№ 22454
гр. С., 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110149173 по описа за 2024 година
М. А. И. е предявил срещу „К. Й.”ООД иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и
във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен
заем №815270 от 27.06.2024 поради противоречие със закона.При условията
на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за
паричен заем №815270 от 27.06.2024.При условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договора за паричен заем.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем
№815270 от 27.06.2024, по силата на който му е предоставен кредит в размер
от 2000 лева, платим на 9 вноски от по 260.84 лева, при ГЛП-39.96% и ГПР
48.52% и краен срок на плащане 26.03.2025.Твърди, че в чл.6 от договора е
предвидено, че договорът следва да бъде обезпечен с гарант , отговарящ на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още
едно от следните обезпечения-ипотека върху недвижим имот, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.Твърди, че
1
в чл.8 е уредена неустойка в размер от 1243.49 лева, в случай, че заемателят не
предостави договореното обезпечение по чл.6 в тридневен срок от
сключването на договора.Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като
не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че посоченият в
договора ГПР-48.52 % не отразява действителния ГПР, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно: иеустойката за неосигурено
обезпечение.Поддържа, че уговорката за неустойка противоречи и на добрите
нрави.Поддържа, че на същата дата, когато е подписал договора за кредит е
издал запис на заповед за сумата в размер от 3 591 лева и е изпълнил
задължението си по чл.6 от договора.Но въпреки това му е начислена
неустойка в размер от 1243.49 лева, която е включена в общата сума от 3591
лева, за която е издаден записа на заповед.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Й.”ООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К.
Й.”ООД е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9
месеца, платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща
сума на плащане 2 347.51 лева.Към договора е предоставен погасителен план.
По делото е представен запис на заповед от 27.06.2024, издаден от М. А.
И. в полза на „К. Й.”ООД за сумата от 3591 лева.
По делото са представени приходни касови ордери за застраховка по
кредит и предсрочно погасяване.
По делото е представен разходен касов ордер за сумата от 2000 лева-
отпуснат кредит на М. А. И..
По делото е представено уведомление за предсрочна изискуемост по
договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024.
По делото са представени Общи условия към договор за заем
№815270/27.06.2024.
Съгласно заключението на ССЕ М. А. Димитров не е внасял суми за
погасяване на задълженията по договора за паричен заем
2
№81527/27.06.2024.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход,
който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е възнаградителната
лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземе
в предвид размера на общата сума по кредита 2347.51 лева /главница-2000
лева и 347.51 лева – сума на възнаградителната лихва/ и дължимата
неустойка-1243.49 лева и срока на кредита 9 месеца, изчисленият ГПР възлиза
в размер на 367.08%.Съгласно заключението на ССЕ законната лихва,
относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 процента и се съдържа
27 пъти в изчисления ГПР.Съгласно заключението на ССЕ ако се вземат в
предвид само параметрите на кредита в чл.3 от договора, ГПР е в размер от
48.52%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К. Й.”ООД
е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9 месеца,
платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща сума на
плащане 2 347.51 лева.
Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията по чл.10, ал.2, т.1 от
Общите условия и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на
заемателя:1. Ипотека върху недвижим имот;2. Особен залог върху движимо
имущество;3. Банкова гаранция;4.ценна книга , издадена в полза на
заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят
не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1243.49 лева, с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за
заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за
паричен заем ще бъде в общ размер от 3591 лева.
Видно от представения запис на заповед от 27.06.2024 той обезпечава
изпълнението на договор за паричен заем №815270.
Записът на заповед е издаден за сумата от 3591 лева.Доколкото сумата
3
от 3591 лева, за която е издаден записа на заповед, включва и неустойката за
неосигурено обезпечение, съдът приема, че неустойката е начислена от
ответника и е включена в общата дължима сума по договора.
Представеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост е
от 14.11.2024, т. е. след получаване на исковата молба.В този смисъл съдът
приема,че уведомлението е съставено за целите на процеса.
Но доколкото е издадена запис на заповед, която обезпечава наред със
задължението по договора и неустойката за неосигурено обезпечение,съдът
приема, че неустойката е начислена от ответника и че общото задължение по
договора е в размер от 3591 лева.Освен това въз основа на записа на заповед
може да се образува заповедно производство за цялата сума, включително и
неустойката за неосигурено обезпечение.
Съдът намира, че уговорената неустойка от 1243.49 лева, която е в
размер почти на цялата сума по кредита, накърнява добрите нрави и излиза
извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено
обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за
цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за
цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото
неоснователно обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 27.06.2024. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва,
относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 %, с оглед на което ГПР
не можеда бъде по-висок от 68.9%. Съгласно заключението на ССЕ
единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е
възнаградителната лихва
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
4
неосигурено обезпечение.В случай, че в ГПР бъде включена и неустойката в
размер от 1243.49 лева, ГПР ще възлиза в размер на 367.08%.В този смисъл
ако бъде включена неустойката за неосигурено обезпечение в ГПР, то ГПР ще
надхвърли многократно ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в
размер на 13.78 процента и се съдържа 27 пъти в изчисления ГПР от 367.08%.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Още повече размера на
неустойката в случая е 1243.49 лева, което представлява почти целия размер
на кредита.
Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за
ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика
непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане
на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по
кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена
неустойка в погасителните вноски.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер на почти цялата сума
по кредита, бъде включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши
ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
5
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от
ЗПК следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.На присъждане подлежат само реално
направените разноски- ТР№6/2012 на ОСГТК на ВКС.Ищецът е реализирал
разноски в размер от 560 лева, от които 80 лева – държавна такса и 480 лева –
адвокатско възнаграждение.
По възражението за прекомерност съдът намира, че същото е
неоснователно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 659.10
лева.С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер
от 480 лева е определено под минималния размер.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл депозит в размер от 300 лева
по допуснатата ССЕ.С оглед на което ищецът следва да бъде осъден на
основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 300 лева –
депозит за ССЕ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №815270 от
27.06.2024 по предявения от М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.
6
„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, чрез адв. Й., срещу „К.
Й.”ООД„ ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул. „Б.”№196,
чрез адв. Ш., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и във вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „К. Й.”ООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на М. А. И., ЕГН**********, с
адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 560 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със
съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, да заплати на СРС на основание чл.77 от
ГПК сумата от 300 лева-депозит за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7