РЕШЕНИЕ
№ 1238
гр. Пловдив, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501706 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. против
решение № 260013/22.04.2025г. по гр.д.№ 12345/2020г. на ПдРС, XIV гр.с., с което на
основание чл.247, ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки, като в
мотивната и диспозитивната част на постановеното по делото решение № 26055/18.07.2024г.
да се чете както следва: 1. На страница осма, ред двадесет и трети от долу на горе, общата
стойност на СМР, за които се дължи обезщетение, да се чете 14240,30 лева; 2. На страница
осма, ред двадесет и втори от долу на горе, общата сума, която ответниците дължат, да се
чете 4746,77 лева; 3. На страница осма, ред двадесети от долу на горе, сумата, която следва
да бъде присъдена по равно за ответниците Д.Р.Т. и Г.Г.Т., да се чете 2373,38 лева; 4. На
страница осма, ред пети, от долу на горе, сумата, за която е осъдена ответницата Д. Р. Т. да се
чете 2373,38 лева; 5. На страница девета, ред втори, от горе на долу, отхвърлената
претенция, да се чете „ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2373,38 лева до 4746,77
лева“; 6. На страница девета, ред девети, от горе на долу, отхвърлената претенция, да се чете
„сумата от 2373,38 лева“; 7. На страница девета, ред четиринадесети, от горе на долу, да се
чете „ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2373,38 лева до 4746,77 лева“, а също
така на основание чл. 250 ал.1 от ГПК решение №26055/18.07.2024г. е допълнено в следния
смисъл: На страница девета, ред десети, от долу нагоре, добавя нов абзац:
„ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Х. Х. П. срещу Г. Г. Т. и Д. Р. Т. по т.1 – 2 400,00 лева,
т.3 – 806,28 лева, т.8 – 601,03 лева, т.9 – 2 245,00 лева, т.10 – 1800,00 лева, т.11 – 600,00 лева,
т.12 – частично за сумата от 363,83 лева, т.13 – 800, лева, т.15.1 – 443,42 лева, т.15.2 –
частично за сумата от 545,90 лева, т.16.1 – 600,00 лева и т.16.2 – 2100,00 лева, съгласно
описанието в исковата молба, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба се
сочи, че незаконосъобразността на решението и в двете му част се състои в несъобразен
изначален недостатък на петитума на исковата молба, с който се претендира сума от 10200
лева, представляваща 1/3 от сбора на всички искови претенции по точки от 1-ва до 16.2, без
1
да са конкретизирани претендираните суми по всяка една от тях. Сочи се, че решението за
поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено със събраните по делото доказателства относно размера, до който някои от
исковите претенции се явяват основателни, а също така не е съобразено и с размера на някои
от исковете претенции. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.
Въззивна жалба е подадена и от ищца по инстанционното дело Х. Х. П., с която се
обжалва решението за допълване на основното решение в частта, с която са отхвърлени
исковите претенции по т. 8, т. 11 и т. 15.3 от исковата молба. Твърди се, че решението в тази
му част е изцяло необосновано и в противоречие със събраните доказателства.
От Х. Х. П. е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Т. и Г. Т., с който същата се
оспорва изцяло като неоснователна. Изложени са подробни доводи.
По делото е приложено в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с., образувано по въззивна
жалба от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. против основното решение по първоинстанционното дело, а
именно против решение № 260005/18.07.2024г., в частта, с която Д. Р. Т. е осъдена да заплати
на Х. Х. П. сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт
на покрив и стълбище на сграда с идентификатор 56784.519.87.1 по КК на гр.Пловдив и от
разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор
56784.519.87 по КК на гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
исковата молба в съда на 28.09.2020г. до окончателното погасяване, а също така Д. Р. Т. и Г.
Г. Т., като наследници на починалия в хода на процеса Г. В. Т. са осъдени да заплатят на Х. Х.
П. сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт на
покрив и стълбище на сграда с идентификатор 56784.519.87.1 по КК на гр.Пловдив и от
разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор
56784.519.87 по КК на гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
исковата молба в съда на 28.09.2020г. до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните доказателства и трайната съдебна практика на ВКС. Направен е
подробен анализ на събраните доказателства и изводите, които се налагат от същите. С
подадения от Х. Х. П. отговор по приложеното въззивно гражданско дело въззивната жалба
от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. е оспорена като неоснователна.
По в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с. е подадена въззивна жалба и от Х. Х. П.
против решение № 260005/18.07.2024г., с която същото се обжалва в частта, с която са
отхвърлени исковите претенции на жалбоподателя по т. 1, т. 3, т. 12, т. 7, т. 9 и т. 10, т. 16.1 и
т.16.2 от исковата молба. Сочи се, че в посочената част обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства.
Производството по в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с. е прекратено с определение
от 11.11.2024 г. и делото е върнато на ПдРС за произнасяне по констатираната от въззивния
съд непълнота в диспозитива на решението. Въззивните жалби против основното решение
по първоинстанционното дело ще следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производство гр.д.№ 12345/2020г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по искова молба
от Х. Х. П. против Г. В. Т. / починал в хода на делото, в резултат от което като ответник е
конституиран Г. Г. Т./ и Д. Р. Т., с която са предявени искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС. В исковата
молба се твърди, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор 56784.519.87 по
кадастралната карта на гр.Пловдив и са собственици на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 56784.519.87.1. Ищецът притежавал 2/3 ид.ч. от ПИ и от общите части на
сградата, а ответниците 1/3 ид.ч. в режим на СИО. Х. П. притежавал жилищата,
разположени на втория и третия етажи от сградата, а Т. били собственици на жилището на
първия етаж. Сградата била в много лошо състояние, поради което през 2015г. предприел
извършването на ремонти, необходими за нейното запазване, които ремонти били извършени
поетапно до 2019г. Била поставена хидроизолация в основите на сградата. Извършен бил
цялостен ремонт на покрива, вкл. улуци и водосточни тръби. Положена била битумна
2
хидроизолация и бил поставен нов парапет на покривната тераса. Монтирана била ажурна
декоративна ограда. Били извършени ремонт на стълбището, ремонт на ел. инсталацията.
Било монтирано главно ел. табло и други. Наред с това, предвид местонахождението на
сградата на територията на комплекс „***“ бил изготвен технически паспорт и проект,
одобрен от НИКНКН. Всички дейности били необходими за запазването на имота, като за
извършването им Х. П. заплатил общо 30600 лева, от които припадащата се на ответниците
част била в размер от 10200 лева. Работите, съответна част от стойността на които се
претендира от ответниците, са описани както следва: 1. направа на хидроизолация в
основите на жилищната сграда на стойност 2400 лева; 2. цялостен ремонт на покрива на
стойност 3073,54 лева; 3. Цялостен ремонт на улуци, водосточни тръби и обшивки от
ламарина на стойност 806,28 лева; 4. Направа на битумна хидроизолация и поставяне на нов
метален парапет на покривна тераса на стойност 1629,77 лева; 5. направа на ажурна
декоративна ограда на покривната тераса на стойност 2100 лева; 6. Цялостен ремонт на
стълбищната клетка в сградата и подмяна на дограмата и прозорците на тази клетка, нова
гипсова шпакловка и изработване и монтаж на дървени первази на прозорците на стойност
4746,53 лева; 7. Ремонт на всички сени на стълбищната клетка- направа на нова гипсова
мазилка по стени и тавани и боядисване с латекс на стойност 4275,36 лева; 8. ремонт на
четвърто стълбищно ниво в жилищната сграда- изкъртване на старата мазилка, иззиждане на
парапет, нова подова циментова замазка, направа на настилка от гранитогрес, направа на
парапет, нови подови первази от гранитогрес на стойност 601,03 лева; 9. Ремонт на настилка
от мозайка по степала и стълбищни площадки, както и поставяне на нови стълбищни
парапети на стойност 2245 лева; 10. Ръчно шлайфане на стълбищна мозайка, почистване и
лакиране на парапети на стойност 1800 лева; 11. Направа на алуминиева преграда на
стълбищна клетка с врата и прозорец на стойност 600 лева; 12. Ремонт на ел.инсталацията в
сградата, с подмяна на ел.кабели, осветителни тела, ключове и направа на нова звънчева и
домофонна инсталация на стойност 614,20 лева; 13. извеждане на главното ел.табло на
сградата извън имотната граница на стойност 800 лева; 14. Подмяна на осветлението на
стълбищната клетка на стойност 300 лева; 15.1 почистване на двора от отпадъци и полагане
на хидроизолация по стени в насип на стойност 443,42 лева; 15.2 изграждане на дворна
ограда на стойност 842,90 лева; 15.3 направа на входна дворна врата и декоративна дървена
ограда с дължина 20 м. на стойност 1597,50 лева; 16.1 изготвяне на технически паспорт на
сградата на стойност 600 лева; 16.2 изготвяне и одобряване на проект за фасадно
оформление на стойност 2100 лева. В молба за уточнение на исковата молба от 07.12.2020г. /
л.172 по делото на ПдРС/ се сочи, че преди извършване на горепосочените работи сградата е
била в много лошо физическо състояние, без външна изолация, със силно амортизирана
покривна тереса без парапет, а дворната ограда е била изгнила и полусрутена. За полагане на
хидроизолацията в основите на сградата бил направен изкоп с дълбочина около 1,5 м., в
който била положена отводнителна тръба, а след това целият изкоп бил запълнен със сгур-
бетонова смес. Уточнено е също така, че претенциите за заплащане на парапет на покривна
тераса по т.4 и на ажурна ограда на покривната тераса по т.5 се припокриват. Алуминиевата
преграда била монтирана на последната стълбищна площадка и отделяла мансардния /
таванския/ етаж от останалите етажи. Хидроизолацията по т.15.1 била в основите на задната
стена на сградата.
С подадените от Г. В. Т. и Д. Р. Т. отговори на исковата молба исковете са оспорени
изцяло по основание и по размер. В отговорите се твърди, че всички извършени дейности са
за подобряването на състоянието на етажите, разположени над първия, който е тяхна
собственост. Нямало одобрени строителни книжа за избиването на фасадата и монтирането
на входна врата, както и за преустройството на избения етаж. Преустройството на
подпокривното пространство и терасата били незаконни и направени без съгласието им,
като от тези подобрения се ползвал единствено ищецът. Оспорват се приложените
документи, като се твърди, че с тях не се установявали дейности по сградата. Възразява се,
че архитектурният проект и техническият паспорт на обекта са одобрени в нарушение на
изискванията на ЗУТ.
С определение в публично съдебно заседание на 18.03.2022г. производството по
3
първоинстанционното дело е частично прекратено по отношение на СМР по т. 4 и т. 5 от
исковата молба.
В обстоятелствената част на исковата молба изрично е записано следното:
„Доколкото, с ответниците, които междувременно, през 2008г. бяха придобили посочените
по- горе техни права в имота, нямаме родствена връзка, не сме имали и не поддържаме
контакт, а и по редица въпроси между нас се породиха остри разногласия и конфликти, то
през 2015г. реших да предприема извършването на най- неотложните и необходими
строително ремонтни работи относно посочения по- горе съсобствен имот, касателно
общите части на самата жилищна сграда / покрив на същата, стълбище и стълбищни
площадки, ел.инсталация на сградата/, както и на самото дворно място. Подчертавам, че се
касае до извършването на неотложни СМР- необходими ремонтни и възстановителни
работи, свързани с цялостното запазване и физическо оцеляване на сградата и съсобственото
дворно място“. Правната квалификация на предявените искове се определя според
твърденията на ищеца, а в конкретния случай очевидно се твърди, че ремонтните работи са
предприети от Х. П. без съгласието на съсобствениците му, макар и без същите да са се
противопоставили на извършването на тези работи. При липса на съгласие от
съсобствениците, които не участват в ремонтните работи, в общия случай правилната
правна квалификация е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако работата,
извършена в чужд интерес без пълномощно, е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В този смисъл е
задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от
1968 г. в неотменената с постановлението част. Доколкото в исковата молба по
първоинстанционното дело се твърди, че от жалбоподателя- ищец са извършени
необходими, неотложни ремонти на общи части на сградата в ПИ № 56784.519.87 по
смисъла на чл.38 от ЗС- покрив, вътрешно стълбище, обслужващо всички самостоятелни
обекти в сградата, фасадни стени в основите на сградата и дворно място, приложима се
явява специалната разпоредба на чл.41, предл.1 от ЗС, предвиждаща, че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им. При положение обаче, че направените разноски
не са необходими, а полезни, припадащата се част от същите следва да бъде присъдена по
правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Както се сочи и в мотивите към Решение № 85 от
24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о., ГК, „Ако подобренията са извършени
без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл.61, ал. 2 ЗЗД
гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост
само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако
работата /извършените СМР/ е предприета уместно. В този смисъл е и Решение № 160 от
5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г.о., ГК, както и цитираните в мотивите към
Решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о. и Решение № 228 от
13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о.
Както беше посочено по- горе, в исковата молбата разходите за извършените СМР са
описани в 14 точки и още 5 подточки. Налице са 19 обективно съединени иска за разходи по
извършване на различни СМР, групирани по вид и място на извършването им- на покрива
на жилищната сграда, на покривната тераса, в стълбищната клетка, на двора.
Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с отделен диспозитив по всяка една
искова претенция. Произнасянето с един общ диспозитив за частично уважаване на исковете
и с един общ диспозитив за частичното им отхвърляне по същество е равнозначно на
произнасяне по непредявен иск. Освен това в диспозитива, с който Д. и Г. Т.и са осъдени да
заплатят на Х. П. сумата от 2042,09 лева не е посочено дали те дължат тази сума солидарно
или разделно- по равно или в някакво друго съотношение. Посочената сума е присъдена
като припадаща се част от разноски за ремонт на покрив и стълбище на сграда с
идентификатор 56784.519.87.1 и от разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на
ПИ № 56784.519.87. От така формулирания диспозитив на решението не става ясно
конкретно кои от исковите претенции за извършени СМР по покрива и по стълбищната
клетка са уважени и кои са отхвърлени- частично или изцяло. От мотивите към решение №
4
260055/18.07.2024г. може да се направи, макар и не напълно изчерпателна преценка, относно
това кои от претендираните разноски са присъдени като необходими и кои като полезни, но
това произнасяне на съда не е намерило отражение и в диспозитива на решението. Освен
това и от мотивите към основното решение не става ясно кои от претенциите по т.т.6, 7, 12 и
14 са уважени. В последния абзац на стр.5 от решението е записано, че „Може да се направи
обосновано заключение и за извършването на гипсова шпакловка на цялото стълбище, за
неговото боядисване и за подмяна на електрическата инсталация и осветителните тела. В
третия абзац на стр.6 пише следното:“ Не се установява при условията на пълно и главно
доказване изпълнението на нова мазилка по стените в стълбището“. В последния абзац на
същата страница е записано, че „По отношение на извършената шпакловка и боядисване не
се установява да са били необходими за запазване на общата вещ, поради което се дължи
обезщетение в размер на по- малката стойност от направените разходи и стойността, с която
се е увеличила цената на имота“. Посочена е сума в размер от 2753 лева без ДДС,
представляваща пазарна стойност на СМР, като по- малка от увеличената стойност на
имота, но в точки 7 от приетото по делото на ПдРС заключение по СТЕ са определени
пазарна стойност на СМР по стените и таваните на стълбищната клетка в размер от 5190,96
лева, без ДДС, 1/3 от която се равнява на 1730,30 лева, а освен това претенцията по т.7 от
исковата молба е в размер от 4275,36 лева, 1/3 от които е 1425,12 лева. При това не само от
диспозитива на решението , но и от мотивите не става ясно до какъв размер е уважена тази
претенция. Същото важи и по отношение на някои други претенции- така например тази за
входната врата на сградата, като не е посочено дали разходите за подмяната й са приети за
необходими или полезни и каква е дължимата сума за нея.
Констатираната неяснота в диспозитива на основното решение не е преодоляна и с
постановеното допълнително решение № 260013/22.04.2025г. На стр.4 от исковата молба
изрично е посочено, че разходите по т.1- т.15 /подточки 15.1, 15.2 и 15.3/ са в общ размер от
в общ размер от 27900 лева, а тези по т.16 / подточки 16.1 и 16.2/- в размер от 2700 лева или
общо 30600 лева. С петитума на исковата молба е претендирана 1/3 от посочената сума или
общо 10200 лева. Тъй като претенциите по т.т.4 и 5 в размер от 1/3 от 1629,77 лева / 543,26
лева/ и 1/3 от 2100 лева / 700 лева/ са оттеглени, общият размер на исковите претенции е
8957 лева. С решение № 260055/18.07.2024г. исковите претенции са уважени общо до размер
от 4084 лева и са отхвърлени общо за сумата от 4871,82 лева, като произнасянето на
първоинстанционния съд е за сума в размер от общо 8956 лева, т.е. приблизително точно
колкото е сборът от исковите претенции, след частичното прекратяване по отношение на
претенциите по т.т. 4 и 5 от исковата молба. Според допълнителното решение обаче, общата
стойност на СМР, за които се дължи обезщетение, е в размер от 14240,30 лева, вместо в
размер от 4084 лева, а дължимите отделно от Д. Т. и от нея и Г. Т. суми не са в размер от по
2042,09 лева, а в размер от по 2373,38 лева. Основното решение е допълнено, като е
посочено, че са отхвърлени исковите претенции по т.т.1, 3, 8, 9, 10, 11, 12 / частично/, 13,
15.1, 15.2 /частично/, 16.1 и 16.2 за суми, представляващи посочената в исковата молба
стойност на СМР, а не за 1/3 от тях, като при това не става ясно, дали са уважени изцяло или
отчасти претенциите по т.т. 6, 7 и 14 от исковата молба.
В обобщение на горното настоящият състав на ПОС намира, че и двете
обжалвани решения ще следва да бъдат обезсилени изцяло, като делото бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на ПдРС, които да се произнесе поотделно по всеки
един от предявените искове, като изрично посочи в какъв размер са претендираните от
всеки един от ответниците суми и ако исковете са основателни, в хипотезата на коя
законова разпоредба са уважени / какво представлява присъдената сума- припадаща се
част от разходите или припадаща се част от увеличената стойност на имота/.
Предвид гореизложеното, съдът
В обобщение на горното настоящият състав на ПОС намира, че и двете обжалвани
решения ще следва да бъдат обезсилени изцяло, като делото бъде върнато за ново
5
разглеждане от друг състав на ПдРС, които да се произнесе поотделно по всеки един от
предявените искове, като изрично посочи в какъв размер са претендираните от всеки един от
ответниците суми и ако исковете са основателни, в хипотезата на коя законова разпоредба са
уважени / какво представлява присъдената сума- припадаща се част от разходите или
припадаща се част от увеличената стойност на имота/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260005/18.07.2024г. по гр.д.№ 12345/2020г. на ПдРС,
XIV гр.с., както и постановеното по същото дело допълнително решение №
260013/22.04.2025г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ПдРС, които да се произнесе
поотделно по всеки един от предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6