РЕШЕНИЕ
№ 8187
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110119917 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Г. И. К. и А.
Г. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, следните суми: 1740,22 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 396,14 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., 33,88 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 9,35 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 15.04.2021 г. до 28.03.2024 г., при следните квоти:
Г. И. К. – 3/4 част, а именно: сумата от 1305,16 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 297,10 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., сумата от 25,41 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 7,01 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1
15.04.2021 г. до 28.03.2024 г.;
А. Г. М. – 1/4 част, а именно: сумата от 435,06 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 99,04 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., сумата от 8,47 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 2,34 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до
28.03.2024 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите
условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения особен представител адв. Г., с който оспорва предявените искове по основание и
по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответниците и
топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ.
дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника
в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
2
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г.,
се установява, че наследодателят на ответниците П. М. Д. е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл.***, вх. ***, ет. ***.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № ***/*** г.,
издадено от ***, район „***“ П. М. Д. и П. М. К. са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***/***, издадено от ***, район „***“,
П. М. К. е починала на 07.04.2012 г., като е оставила за наследници по закон Г. И. К. /съпруг/
и А. Г. М. /син/. Следователно по силата на наследственото правоприемство ответниците са
придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – арг. чл.
5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.
Следователно, в рамките на исковия период Г. И. К. и А. Г. М. са били собственици
на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за
3
доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – Г. И. К. –
½ ид.ч., и А. Г. М. – ½ ид.ч.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и
приложен към него списък /в който под № ***фигурира наследодателят на ответниците П.
М. К./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги
представлява пред топлинния счетоводител, договор № ***/*** г., с който етажната
собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор № ***/***г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД (с
предишно наименование „***“ ЕООД).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела- 3 бр. радиатори и 1 бр. лира в помещението баня, като
липсва 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано
дялово разпределение от четирите ИРРО. Установява се, че СЕС по местонахождението на
процесния имот не потребява ТЕ за БГВ, поради което за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. потребление на топла вода липсва. Количеството топлинна енергия за сградна
инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното
заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с
кубатура 138 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по
Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 1760,42 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури
(14445,91 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (314,51 лв.), като
4
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение
– изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период.
С оглед изложеното, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 1760,42 лв., или ответниците, съобразно
квотите си в съсобствеността (по ½ ид.ч.) дължат както следва: Г. И. К. – 880,21 лв., и А. Г.
М. – 880,21 лв.
По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.04.2024 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
5
изискуемост е настъпила преди 08.04.2021 г. (от м. 02.2021 г. до м.04.2022 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г. е в размер на 1403,73
лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Г. И. К. се явява
задължен за сумата от 701,87 лв., и А. Г. М. – 701,86 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът Г. И. К. се явява задължена за
сумата от 701,87 лв. (1/2 от 1403,73 лв.), до който размер предявеният срещу него иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1305,16 лв., както и за периода от м.05.2020 г. до м. 01.2021 г., подлежи на
отхвърляне.
С оглед диспозитивното начало, дължимата от А. Г. М. сума за доставена топлинна
енергия за периода м.02.2021 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 435,06 лв., поради което
предявения срещу него искът следва да бъде уважен изцяло, и отхвърлен единствено по
отношение на периода, а именно – за периода от м.05.2020 г. до м.01.2021 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.02.2021 г., се счита за възникнало на 28.02.2021 г., или същото е станало
изискуемо м.03.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение поради което, съобразно квотите си в
собствеността ответниците дължат сумите, както следва: Г. И. К.- 16,94 лв., и А. Г. М. –
16,94 лв.
Предвид изложеното предявения срещу Г. И. К. иск се явява основателен за сумата
от 16,94 лв., до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25,41 лв., подлежи на отхвърляне.
По отношение на ответника А. Г. М., ответникът претендира сума в по-нисък
размер, като с оглед диспозитивното начало искът спрямо него следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 8,47 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.04.2024 г. до окончателното им заплащане.
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, изчислена по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 701,86 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 28.03.2024 г. възлиза на сумата от 203,25 лв., до която сума искът по отношение на
ответника Г. И. К. следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 203,25 лв. до пълния
предявен размер от 297,10 лв., следва да бъде отхвърлен. При изчисляване на законната
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 435,06 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 28.03.2024 г. възлиза на сумата от 99,04 лв., поради което искът по отношение на
ответника А. Г. М. се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба – 08.04.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните
претенции за мораторни лихви, начислени върху главниците за извършена услуга за дялово
разпределение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
987,18 лв., от които 87,18 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, 400 лв. – депозит за особен представител, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. К.
7
следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 278,42 лв. Ответникът А.
Г. М., съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 491,47 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същите не са ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 701,87 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.02.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 203,25 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г.,
и сумата от 16,94 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 701,87 лв. до пълния предявен размер от 1305,16 лв. и за
периода от м.05.2020 г. до м.01.2021 г., иска за главница за цена на услугата за дялово
разпределение за горницата над уважения размер от 16,94 лв. до пълния предявен размер от
25,41 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над
уважения размер от 203,25 лв. до пълния предявен размер от 297,10 лв., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
7,01 лв. за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 435,06 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.02.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 99,04 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г.,
и сумата от 8,47 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м. 02.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода
от м.05.2020 г. до м.01.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,34 лв. за периода от м.02.2021 г. до
м.04.2022 г.
8
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 278,42 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 491,47 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9