РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „E” въззивен състав, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

           МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА 

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 17103 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 65391/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 87 състав, са частично уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу В.Н.Б., като е осъден ответника са заплати на ищцовото дружество сумата от 1644,40 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен № 200432, находящ се в гр. София, ж.к. “**********, апартамент № 23, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,53 лв. представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 348,77 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г., като исковете са отхвърлени за главниците и лихвите до пълния предявен размер. Със същото решение са частично уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу К.В.Б., като е осъден ответника са заплати на ищцовото дружество сумата от 548, 13 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен № 200432, находящ се в гр. София, ж.к. “**********, апартамент № 23, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,51 лв. представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 128,25 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г., като исковете са отхвърлени за главниците и лихвите до пълния предявен размер.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове, като необжалвано от ответниците е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу двамата ответници. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че част от исковата сума е погасена по давност, като не е съобразена разпоредбата на чл. 32, ал. 21 от Общите условия, а именно, че потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В.Н.Б., с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника К.В.Б., с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач “Х.Р.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесиите главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

За част от процесния период,а иемнно м. 05.2013 г. – м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на дружеството от 2008 г., поради което се явява правилен изводът на СРС, че вземанията на ищцовото дружество за периода 05.2013 г. - м. 02. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото исковата молба е подадено на 15.09.2017 г. като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща/и фактура/и. Издаването на такава фактура/и не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

По отношение на вземанията на ищеца за периода след  м.03.2014 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлиннаенергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за процесния период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на продавача. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото, а съгласно   чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.  Съобразно изложеното, изводът на съда за погасяването по давност на вземанията на ищеца за периода м. 03.2014 г. – м. 08.2014 г., включително, са погасени по давност, тъй като за последния месец от периода задължението е станало изискуемо на 01.09.2014 г., а тригодишната погасителна давност е изтекла на 01.09.2017 г. – преди подаване на исковата молба на 15.09.2017 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като СРС е достигнал до същите фактически изводи, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,  в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени съдебни разноски пред въззивната инстанция. Процесуалният им представител е направил искане за присъждане на разноски в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение за въззиваемата К.Б. и 600 лв. адвокатско възнаграждение на за въззиваемия В.Б.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В приложените договори за правна защита и съдействие от 10.12.2018 г. е уговорено възнаграждение в размер на 360 лв. за К.Б. и 600 лв. за В.Б., като е посочено, че уговореното възнаграждение е платено изцяло в брой, поради което са налице предпоставките за присъждане на исканите разноски.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 65391/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 87 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК “Т.С.” ЕАД с ЕИК ******** да заплати на В.Н.Б. с ЕГН ********** сумата от 600 лв. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК “Т.С.” ЕАД с ЕИК ******** да заплати на К.В.Б. с ЕГН ********** сумата от 360 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове, като необжалвано от ответниците е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Х.Р.” ЕООД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.