоящ адрес *** /с посочен по делото адрес
гр. С., бул. „П. Е.“ № 51, ет.2, ап.10/, с ЕГН **********, съществуването
на вземането на „У.Б.” АД, ЕИК ******** към Б.Д.П.
и Г.Д.П. в размер на 327 163.12
лева /триста двадесет и седем хиляди сто шестдесет и три лв. и дванадесет
ст./, от която :
- 300 000 лева – падежирала
главница по договор за банков револвиращ кредит № 39 от 09.04.2012 год. и
анекси към него № 1 от 04.04.2013 год., № 2 от 08.05.2013 год., № 3 от
07.06.2013 год., № 4 от 09.04.2014 год., № 5 от 08.05.2014 год., анекс с № 6 от
01.06.2015 год., втори анекс с № 6 от 05.06.2014 год., № 7 от 01.07.2015 год.,
№ 8 от 30.07.2015 год., № 9 от 27.07.2016 год., № 10 от 30.08.2015 год. и № 11
от 28.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2017 год. до окончателното й изплащане,
- 781.46 лева – договорни лихви по
горния договор, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
- 17 881.66 лева – лихви върху
просрочена главница, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год. и
- 8 500 лева – наказателни лихви за
просрочие, дължими за периода от 31.10.2016 год. до 22.05.2017 год.,
дължимо от солидарните длъжници по
договора Б.Д.П. и Г.Д.П., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
02.06.2017 год. в производството по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г.Д.П. с постоянен и настоящ адрес *** /с посочен по делото адрес
гр. С., бул. „П. Е.“ № 51, ет.2, ап.10/, с ЕГН **********, да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ********* сумата от 8 073.26 лева /осем хиляди и седемдесет и
три лв. и двадесет и шест ст./, съставляваща заплатено възнаграждение за особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на този ответник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. Б.Д.П. ***, с ЕГН ********** и Г.Д.П. с постоянен и настоящ адрес ***
/с посочен по делото адрес гр. С., бул. „П. Е.“ № 51, ет.2,
ап.10/, с ЕГН **********, да заплатят на „У.Б.”
АД, ЕИК ********* сумата от 27
976.06 лева /двадесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и шест лв. и
шест ст./, съставляваща направени разноски в настоящото производство и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 32810/2017 год. на Софийски районен съд.
ДА СЕ ЗАПЛАТИ на назначения особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника Г.Д.П. – адв. Б.С.Г. от САК, със служебен адрес ***,
определения от съда с определение от 12.01.2018 год. хонорар за представителство по
настоящото дело в размер на 8 073.26
лева /осем хиляди и седемдесет и три лв. и двадесет и шест ст./.
След приключване на
производството по делото с влязло в сила решение да се върне на Софийски районен съд приложеното
към настоящото дело в оригинал ч.гр.д. № 32810/2017 год. на СРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :