Присъда по дело №3253/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3253/2023г. по описа на Районен
Съд-В., 13 състав.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт срещу Д.С.С. за това,
че на 01.11.2022 г.в гр. В., в условията на опасен рецидив, отнела чужди
движими вещи - 6 броя вакуумиран кашкавал „Верея", 400 гр.,всеки на
стойност 21,28лв., 1 брой кашкавал „Маджаров" 420 грама на стойност
24,03лв., 1 брой кашкавал „Мерони" 500 грама на стойност 22,03 лева и 1
брой кашкавал „Боженци" 390 грама на стойност 16,33 лева, от владението на
Д.С.С., собственост на „Мартилекс 2" ЕООД с представляващ П.Т., всичко на
обща стойност 190,11 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 отНК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.С. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс. да
бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер.
Подс. С. участва в производството лично и с назначен процесуален
представител. По време на досъдебното производство е признала авторството
на деянието и е разказала подробно за извършеното от него. Самопризнания
прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. С. - адв.Пантаджиева пледира за
минимална присъда.
В наказателното производство, в хипотезата на чл.76 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане предявения от „Мартилекс2“ЕООД
граждански иск против подс.С. за сумата от 190.11лв., представляващи
претърпени в резултат на деянието имуществени вреди и съобразно
направените искания същият бе конституиран като граждански ищец в
процеса.
1

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.С. била многократно осъждана на лишаване от свобода за извършени
от нея престъпления против собствеността. Тя не работела поради което
останала без парични средства. Злоупотребявала и с употребата на
наркотични вещества, но тъй като не работела и нямала финансови средства,
прибягвала до извършването на противоправни деяния с цел набавяне на
такива средства.
На 01.11.2022 г. в гр. В. влязла в магазин за хранителни стоки част от
верига магазини „Маймаркет", находящ се в гр.В., на ул. „Брегалница"№65.
Магазинът бил собственост на фирма ЕООД „Мартилекс 2", а св. П.Т. бил
материално отговорно лице. Целта и била да се снабди с хранителни
продукти, който да не заплати при напускане на магазина.
След като влязла в магазина подсъдимата се насочила към витрината с
млечни продукти, огледала се и след като се убедила, че никой не гледа към
нея взела няколко броя от вакуумирания кашкавал и ги поставила в дамската
си чанта, след което се отдръпнала встрани. Продължила да разглежда
изложени в магазина продукти. След няколко минути обаче отново се
върнала към щанда с пакетирани млечни храни и взела още няколко броя от
кашкавала, които отново поставила в дамската си чанта, след което се
насочила към щандовете със сладки изделия. От там взела една вафла, която
представила на касата и я заплатила, след което излязла от магазина. При
преминаване през касовата зоне не представила на касиера за маркиране и
съответно не заплатила намиращите се в дамската й чанта пакети с кашкавал.
На 03.01.2022 г. при приключване на работния ден, св. Дарина Стоянова -
управител на въпросния магазин „Маймаркет", находящ се на ул.
„Брегалница"№65, забелязала, че част от кашкавалите липсвали и за същите
не било отразено да са били закупувани. Още сутринта на следващия ден
прегледала записите от охранителните камери и видяла как лице от желски
пол - подс.С. на 01.11.2022 г. в 22:20ч. влиза в магазина, насочва се към
хладилната витрина, откъдето взема 6 броя вакуумиран кашкавал „Верея",400
гр., 1 брой кашкавал „Маджаров" 420 грама, 1 брой кашкавал „Мерони" 500
грама, 1 брой кашкавал „ Боженци" 390 грама както и една вафла. След това
при излизането си от магазина не представя на касата за заплащане
кашкавала, а заплаща само вафлата. Още на следващия ден уведомила,
собственика на търговското дружество св. П.Т. за извършената кражба.
Видно от назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е в размер на
190,11 лева.
От заключението на назначената комплексна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза се установява, че предоставените видеозаписи
представляващи цифров презапис от оригиналните файлове, намиращи се в 1
2

бр. „AdvanCDR", съдържащ папка „01.11.кашкавал даниела" с 4 бр.
видеофайла записани в „АУГ'формат и 1бр. файл на Excel са автентични- т.е
не са установени следи от манипулации.
По отношение на лицето извършило кражбата и записано на
видеозаписите, които в хода на разследването са били съпоставени с
предоставените образци за сравнително изследване- фотоснимки, се стига до
извод, че това най-вероятно е била подс. С..
Подс. Д.С.С. е родена на 29.10.1980г. в гр. П., с адрес гр. В., ж.к.
„В.В."№204, вх.5, ет.6,ап.145,българка,български гражданин, средно
образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН:**********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.Д., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 1321/2022г. на 2 РУП
– В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки ,
протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-
оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и
други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба -
отнемането, е извършено от подсъдимата чрез поредица от действия –
влизане в магазина, вземане на продукти от хладилната витрина,
прикриването им в дамсакта и чанта, излизането от магазина без да ги плати и
отдалечаването от местопроизшествието. По този начин, както и след
извършеното разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е
прекъснато упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните
вещи от техния собственик към него момент, като е безспорно отсъствието
на съгласие от негова страна за отнемането им.
От субективна страна подс.С. е извършила престъплението при пряк
умисъл, видно от обясненията и: тя е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона,
предвиждала е общественоопасните последици при противоправността на
отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
3

действията и е искала тези последици.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като е предвиждала общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавала е неговия общественоопасен характер и е целяла
пряко настъпването на престъпния резултат. Било и е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещи от владението на собственика им, без неговото
съгласие, и пряко е целяла този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимата е отнела чуждите
движими вещи от владението на пострадалия с намерение противозаконно да
ги присвои.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене трябва
да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимата се доказва с
действията и, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във
времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи,
ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимата, тя ги е изнесъла от търговския
обект, отдалечил се е от него и е упражнила своя фактическа власт върху тях.
Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да
се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и
разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.196 от НК по отношение на
подс. С. съдът прие за доказан с оглед предходната и съдимост.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс.С. деяние не
представлява немаловажен случай дори и с оглед факта, че щетата е под
минималната работна заплета за страната. Маловажността на деянието по
смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската
стойност на предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е
4

необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно
въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения,
липсата или незначителността на вредните последици, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От събраните по
делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимата деяние е
породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени
щети, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това,
че обществената му опасност не е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на завишена степен на обществена опасност
на подс.С., която няколкократно е осъждана с влезли в сила присъди за
извършени от нея противоправни деяния, като същите са извършени в кратък
период от време.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимата обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна
подс.С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието
на предходна съдимост по отношение на подсъдимата.
Съдът също така при определяне на наказанието на подсъдимата съобрази
обстоятелството, че стойността на инкриминираните вещи е под минималната
работна заплата за м. 11.2022г. – 190.11 лева.
Предходните и многобройни осъждания постановени спрямо подс.С.
безспорно са налице, но според настоящата инстанция следва да се има
предвиди факта, че една част от осъжданията определят правната
квалификация на настоящото престъпление и в този смисъл те не могат
допълнително да се обсъждат като отегчаващи. От друга страна, въпреки
предходните осъждания и трайно изградени престъпни навици на подс.С.,
които безспорно влияят при определянето на подсъдимия като личност с по-
висока степен на обществена опасност, в конкретния случай следва да се
отчете и факта, че подсъдимият е признал вината си още в хода на
5

досъдебното производство и е съдействал за разкриването на обективната
истина. Ето защо, според настоящата инстанция, наказанието спрямо подс.Д.
за инкриминираното престъпление, следва да се определи при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
Смекчаващите отговорността обстоятелства-изразеното от подсъдимата
искрено разкаяние за стореното още в хода на досъдебното производство,
съдействието оказано от него на разследващите, а също и не високата
стойност на инкриминираните вещи. Изложеното не противоречи на ТР№
1/2009 г., доколкото признанието на подсъдимата не само е послужило за
провеждане на съкратено съдебно следствие, но и е "елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение".
Отегчаващи отговорността обстоятелства са осъжданията на дееца, все за
престъпления против собствеността, извън тези, отчетени при квалифициране
на деянието, както и краткият период от време, изтекъл между последния му
престой в пенитенциарно заведение и осъществяването на процесното деяние.
Осъжданията на дееца, обуславящи по-тежката правна квалификация на
процесното престъпление, коректно не следва да бъдат взети като
утежняващи отговорността обстоятелства, понеже същите са отчетени от
закона при определяне на съответното престъпление.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата, че като
смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразено направеното от
подсъдимия самопризнание. Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008
г., ОСНК на ВКС, т. 7 в процедурата по Глава 28 НПК самопризнанието е
основание за редуциране на наказанието с една трета. То може да бъде
допълнително отчитано като смекчаващо обстоятелство, освен ако е
своевременно направено още на досъдебна фаза и е спомогнало съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, като
установяването на обективната истина по делото не се дължи само на
активността на органите на разследването, а на процесуалното поведение на
подсъдимото лице.
Гореизложеното обуславя извод, че деецът е имал съществен принос за
разкриване на обективната истина по делото, поради което и самопризнанието
и следва да се третира не само като инструмент за протичане на
производството по реда на Глава 28 НПК.
За да бъде наказанието законосъобразно, то трябва да представлява
възмездие за дееца. Трайно изяснено в правната теория и съдебната практика
е, че справедливо е това наказание, което съответства не само на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на дееца, но е и необходимо за
постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Съгласно Решение № 528 от X.
1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. справедливото наказание е целесъобразно, а
в Решение № 144/1973 г. на II н. о. е изяснено, че наложеното наказание ще
бъде в явно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца
6

дори и при правилна оценка на степента на тяхната обществена опасност, но
когато по вид и размер е такова, че чрез изтърпяването му няма да се
постигнат посочените в закона цели. Тези общи ръководни начала, почиващи
на принципите на законността и справедливостта, дават отправна точка за
дейността на съда по индивидуализация на конкретното наказание.
В процесната хипотеза настоящият съдебен състав намира, че след
предходно изтърпяното наказание лишаване от свобода, при уважаване
искането на защитата и налагане на наказание под минимума, то не би
съдействало за постигане на целите на наказанието. Без на по-тежките
наказания да се придава значение на своеобразна "панацея" в борбата с
престъпността, то не следва да се игнорира и влиянието, което размерът на
наказанието има както върху поведението на дееца, така и на останалите
членове на обществото.
Единственото отгчаващо вината обстоятелство е предходната съдимост,
която определя квалификацията на деянието. Други такива не бяха посочени
от държавното обвинение.
Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и следва да бъде в минимално предвидения от закона размер от
две години лишаване от свобода, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК да
се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от
подсъдимия следва да бъде в размер на една година и четири месеца
лишаване от свобода. Това наказание съответства както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според
преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
Поради това, като взе предвид по-високата степен на обществена
опасност на подс.С., изводима и от интензитета на престъпната и дейност,
както и посочени до момента както отегчаващи така и смекчаващи вината
обстоятелства съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и доколкото в настоящият случай са
налице условията на чл. 58 а ал.1 от НК при баланс на смекчаващите
отговорността и обстоятелства от 2 години „лишаване от свобода”, към
минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.1 от НК размер „Лишаване от
свобода”. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата
на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.С.
да изтърпи наказание от една година и четири месеца „Лишаване от
свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс. С. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор
7

при първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице е
законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е
осъждана на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
С така наложеното наказание на подсъдимата, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо нея и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
По отношение на предявените граждански искове:
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на
присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската отговорност
следва деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът прецени: предявеният от на гражданския ищец
„Мартилекс 2“ ЕООД- граждански иск против подс.С. за обещетяване на
претърпени имуществени вреди е основателен и доказан по размер.
Поради това съдът осъди подс.С. да заплати на гражданския ищец
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 190.11 лева.
Съдът прие, че именно това е стойността на претърпените от пострадалия в
резултат на престъплението на подсъдимата имуществени вреди и я осъди да
ги заплати.
Съдът осъди подс.С. да заплати и дължимата държавна такса върху
размера на уважения граждански иск.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-В..
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

8

Номер на акта:	215
Дата:	31 август 2023 г. (в сила от 16 септември 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110203253
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юли 2023 г.

Присъда по дело №3253/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите