№ 19932
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110113350 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...... (принципал, .....), АД,
действащо чрез клон КЧТ с ЕИК .... ( съгласно молба от 31.07.2023г. ) срещу ответника Л.
Р. Ч.. Предявени са обективно съединени искове, както следва:
Иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 3562,64 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извършени услуги по Договор № ...... от 12.02.2019 г. за сертифициране
на биологично животновъдство, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Сумата е начислена с
Фактура № ...... (за 2020 г.) и Фактура № ..... (за 2021 г.), всяка на стойност 1781,32 лв.
Иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 650,00 лв., представляваща обезщетение
за забава (законна лихва) върху главницата за периода от 13.03.2020г. до 13.03.2023 г.
(период на забава по двете фактури сначален период паджеа на всяко вземане по отделно),
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Иск за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главницата в размер на
3562,64 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба (14.03.2023 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава претенцията си на следните твърдения: На 12.02.2019 г. е сключен
Договор № ...... за извършване на контрол и сертифициране на биологично
животновъдство. Договорът е бил сключен за определен срок, но по силата на клаузата за
автоматично подновяване (Чл. 4, ал. 2 от Общите условия), същият е продължил действието
си за следващите периоди (2020 г. и 2021 г.), тъй като ответникът не е отправил писмено
предизвестие за прекратяване в уговорения срок (например 3 месеца преди изтичане на
срока). Ищецът е изпълнил своите задължения, като е извършил ежегодни инспекции и
проверки за 2020 г. и 2021 г., което е удостоверено с Протоколи за инспекция. За
1
изпълнените услуги са издадени две фактури на обща стойност 3562,64 лв., които
ответникът дължи.
С протоколно опредление то 10.04.2025г. в проведено открито съдебно заседание, след
проведена процедура по чл. 63 ГПК съдът е възтановил срок за отговор на искова молба.
С отговор наискова молба ответникът оспорва исковата претенция изцяло, като излага
следните възражения:
Ответникът твърди, че не е полагал подписа си върху договора, следователно не е обвързан
от него. Алтернативно, ответникът твърди, че е прекратил договора по телефона,
уведомявайки ищцовото дружество, че не е доволен от услугите им и не желае повече да ги
ползва. Твърди да не са посещавали обекта за инспекция. С оглед на твърдяното
прекратяване и невалидност, ответникът счита, че не дължи нито главница, нито лихви.
Предявен е иск за изпълнение на договорно задължение (възнаграждение) с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с договор за изработка/услуга (за контрол и
сертифициране), кактои иск за обезщетение за забава (законна лихва) с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Сприетия по делото доклда, приет от страните без възражение тежестта на доказване (Чл.
154 ГПК)е разпределена по следния начин:
Ищецът носи тежестта да докаже валидното сключване и продължаване на договора и
изпълнението на насрещната престация (извършените инспекции/услуги) – доказано с
протоколи и признание.
Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, а именно: надлежно прекратяване на договора в писмена форма и погасяване на
задължението.
По делото са предсатвени и приети писмени доказателства: Договор за услуги: Представен е
Договор № ...... от 12.02.2019 г. (Прот. № .......) за контрол и сертифициране на биологично
животновъдство. Договорът съдържа Чл. 4, ал. 2 от Общите условия, който регламентира
клаузата за автоматично подновяване и изисква писмено предизвестие за прекратяване на
отношенията. Ценоразпис на услугите (Приложение № Документ към договора, който
установява конкретния размер на годишното възнаграждение, което е в основата на
претендираната главница.; Фактура № ..../13.02.2020г. за сумата в размер на 1457лв ( за
период от сключване на договора 12.02.2019г. до 12.02.2020г.) . и Фактура № ...../01.04.2021г.
на стойност 1401.16 лв. ( запериод от 13.02.2020г. до 12.02.2021г.). Предатвени са още
и Протокол за инспекция от 02.09.2019 г.: Удостоверява първата инспекция по
договора; Протокол за инспекция от 16.11.2019 г.: Документ за извършена инспекция,
подписан лично от Ответника (Л. Р. Ч.); Протокол за инспекция от 27.10.2020 г.: Документ за
извършена инспекция, подписан лично от Ответника (Л. Р. Ч.); Протокол за инспекция от
27.10.2020г., подписан лично от Ответника (Л. Р. Ч.).
След надлежно извършено изследване, по допусната и преита без възражение на страните
СГЕ вещото лице инж. С. Е. Ц. депозира пред съда своето подробно и мотивирано
2
заключение, от което съдът установи по категоричен и несъмнен начин, че подписът,
положен в мястото „ЗА ОПЕРАТОРА: Л. Р. Ч.“ в представения в оригинал от ищеца Договор
№ ...... от 12.02.2019 г., не е изпълнен от Л. Р. Ч.. В същото време обаче, експертизата
установи, че подписът, положен в мястото „ЗА ОПЕРАТОРА: Л. Р. Ч.“ в Договор № ...... от
12.02.2019 г., предмет на експертизата, представен от самия ответник във вид на копие, е
ксерокопие на подпис, който е изпълнен от Л. Р. Ч..
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, включително писмените
доказателства и заключението на вещото лице, намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс, когато ответникът
оспорва подписа си под частен документ, в тежест на ищеца е да докаже неговата
автентичност. В конкретния случай, ищецът не успя да докаже автентичността на подписа
върху оригиналния екземпляр, представен от него. Това обстоятелство обаче не е решаващо
за изхода на спора, доколкото самият ответник е въвел в процеса копие на същия документ,
със същото съдържание , носещ същия Договор № ...... от 12.02.2019 г., за който експертизата
установи, че съдържа ксерокопие на негов автентичен подпис. Ищецът заяви в открито
съдебно заседание, че желае да се ползва от документа. Съдебната практика на Върховния
касационен съд приема, че когато даден документ, дори и въведен в процеса от оспорващата
страна, съдържа нейното валидно волеизявление, съдът не може да игнорира този факт,
който установява валидното възникване на правното отношение. Твърдението на ответника,
че е представил този документ по грешка, не може да унищожи силата на доказателството,
доколкото е налице несъмнен факт на волеизявление, материализирано чрез неговия подпис.
Нещо повече, в отговора на искова молба, депозиран на 24.10.2023г., той твърди, че е искал
д прекрати този договор, като е отправил устно изявление по телефона, поради което съдът
преима същото като признание на неигоден за ответника факт, а именно: че до този момент
ответникът не оспорва да е съществувало валидно облигационно отношение, чието
прекратяване ответникът е желаел да стори устно.
По този начин, въпреки неуспеха на ищеца да докаже подписа върху своя оригинал, фактът
на валидно сключен Договор № ...... от 12.02.2019 г. е безспорно установен въз основа на
представеното от ответника доказателство, подкрепено от заключението на вещото лице,
както и неговото признание.
Съгласно Чл. 4, ал. 2 от Общите условия на Договора е предвидено: "Договорът се сключва
за срок от 1 (една) година и се подновява автоматично за следващ едногодишен период,
освен ако някоя от страните не изпрати до другата писмено предизвестие за прекратяване
най-малко 3 (три) месеца преди датата на изтичане на срока." Тъй като Ответникът твърди,
че е отправил единствено устно изявление по телефона за прекратяване на Договора, съдът
не приема, че това е успешно и надлежно прекратяване, тъй като е в пряко противоречие с
изричната клауза за писмена форма на предизвестието, съдържаща се в Договора на раздел
III . Видно от договора операторът може да прекрати по всяко време договора, стига да няма
задължени по него ( като доказателства за плащане за периода след слючването му 02.2019г.
3
не се предсатвиха от ответника, чиято е доказателствената тежст) , както и следва да се
спазва основния принцип на Общото гражданско законодателство например Чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, в която е предвидено, че развалянето изисква писмена форма за волеизявления,
свързани с прекратяването на писмен договор, освен ако в него не е предвидено друго. В
самият договор не е предвидено изрично друго.
С оглед на това, че Ответникът не доказа да е спазил клаузата за писмено прекратяване,
съдът приема, че Договорът се е подновявал автоматично за нов срок от една година,
обхващайки и периода, за който Ищецът претендира възнаграждение.
Следователно, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор № ...... от 12.02.2019 г., което е било в сила в периода на
исквоата претенция.
От предсатвените и приети по делото писмени доказателства - Протокол за инспекция от
02.09.2019 г.: Удостоверява първата инспекция по договора; Протокол за инспекция от
16.11.2019 г.: Документ за извършена инспекция, подписан лично от Ответника (Л. Р.
Ч.); Протокол за инспекция от 27.10.2020 г.: Документ за извършена инспекция, подписан
лично от Ответника (Л. Р. Ч.); Протокол за инспекция от 27.10.2020г., подписан лично от
Ответника (Л. Р. Ч.) съдът приема, че изпълнителят по договора е изпълнил задължението си
за посещение и не е в неизпълнение на договора, предсатвените доказателства не се
оспориха от ответника, като част от тях, носят и подписа на същия.
По този начин, ищецът доказа както валидността и действието на договора за процесните
периоди, така и изпълнението на насрещната си престация. Ответникът не доказа своето
правопогасяващо възражение (надлежно прекратяване) или погасяване на задължението
(плащане), както и неизпълнение от страна на ищеца. Исковете следва да бъдат уважени.
По акцесорните претенции за законна лихва, предявени на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В конкретния случай, Договор № ...... не съдържа изрична клауза, която да фиксира
конкретен краен срок за плащане на годишното възнаграждение. При липсата на падеж,
който да настъпва автоматично (т.нар. "забава без покана"), съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
длъжникът изпада в забава едва след като бъде надлежно поканен от кредитора.
Представените по делото фактури (№ ...... и № .....) сами по себе си не представляват
надлежна покана за изпълнение, тъй като Ищецът не доказа по безспорен начин, че тези
фактури или друго писмено известие са връчени на Ответника преди датата на исковата
молба.
Доколкото Ищецът се позовава на една-единствена покана, съдът констатира, че тя: 1) се
отнася до различни суми от претендираните; и 2) липсват доказателства за нейното редовно
получаване от Ответника.
Поради недоказаност на връчването на каквато и да е покана преди съдебното производство,
Ответникът не е бил в забава за периода, предхождащ завеждането на иска.
Следователно, предявеният иск за обезщетение за забава в размер на 650,00 лв. за периода от
4
13.03.2020г. до 13.03.2023 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради
липса на установена забава на длъжника.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, претендирайки общ размер разноски,
включващ държавни такси и адвокатско възнаграждение.
По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лв., съдът констатира, че липсват доказателства за неговото реално заплащане от страна на
Ищеца, поради което тези 500,00 лв. следва да бъдат изключени от подлежащите на
присъждане разноски.
Присъждането на разноски за Ищеца се ограничава само до реално направените и доказани
суми (държавна такса) или ответникът следва да бъде осъден да аплати на ищеца сумата в
размер на 84,57% от 214,35 лв. или 181.25лв.
Ответникът има право на разноски съобразно отвърлената част от исковата претенция, която
е в размер на 15.43 %, като следва да му се заплати сумата в размер на 15.43 % от 450 лв.
(депозит ВЛ) или общо сумата в размер на 69.44 лв.
Видно от протоколно определение от 10.10.2025г. на ВЛ е доплатено възнагражднеие от
бюджета на съда в размер на 150 лв. , в следствие увеличение на последното с оглед
представена справка декларация, която сума следва да постъпи в бюджета на съда от
съраните съобразно уважена и отхвърлена част от исковете претенции или ответникът Л. Р.
Ч. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд (СРС) сумата
126,86 лв, а ищецът ...... да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
(СРС) сумата 23,14 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Р. Ч., с ЕГН: ********** да заплати на ...... с номер на вписване в
дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с правна форма Акционерно дружество
действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК .... сумата в размер на 3562,64 лв. (три хиляди
петстотин шестдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) - главница по Договор №
...... от 12.02.2019 г., представляваща възнаграждение годишна такса за 2019г., за която сума е
издадена Фактура № ..../13.02.2020г. както и сумата в размер на 1401.16 лв. - годишна такса
за 2020г., за която сума е издадена Фактура № ...../01.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения от ...... с номер на
вписване в дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с правна форма Акционерно
дружество действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК .... иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника Л. Р. Ч., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца ...... с номер на
вписване в дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с правна форма Акционерно
5
дружество действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК .... сумата в размер на 650,00 лв.
(шестстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за забава (законна лихва) за
периода от 13.03.2020г. до 13.03.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Р. Ч., с ЕГН: **********, да заплати на ...... с номер на вписване в
дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с правна форма Акционерно дружество
действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК ...., съдебни разноски в размер на 181.25лв.,
представляващи съразмерната на уважената част от иска (84,57%) платена държавна такса.
ОСЪЖДА ...... с номер на вписване в дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с
правна форма Акционерно дружество действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК .... да
заплати на Л. Р. Ч., с ЕГН: **********, съдебни разноски в размер на 69,44 лв. (шестдесет
и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи съразмерната на
отхвърлената част от иска (15,43%) част отсторените разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Р. Ч., с ЕГН: **********, да заплати по бюджетна сметка на Софийския
районен съд (СРС) сумата 126,86 лв. (сто двадесет и шест лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща частта от заплатения от бюджета депозит за вещо лице,
съразмерна на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ...... с номер на вписване в дружествения /търговски/ регистър на ..... ..... с
правна форма Акционерно дружество, действащо чрез клон ....." КЧТ с ЕИК .... , да
заплати по сметка на Софийския районен съд (СРС) сумата 23,14 лв. (двадесет и три лева
и четиринадесет стотинки), представляваща частта от заплатения от бюджета депозит за
вещо лице, съразмерна на отвхърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в дву седмичен срок от получавне на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6