№ 22
гр. Плевен, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600739 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат И.И., от
АК – гр. – Плевен, като защитник на подсъдимия С.Б., против присъда,
постановена по НОХД № 105/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Н..
В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание на подсъдимия С. Б..
В съдебно заседание адвокат И. заяви, че поддържа подадената жалба
срещу първоинстанционната присъда, която счита, че е неправилна, най- вече
във връзка с размера на наложеното наказание на подсъдимия С.Б., който е
израснал без родители, проблемите му с алкохола са били основната причина
за извършване на деянията, както по настоящото дело, така и при
предходните му осъждания, критичен е към престъпната си дейност, по които
съображения бе направено искане за намаление размера на наложеното
наказание на подсъдимия.
Въззивния жалбоподател заяви при разглеждане на настоящото дело
от въззивната инстанция, че поддържа казаното от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Плевен изрази
становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, тъй като първоинстанционният съд, при индивидуализацията
1
на наказанието, което е наложил на подсъдимя, правилно е отчел всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
По тези съображения представителят на обвинението направи искане
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и доводите на
страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от
правоимащо лице. Разгледана по същество тя е основателна, по следните
съображения :
С обжалваната присъда подсъдимиият Б. е признат за виновен в това, че
на 30.03.2021г. в с. ***, обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи: 1бр.моторен трион марка „***“ и 1 чифт мъжки
обувки, всичко на обща стойност 105,00лв. - от владението на П.В. И., от
с.***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил така определеното
наказание с 1/3 /една трета/ и е определил на подсъдимия наказание, в
размер на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл.189, ал.1 от НПК Б. е бил осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР Плевен направените по делото разноски, в размер на 351, 00
лева.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
протестираната присъда , по която е приета за доказана следната фактическа
обстановка, установена в съдебно производство, проведено по реда на чл.371,
т.2 от НПК, а именно:
Пострадалият П.В. И. живее в село *** на ул.“***“ №***. На 30.03.2021г.
около 13,00ч. той забелязал пред дома си да лежи до оградата подс. С.Б..
Последният бил във видимо нетрезво състояние. Св.И. познавал Б.. Известно
време след това, св.И. забелязал някой да върви в двора му. Погледнал
внимателно и видял, че това е именно подсъдимия. И. веднага и видял, че Б.
се опитва да вземе метална врата, която била откачена. Пострадалият изгонил
подсъдимия от двора си, без последният да успее да вземе каквото и да било,
след което се обадил на кварталния полицай, за да го уведоми за случилото
се. Тъй като нямало извършена кражба, не дошъл и екип от полицейски
служители. Вечерта около 20,00ч. на 30.03.2021г. в село ***, подсъдимият си
купил пластмасова бутилка с вино, от която започнал да пие. След като изпил
2
половината, решил, че трябва да си намери място, където да пренощува.
Вървейки по улиците в село ***, той минал отново покрай дома на
пострадалия И.. Тогава решил, че ще влезе в двора на къщата, за да вземе
някакви вещи, които да продаде, тъй като имал нужда от пари. Той влязъл в
двора и пред входната врата на къщата видял мъжки обувки и ги взел.После
отворил вратата на гаража, която не била заключена, влязъл вътре и взел 1бр.
бензинова резачка, червена на цвята, марка „***“. След като излязъл от двора
на къщата той се насочил към края на селото. По пътя оставил обувките до
едно дърво, с намерението на следващия ден да ги вземе, след което стигнал
до сграда близо до стара лечебница в селото. Там той решил да пренощува,
като оставил резачката в близост до входната врата на сградата, от
вътрешната страна.На следващия ден св.И. установил, че от дома му е
извършена кражба на един чифт обувки и на бензинова резачка. Веднага
уведомил служителите на РУ на МВР Г.. Св. С.Н. и Й.Г. намерили подс. Б., за
който получили данни, че предния ден е бил в близост до дома на
пострадалия. След проведен разговор с него, той направил пълни
самопризнания, като завел длъжностните лица до мястото, където бил
оставил обувките. Същите били върнати на пострадалия срещу разписка.
Резачката обаче, не била намерена.
Изложената фактическа обстановка обосновано първоинстанционният
съд е приел за доказана, като се е съобразил с показанията на свидетелите
С.Н., Й.Г. и П. И., както и със заключението на изготвената оценителна
експертиза, според която резачката – моторен трион е марка „***“ и възлиза
на стойност от 90,00лв., а единият чифт мъжки обувки е оценен на 15,00лв.
Законосъобразно първоинстанционният съд, въз основа на така
установената фактическа обстановка, е квалифицирал извършеното от
подсъдимия деяние, като престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 , вр. чл. 194. ал.1,
вр. с чл.29, ал.1. б. „а“ и б.“б“ от НК, излагайки обосновани съображения за
обективната и субективна страна на деянието, които съображения се споделят
напълно и от настоящия съдебен състав.
При определяне размера на наказанието, което е наложил на С.Б. за
извършеното от него престъпление, основният съд е отчел като смекчаващи
обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното от него
съдействие на органите на реда за разкриване на престъплението и връщане
на част от вещите на техния собственик, а като тегчаващи обстоятелства -
високата обществена опасност на осъщественото деяние и многократните
предходни осъждания на подсъдимия.
На основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194. ал.1, вр. с чл.29, ал.1. б. „а“ и
б.“б“ от НК , съдът е осъдил подсъдимия на лишаване от свобода, за
срок от три години , което наказание, на осн. чл.58а от НК, е било намалено с
една трета или му е било определено наказание, в размер на две години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.
3
194. ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК е предвидено наказание от две до
десет години лишаване от сввобода. Макар и да не е посочено изрично в
мотивите към обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел, че е
налице превес на смекчаващите обстоятелства и е наложил на Б. наказание –
малко над минималния предвиден в закона размер, а именно – три години
лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК, е било
намалено с една трета или му е било определено наказание, в размер на две
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Според настоящия съдебен състав жалбата срещу първоинстанционната
присъда е основателна, тъй като основният съд е надценил отегчаващите
обстоятелства и същевременно не е отчел всички налични смекчаващи такива,
а именно – тежкото социално положение на подсъдимия, който според
приложената по делото характеристична справка няма трайно жилище, в
което да пребивава, а нощува в необитаеми сгради или по улиците на с. ***,
личностовото разстроиство, от което той страда, съобразно заключението на
представената съдебно – психиатрична експертиза, а също така и твърде
ниската стойност на имуществото, обект на извършеното от него
престъпление, които, заедно с отчетените от районния съд смекчаващи
обстоятелства - направеното от подсъдимия самопризнание, както и
оказаното от него съдействие на органите на реда, за разкриване на
престъплението и доброволното връщане на част от вещите на техния
собственик, водят до извод за наличие на значителен превес на смекчаващите
обстоятелства, които в конкретния случай, по тежест и значение
преобладават. Този извод налага на подсъдимия, при индивидуализацията на
наказанието, за конкретното престъпление, да му бъде наложено
минималното предвидено в закона наказание, а именно – две години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с
една трета или да му бъде определено наказание в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в
какъвто смисъл въззивната инстанция счита, че трябва да бъде изменена
обжалваната присъда.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или други
изменения на първоинстанционната присъда, поради което същата, в
останалата и част, следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 334, т.3 и т. 6, вр. чл. 337,
т.1 от НПК, Плевенският окръжен съд, в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №5, от 07.10.2021г., постановена по НОХД №
105/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Н., в частта и, досежно наложеното
на подсъдимия СТ. Н. Б., с ЕГН **********, наказание, на основание чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194. ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ и чл. 54 от НК, като
4
намалява същото на 2 /две/ години лишаване от свобода и на основание чл.
чл.58а, ал.1 от НК му определя да изтърпи наказание, в размер на 1 /ЕДНА/
ГОДИНА и 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ .
Потвърждава първоинстанционната присъда в останалата и част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5