РЕШЕНИЕ
№260197/26.1.2021г.
Гр. Варна,26.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари, през две
хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 13750 по описа на ВРС за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба с регистрационен вх.№ 276862/28.10.2020 г. с правно основание на
предявения иск чл. 439 ГПК и цена на иска 150 лв. Видно от исковата молба
ищците: М.П.Д., ЕГН **********,***, *и Р.П.Д., ЕГН **********,***, чрез
надлежно упълномощеният процесуален представител - адв. Д.В. от ВАК, със
съдебен адрес:*** са предявили специалния отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК против ответната страна *, БУЛСТАТ *и адрес:
*, представлявана от областен управител С. П..
Ищците
основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На
20.05.2010 г. Варненски административен съд постановил Решение № 1027 от
20.05.2010 г. по адм. дело № 3229 по описа за 2008 г., потвърдено с Решение №
11606/19.09.2011 г. по адм. дело № 11404 по описа за 2010 г. на Върховен
административен съд, влязло в законна сила на 19.09.2011 г. с което В. В. Ж.,
ЕГН ********** била ОСЪДЕНА да заплати на *сумата от 150,00
лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Горецитираните решения се
твърди в исковата молба, че са влезли в сила на 19.09.2011 г., поради което следвало,
че от този момент вземането на *срещу В. В. Ж. станало изискуемо. Въз основа на
издаден изпълнителен лист изх. № 4658/14.09.2014 г. по адм. дело № 3229 по
описа за 2008 г. на Административен съд гр. Варна на 11.06.2020 г. било
образувано изпълнително дело № 20207180400893 по описа за 2020 г. на ЧСИ С. К.
- Д., район на действие Варненски окръжен съд, ЧСИ с peг. № * в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на
кантора: *.Предвид, че в хода на образуваното изпълнително дело се установило,
че длъжника В. В. Ж. е починала, по молба на взискателя и с Разпореждане от
04.08.2020 г. по изпълнителното дело съдебния изпълнител конституирал
наследниците й - М.П.Д. и Р.П.Д., като длъжници по същото.
Предвид това за ищците бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Ищците считат, че възможността на взискателя да събира вземането си от ищците
по принудителен ред била погасена по давност, като аргументите за това,
наведени от ищците са следните: Вземането предмет на гореописания изпълнителен
лист попадало в категорията на вземанията които се погасяват с изтичането на
петгодишна давност по аргумент на чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността започвала да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай от 19.09.2011 г., когато вземането е станало
изискуемо до 19.09.2016 г. когато е изтекъл петгодишния давностен
срок срещу наследодателката на ищците и срещу самите тях не били предприемани
каквито и да било изпълнителни действия. Изпълнителното дело било образувано
едва на 11.06.2020 г., девет години след издаване на изпълнителното основание и
четири години след изтичане на предвидената в закона погасителна давност за
вземането взискателят /настоящ ответник предприел действия по събиране на
вземането си. Съгласно TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС цитират ищците, че на
изпълнителни действия и действия по прекъсване на давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на показа за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др. Твърди се конкретно, че до настъпването на
петгодишната давност не са предприемани каквито и да било изпълнителни
действия.На следващо място в исковата молба ищците подробно анализират
института на погасителната давност, твърдят наличие на абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявения иск по чл. 439 ПК – правен интерес от
за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за
осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната
хипотеза ,обобщават ищците, че е налице спор между страните относно
съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашавал
имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на
принудителното изпълнение върху имущественото му и обосновавал правния интерес
от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
При
така изложеното по-горе ищците са формулирали следното искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено
Решение, с което да бъде прието за установено, че М.П.Д., ЕГН **********,***.
„*и Р.П.Д., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖАТ на *с адрес: *, сумата в размер на 150,00 лв. представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземането по Изпълнителен лист издаден по адм. дело
№ 3229 по описа за 2008 г. на Административен съд гр. Варна, представляващ
предмет на образувано изпълнително дело № 20207180400893 по описа за 2020 г. на
ЧСИ С. К. - Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № * в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на
кантора: *, на основание чл. 439 ГПК.Обективирано
е искане в полза на ищците да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство съгласно приложен Договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Изрично е заявено искане, ако
ищците не се явят в първо съдебно заседание, делото да се гледа в тяхно
отсъствие.В подкрепа на твърденията си ищците са направили доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК Ответната страна, чрез * С. П. се спира на фактическите твърдения на ищците, признава фактите и
обстоятелства наведени в исковата молба, прави анализ на правните норми
относими към спора в съответствие със задължителното ТР № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, като признава за осъществили се
фактите заявени в исковата молба, и моли съда да уважи исковата претенция като
допустима и основателна и да се произнесе с Решение по см.и условията на чл.
237, ал. 2 ГПК.В подкрепа на стореното признание на иска ответната страна е
ангажирала писмени доказателства описани в т.1 – т. 8 от отговора на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците представлявани
от мл.адв.Д.желаят постановяване на Решение при признание на иска.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответната
страна юрисконсулт П.поддържа писмения отговор изцяло. По отношение на
обективираното искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се
произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК,
настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Решение по
реда на чл. 237 от ГПК за основателно, като е изложил и следните мотиви : Постановяване на Решение при признание на
иска е регламентирано в нормата на чл. 237 ГПК. В случая признанието е
направено от ответната страна, ищцовата страна желае постановяване на Решение
при условията на чл. 237 ГПК и не са налице лимитативно изброените в чл. 237,
ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК процесуални пречки.С оглед горното ВРС е уважил
направено искане на ищцовата страна за
постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК като е прекратил съдебното
дирене и е дал ход на устните състезания.
В хода на устните
състезания мл.адв.Д.( преупълномощена от адв.В. ) моли ВРС с оглед
направеното от ответната страна признание на иска,да
бъде постановено Решение в условията на признат иск и да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък на разноски,
в минимума от Наредбата.
Процесуалният представител
на ответната страна юрисконсулт П.изряза следното становище : Предвид подробното и мотивирано признание в писмения отговор от
Областния управител на област Варна за осъществили се фактите, изложени в
исковата молба във връзка с това, че вземането е погасено по давност и във
връзка с изразеното становище от ищците, моли ВРС да уважи исковата претенция и
да постанови Решение по смисъла на чл. 237
от ГПК.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от
откритото съдебно заседание от дата 22.1.2021г. съдът е намерил, че са налице
основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът е признал иска още в срока по чл.131 ГПК.Ищците, чрез процесуален представител
са изразили желание да бъде постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй
като ответникът е признал иска .Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае
иска , по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
Решение съобразно признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в
мотивите решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може да постанови Решение при
признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно – тогава,когато :1.
Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е признато
право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с
Решение съобразно пълното признание на основанието и на размера на иска.
Единствено и само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да
конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки
изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед
гореизложеното и съобразно признанието на иска съдът уважава иска, така както е
предявен.
При този изход на спора а
и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал причина за иницииране на
исковото производство съдът уважава и искането на ищците за присъждане на
сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .
Видно от списъка за
разноски приобщен на лист 35 – ти ищцовата страна претендира точно три разхода
: сумата от 50,00 лева за заплатена държавна такса, сумата от 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.10.2020 г.,сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 28.10.2020 г.
Приобщеното по делото на
л. 2 –ри преводно нареждане удостоверява факта на заплащане на дължимата се
държавна такса от общо 50,00 лв. от ищците М.Д.
и Р. Д. , поради което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдът възлага в тежест
на ответната страна сумата от 50,00 лв., която ответната страна следва да
заплати на ищците при условията на солидарност.Това е така, т.к. липсват данни
в преводното нареждане затова единият от двамата ищци да е заплатил цялата
такса .
В полза на процесуалния
представител на ищците адвокат Д.В., ЕГН **********,*** при условията на чл. 38 ЗАдв, съдът съгласно
приложените договори за правна защита следва да присъди минимума на адвокатско
възнаграждение,определяемо по реда на НАРЕДБА № 1/ 2004 г. в размер на по
300,00 лв. за всеки ищец- или общо 600,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М.П.Д., ЕГН **********,***, *и Р.П.Д.,
ЕГН **********,*** и ответната страна *, БУЛСТАТ *и адрес: *,
представлявана от Областен Управител С. П., че М.П.Д., ЕГН **********,***.
„*и Р.П.Д., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖАТ на Областна управа
Варна, с адрес: *, сумата в
размер на 150,00 лв.( сто и петдесет лева) представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по
Изпълнителен лист издаден по адм. дело № 3229 по описа за 2008 г. на
Административен съд гр. Варна, представляващ предмет на образувано изпълнително
дело № 20207180400893 по описа за 2020 г. на ЧСИ С. К. - Д., район на действие
Варненски окръжен съд, вписан с peг. № * в Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора: *, на основание чл. 439 ГПК
ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *,с адрес: *,
представлявана от Областен Управител С. П.
ДА ЗАПЛАТИ солидарно на М.П.Д.,
ЕГН **********,***. „*и Р.П.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА в размер на общо 50,00лв. (петдесет лева), сторените от ищците пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *,с адрес: *,
представлявана от Областен Управител С. П.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат от ВАК - Д.В., ЕГН ********** ***
СУМАТА от общо 600,00 лева (шестстотин
лева ) –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на всеки
от двамата ищци пред настоящата инстанция, на
основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок считано от получаване на преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна /чрез
РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните : на ищците - чрез адв.В. –
ВАК, както и на * - чрез юрисконсулт П.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: